РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. С., 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и пети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20245500900266 по описа за 2024 година
Предявен е иск от И. А. К. от с.Н., общ.Н., обл.С. срещу “З.“ АД, гр.С. за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
влошено здравословно съС.ие (ексцес) в резултат на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 17.07.2014 г. по вина на застрахован при
ответника водач на л.а. Ауди 80, рег. № **, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното плащане.
Посочено е в исковата молба, че ответникът е сключил на 28.02.2014г.
задължителна застраховка по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с полица № 02114000711642, валидна от 01.03.2014г. до
01.03.2015г., прекратена на 16.09.2014г., за следния лек автомобил: „Ауди 80“
с peг. № **.
Изложено е, че при ПТП на 17.07.2014г., около 22:30ч. водачът И. Б. И.,
управлявайки л.а. „Ауди 80” с peг. № **, излязъл от паркинга на
бензиностанция „Лозана”, навлязъл в главен път I - 6 км. 345+100 в посока
изток - запад, отнел предимството и се ударил челно в насрещно движещия се
л.а. „Форд Торнео Конект Л“ с peг. № **, с водач П. П.. Сочи се, че при удара
били причинени телесни увреждания на И. К. - пътник на задна седалка в л.а.
„Ауди 80“.
Заявява се, че при гореописаното ПТП пострадалият е получил следните
травматични увреждания:
Многофрагментно счупване на ацетабулума вдясно /тазова кост, в която
влиза главата на бедрената кост/, с дислокация на фрагментите и хематоми в
прилежащата мускулатура;
1
Изкълчване на дясната тазобедрена става;
Нарушение на целостта на контура на бедрената глава;
Оток и одраскване на кожата на дясното коляно;
Оток на левия глезен;
Разкъсвания на лявата ушна мида и долната устна;
Счупване на 5 ребра /IV - VIII/ вляво;
Контузия на белите дробове и малък плеврален излив вляво;
Огнищна пулмофиброза вляво базално;
Контузия и сътресение на мозъка;
Контузия на главата, лицето и гръдния кош;
Извънчерепен кръвоизлив челно;
Кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в лявата голямо мозъчна
полусфера вляво фронтално;
Контузионно огнище вдясно челно на мозъка;
Кръвоизлив под меките мозъчни обвивки - в напреднала резорбция;
Хроничен кръвоизлив под твърдата мозъчна двустранно челно-
теменно;
Посочено е, че непосредствено след ПТП-то на ищеца била оказана
спешна медицинска помощ в МБАЛ „П.“ АД в гр. С.. При приемането
пострадалият бил в много тежко съС.ие с опасност за живота. Болничният
престой продължил от 18.07.2014г. до 12.08.2014г. Бил неадекватен и
дезориентиран. Първите му спомени датират от 17-18 дни след инцидента.
Била извършена оперативна интервенция, при която под венозна анестезия
било направено закрито наместване на тазобедрената става, а под обща
анестезия била направена репозиция на изкълчването по метода У.. За
останалите увреждания било проведено медикаментозно лечение.
Дадени му били препоръки да не натоварва десния си крак, да избягва
физически и психически натоварвания, да спазва щадящ режим.
Сочи се, че лечението на И. К. продължило в домашни условия. Около 3
месеца бил на постелен режим. Не можел да извършва елементарни битови
дейности, като за него се грижела съпругата му /използвал подлога, хранели го
в леглото/. Сънят му бил неспокоен, заради нестихващите болки. Контузиите в
областта на десния крак причинили на пострадалия сериозни затруднения при
придвижване. Движенията му били ограничени и болезнени. Придвижвал се с
патерици около 9 месеца.
Походката му била нарушена и куцал. Лечението на черепно-мозъчните
травми изисквало пострадалият да бъде в пълен покой, като му били
забранени четенето, гледането на телевизията и други средства за получаване
на информация, поради опасността от претоварване на мозъка. Изпитвал
поС.но главоболие. Счупените ребра и контузиите на белите дробове и
гръдния кош довели до допълнително затрудняване на движенията на
пострадалия и болки при дишане.
2
Твърди се, че гореописаните травми причинили на пострадалия силни и
продължителни болки и трайно затруднение на движението. Травмите от
катастрофата довели до инвалидизация по решение на ТЕЛК в размер на 50 %.
Заявява се, че за гореописаните неимуществени вреди пострадалият е
обезщетен на основание влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
12112/2015г. на СГС, 8-ми състав, влязло в сила на 29.06.2020г.
Сочи се, че съгласно посоченото влязло в сила решение е налице принос
от пострадалия в размер на 1/2.
Изложено е, че през 2023г. ищецът е започнал да се оплаква от
засилващи се поС.ни болки в областта на двете колена и таза, походката му
станала все по-затруднена и изкривена. След проведени медицински
изследвания през месец септември 2023г. и февруари 2024г. ищецът е
диагностициран със следните усложнения, явяващи се усложнение /ексцес/ на
първоначалните телесни увреждания, както следва:
Гонартроза в областта на двете коленни стави;
Първична коксартроза на лява тазобедрена става;
Аваскуларна некроза и деформираща първична коксартроза в областта
на дясната тазобедрена става.
Твърди се, че така описаните усложнения са в пряка връзка с
първоначалните травми и са причинени както от травмите пряко, така и от
продължителната изкривена походка, от която страда ищецът след
гореописаното ПТП.
Наведени са твърдения, че така описаните усложнения причиняват на И.
К. поС.ни и силни болки, затруднена походка при негативна прогноза за
тяхното развитие, което ще доведе до протезиране на тазобедрена става и на
коленни стави.
Посочено е, че за така описаните усложнения ищецът не е обезщетяван.
И. К. се е обърнал към ответника с молба - претенция от 04.10.2023г.,
както и с допълнителна молба от 19.03.2024г., за определяне и изплащане на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на
развилото се усложнение. Ответникът е отказал да удовлетвори претенцията
на ищеца.
Моли, да се осъди ответника да плати на И. А. К. сумата в размер на 35
000,00 (тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди при отчетен принос от 1/2,
изразяващи се в болки и страдания поради проявилите се усложнения-
гонартроза в областта на двете коленни стави, първична коксартроза на лява
тазобедрена става, аваскуларна некроза и деформираща първична коксартроза
в областта на дясната тазобедрена става, вследствие на ПТП, настъпило на
17.07.2014г., заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба,
до окончателното плащане, като му се присъдят и направените по делото
разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
Посочва банкова сметка за превод на присъдените суми.
3
В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът оспорва изцяло исковата молба.
Заявява, че предявените от ищеца искове са допустими.
Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът е длъжен да
посочи точни и ясни твърдения за това от кой момент е започнал да чувства
поС.ни и засилващи се болки в областта на коленете и таза. Заявява, че
ищецът не претендира вреди за болки в таза, а за конкретно посочени негови
съС.ия, но така или иначе, за да има възможност ответникът да се защити
надлежно, най-напред ищецът следва да изпълни задълженията си да посочи
от коя дата, месец на 2023 г. той е започнал да усеща такива болки. Намира, че
в исковата молба е налице нередовност по отношение твърденията за
гонартроза на коленните стави. Отбелязва, че ищецът е посочил, че такава
гонартроза има в „областта на двете коленни стави“. Моли, ищецът да уточни
коя е точно тази област на двете коленни стави - поотделно за всяка една от
коленните стави. Посочва, че заявяването на такива твърдения е задължително
по няколко причини:
- за да се установи дали искът е предявен в давностните срокове;
- за да се установи дали от медицинска гледна точка е възможно
наличието на твърдените вреди;
- за да може ответникът да прецени какви точно възражения и
доказателствени искания да направи.
Намира, че в случая е налице нарушение на задължението на ищеца по
чл.127, ал.1, т.4 ГПК - ищецът да посочи обстоятелствата, на които основава
искането си.
Оспорва всички твърдения на ищеца, заявени в исковата му молба.
Счита, че от една страна, описаните от ищеца съС.ия, вече са били
предмет на приключилото между страните производство. От друга страна
твърди, че от медицинска гледна точка е невъзможно тези съС.ия да са
настъпили и проявени по начина, по който ищецът ги описва. Отделно от това
сочи, че в твърденията на ищеца са налице вътрешни противоречия.
Отбелязва, че се твърди, че през 2023 г. ищецът започнал да се оплаква от
засилващи се, поС.ни болки в областта на двете колена и таза. Според
ответника, болките не могат да са едновременно засилващи се и поС.ни,
поради което намира това твърдение за целенасочено преувеличено с
манипулативна цел - да се внуши наличието на несъществуващи съС.ия на
ищеца. Оспорва, че етиологията на описаните от ищеца съС.ия, ги
характеризира като усложнения, свързани с първоначалните травматични
увреждания. Твърди, че описаните в исковата молба от ищеца съС.ия са
идиопатични и без връзка с вредите, предмет на приключилото производство
в СГС. Посочва, че описаната в медицинската документация запазена
повърхност на „главата" на ДТБС води до невъзможност от медицинска гледна
точка да се направи извод за причинна връзка с твърдяната аваскуларна
некроза на същата ДТБС.
Оспорва твърденията, че описаните в исковата молба съС.ия на ищеца са
4
в причинно-следствена връзка с първоначалните вреди, респ. че се касае до
ексцес. Твърди, че описаните от ищеца съС.ия се дължат на други факти и
обстоятелства, за които ответникът не носи отговорност. Счита, че тези съС.ия
се дължат евентуално на съществуващи заболявания на ищеца -
ревматологични, остеопороза или други, но не и на първоначалните травми.
Заявява се, че от медицинските документи е видно, че се касае до
първично установени коксартроза и гонартроза при ищеца, причината за които
не са първоначалните вреди, а други фактори. Отбелязва, че в представеното
от ищеца съдебно решение на СГС, с което му е било присъдено обезщетение
за неимуществени вреди е посочено, че възстановителният период при ищеца
е приключил и не се предвижда настъпването на каквито и да било
усложнения. Счита, че с оглед дългия период от време от момента на
настъпване на първоначалните вреди, до момента на проявлението на вредите
от ексцес, от медицинска гледна точка е невъзможно да се направи връзка
между тези вреди, което по същество означава липсата на вреди от ексцес и
липса на основание за ангажиране отговорността на ответника. Счита, че е
възможно посочените от ищеца съС.ия да се дължат на особеностите на
неговия организъм, на наследствени предразположености, на начина на живот
на ищеца, на липсата на предприемане на адекватни мерки за предотвратяване
на тяхното настъпване и много други обстоятелства, но категорично не става
дума за ексцес. Заявява, че както се посочи, бъдещи усложнения при ищеца са
медицински отречени в производството пред С. градски съд, I г.о., 8 състав, по
гр.д.№12112 от 2015 г.
Оспорва предявените искове като изцяло неоснователни, поради изтекла
погасителна давност.
Оспорва наличието на твърдяното от ищеца основание за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество.
Направено е възражение за съпричиняване.
Счита, че с поведението си ищецът е допринесъл в посочената по-долу
степен за настъпване на вредоносния резултат и в частност за получените от
него усложнения, респ. за претърпените от него неимуществени вреди,
предмет на настоящото производство.
Счита, че ищецът не е предприел своевременно необходимите
профилактични действия, с които би могъл да предотврати настъпването на
описаните от него в исковата му молба съС.ия. Например, не е посещавал
периодично лекар, който да следи съС.ието му и евентуално да предприеме
лечение или профилактика; не е провел поддържаща терапия; не е извършвал
необходимата профилактика, ЛФК, или други дейности, които да поддържат
здравословното му съС.ие в нормални норми; водил е нездравословен начин
на живот; не е следил чрез периодични изследвания какво е здравословното
му съС.ие; не е поддържал оптимално тегло, за да не се натоварват и износват
ставите му; не е извършвал физически упражнения, които да поддържат и
подобрят здравословното му съС.ие; не се е консултирал с лекар диетолог,
който да му посочи подходящата за него диета.
Сочи, че съгласно задължителната съдебна практика, страните са
5
обвързани от приетия в производството с предмет първоначалните вреди
процент на съпричиняване от ищеца, но в случай на предявен иск за вреди от
ексцес, ответникът има право да заявява възражение за съпричиняване, което
е свързано конкретно с претендираните вреди от ексцес, какъвто е настоящият
случай.
С настоящия отговор заявява и моли да се приеме за съвместно
разглеждане с предявения срещу ответника иск, при условията на
евентуалност, възражение за съпричиняване, изразяващо се в описаното
погоре поведение на ищеца и в случай, че се приеме, че е налице основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, да се уважи
възражението за съпричиняване и да се намали определеното на ищеца
обезщетение с 85%.
Ето защо, ответникът моли да се отхвърлят изцяло предявените от
ищеца искове за осъждане на застрахователното дружество да му плати
обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, ведно със законна лихва, като
неоснователни. Евентуално, в случай, че се приеме, че на ищеца се дължи
обезщетение, моли да се уважи заявеното с настоящия отговор възражение за
съпричиняване и да се намали със 85% определеното на ищеца обезщетение за
всяка една от ищеца.
Претендира разноски.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът
прави следните уточнения:
По възражението свързано с редовността на исковата молба е взето
следното становище:
Заявено е, че е изцяло неоснователно възражението за нередовност на
исковата молба - конкретно неспазване на изискванията на чл.127, ал. 1, т. 4
ГПК, с аргумент, че в обстоятелствената част не били изложени твърдения от
кой момент (конкретна дата и месец през 2023 г.) ищецът започнал да чувства
болки в областта на коленете и таза. В тази връзка уточнява, че при
описанието на получения ексцес се основава на издадените медицински
документи - резултати от рентгенологични изследвания, извършени съответно
на 18.09.2023 г. и 26.02.2024 г. - като без да може да посочи фиксиран момент,
в който болките са започнали, то същите очевидно датират от момент преди
18.09.2023 г. (но същевременно ищецът не ги е усещал преди 2023 г.), като
съответно за установяването на това обстоятелство е направено искане за
изготвяне на СМЕ.
По отношение на възражението, че не е уточнено в коя точно област на
коленните стави (поотделно за всяка става) се е развила гонартроза, заявява, че
ищецът не е експерт-травматолог, за да локализира, респ. да изложи
твърдения с анатомична точност относно мястото на увреда, а навежда
единствено обстоятелствата, които са му известни (като лаик), като
твърденията си относно травмите се основава на издадените медицински
документи, чиито констатации цитира.
По изложените съображения, моли да се отхвърлят възраженията за
нередовност на исковата молба.
6
По възраженията на ответника, че в резултат па пътнотранспортното
произшествие за ищеца не са настъпили всички твърдени в исковата молба
усложнения, респ. болки и страдания по интензитет и продължителност както
се твърди в ИМ, в см. че не е настъпил твърдения ексцес, заявява, че поддържа
изпяло изложените в исковата молба твърдения за първоначално причинените
травми по вид и тежест при ПТП на 17.07.2014 г., както и че през 2023 г. и
2024 г. ищецът е диагностициран с гонартроза в областта на двете коленни
стави, първична коксартроза двустранно, аваскуларна некроза и деформираща
първична коксартроза в областта на дясната тазобедрена става и търпи нови
болки и страдания.
Във връзка с довода на ответника, че болките не могли да бъдат
едновременно „засилващи се“ и „поС.ни“ и в този смисъл употребеният от
ищеца израз бил лишен от смисъл, уточнява, че болките се „поС.ни”,
доколкото персистират без прекъсване и „засилващи се”, доколкото техният
интензитет постепенно се увеличава.
Заявено е, че посочените по-горе възражения засягат обстоятелства, за
чието изясняване са направени доказателствени искания. Намира, че тези
възражения са по съществото на спора, поради което отношение по тях ще
вземе в хода на съдебните прения, след обсъждането на събрания по делото
доказателствен материал, в т.ч, изготвянето на поисканата
съдебномедицинска експертиза и гласни доказателства за установяване на
неимуществените вреди.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на новопроявилите се вреди (възражение на стр. 3. абз. 2 от
отговора на ИМ) се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по
тълк. д. № 1/2014 г. ОСТК на ВКС и изразеното там схващане, че от
обективирането на новата вреда (ексцес) започва да тече нова давност, тъй
като едва от деня на проявата на вредата за третото лице възниква правото да
иска обезщетяването и в границите на чл. 51 ЗЗД. Посочва, че затова от този
момент започва да тече и погасителната давност за прекия иск срещу
застрахователя, вкл. за обезщетяване вредите от ексцес.
Заявява, че отнесено към процесния случай - търпените от ищеца нови
вреди са се проявили към м. 09.2023г., а исковата молба по настоящото дело е
постъпила в съда на 30.04.2024 г. - т.е. в рамките на 5-годишния давностен
срок, считано от датата на новопроявилата се вреда.
По възражението за съпричиняване от страна на пострадалото лице
заявява, че поддържа изцяло изложените в исковата молба фактически
твърдения по отношение на приноса, приет с влязлото в сила решение по
предходно воденото между настоящите страни гражданско дело, като заявява
също, че приетият от съда 1/2 принос е отчетен в предявения размер на
настоящата претенция.
Относно наведените от ответника доводи, свързани с неспазване на
конкретен режим, профилактика и т.н., моли същият да посочи конкретно
нормативно предписание (указание лекарски протокол, нормативен акт),
доведен до знанието на ищеца, по силата на който за последния би възникнало
7
задължение да спазва конкретни профилактични практики.
Ответникът е депозирал по делото допълнителен отговор, с който
оспорва изцяло допълнителната искова молба. Счита, че с допълнителната
искова молба /ДИМ/ нито е допълнена, нито е уточнена първоначалната
искова молба.
Отбелязва, че с ДИМ ищецът е отказал да посочи от кой точно момент
твърди, че е започнал да чувства поС.ни и засилващи се болки в областта на
коленете и таза. Счита, че с ДИМ ищецът не само не е отстранил
нередовностите, но на практика категорично е потвърдил основателността на
възражението за нередовност на исковата молба. Заявява, че исковата молба
не може да се основава на предположения и догадки, нито на теоретични
допускания, а на ясни и точни фактически твърдения. Сочи, че това е така, тъй
като съгласно чл.6, ал.2 ГПК, с твърденията в исковата молба се определя
обемът на търсената защита и съдействие, респ. предметът на делото. Излага
доводи, че съгласно регламентацията на ГПК ищецът е този, който е длъжен да
наведе твърдения за всички обстоятелства, на които основава исковете си.
Посочва, че при липса на твърдения затова откога датират болките, не
само се затруднява правото на защита на ответника, но и не може да се
направи преценка за относимостта и допустимостта на исканите от ищцовата
страна доказателства. Посоченото, че ищецът се основавал на издадените
медицински документи за извършени рентгенологични изследвания от
18.09.2023г. и 26.02.2024 г., по никакъв начин не може да отмени
задълженията му да посочи твърдения в заявения с отговора аспект. Счита, че
кой друг, ако не ищецът, е длъжен да заяви фактически твърдения за точната
дата, от която е започнал да усеща болка. Намира, че процесуалната
незаконосъобразност на процесуалните действия на ищцовата страна
продължава и с посоченото, че очевидно болките са започнали преди
18.09.2023г. Заявява, че обстоятелствената част на исковата молба не може да
се основава на предположения и догадки, каквото е всъщност процесуалното
поведение на ищеца. На следващо място сочи, че вместо да внесе яснота и да
се отстранят нередовностите в исковата му молба, ищецът още повече е
задълбочил непреодолимите вътрешни противоречия в нея. Така, от една
страна ищецът е посочил, че очевидно болките датират момент преди
18.09.2023 г., а от друга страна, едновременно с посоченото ищецът твърди, че
не е усещал болките преди 2023 г. Тоест счита, че е налице период от около
девет месеца /от началото на 2023 г. до септември на същата година/, за който
не е ясно в кой точно момент/дата, месец/, К. е започнал да изпитва тези
поС.ни и засилващи се болки. Счита, че нередовностите в исковата молба не
само не са отстранени, но са внесени и допълнителни такива, поради което
поддържа изцяло възраженията за нередовност. Счита, че нередовностите на
исковата молба и съществуващите вътрешни противоречия в тезата на ищеца,
следва да се отстранят, тъй като инициатор на настоящото производство е
ищецът и ответникът не може да бъде поставян в позиция за невъзможност да
организира защитата си с оглед тези нередовности на исковата молба.
Счита, че ищцовата страна не успява да направи разграничение между
задължението й да изложи фактически твърдения за всички обстоятелства, на
8
които основава исковете й, и регламентираното в процесуалния закон нейно
право след това да доказва тези твърдения. Отделно сочи, че ищецът не е
отстранил посочените от ответника нередовности - да посочи в коя точно
област на двете коленни стави се е развила твърдяната от него гонартроза.
Посочва, че ищецът се е оправдал, че не може да конкретизира тези
обстоятелства, тъй като не е експерт-травматолог. Сочи, че все пак ищецът е
решил да предявява иск и негова е тежестта да формулира, евентуално, дори
след консултация със специалист, точни и ясни твърдения, а не да се
оправдава, че не е специалист. Според ответника, не е необходимо специално
медицинско образование, за да се посочи точно в коя част/област на коляното
ищецът изпитва болки. Посочва, че с твърденията в исковата молба се
определя обемът на търсената защита и в този аспект предметът на делото.
Отбелязва, че незаявените с конкретни фактически твърдения
неимуществени вреди не могат да станат предмет на делото и това е
закономерният и единствено възможен резултат от процесуалното поведение
на ищеца.
Намира, че позоваването на медицински документи в обстоятелствената
част на исковата молба обаче не изпълва изискването за точно и ясно излагане
на всички твърдения, на които ищецът основава исковете си - задължение по
чл.127, ал.1, т.4 ГПК. Посочва съдебна практика.
Поддържа изцяло възражението за нередовност на исковата молба и
моли същата да бъде оставена без движение до отстраняване на посочените в
писмения отговор нередовности.
Счита, че с посоченото в т.3 от ДИМ, ищецът на практика не е направил
каквото и да било уточнение или допълнение на първоначалната ИМ, а
единствено е посочил, че поддържа изцяло изложените в ИМ твърдения.
Намира, че изложеното от ищеца по-скоро касае съществото на спора,
поради което ще го коментира след приключване на съдебното дирене.
По точка 4 от ДИМ, ответникът счита, че вътрешните противоречия в
защитната процесуална позиция и твърденията на ищеца достигат своя апогей
в посоченото в тук коментираната точка на ДИМ. Отново посочва, че на стр.1
от ДИМ, ищецът е заявил, че не може да посочи фиксиран момент, в който
болките му са започнали, но едновременно с това е направил недопустимо от
процесуалноправна гледна точка предположение - ,,..то същите очевидно
датират от момент преди 18.09.2023 г. (но същевременно ищецът не ги е
усещал преди 2023 г.). Заявява, че ищецът вече посочва нещо съвсем друго и
то е, че новите вреди са се проявили към месец септември 2023 г. Сочи, че
използваният израз „към месец септември" смислово и логически означава
само едно - преди тази дата. Заявява, че е очевидно, че ищцовата страна
целенасочено не изпълнява процесуалните си задължения, като на практика
отказва да конкретизира категорично релевантни за правния спор факти и
обстоятелства. Отделно от посоченото, с ДИМ ищецът още повече е засилил
непреодолимите вътрешни противоречия и нелогичност на твърденията му в
исковата молба. Счита, че твърденията в исковата молба и в ДИМ не са ясни,
последователни и логически свързани, както изисква цитираната по-горе
9
съдебна практика. Точно обратното, тенденцията към самоопровергаване и
непреодолимостта на вътрешните противоречия в твърденията на ищцовата
страна са очевидно необратими.
С оглед неизпълнение на задължението на ищцовата страна да отстрани
нередовностите на исковата молба, счита, че след провеждане на процедурата
по чл.129, ал.2 ГПК, и в случай че ищецът не изпълни указанията на съда за
отстраняване на тези нередовности, на основание чл.129, ал.3 ГПК исковата
молба следва да бъде върната, производството прекратено, а на ответникът да
бъдат присъдени разноските.
По точка 5 от ДИМ е изложено следното:
Намира, че становището на ищеца, че ответникът следва да посочи
„конкретно нормативно предписание (указание, лекарски протокол,
нормативен акт)", по силата на което за него би възникнало задължение да
спазва „конкретни профилактични практики", е правно несъстоятелно и не
може да промени основателността на заявеното с отговора възражение /стр.3,
абз.последен и стр.4, азб.1/. Заявява, че възражението на ответника,
естествено, не касае задължения на ищеца в юридическия смисъл на думата, а
поведение на ищеца, с което би могъл да предотврати настъпването на
описаните от него в исковата му молба съС.ия. Сочи, че това поведение на
практика включва периодично посещение на лекар, който да следи съС.ието
му и евентуално, в случай че се наложи - да предприеме лечение или
профилактика. Това поведение включва и провеждане на поддържаща
терапия, на необходимата профилактика, ЛФК, или други дейности, които да
поддържат здравословното му съС.ие в нормални норми. Това поведение
включва и поддържане на здравословен начин на живот, следене чрез
периодични изследвания какво е здравословното му съС.ие, поддържане на
оптимално тегло, за да не се натоварват и износват ставите му. Това поведение
включва извършването на физически упражнения, които да поддържат и
подобрят здравословното му съС.ие, консултации с лекар диетолог, който да
му посочи подходящата за него диета. Тоест, възражението на ищеца, че за да е
основателно възражението на ответника, за ищеца следва да съществува
нормативно установено задължение, е категорично несъстоятелно от правна
страна. Посочва, че възражението касае поведение на ищеца, насочено към
поддържане на здравето му в добро съС.ие, предотвратяване неговото
влошаване и прочее, което поведение е не законово, а житейски и медицински,
изискуемо с оглед вече претърпяната травма от ищеца. В обобщение, намира
за изцяло неуспешен опитът на ищеца да опровергае основателността на
възражението за съпричиняване чрез позоваване на липса на нормативно
установено негово задължение в посочения аспект.
Поддържа изцяло наведеното с отговора на исковата молба възражение
за съпричиняване.
Поддържа и всички заявени с отговора на исковата молба оспорвания,
доводи, аргументи, възражения и доказателствени искания на ответника.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
10
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 17.07.2014г., около 22:30ч. на главен път I
- 6 км. 345+100 в посока изток - запад е настъпило ПТП, между л.а. „Ауди 80”
с peг. № **, управляван от водача И. Б. И. и л.а. „Форд Торнео Конект Л“, с
peг. № **, с водач П. П..
Не е спорно, че за лек автомобил: „Ауди 80“ с peг. № ** е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с
ответното застрахователно дружество - полица № 02114000711642, валидна от
01.03.2014г. до 01.03.2015г., прекратена на 16.09.2014г.
С влязло в сила решение № 4180/25.06.2018 г., постановено по гр. д. №
12112/2015 г. по описа на СГС, З. АД, гр.С. е осъдено да заплати на И. А. К.,
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди
лева) - обезщетение за неимуществените вреди, настъпили в следствие
телесни увреждания при ПТП от 17.07.2014 г.
В мотивите на съда изрично са посочени получените от К. наранявания с
травматичен характер: черепно-мозъчна травма: Средна по тежест мозъчна
контузия състояща се от хроничен травматичен кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка-двустранно челно-теменно с аксиални размери до 9 мм.,
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, травматично-
кръвоизливно контузионно огнище в десния челен дял на мозъка с размери 6/7
мм., контузия и подкожен травматичен кръвоизлив в челната област на
главата, повече в ляво и разкьсно-контузни рани на лявата ушна мида и
брадата; Гръдна травма: Контузия на гърдите, счупване от 4-то до 8-мо ребра
в ляво, контузия на левия бял дроб с малък излив в основата, пневмоторакс
(навлизане на свободен въздух) в лявата гръдна кухина и травми по опорно
двигателния апарат: Многофрагментно счупване на дясната тазобедрена
ямка с разместване на фрагментите, изкълчване на дясната тазобедрена става,
оток и охлузване на дясното коляно и на левия глезен.
Към момента на изготвяне на заключението съдебномедицинската
експертиза по гр. д. № 12112/2015 г. по описа на СГС, съС.ието на ищеца е
било стабилизирано и възстановено. От деня на ПТП са изминали две години
и половина. Счупените ребра са зарастнали окончателно, а дихателната
дейност на левия бял дроб е възстановена напълно. Дъното на счупената дясна
тазобедрена ямка е зараснало с малко дислокация. Движението „абдукция“
(отвеждане встрани) при ищеца е в трайно намален обем от 15 градуса, а при
екстензия е 10 градуса. В ставната ямка има вече ставни промени и малки
зашипявания, които стоят в основата на периодично явяващите се болки.
Отчетено е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца в размер на 1/2.
Решението на СГС е потвърдено с решение № 950/30.04.2020 г.,
постановено по в.гр.д. № 1358/2019 г. на САС.
Съобразно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът И. А. К. предявил
11
писмена молба-претенция от 04.10.2023 г. и допълнителна молба от 19.03.2024
г. за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за твърдения
ексцес пред ответника. С уведомления изх. № № 7092/19.10.2023 г. и
2430/02.04.2024 г. застрахователят отказал изплащане на застрахователно
обезщетение.
С оглед установяване на спорните обстоятелства по делото, свързани с
влошаване на здравословното съС.ие на ищеца вследствие на ексцес е
назначена и приета съдебно-медицинска експертиза, която не е оспорена от
страните и чието заключение съдът възприема. От същота се установява, че
след периода на временна нетрудоспособност поради лечението на
първичните травми получени при ПТП на 17.07.2014г, настъпил период с
чувствително отслабване на болковата симптоматика, но движенията в ДТБС
продължавали да бъдат ограничени. Походката била с провлачване на десния
крак и краткотрайно задържане тежестта на него. Съдебните експерти са
посочили, че при такава походка другият /левият/ крак получава по-
продължително натоварване, бързането да се прехвърли тежестта на него при
ходене става чрез малко по-силни удари на същия в земята при акта на ходене
и неговите стави започват също да изтъняват и износват хрущяла си и стават
болезнени. Така се е случило и при ищеца. Изявата на силната болкова
симптоматика е започнало след 7-8 години, поради което рефлекторно са
започнали движенията да се ограничават. Започнали болки в лявото коляно,
след това в дясното коляно. Междувременно се появили засилващи се болки и
в ЛТБС. Походката се променила, станала куцаща и скоро след това се
появили болки в ДТБС. Походката бързо се е влошила и дисбалансирала. Това
го е принудило да потърси ортопедична помощ. От Амб.лист от 18.09.2023г от
преглед при ортопед-травматолог е видна основна диагноза: Друга първична
коксартроза. Първична гонартроза, двустранна. В последствие се развила
артроза на ставата и били присъдени 50% ТНР от ТЕЛК. От няколко месеца
съС.ието се влошило походката се затруднила. Обективно съС.ие: влошена,
куцаща, силно затруднена самостоятелна походка. ЛТБС е в положение на
анкилоза. Липсва двигателна активност. Десен долен крайник е в трайна
флексионно-абдукторна контрактура. Болка и дискомфорт в двете коленни
стави. При същия преглед е направена рентгенография на колянна става и на
таз. Разчитането на рентгеновото изследване е: Друга първична коксартроза.
Първична гонартроза двустранна. ДТБС-аваскуларна некроза. Деформираща
коксартроза.
Назначените от съда експерти са извършили преглед на ищеца, при
който са установили, че до момента на ПТП-то същият не е имал клинична и
болкова симптоматика от увреждане на големите стави на долните крайници.
Патологичните промени са започнали от тежката травма на ДТБС включваща:
раздробено счупване на задно външната част на дясната главолечна ямка,
изместване на бедрената глава през счупения сектор навън и назад, счупване
на предната част на бедрената глава. При това изместване на бедрената глава
настъпва разкъсване на ставната капсула и на върховия лигамент прихващащ
12
бедрената глава за ацетабулума. При това се разхерметезира ставата, изпълва
се с кръвенисти материи, които съдържат лизиращи хрущяла ферменти. През
този лигамент преминава кръвоносен съд, артерия и вена, които
кръвоснабдяват костната субстанция на бедрената глава. При скъсването на
лигамента се скъсват и кръвоносните съдчета и се затормозява
кръвоснабдяването и кръвохраненето на ставата. Постепенно с времето се
появяват псевдокисти, които са малки участъци от бедрената глава, които не
се кръвоснабдяват. След такава травма никога не може да се възстанови
идеалната гладкост на тазовата ямка. Тогава започва ускореното изтъняване на
ставния хрущял. Този процес напредва и в един момент започва засилване на
болката и ограничаване на движенията. Това води до изменение на походката,
куцане и неправилно натоварване на другите стави на краката. Започва
ускорен, артрозен, деформиращ процес и при тях.
Вещите лица посочват, че периодът на развитие и проява на тези съС.ия
е твърде различен. Той може да бъде от 2-3 години до 10-12 и повече години.
Зависи от индивидуалното качество на костта и на ставния хрущял,
физическата натовареност, наличие на други травми и т.н.
Категоричното заключение на експертизата е, че появилите се асептична
некроза на ДТБС е свързана с травмите от процесното ПТП. Артрозните
дегенеративни изменения на големите стави са свързани с появата на силни
болки при движение, при физическо натоварване, при продължително ходене,
при качване по стълби и нагорнище. С времето се ограничават движенията.
Дисбаланса в походката се засилва. Куцането става поС.но. След няколко
месеца започват и болките нощем, макар и в покой.
Според съдебните експерти, прогнозата за възстановяване на ищеца е
неблагоприятна. Започнал веднъж артрозният процес прогресира - при някои
хора по-бързо, при други по-бавно. За забавянето на този процес се използват
медикаменти - хондропротектори, колагенови препарати и производни на
хиалуроновата киселина. С напредването на процеса се използват и
аналгетични и НСПВС медикаменти. Тяхната цел е за намаляне на болковата
симптоматика и оттам изглаждане на походката, за да не продължава
патологичния процес в другите стави или поне да се забави. При
напредването на артрозата се развива и локално синовиално възпаление.
Точно върху него действат НСПВС. Тези средства и медикаменти забавят
артрозния процес. Но всичко това е с временен характер. Така ще е и при
ищеца. След определен период от време най-вероятно при него ще се наложи
ендопротезиране на едната, а след това и на другата ТБС.
От медицинската документация приложена към ТД № 266/2024г се
установява, че ищецът през цялата първа следтравмена година е посещавал
ортопед ежемесечно за контролни прегледи, контролни графии или издаване
на продължение на временната нетрудоспособност. След приключване на
тежкия период от лечение и рехабилитация ищецът проходил без помощни
средства и оттогава е преустановил посещенията при ортопед. Съобщава само
13
за посещаване на лекуващия го ортопед по повод подготовка на документи за
ТЕЛК.
Следващите налични документи от посещение при специалист ортопед
са от 2023 г. При извършения клиничен преглед ищецът не е съобщил да е
осъществявал периодични профилактични прегледи след първоначалната
травма.
При разговора с ищеца, проведен на 22.10.2024г. експертите са
установили, че той няма хронични вътрешни заболявания, както и такива за
които да е пролежавал в болнично заведение и да е лекуван. По разчитанията
на рентгеновите снимки от 2023г. е установено, че при ищеца няма установено
ревматологично заболяване, нито данни за остеопороза на костите.
Становището на съдебните експерти е, че посочените в исковата молба
съС.ия не са в резултат на индивидуални физиологични, биохимични и други
особености на организма, нито от някаква специфика на костната структура.
При разговора с ищеца е не са установили налични хронични заболявания,
порочни професионални фактори, на лошо качество на живот, или
наднормено тегло, нито са резултат на получени след първоначалното
увреждане травми; на вредни навици, на нездравословна храна, на
обездвижване, на наследствена обремененост и предразположеност, на липса
на предприети действия за профилактика.
Категоричен е извода на експертизата, че патологичните, дегенеративни
процеси могат да бъдат относително забавени, но не и спрени. По отношение
на стремежа за изглаждане на походката препоръчват използване на
аналгетици и НСПВС, за да се подтисне болковото възприятие и по този начин
походката да бъде по балансирана, но това също е с временен ефект.
След запознаване с медицинската документация по приложените г.д.
№12112/15г. на СГС и г.д.№1358/19г. на САС, експертите са установили, че в
същата не е описвано съС.ието на „главата” на дясното бедро, не са описани
травми на коленете и на ЛТБС, нито са посочени медицински изводи за
очакваните усложнения и за срока на тяхната поява.
Съдът възприема заключението на експертизата, същото е компетентно
и мотивирано, изготвено на базата на събраните по делото писмени
доказателства и след извършен личен преглед на ищеца. Заключението не е
оспорено и от страните по делото.
С оглед установяване на спорните обстоятелства по делото са
разпитани и свидетели.
От показанията на свидетелката Светла К.а К.а, съпруга на ищеца, се
установява, че след възстановяването от травмите от ПТП на 17.07.2014г.,
няколко години съпругът и се е чувствал добре, но след време започнал да
изпитва болки в двата крака, понеже единият крак натоварвал другия, за да
може да ходи. През 2023 г. посетил лекар, който казал, че има гонартроза и че
след време ще се наложи да се смени тазобедрената става.
14
Свидетелката посочва, че ищецът приема болкоуспокояващи. Към
момента продължава да го боли. Ползва помощни средства – бастун, с който
ходи навсякъде. В къщи много трудно извършва дейности, не може да клекне,
изпитва болки, пие болкоуспокояващи, маже се с мазила. Чувства се
некомфортно от съС.ието си, не се чувства добре емоционално, притеснява се.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД е въведен принципа за пълно
обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане
вреди, както настъпилите, така и бъдещите вреди, стига те да са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Ексцес при непозволено
увреждане е налице когато впоследствие, след увреждането, настъпят нови
вреди (имуществени и/или неимуществени) или съществено влошаване на
съС.ието на пострадалия, които обстоятелства не са били налице към момента
на увреждането, поради което не са могли да бъдат взети предвид при
определяне на обезщетението. Съгласно т. 10 от ППВС № 4/30.10.1975 година
при това положение за увреденото лице възниква ново право на обезщетение
за новите вреди, но само ако те се намират в причинна връзка с увреждането и
ако при присъждането на първоначалното обезщетение тези вреди не са били
взети предвид или съобразени. Правото на обезщетение за вреди от ексцес от
непозволено увреждане възниква само, ако са налице останалите
предпоставки за реализиране на отговорността на делинквента. Когато се
претендират такова обезщетение, то на доказване подлежат новите вреди и
дължимото се за тях обезщетение. При това отговорността на делинквента за
новите вреди е в същите рамки, в които той носи отговорност за
първоначалните вреди, настъпили в резултат на увреждането. В случаите,
когато отношенията между страните по повод на първоначалните вреди са
разрешени с влязло в сила решение, въпросът за наличието на основанието за
реализиране на отговорността на делинквента и обема, в който той е задължен
да обезщети вредите, включително приетото съпричиняване, е разрешен със
сила на присъдено нещо.
В настоящия случай се установява, че в съС.ието на ищеца са настъпили
усложнения, изразяващи се в асептична некроза и деформираща първична
коксартроза на дясна тазобедрена става, първична коксартроза на лява
тазобедрена става и двустранна гонартроза, които са във връзка с
претърпените при пътния инцидент травми. Доколкото установените
заболявания са хронични и практически нелечими, се очаква прогресиране на
страданията, макар скоростта на прогресия на същите да не може да се
прогнозира във времето. Експертите са категорични, че медикаментозна
терапия би забавила малко износващия процес на хрущяла и би забавила
нарушаването на походката, но не би предотвратило тежки изменения в
ставите.
С оглед установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира, че
15
в здравословното съС.ие на ищеца са настъпили усложнения, които
неминуемо са довели до претърпяване на болки и страдания, които са нови
спрямо съществувалите и не са взети предвид при определяне на предходното
обезщетение по гр.д. № 12112/2014 г. по описа на С. градски съд. Поради това,
съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответното дружество за настъпилия ексцес чрез обезщетяване на
новонастъпилите вреди.
При определяне на размера на обезщетението съдът следва да съобрази
възрастта на пострадалия - 56 години, възраст, която предполага активност и
жизненост, настъпването на допълнителните вреди, социално-икономическата
обстановка в страната към същия период, определяща обществения критерий
за справедливост; вида, характера, степента на усложнението и неговите
последици, липсата на добра прогноза за възстановяване. Следва да се вземе
предвид и категоричното становище на експерта за необратимост и
прогресиране на съС.ието на ищеца занапред; неудобствата и ограниченията
от личен, битов и социален характер и не на последно място, фактът, че
походката на ищецът е променена е необратимо, куца, което води до
дискомфорт и душевни страдания за себеприемането, външния вид и
приемането от другите. Всички тези обстоятелства, преценени съвкупно с
установения в нормата на чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, води до
извод, че обезщетение в размер на 35 000 лева, при отчетено съпричиняване на
вредите от страна на ищеца в обем ½, напълно ще обезщети претърпените
нови неимуществени вреди, причинени от ексцеса в здравословното съС.ие на
ищеца.
По възражението на ответника, че с поведението си ищецът е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и в частност за получените
от него усложнения, респ. за претърпените от него неимуществени вреди,
предмет на настоящото производство, съдът счита същото за неоснователно.
Установи се от съдебномедицинската експертиза, че травмата на дясната
тазобедрена става – счупване и изкълчване, съчетано с многофрагментно
счупване на ацетабулума с дислокация на фрагментите е допринесла до голяма
степен за износването на ставата. Този процес напредва и в един момент
започва засилване на болката и ограничаване на движенията. Това води до
изменение на походката, куцане и неправилно натоварване на другите стави
на краката. Ищецът стъпва на единия крак, който е по-неболезнен, бързо
прехвърля на другия, който получава по- голямо сътресение, неправилно
натоварва другите стави на краката, поради което започва ускорен, артрозен,
деформиращ процес и при тях. Артрозните изменения на лява тазобедрена
става и коленни стави са първични, тъй като един травматичен момент по
косвен път предизвиква износване на хрущяла. Няма някакво старо
заболяване на тази става, което да предизвика износване на хрущяла.
През цялата първа година след произшествието, ищецът е бил
контролиран периодично от ортопед в С., който е изписвал медикаменти,
назначавал е рехабилитация и физиолечение, докато затихне болката от най-
16
контузената тазобедрена става, която е с фрактура на главата, фрактура на
тазовата ямка. След това последвал период на спадане на болковия синдром,
което продължил определено време и след това отново започнало засилване. В
съдебно заседание съдебните експерти са пояснили, че всички медикаменти
биха забавили малко износващия процес на хрущяла, биха забавили
нарушаването на походката, но не биха спрели напълно дегенеративните
процеси в тях и в края на краищата в един момент се достига отново до тежки
изменения в ставите.
При извършения преглед на ищеца, вещите лица не са установили
хронични заболявания, порочни професионални фактори, лошо качество на
живот, наднормено тегло, или други фактори, които сами по себе си биха
предизвикали износване на хрущяла и напредване на артрозния процес. Не е
установена наследствена обремененост по отношение на такъв тип
заболявания.
Предвид изложеното, възражението на ответника за принос на ищеца за
настъпване на посочените в исковата молба и установени от вещите лица
усложнения следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност:
С определение № 189 от 11.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 460/2022 г. е
прието, че в трайната съдебна практика е прието, че съгласно чл. 51, ал. 3 ЗЗД
правото на обезщетение при ексцес се проявява по-късно и макар да е
свързано с вземанията по чл. 51, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, то е ново
самостоятелно право. В производството по чл. 51, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
45 ЗЗД, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сега чл. 432, ал. 1 КЗ предмет на
установяване е друг фактически състав– влошаване съС.ието на увредения и
причинната връзка на това влошаване с увреждането, за което е била
ангажирана отговорността на застрахователя в предходното производство
/решение № 167 от 30.12.2015 г., т. д. № 2005/2014 г., ВКС, І т. о. /. Именно
затова при иска за обезщетение за вреди от ексцес погасителната давност
започва да тече не от момента на непозволеното увреждане, а от деня на
проявление на новите вреди в пълния им обем, т. е. от деня на влошаване
здравето на увредения спрямо първоначалната му увреда, когато намират
проявление всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане /т. 4 от ТР № 1/2014 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК на
ВКС; решение № 7 от 03.02.2017 г., т. д. № 50114/2016 г., ІІІ г. о. и др. /.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, поради
засилена болкова симптоматика на 18.09.2023 г. ищецът е прегледан от
специалист ортопед-травматолог, който е поставил основна диагноза „Друга
първична коксартроза. Първична гонартроза, двустранна. ДТБС – аваскуларна
некроза. Деформираща коксартроза. Настоящият състав приема, че именно
това е началният момент, от който тече петгодишния давностен срок. Исковата
молба е предявена на 30.04.2024 г., поради което не е налице изтекла
погасителна давност.
17
С оглед гореизложеното, З. АД следва да заплати на И. А. К. сумата от
35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ексцес при отчетен принос от ½, изразяващи се в
болки и страдания поради проявилите се усложнения - асептична некроза и
деформираща първична коксартроза на дясна тазобедрена става, първична
коксартроза на лява тазобедрена става и двустранна гонартроза, вследствие на
ПТП, настъпило на 17.07.2014 г., заедно със законната лихва от 29.04.2024 г.
/датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане.
По въпроса относно разноските, съдът приема следното:
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита е
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално
определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от
ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и
пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този
смисъл съдът е свободен да определи размера на дължимото адвокатското
възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия
момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на
осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на
отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени
бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.
С оглед предмета и сложността на производството и вида на
извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия, адвокатско
възнаграждение за осъщественото представителство на И. А. К. следва бъде
определено в размер на 4140 лв. с ДДС.
С оглед изхода на делото З. АД следва да заплати на „Адвокатско
дружество Й. и Е.“ адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ на И. А. К. в настоящото производство в размер на 4140 лв.
с ДДС.
Ищецът е направил разноски за държавна такса – 1400 лв. и за изготвяне
на експертиза – 900 лв., или общо 2300 лв.
Съобразно уважената част от иска, З. АД следва да заплати на И. А. К.
сумата 2300 лв. – разноски в производството.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
18
ОСЪЖДА З. АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
** да заплати на И. А. К., с ЕГН **********, с адрес: с.Н., общ.Н., обл.С.
сумата 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди при отчетен принос от ½, изразяващи се в болки и
страдания поради проявилите се усложнения – гонартноза в областта на двете
коленни стави, първична коксартроза на лява тазобедрена става, аваскуларна
некроза и деформираща първична коксартроза в областта на дясна
тазобедрена става, вследствие на ПТП, настъпило на 17.07.2014 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 29.04.2024 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА З.“ АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
** да заплати на И. А. К., с ЕГН **********, с адрес: с.Н., общ.Н., обл.С.
сумата от 2 300 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА З.“ АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
** да заплати на „Адвокатско дружество Й. и Е.“, с ЕИК ** адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на И. А. К. в
настоящото производство в размер на 4140 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
19