РЕШЕНИЕ
№ 16120
гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110161097 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от З. В. С. срещу ***, с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал.
2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 56815,20 лв.,
представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца от
ответника след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника за периода от
15.10.2021 г. до 14.10.2024 г., ведно със законната лихва от 15.10.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, и сумата от 14477,28 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 56815,20 лв.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника, възникнало на
основание трудов договор № *** г. и прекратено, считано от *** г. със заповед № *** г. на
ректора на ***. Поддържа, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
трудовата книжка се намирала при ответника. Твърди, че след *** г. – датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, ответникът нито писмено уведомил ищеца за
намерението да върне трудовата книжка, нито връща задържаната такава, което
противоправно поведение обективно възпрепятствало възможността ищецът да постъпи на
друга нова работа. В тази връзка посочва, че след прекратяване на основното трудово
правоотношение, ищецът е кандидатствал за постъпване на работа, но от различни
потенциални и заинтересовани нови работодатели получавал откази с мотива, че ищецът не
представя трудова книжка, която препятства доказването чрез официален удостоверителен
документ на обстоятелства, свързани с трудовата дейност като професионален стаж, трудова
позиция, продължителност на трудовата дейност, получавано трудово възнаграждение и др.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника ***, с
който оспорва исковата претенция като неоснователна. Не оспорва, че по силата на трудов
договор № *** г. ищецът е заемал длъжността „***“, както и че със заповед № *** г. на
ректора на *** трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 330, ал.
2, т. 6 КТ, считано от *** г. Оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба,
като твърди, че ответникът многократно е канил ищеца да се яви и получи трудовата си
книжка, надлежно оформена, като е сочил както място, така и време на получаването, но
ищецът не се е явил да я получи обратно.Оспорва доводите на ищеца, че е търсил работа,
1
както и че поради липса на трудова книжа не е могъл да сключи трудов договор. Оспорва
положения от управителя К. Г. подпис в писмо от ***; положения от управителя С. А.
подпис в писмо от „*** и положения от управителя Р. Й. подпис в писмо от ***. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните
обстоятелства: че трудовото правоотношение е прекратено; че трудовата книжка на ищеца
се е намирала в държане на работодателя при прекратяване на трудовия договор; че
работодателят е задържал незаконно трудовата книжка на ищеца, като отказва да му я върне
доброволно или възпрепятства да я получи своевременно след прекратяване на трудовото
правоотношение за съответния период от време; претърпени от ищеца имуществени вреди,
които следва да са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
работодателя или негови служители; размера на брутното му трудово възнаграждение,
получено за последен пълен отработен месец.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че
по силата на трудов договор № *** г. ищецът е заемал длъжността „***“ при ответника; че
със заповед № *** г. на ректора на *** трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от *** г.; че трудовата книжка на ищеца се е
намирала в държане на работодателя при прекратяване на трудовия договор.
Съгласно дадените в ТР № 1/02.12.2019 г. по т.д. № 1/2019 г. на ОСГК на ВКС
разяснения при прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 350 от Кодекса на
труда и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя
възникват две задължения – да впише данните, свързани с прекратяването и да предаде
трудовата книжка на работника или служителя. Двете задължения са свързани и обусловени
и следва да се изпълнят „незабавно”, т.е. веднага, бързо, без отлагане, което означава в деня
на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при
работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение. Във всички случаи, за да се освободи
работодателят от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6,
ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж като съобщи на работника или
служителя с писмо с обратна разписка кога следва да се яви, за да получи лично трудовата си
книжка. Трудовата книжка не може да бъде изпратена по пощата или предадена на
определено от работника или служителя лице, освен ако последният не е дал изрично
писменото си съгласие за това. След като работодателят е изпълнил добросъвестно
задълженията си /чрез процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата/, задържането на трудовата
книжка, поради неявяване на работника или служителя, не е незаконно. Работодателят се
освобождава от последиците на забавата когато на свой ред работникът или служителят
изпадне в забава, защото не оказва необходимото съдействие или неоправдано не приема
предложеното изпълнение.
Настоящият състав намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че ответникът не е могъл да връчи трудовата
книжка на ищеца, поради бездействието и нежеланието на ищеца да получи същата.
За да достигне до този извод, съдът съобрази на първо място множеството покани
изпратени по пощата на адреса на ищеца от страна на ответника. Писмо с покана за
получаване оформена трудовата книжка, е изпратена на адреса на ищеца чрез „***“, като
видно от приетата разписка от *** г., писмото е върнато като непотърсено на *** г. На *** г.
2
до ищеца чрез куриерска фирма „***“ отново е изпратена покана за получаване на
оформената трудова книжка, като видно от приетата товарителница № ***, пратката е била
върната на *** г., като е отразено, че няма никой на адреса. Ответникът е направил опит да
покани ищеца да си вземе трудовата книжка, и чрез електронно писмо, изпратено на имейла
на ищеца на *** г. С писмо, изх. № *** г., изпратено чрез „***“ до ищеца, е направен
пореден опит от ответника за връчване на трудовата книжка на ищеца. Писмото се е върнало
като непотърсено на *** г.
Видно от представените по делото писма с обратна разписка, адресът на връчване е
посоченият в договора, вкл. в исковата молба и е постоянен адрес на ищеца. При
предприетия начин на уведомление фактическо връчване не е осъществено поради
бездействие от страна на получателя - ищеца. Независимо от това, в конкретния случай
ответникът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на
работника, което е достатъчно за да се приеме, че поканата е връчена на ищеца. ( в този
смисъл Решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о.)
В подкрепа на данните, съдържащи се в писмените доказателства по делото, са и
показанията на разпитаните по делото свидетели Б. С. Г. и И. П. П.-Л., които след преценка
по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира изцяло като ясни, последователни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал, и
от които се установява, че на посочения от ищеца адрес чрез „***“ и куриерска фирма „***“
са изпращани многократно покани за получаване на оформената трудова книжка, но всички
писмата се връщали с обратни разписки с отбелязване, че никой не е открит на адреса. От
показанията им се установява още, че трудовата книжка на ищеца е била надлежно
оформена при прекратяване на трудовото му правоотношение и се съхранява в отдел „***“.
Упражняването на правото на работодателя да покани работника да си вземе
трудовата книжка и документите оформени поради прекратяване на трудовия договор
изисква уведомлението да е достигнало до работника, като в случай, че фактическо връчване
не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника.
Според Решение на СЕС по дело С-327/10 от 17.11.11 г., при прилагане на нормите на
процесуалното и материалното право, националният съд трябва да изследва дали са
предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на
дължимата грижа и добросъвестността. В този смисъл за надлежното уведомяване на
работника, съдът разглеждащ иска, следва да направи преценка на положените усилия по
откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай.
В случая, ответникът е направил всичко възможно да покани ищеца да си вземе
оформената трудова книжка. При това положение само по себе си безспорния факт, че
трудовата книжка на ищеца се намира в работодателя и към *** г. не определя това
поведение като противоправно, тъй като то се дължи изцяло на поведението на
работника/служителя. Нежеланието на ищеца да получи трудовата си книжка се установява
още от това, че в проведените открити съдебни заседания на 27.05.2025 г. и *** г.
пълномощникът на ответника предложи в заседание предаване на трудовата книжка на
ищеца, което предложение не бе прието от последния. Незаконно задържане има само когато
се дължи на бездействие на работодателя, но не е противопоставимо, когато се дължи на
бездействие на работника/ служителя. Никой не може да черпи права от своята
недобросъвестност, поведение влизащо в противоречие с волята на законодателя, изразена в
чл. 226 КТ, своевременното връчване на документите да гарантира както защита интересите
на работника – възможността да постъпи на друга работа, така и интересите на работодателя
– да приключи със задълженията си по прекратеното правоотношение и да изготви
необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение.
По изложените съображения, предявеният иск по чл. 226, ал. 2 КТ е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
3
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Претенцията на ищеца по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение е
акцесорна спрямо главния дълг и предвид горните изводи на съда по иска по чл. 226, ал. 2
КТ, също следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът *** има право на
направените в производството разноски. Същият претендира и доказва такива в размер на
6234,24 лв. – адвокатско възнаграждение. Ищецът З. В. С. е релевирал своевременно
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение. Съгласно постановеното Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по
дело С438/22 г., т. 1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В този смисъл съдът е длъжен при
определяне на размера на възнаграждение на адвоката, да съобрази вида на осъществената
правна защита на всяка от страните и процесуалното им положение в образуваното
двустранно, състезателно исково производство, фактическата и правна сложност на делото и
извършените от пълномощниците им процесуални действия. Определянето на размера на
възнаграждението на процесуалните представители в процеса следва да се ръководи от
принципа на равностойност, така че двете групи пълномощници, осъществяващи
процесуални представителство срещу възнаграждение, с оглед липсата на други критерии за
различно оценяване на техния труд, да са равнопоставени. За да приложи този принцип,
съдът следва да изходи и от обема на извършените процесуални действия. В случая, като
съобрази вида и обема на извършената дейност на процесуалния представител на ответника,
липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че
производството е приключило в две съдебни заседания, в който са разпитвани общо
четирима свидетели – по двама на всяка от страните,и са събирани писмени доказателства,
настоящият съдебен състав намира направеното възражение за прекомерност за основателно.
Съобразявайки решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според което посочените
в Наредба № 1/09.07.2004 г. могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в
хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, намира, че справедливият и обоснован
размер на дължимото на ответника адвокатско възнаграждение е в размер на 3500 лв. С
оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника *** следва да бъде
присъдена сумата от 3500 лв., представляваща разноски в производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, срещу ***,
Булстат ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 56815,20 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на
трудовата книжка на ищеца от ответника след прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника за периода от 15.10.2021 г. до 14.10.2024 г., ведно със законната лихва от
15.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 14477,28 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 56815,20
лв.
ОСЪЖДА З. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на ***, Булстат ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3500
4
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5