Номер 2235 Година
2020, 05 август гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на пети август година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА
МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
частно гражданско дело
№ 1643 описа за 2020 година
Производството
е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, във вр.чл.419 от ГПК и е образувано по
частната жалба на Л.П.Б. ***, против Заповед № 346 от 27.11.2018
г., издадена по ч.гр.д.718/2018 г. по описа на Районен съд Поморие, с която е
разпоредено жалбоподателят да заплати на кредитора „Банка ДСК” ЕАД,
ЕИК: *********, сумата 11 397,09 лв - главница по договор за кредит за
текущо потребление от 14.03.2013 г., 4 086,08 лв – договорна (възнаградителна
лихва) за периода от 06.07.2016 г. до 15.11.2018 г.; 99,20 лв – обезщетение за
забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 28.06.2018 г. до 15.11.2018
г.; 120 лв – заемни такси, заедно със законна лихва върху главницата от 16.11.2018
г. и сумата от 364,05 лв - разноски по делото.
Твърди се,
че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. По-конкретно се твърди,
че задължението на частният жалбоподател като поръчител по цитирания договор за
кредит 11/20861931, разрешен на Д.Т.Г., е преклудирано съгласно чл.147, ал.1 от ЗЗД. Сочи се, че след смъртта на кредитополучателя Д.Г., Банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем с уведомление до П.Г.Г. – „основен длъжник и
наследник по същия кредит“, през м.януари 2018 г. (с уведомление изх.№
147/19.01.2018 г.), но въпреки това, П.Г.К. е продължила да погасява вноски по
договора. Твърди се, че независимо от това, че поръчителят и кредитополучателят
са солидарни длъжници, съгласно чл.147 ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на
шест месеца. Твърди се, че след като Банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем на длъжницата П.Г., към датата на постъпване на заявлението в съда
6-месечният срок по чл.147 ЗЗД вече е бил изтекъл, поради което се е
преклудирало правото на банката да претендира сумите от него като поръчител.
Заявени са
искания: Съдът да разпореди спиране на производството по изп.дело №
20207060400003 на ЧСИ д-р Росица Стоянова; Да бъде незабавно изискан от ЧСИ д-р
Росица Стоянова оригиналът на изп.лист № 384/27.11.2018 г. като невалидно
изпълнително основание; и да се разпореди прекратяване на изп.дело №
20207060400003 по описа на ЧСИ д-р Росица Стоянова и да се задължи ЧСИ да
вдигне всички забрави (възбрани?) и запори като наложени без правно основание.
С частната
жалба е подадено и възражение по чл.414 от ГПК против издадената заповед за
незабавно изпълнение.
В
законовия срок против частната жалба е постъпил отговор от ответника по нея „Банка
ДСК” АД, ЕИК: *********, с който частната жалба се оспорва като недопустима, а
по същество – и като неоснователна. Твърди се, че жалбата е недопустима, тъй като е насочена
против самата заповед за изпълнение, каквото обжалване не е предвидено в ГПК.
Сочи се, че са недопустими и заявените от жалбоподателя искания. По същество се
твърди, че жалбата е неоснователна, тъй като в това производство съдът следи
само за наличието на предпоставките по чл.418, ал.2, изр.първо и ал.3 ГПК, но
не и по направените доводи по същество. Сочи се, че актът по чл.417 ГПК е
редовен от външна страна, подлежи на изпълнение и е настъпила предсрочната
изискуемост, за което са приложени уведомленията до длъжниците.
Съдът
намира частната жалба за допустима. Същата е подадена от легитимирано лице,
против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок. Следва да се
отбележи, че независимо от некоректното формулиране (жалбоподателят не е
представляван в това производство от адвокат), съдът приема, че частната жалба
е насочена против разпореждането за незабавно изпълнение, за което
законодателят е предвидил възможност за обжалване – чл.419 ГПК.
Разгледана
по същество, съдът намира частната жалба за частично основателна със следните
съображения:
Заповед № 346
от 27.11.2018 г. е издадена по ч.гр.д.718/2018 г. по описа на Районен съд Поморие,
образувано по заявлението по чл.417 ГПК, подадено от кредитора „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, против длъжниците П.Г.Г., Е.Г.К. и Л.П.Б.,***,
за заплащане на сумата 11 397,09 лв - главница по договор за кредит за
текущо потребление от 14.03.2013 г., 4 086,08 лв – договорна
(възнаградителна лихва) за периода от 06.07.2016 г. до 15.11.2018 г.; 99,20 лв
– обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 28.06.2018
г. до 15.11.2018 г.; 120 лв – заемни такси, заедно със законна лихва върху
главницата от 16.11.2018 г. и сумата от 364,05 лв - разноски по делото.
В т.12 от заявлението е посочено, че вземането произтича от
договор за кредит за текущо потребление от 14.03.2013 г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД като кредитор и Д.Т.Г. като кредитополучател, в размер на 13 000
лв. Посочено е, че съгласно приложено удостоверение за наследници, Д.Г. е
починала и е оставила за наследници дъщерите си П.Г.Г. и Е.Г.К., като П.Г. е
заявила, че приема наследството на своята майка и поема издължаването на
кредита. Посочено е също, че по договор за поръчителство от 14.03.2013 г.,
длъжникът Л.Б. е станал поръчител на договора за кредит. В т.14 от заявлението
са изброени 37 погасителни вноски, които са изискуеми, но не са платени от
длъжниците, в общ размер от 7 745,58 лв, и е посочено, че поради
допуснатата забава с повече от 90 дни, Банката е изпратила до наследниците на
кредитополучателката уведомления за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Посочено е, че уведомлението до П.Г. е получено от нея лично на
23.01.2018 г., а уведомлението до Е.К. й е връчено по реда на чл.47, ал.1 ГПК,
на 03.08.2018 г. Посочено е още, че до поръчителя Б. уведомление не е изпращано,
тъй като уведомлението е надлежно връчено на кредитополучателите на 03.08.2018
г., от който момент вземането следва да се счита за изискуемо.
Към заявлението е приложено Извлечение от счетоводните книги
на Банката, в което са посочени дните на забава, датата на настъпване на
предсрочната изискуемост
Заповедният съд е издал в полза на заявителя исканата Заповед по чл.417 от ГПК за претендираните
суми против длъжника Л.П.Б. – поръчител по кредита, и е отхвърлил заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение против длъжниците П.Г. и Е.К. по
съображения, че в извлечението от сметка наследниците на кредитополучанеля са
посочени без да са разграничени дължимите от всеки суми и без да са налице
данни дали са приели наследството. Посочено е, че в заповедното производство е
недопустимо съдът да обсъжда факти и обстоятелства извън документа по чл.417 ГПК и е недопустимо обсъждане на обстоятелства във връзка с наследяването и
отговорността на наследниците по чл.60, ал.1 ЗН за задължения, с които е
обременено наследството, поради това, че наследниците отговарят за задълженията
на наследодателя си само, ако са приели наследството.
Издаден е изпълнителен лист в полза на Банката-заявител,
против поръчителя Б..
Видно от представената по делото Покана за доброволно
изпълнение, по издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело № 20207060400003 на ЧСИ
д-р Росица Стоянова, като ПДИ е връчена на длъжника Б. на 24.01.2020 г.
Съгласно чл.417, т.2 ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките. Съгласно чл.418, ал.2 от ГПК, изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Съгласно т.18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Съгласно
чл.147, ал.1 ЗЗД,
поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.
Съгласно
4.б. ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, не са
налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу поръчителя, ако съдът
констатира от документите към заявлението, че към датата на подаването му е
изтекъл срокът по чл.147,
ал.1 ЗЗД.
Според приетото в съдебната
практика (решение № 40 от 17.06.2015 г. по т. дело № 601/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 132 от
2.10.2015 г. на ВКС по т.д.№ 1907/2014
г., I т.о., ТК, и др.), отговорността на поръчителя по договор за кредит,
обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК
е изтекъл шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД.
Началният момент преклузивния срок се определя от датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника - кредитополучател и то ако към този момент са били
налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
В
настоящия случай, видно от представеното извлечение от сметка, забавата на
кредитополучателя по договора за кредит и повече от 90 дни, поради което е
налице основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем, видно от представените по делото доказателства,
е станало по различно време на двете длъжници – наследници на
кредитополучателката Д.Г. – на П.Г. - на 23.01.2018 г., а на Е.К. -
на 03.08.2018 г. (връчено по реда на чл.47, ал.1 ГПК).
Наследниците
на кредитополучателката Д.Г. – П.Г. и Е.К., не са солидарни
длъжници, а всяка от тях отговаря за половината от задължението на тяхната
майка, доколкото няма данни за друго (чл.5, ал.1 от ЗН). Длъжникът Б., в
качеството си на поръчител по кредита, е солидарен длъжник с всяка една от двете
длъжници за съответното й задължение (по 5 698,55 лв - главница по договор
за кредит за текущо потребление от 14.03.2013 г., 2 043,04 лв – договорна,
възнаградителна лихва за периода от 06.07.2016 г. до 15.11.2018 г.; 49,60 лв –
обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 28.06.2018 г.
до 15.11.2018 г.; 60 лв – заемни такси, заедно със законна лихва върху
главницата от 16.11.2018 г. и сумата от 182,03 лв - разноски по делото).
Ето защо
съдът приема, че по отношение на задължението на П.Г. (5 698,55
лв - главница по договор за кредит за текущо потребление от 14.03.2013 г.,
2 043,04 лв – договорна, възнаградителна лихва за периода от 06.07.2016 г.
до 15.11.2018 г.; 49,60 лв – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава)
за периода от 28.06.2018 г. до 15.11.2018 г.; 60 лв – заемни такси, заедно със
законна лихва върху главницата от 16.11.2018 г. и сумата от 182,03 лв -
разноски по делото), доколкото обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита е станало на 23.01.2018 г., към датата на подаване на заявлението –
16.11.2018 г., е изтекъл
шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД,
поради което за тази част от задължението отговорността на частния жалбоподател
като поръчител се е погасила и не са налице предпоставките по чл.418, ал.2, изр.първо ГПК по
отношение на тази част от претенцията и на този длъжник.
По
отношение на частта на длъжницата Карутерс от задължението, с оглед датата на
обявяване на предсрочната изискуемост - 03.08.2018 г., към датата на подаване
на заявлението – 16.11.2018 г., не е
изтекъл шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД,
поради което за тази част от задължението отговорността на частния жалбоподател
като поръчител не се е погасила.
По въпроса - при уговорено
погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни
падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД – от датата на
падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в
хипотеза на предсрочна изискуемост, е налице образувано тълкувателно дело, по
което все още няма постановено тълкувателно решение. Настоящият състав споделя
становището, че в този случай шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД тече от
датата на падежа за всяка вноска, и ако кредиторът бездейства и не предяви иск
срещу главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява
задължението на поръчителя за плащане на тази вноска т.е. преклудира се
отговорността му за съответната част от главното задължение. Ако кредиторът не
завежда иск срещу главния длъжник, но обяви на последния предсрочната
изискуемост, шестмесечният преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД ще тече от
датата на достигане на това волеизявление до длъжника, но само по отношение на
вноските с ненастъпили падежи към тази дата. По отношение на вноските с
настъпили падежи към същата дата срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД тече от съответната
дата на падежа на всяка една от тях.
С оглед изложените съображения, в случая, според настоящия
състав, поръчителят Б. ще дължи по ½ - по 104,67 лв от погасителните
вноски с падежи 06.06.2018 г., 06.07.2018 г., 06.08.2018 г., 06.09.2018 г.,
06.10.2018 г., и 06.11.2018 г., или общо 628,02 лв; 1407,08 лв – ½ от главницата,
дължима с падежи след предявяване на заявлението (за която е обявена предсрочна
изискуемост), или общо главница 2 089,10
лв (682,02 лв + 1407,08 лв); 2 043,04
лв – договорна, възнаградителна лихва за периода от 06.07.2016 г. до
15.11.2018 г.; 49,60 лв –
обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 28.06.2018 г.
до 15.11.2018 г.; 60 лв – заемни
такси, заедно със законна лихва върху главницата от 16.11.2018 г. и сумата от 182,03 лв - разноски по делото).
Тази част от вземането подлежи на изпълнение и за него следва
да се издаде разпореждане за незабавно изпълнение. За останалата част от вземането
– над посочените по-горе размери до предявените размери от: 11 397,09 лв - главница по договор
за кредит за текущо потребление от 14.03.2013 г., 4 086,08 лв – договорна
(възнаградителна лихва) за периода от 06.07.2016 г. до 15.11.2018 г.; 99,20 лв
– обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 28.06.2018
г. до 15.11.2018 г.; 120 лв – заемни такси, заедно със законна лихва върху
главницата от 16.11.2018 г. и сумата от 364,05 лв - разноски по делото,
искането за издаване на разпореждане за незабавно изпълнение следва да се
отхвърли, съотв.издаденото разпореждане за незабавно изпълнение следва да се
отмени, а
издаденият изпълнителен лист – да се обезсили.
Страните нямат искания за присъждане на разноски за
настоящото производство, поради което съдът няма да се произнася по разноските.
По направените от частния жалбоподател искания, съдът намира
следното:
Спирането на изпълнителното производство, т.е.спирането на
принудителното изпълнение, съгласно чл.420 ГПК, е от компетентността на
районния съд, поради което след връщането на делото на заповедния Поморийски
районен съд, той следва да се произнесе по това искане.
Прекратяването на изпълнителното дело и вдигането на всички
възбрани и запори по него, е от компетентността на съдебния изпълнител, поради
което настоящият съд не може да се произнася по него.
Недопустимо е и искането за „незабавно изискване на оригинала
на изпълнителния лист № 384/27.11.2018 г. от ЧСИ Р.Стоянова, като невалидно
изпълнително основание“, поради което това искане също следва да бъде оставено
без разглеждане.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯВА Разпореждането за
незабавно изпълнение, обективирано в Заповед № 346 от 27.11.2018 г., издадена по ч.гр.д.718/2018
г. по описа на Районен съд Поморие, с която е разпоредено Л.П.Б. с ЕГН **********,
да заплати на кредитора „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: *********,
сумата над 2 089,10
лв до 11 397,09 лв - главница по договор за кредит за текущо
потребление от 14.03.2013 г.; над 2 043,04 лв до 4 086,08 лв –
договорна (възнаградителна лихва) за периода от 06.07.2016 г. до 15.11.2018 г.;
над 49,60 лв до 99,20 лв – обезщетение за забава (лихвена надбавка за
забава) за периода от 28.06.2018 г. до 15.11.2018 г.; над 60 лв до 120 лв –
заемни такси, заедно със законна лихва върху главницата от 16.11.2018 г. и
сумата над 182,03 лв до 364,05 лв - разноски по делото, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, за
издаване на Разпореждането
за незабавно изпълнение, на
Заповед № 346 от 27.11.2018 г., издадена по ч.гр.д.718/2018 г. по описа на
Районен съд Поморие, с която е разпоредено Л.П.Б. с ЕГН **********, да
заплати на кредитора „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, сумата над 2 089,10 лв до 11 397,09
лв - главница по договор за кредит за текущо потребление от 14.03.2013 г.; над 2 043,04 лв до 4 086,08 лв – договорна (възнаградителна
лихва) за периода от 06.07.2016 г. до 15.11.2018 г.; над 49,60 лв до 99,20 лв
– обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 28.06.2018
г. до 15.11.2018 г.; над 60 лв до 120 лв – заемни такси, заедно
със законна лихва върху главницата от 16.11.2018 г. и сумата над 182,03 лв до 364,05 лв - разноски по делото.
ОБЕЗСИЛВА
изпълнителен лист
№ 384/27.11.2018 г., издаден по ч.гр.д.718/2018 г. по описа на Районен съд – Поморие, на
основание Заповед
№ 346 от 27.11.2018 г., издадена по ч.гр.д.718/2018 г. по описа на Районен съд
Поморие, против поръчителя Л.П.Б. с ЕГН **********, В ЧАСТТА, за сумите: над 2 089,10 лв до 11 397,09
лв - главница по договор за кредит за текущо потребление от 14.03.2013 г.; над 2 043,04 лв до 4 086,08 лв – договорна (възнаградителна
лихва) за периода от 06.07.2016 г. до 15.11.2018 г.; над 49,60 лв до 99,20 лв
– обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 28.06.2018
г. до 15.11.2018 г.; над 60 лв до 120 лв – заемни такси, заедно
със законна лихва върху главницата от 16.11.2018 г. и сумата над 182,03 лв до 364,05 лв - разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед № 346 от 27.11.2018 г., издадена по ч.гр.д.718/2018
г. по описа на Районен съд Поморие, с която е разпоредено Л.П.Б. с ЕГН **********,
да заплати на кредитора „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, сума
в размер на 2 089,10 лв -
главница по договор за кредит за текущо потребление от 14.03.2013 г.; 2 043,04 лв – договорна
(възнаградителна лихва) за периода от 06.07.2016 г. до 15.11.2018 г.; 49,60 лв – обезщетение за забава
(лихвена надбавка за забава) за периода от 28.06.2018 г. до 15.11.2018 г.; над 60 лв – заемни такси, заедно със законна лихва върху главницата от 2 089,10 лв от 16.11.2018 г. и сумата от 182,03 лв – разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Л.П.Б. с ЕГН ********** за
прекратяването на изпълнително дело изп.дело № 20207060400003 на ЧСИ д-р Росица
Стоянова и за вдигането на всички възбрани и запори по него.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Л.П.Б. с ЕГН ********** за
„незабавно изискване на оригинала на изпълнителния лист № 384/27.11.2018 г. от
ЧСИ Р.Стоянова, като невалидно изпълнително основание“.
След връщането на делото на заповедния Поморийски районен
съд, той следва да се произнесе по искането по чл.420 ГПК за спиране на
изпълнителното производство.
В частта, с която са оставени без разглеждане искането на Л.П.Б.
за прекратяването на изпълнително дело № 20207060400003 на ЧСИ д-р Росица
Стоянова и за вдигането на всички възбрани и запори по него, както и
искането за „незабавно изискване на
оригинала на изпълнителния лист № 384/27.11.2018 г. от ЧСИ Р.Стоянова, като
невалидно изпълнително основание“, определението може да се обжалва с частна
жалба пред Бургаски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателя.
В останалата част
определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.