Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 16.08.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV - Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесети
юни две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
МАРИЯ СТОЙКОВА
при участието на секретаря В. И., като
разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 7508 по описа на СГС за 2017
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 196 - 211 ГПК /отм./.
С
решение от 19.03.2012 г., постановено по в. гр. д. № 878/12 г. по описа на СГС,
АО, III „Б“ състав, е обезсилено решение от 22.06.2011 г. по
гр. д. № 9459/03 г. на СРС, 46 състав, в частта, в която е отхвърлен иска с
правно основание чл. 97 ГПК /отм./ от Ж.И.Ф., М.Б.А., А.А. и Й. А. срещу „С.“
АД, „Е.3“ ООД, *** община да бъде установено, че са собственици на ½ от
33,47/321,23 ид. ч. от магазин, находящ се в гр. София, ул. „Г. С. ********, на
партерния етаж на ЕС „П.“, с лице откъм ул. „Г. С. Раковски“, целият от 45,57
кв. м., а след преустройство с площ от 33,57 кв. м., при съседи: ул. „Г. С.
Раковски“, вход на ЕС и от две страни – площ на магазин с обща площ от 321,23
кв. м., заедно с 350/9110 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното
място – имот пл. № 3, кв. 465 по плана
на гр. София, м. „Центъра“, ул. „Г. С. Раковски“, с площ от 459,25 кв. м., при
граници на дворното място: ул. „Г. С. Раковски“, ул. „Аксаков“,К.Р.и А.Б., и е
върнато делото на СРС за произнасяне по действително предявените искове относно
търговско помещение, находящо се в гр. София, кв. 465, м. „Центъра“, ул. „********
– партерен етаж; цялото от 321,23 кв. м.; при граници – от север – ул.
„Аксаков“ и вход за жилищната кооперация, от запад – ул. „Г. С. Раковски“, вход
и магазин; от юг – граница на парцела на ул. „Г. С. ********; от изток –
граница на парцела на ул. „Г. С. ******** и търговско помещение № 1 по АОС №
602 на ул. „********; ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от дворното място /имот № 3, кв. 465 по плана на гр. София/.
С
решение № I – 46 – 158/27.07.2015 г., постановено по гр. д. №
9459/03 г. по описа на СРС, 46 състав, са отхвърлени предявените от Ж.И.Ф.,
Й. А., М.Б.А. и А.А. срещу „Е.3“ ООД и „С.“ АД искове с правно основание чл.
97, ал. 1 ГПК /отм./ да бъде признато по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на ½ от 33,47/321,23 ид. ч. от съществуващо търговско
помещение с площ от 321,23 кв. м., находящо се в гр. София, ул. „Г. С. ********,
в партерния етаж на сграда, изградена в дворно място – поземлен имот с пл. № 3
в кв. 465 по плана на гр. София, м. „Центъра“, с площ от 459 лв. м., при
граници на търговското помещение: от север – ул. „Аксаков“ и вход за жилищната
кооперация, от запад – ул. „Г. С. Раковски“, вход и магазин, от юг – граница на
парцела на ул. „Г. С. ******** и търговско помещение № 1, и при граници и
съседи на дворното място: ул. „Г. С. Раковски“, ул. „Аксаков“, ПИ с пл. № 4 и
ПИ с пл. № 2, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и
дворното място.
С решението е
прекратено производството по делото в частите по предявените от Ж.И.Ф., Й. А., М.Б.А.
*** община и „Уникредит Булбанк“ АД искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК
/отм./ да бъде признато по отношение на посочените ответници, че ищците са
собственици на ½ от 33,47/321,23 ид. ч. от съществуващо търговско
помещение с площ от 321,23 кв. м., находящо се в гр. София, ул. „Г. С. ********,
в партерния етаж на сграда, изградена в дворно място – поземлен имот с пл. № 3
в кв. 465 по плана на гр. София, м. „Центъра“, с площ от 459 лв. м., при
граници на търговското помещение: от север – ул. „Аксаков“ и вход за жилищната
кооперация, от запад – ул. „Г. С. Раковски“, вход и магазин, от юг – граница на
парцела на ул. „Г. С. ******** и търговско помещение № 1, и при граници и
съседи на дворното място: ул. „Г. С. Раковски“, ул. „Аксаков“, ПИ с пл. № 4 и
ПИ с пл. № 2, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и
дворното място.
С протоколно определение
от 07.06.2016 г., постановено по в. гр. д. № 216/16 г. по описа на СГС, IV – Г въззивен състав, е отменено определението на СРС,
46 състав, инкорпорирано в решението от 27.10.2015 г. по гр. д. № 9459/03 г., на
СРС, 46 състав, с което е прекратено производството по делото по предявения иск
с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК
/отм./ от ищците срещу ответника Столична община, и делото е върнато в тази му
част на СРС, 46 състав, за произнасяне по същество по предявения иск срещу
Столична община.
Решение № I – 46 – 158/27.07.2015 г. по гр. д. № 9459/03 г. по
описа на СРС, 46 състав, в частта, в която е прекратено производството по
евентуалния иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, предявен от Ж.И.Ф.,
Й. А., М.Б.А. и А.А. срещу ответника „Уникредит Булбанк“ АД /с характер на
определение в тази част/, е влязло в сила.
С решение №
50430/01.03.2017 г., постановено по гр. д. № 9459/03 г. по описа на СРС, 46
състав, е отхвърлен предявения от Ж.И.Ф., М.Б.А. *** община иск с правно
основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ да бъде признато по отношение на ответника,
че ищците са собственици на ½ от 33,47/321,23 ид. ч. от съществуващо
търговско помещение с площ от 321,23 кв. м., находящо се в гр. София, ул. „Г.
С. ********, в партерния етаж на сграда, изградена в дворно място – поземлен
имот с пл. № 3 в кв. 465 по плана на гр. София, м. „Центъра“, с площ от 459 лв.
м., при граници на търговското помещение: от север – ул. „Аксаков“ и вход за
жилищната кооперация, от запад – ул. „Г. С. Раковски“, вход и магазин, от юг –
граница на парцела на ул. „Г. С. ******** и търговско помещение № 1, и при
граници и съседи на дворното място: ул. „Г. С. Раковски“, ул. „Аксаков“, ПИ с
пл. № 4 и ПИ с пл. № 2, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и дворното място.
Подадена е
въззивна жалба от Ж.И.Ф., М.Б.А. и А.А. срещу решение № I – 46 – 158/27.07.2015 г., постановено по гр. д. №
9459/03 г. по описа на СРС, 46 състав, в отхвърлителните му части. Твърдят, че
решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържат, че неправилно съдът е
приел, че е обвързан от силата на пресъдено нещо по въпроса дали е настъпил
реституционния Е.по отношение на имот, спрямо който производството по делото
все още е висящо. Твърдят, че мотивите на съда не се ползват със сила на
пресъдено нещо и същите касаят различен обект от този, предмет на
производството, което все още е висящо. Поддържат, че неправилно съдът е приел,
че не е настъпил реституционния ефект, като не е взел предвид задължителната
практика на ВКС – Тълкувателно решение № 5/13 г. по тълк. дело № 5/11 г. на
ОСГК на ВКС, с което е прието, че след приемането на чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК, според който ако административният акт бъде изменен или отменен от съда,
решението има действие по отношение на всички,
Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г. е изгубило сила в частта по т. 4,
съгласно която косвен съдебен контрол може да се упражни и върху съдебните
решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСОНИ по ЗТСУ и други. В
Тълкувателно решение № 5/13 г. е разяснено, че производството на пряко
административно правораздаване, макар и да не разрешава спор за собственост,
установява наличието на предпоставките за уважаване на реституционната
претенция и по този въпрос съдебното решение обвързва със сила на пресъдено
нещо страните по делото, поради което решението на административния съд,
постановено в производство на пряк съдебен контрол, е задължително за държавата
и органите й. Поддържат, че съдът неправилно не е взел предвид, че ответниците
не са възразили в процеса, че възстановяването на собствеността не е настъпило
поради породи на решението на СГС за отмяна на отчуждаването, както и че в хода
на цялото производство защитната теза на ответника „В.К.“ ООД, респ. на
правоприемника му „Е.3“ ООД, е била, че липсва идентичност между притежавания и
отчужден, респ. възстановен по ЗВСОНИ имот, и процесния имот. Твърдят, че съдът
неправилно не е съобразил обстоятелството, че ответниците като приобретатели на
имота, придобили същия от общината след възстановяване на собствеността, не са
трети лица по см. на Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г. и не са
легитимирани изобщо да оспорят чрез възражение наличието на предпоставките за
отмяна на отчуждването. Поддържат, че
съдът неправилно е приел, че поради изграждане на комплекс за обществено
хранене е налице реализиране на мероприятие като пречка за настъпване на
реституционния ефект. Посочват, че когато отчуждаването е за реализиране на
ново строителство, а е извършено преустройство в отчуждената сграда не е налице
реализиране на мероприятие по см. на ЗВСОНИ по ЗТСУ и други. Твърдят, че съдът
неправилно е отхвърлил иска и по този начин е приел, че ответникът се
легитимира с противопоставими на ищците права по отношение на имота. Поддържат,
че ответникът черпи права от общинска фирма и е придобил същите след отмяна на
отчуждаването, поради което придобитите от него права не са противопоставими на
реституирания собственик. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени решението в обжалваните части, и вместо това да постанови друго решение,
с което да уважи иска. Претендират разноски.
Въззиваемата
страна – „Е.- 3“ ООД e подала
възражение в срока по чл. 201, ал. 1 ГПК /отм./, с което оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционният съд се е произнесъл
в съответствие с установеното между страните съгласно влязлото в сила решение
от 19.03.2012 г. по в. гр. д. № 878/12 г. на СГС, AO, III „Б“
състав, с което е разрешен правния спор между страните по въпроса за
съществуването на претендираното от ищците право на собственост върху недвижим
имот, основано на реституционни претенции. Твърди, че институтът на обективното
съединяване на искове предполага безпротиворечиво съобразяване от съда на един
и същи факт по обективно съединените при условията на евентуалност искове.
Поддържа, че в случая въззивният съд с влязло в сила решение е отрекъл
правопораждащия Е.на реституцията в отношенията между ищците и ответника „Е.- 3“
ООД, като пререшаването на този въпрос при повторното разглеждане на предявения
иск от първоинстанционния съд би засегнало обективните предели на силата на
пресъдено нещо. Твърди, че Тълкувателно решение № 5/14.01.2013 г. по т. д. № 5/11 г. на
ОСГК на ВКС не е приложимо по делото, тъй като същото е постановено през 2013
г., т. е. след приключване на делото на първа, втора и трета инстанция. В тази
връзка поддържа, че при първоначалното разглеждане на делото съдилищата са
решавали висящите пред тях спорове в съответствие със задължителната за тях
практика по Тълкувателно решение №
6/10.05.2006 г. по т. д. № 6/05 г. на ОСГК на ВКС. Счита, че не може съдът да
се произнася по иск, който е върнат за разглеждане поради непроизнасяне на съда
при първоначалното разглеждане на делото, като прилага различни правила за
установяване на субективни материални права от правата, които са били приложими
при първоначалното разглеждане на делото. Моли да бъде оставено в сила
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна – „С.“ АД не e подала
възражение в срока по чл. 201, ал. 1 ГПК /отм./.
Въззиваемата
страна – Столична община не e подала
възражение в срока по чл. 201, ал. 1 ГПК /отм./.
Подадена е и въззивна
жалба от Ж.И.Ф., М.Б.А. и А.А. срещу решение № 50430/01.03.2017
г., постановено по гр. д. № 9459/03 г. по описа на СРС, 46 състав, с което е
отхвърлен искът с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, предявен от Ж.И.Ф.,
М.Б.А. *** община, да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищците са собственици на ½ от 33,47/321,23 ид. ч. от съществуващо
търговско помещение с площ от 321,23 кв. м., находящо се в гр. София, ул. „Г.
С. ********, в партерния етаж на сграда, изградена в дворно място – поземлен
имот с пл. № 3 в кв. 465 по плана на гр. София, м. „Центъра“, с площ от 459 лв.
м., при граници на търговското помещение: от север – ул. „Аксаков“ и вход за
жилищната кооперация, от запад – ул. „Г. С. Раковски“, вход и магазин, от юг –
граница на парцела на ул. „Г. С. ******** и търговско помещение № 1, и при
граници и съседи на дворното място: ул. „Г. С. Раковски“, ул. „Аксаков“, ПИ с
пл. № 4 и ПИ с пл. №
2, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното
място. Поддържат, че решението е неправилно, тъй като е постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърдят,
че първоинстанционният съд не е изложил самостоятелни мотиви по отношение на
основателността на иска, а се е позовал на мотивите на въззивния съд в частта
им, в която съдът се е произнесъл по друг предявен между същите страни иск,
поради което решението е необосновано. Поддържат, че съдът неправилно е приел,
че е обвързан от силата на пресъдено нещо по въпроса настъпил ли е
реституционния Е.по отношение на имот, производството по отношение на който все
още е висящо. Посочват, че мотивите на съда не се ползват със сила на пресъдено
нещо и че те са постановени по отношение на различен обект от този, предмет на
делото. Твърдят, че неправилно съдът е приел, че не е настъпил реституционния
ефект, като не е взел предвид задължителната практика на ВКС - Тълкувателно
решение № 5/13 г. по тълк. дело № 5/11 г.
на ОСГК на ВКС, с което е прието, че след приемането на чл.
177, ал. 1, изр. 2 АПК, според който ако административният акт бъде изменен или
отменен от съда, решението има действие по отношение на всички, Тълкувателно
решение № 6/10.05.2006 г. е изгубило сила в частта по т. 4,
съгласно която косвен съдебен контрол може да се упражни и върху съдебните
решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСОНИ по ЗТСУ и други. Посочват,
че в Тълкувателно решение № 5/13 г. е разяснено, че производството на пряко
административно правораздаване, макар и да не разрешава спор за собственост,
установява наличието на предпоставките за уважаване на реституционната
претенция и по този въпрос съдебното решение обвързва със сила на пресъдено
нещо страните по делото, поради което решението на административния съд,
постановено в производство на пряк съдебен контрол, е задължително за държавата
и органите й. Твърдят, че Столична община е била ответник в административното
производство по съдебен контрол на отказа за отмяна на отчуждаването и е
обвързана от извода на съда, че не е реализирано мероприятие и са налице
предпоставките за отмяна на отчуждаването. Поддържат, че този въпрос не може да
бъде пререшаван в настоящото производство и по отношение на ответника Столична
община ищците се легитимират касто собственици на процесния имот. Иска се от
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като
неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска срещу Столична
община. Претендира разноски.
Въззиваемите
страни – „Е.3“ ООД, *** са подали възражения в срока по чл. 201, ал. 1 ГПК
/отм./.
С протоколно
определение от 27.02.2018 г., постановено по в. гр. д. № 7508/17 г. по описа на СГС, IV – Г въззивен състав, „А.К.“ ООД е конституирано като
трето лице – помагач на въззиваемата страна „Е.3“ ООД. Оспорва въззивните жалби
като неоснователни. Претендира разноски.
Софийски градски
съд, след като взе предвид доводите на въззивника, становищата на въззиваемите
страни и на третото лице - помагач, и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Предмет на
първоинстанционното производство след частичното връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на СРС е евентуалният иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК
/отм./, предявен от ищците Ж.И.Ф., М.Б.А.,
А.А. и Й. А. /последните трима ищци, конституирани на основание чл. 120 ГПК – отм., на мястото на починалата в хода
на делото ищца А.Б.К./ срещу „С.“ АД, „Е.3“ ООД, *** „УниКредит Булбанк“ АД, за
признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици
на ½ от 33,47/321,23 ид. ч. от съществуващо търговско помещение с площ
от 321,23 кв. м., находящо се в гр. София, ул. „Г. С. ********, партерен етаж,
описано в нот. акт № 36/27.03.2003 г. на нотариус Вяра Янева, ведно с 350/9110
ид. ч. от общите части на сградата и дворното място - имот пл. № 3, кв. 465 по плана на гр. София, м.
„Центъра“, ул. „Г. С. Раковски“, с площ от 459,25 кв. м.
Ищците твърдят, че
са съсобственици на ½ ид. ч. от магазин, находящ се в гр. София, ул. „Г.
С. ********, на партерния етаж на сградата на ЕС П., с лице към ул. „Г. С.
Раковски“, с площ от 45,57 кв. м., а след преустройството с площ от 33,57 кв.
м., при съседи: ул. „Г. С. Раковски“, вход на етажната собственост на ул. „Г.
С. ********, и от две страни – площ на магазин с площ от 321,23 кв. м., заедно
с 350/9110 ид. ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от УПИ
пл. № 3 от кв. 465
по плана на гр. София, м. „Центъра“, при съседи по нот. акт: ул. „Г. С.
Раковски“, ул. „Аксаков“,К.Р.и А.Б., с площ по скица – 459,025 кв. м. Твърдят,
че собствеността им върху ½ ид. ч. от имота е възстановена с решение по
АХД № 115/94 г. по описа на СГС, III – Б отд., с което
е отменено отчуждаването, извършено по чл. 98 ЗТСУ, със заповед № ИК
4482/10.11.1975 г., и в което е прието, че макар две от стените на магазина да
са съборени и да е отнета част от площта му за тротоар, частта от магазина,
която попада изцяло в сладкарница „К.“, с площ от 33,57 кв. м., съществува
реално, и е обособима като самостоятелен обект. Посочват, че въз основа на
съдебното решение е издадена заповед за деактуване на имота № РД – 57 –
469/16.07.1998 г., както и удостоверение за извършено отписване от актовите
книги № ДИ – Ж – 4/13.12.2000 г. Твърдят, че със заявления № ДИ -
2167/11.05.1993 г. и № 94 – Л – 62/11.05.1993 г. са уведомили Столична община и
Столична общинска агенция за приватизация, че имат реституционни претенции към
имота, но Столична община не им е предала владението на възстановения имот, а
ги е препратила към ответното дружество „С.“ АД. Поддържат, че „С.“ АД не е
станал собственик на имота, тъй като същият не е бил включен в капитала му. Твърдят,
че случайно са узнали, че с договор за покупко – продажба, обективиран в
нотариален акт № 36, том I, рег. № 2255,
дело № 30/27.03.2003 г., ответното дружество „С.“ АД е продало на ответното
дружество „Е.3“ ООД /правоприемник на „В.К.“ ООД/ магазинно помещение, находящо
се в гр. София, ул. „Г. С. ********, с обща площ от 321,23 кв. м., което
включва и площта на магазина от 33,57 кв. м., от който ищците притежавали
½ ид. ч. по реституция. Поддържат, че магазинът от 33,57 кв. м. е
самостоятелен обект, независимо, че поради разрушаване на стени е бил обединен
с останалата част от бившата сладкарница „К.“. Поддържат, че в случай, че се
установи, че поради извършено незаконно преустройство магазинът с площ от 33,57
кв. м. е станал част от продадения магазин с площ от 321,23 кв. м., то те се
явяват съсобственици на ½ от 33,57/321,23 ид. ч. Иска се от съда да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
½ от 33,57/321,23 ид. ч. от търговско помещение, находящо се в гр.
София, Столична община, район Средец, ул. „Г. С. ********, на партерния етаж, с
площ на търговското помещение 321,23 кв. м., при граници на търговското
помещение по документ за собственост: от север – ул. „Аксаков“ и вход за
жилищната кооперация, от запад – ул. „Г. С. Раковски“, вход на жилищната
кооперация и магазин, от юг – граница на парцела на ул. „Г. С. Раковски“ № 123 и от изток – граница на парцела на
ул. „Г. С. ******** и търговско помещение № 1 по АОС № 602, находящо се на ул.
„********, заедно със съответните припадащи се на търговското помещение идеални
части от сградата и от поземления имот, в който е построена сградата,
съставляващ по нотариален акт имот с планосн. № 3 от кв. 465, м. „Центъра“ по
регулационния план на гр. София, СО,
район „Средец“, одобрен със заповед № РД – 50 – 09 – 252/18.09.1989 г., целият
с площ от 459 кв. м., при съседи: ул. „Г. С. Раковски“, ул. „Аксаков“, имот пл.
№ 4 и имот пл. № 2, заедно с принадлежащата към гореописаното търговско
помещение и свързана с него реално обособена част от сутерен, находящ се в
жилищната сграда на ул. „********, която реално
обособена част от сутерена попада частично под сградата на ул. „******** и
частично под сградата на ул. „Г. С. ********, с площ на реалната част от 151,65
кв. м., която реална част съгласно одобрения архитектурен проект за промяна на
предназначението включва: кухня с площ от 121,81 кв. м., състояща се от широк
келнерски офис, място за подготовка на топла и студена кухня, умивалници, санитарно
помещение, вътрешен асансьор и вътрешна стълба към търговското помещение и
склад с площ от 26,84 кв. м., при съседи на реалната част по документи за
собственост: север – избени помещения на ул. „Г. С. ******** и ул. „********, запад – избени
помещения на ул. „Г. С. ********, изток – сутерен на ул. „********, юг –
граници на парцелите на ул. „Г. С. ******** и ул. „********, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, находящо се в кв. 465, м. „Център“, ул. „********, което
търговско помещение, заедно с реално обособената част от сутерена, описани по –
горе, са заснети по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 33/15.06.2010 г. на
изп. директор на АГКК, като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.100.138.1.20, последно изменение – няма издадена заповед за изменение в
КККР, с адрес на самостоятелния обект: гр. София, район Средец, ул. „Г. С. ********,
ет. 1, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.100.138, предназначение на самостоятелния обект – за
обществено хранене, брой нива на обекта: 2, посочена в документа площ от 496,90
кв. м., прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата,
при съседи на самостоятелния обект: на ниво 1 – на същия етаж – няма, под
обекта – няма, над обекта – няма; на ниво 2 – на същия етаж:
68134.100.138.1.21, под обекта – няма, над обекта – 68134.100.138.1.19 и
68134.100.138.1.1., който самостоятелен обект е разположен в имот с
идентификатор 68134.100.138 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 –
33/15.06.2010 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение – няма издадена
заповед за изменение в КККР, адрес на самостоятелния обект: гр. София, район
Средец, ул. „Г. С. ********, с площ от 475 кв. м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване /над
15 метра/, стар идентификатор – няма, номер по предходен план 3, кв. 465,
парцел I, съседи: 68134.100.263, 68134.100.144, 68134.100.139,
68134.100.136. /съгласно молби – уточнения от 10.03.2020 г. и 29.07.2020 г./. Претендират
разноски.
Ответникът „С.“
АД оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че имотът, за който ищците се
легитимират като собственици с нотариален акт № 3/2001 г. и с нотариален акт № 24/2001
г., не попада в границите на имота, предмет на договора за покупко – продажба,
сключен между „С.“ АД и „В.К.“ ООД.
Ответникът „Е.3“
ООД /конституиран на мястото на ответника „В.К.“ ООД/ оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че процесният имот не е част от имота, закупен от
дружеството. Прави възражение за изтекла придобивна давност. Прави евентуално
възражение за подобрения в размер на 912 000 лв., с които стойността на
претендирания от ищците имот се е увеличила, извън платената цена по договора с
продавача, както и възражение за право на задържане до заплащане на стойността
на подобренията /съгласно молба – уточнение от 07.07.2004 г. на л. 113 от
първоинстанционното дело – конструктивни строителни работи с хидроизолиране на
сутерена – 80 000 лв., топло и хидроизолация на покрив – 21 000 лв., мазачески работи
– 38 000 лв., настилки – 43 000 лв., облицовки и ламперии –
92 000 лв., ел. инсталация и осветителни тела – 75 000 лв., В и К
инсталация – 46 000 лв., ОВК инсталации с абонатна станция – 102 000
лв., външна дъбова дограма – 26 000 лв., външна метална дограма –
19 000 лв., външен неон – 21 000 лв., вътрешна дограма – 13 000
лв., окачени тавани – 95 000 лв., сепарета – неръждавейка и стъкло –
24 000 лв., сепарета дъб – 11 000 лв., асансьор – 18 000 лв., конусен
купол – 18 000 лв., консумативен бар – 31 000 лв., неръждавейкови
барове с рукванди – 2 бр. – 69 000 лв., декорации – таван, стени – 70 000
лв./. Твърди, че подобренията са извършени в периода от сключване на договора
за покупко – продажба в края на м.
март 2003 г. до края на 2003 г. Претендира
разноски.
Ответникът
Столична община не изразява становище по иска.
Ответникът
„Уникредит Булбанк“ АД, конституиран на мястото на ТБ „Биохим“ АД, не изразява
становище по иска.
С договор за
покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 24, том XVII, дело № 3057/59 г., С.П.Б.е продала на А.И.В.следния
свой собствен недвижим имот: дюкянско помещение, находящо се в гр. София, на
ул. „********, при съседи: Л.П., Г. П. и вход, заедно с едно избено помещение,
при съседи: К.Ж.К.и Н.М.Б., с обща площ на дюкянското помещение от 45,57 кв.
м., заедно с 350/9110 ид. ч. от общите части на сградата и същите
идеални части от дворното място, който имот е част от ЕС „П. Г. П.“, със
застроено и незастроено дворно място от 471,73 кв. м., образуващо по плана на
гр. София парцел IX от кв. 465, при
съседи: ул. „Раковски“, ул. „Аксаков“,К.Р.и А.Б..
Със заповед за
отчуждаване на недвижим имот № ИК –
4482/10.12.1975 г. на основание чл. 95
ЗТСУ е отчужден в полза на държавата недвижим имот, находящ се в гр. София, м.
„Центъра“, ул. „********, съставляващ имот пл. № 3 от кв. 465, собственост на А.
И.В., за изграждане на комплекс за обществено хранене от СД „Търговия“.
Видно от акт за
държавна собственост № 9672/25.12.1975 г. същият е съставен за одържавяването
на една масивна барака, три магазина и цялото дворно място на ул. „********.
Имотът е отстъпен за ползване на СД „Търговия“ – клон „Обществено хранене“.
Върху гърба на АДС е направено отбелязване, че на основание § 7, т. 6 от ЗМСМА
имотите, описани в АДС, са общинска собственост, както и че на основание
заповед № РД – 57 – 469/16.07.1998 г. се отписва от актовите книги и се предава
на наследниците на А.В. ½ ид. ч. от магазин с площ от 45,57 кв. м., а
след преустройството – 33,57 кв. м., със съответната идеална част от сградата и
мястото.
От удостоверение
за наследници № 1872/10.09.1991 г. се установява, че А. И.В., починал на
23.12.1986 г., е оставил за свои наследници по закон – Л.Б.К.Ф. /дъщеря/ и А.Б.К.
А. /дъщеря/.
С решение от
15.07.1996 г. по АХД № 115/94 г. по описа на СГС, АО, III – Б
състав, е отменена заповед № РД – 54 – 539/15.12.1993 г. на кмета на СО, с
която не е уважено искането на А.Б.К. за отмяна на отчуждаването на част от
имот с пл. № 3, кв. 465, м. „Центъра“, находящ се на ул. „Г. С. ********, отменена
е заповед № ИК – 4482/10.11.1975 г. на председателя на ИК на СГНС в частта, в
която е отчуждена от А.И.В.½ ид. ч. от имот пл. № 3, кв. 465, м.
„Центъра“, находящ се на ул. „Г. С. ********, и е възстановена на основание чл.
1, ал. 1 ЗВСВНОНИ по ЗТСУ собствеността на А.Б.К. върху ½ ид. ч. от
описания имот.
От вносната
бележка от 07.04.1998 г. е видно, че паричното обезщетение за имота е върнато.
Със заповед № РД
– 57 – 469/16.07.1998 г., издадена от кмета на Столична община, е наредено да
се отпише от актовите книги за общинска собственост част от акт №
9672/25.12.1975 г. и да се предаде на наследниците на А.И.В.владението на
½ ид. ч. от магазин с площ от 45,57 кв. м. /след преустройството с площ
от 33,57 кв. м./, със съответните идеални части от сградата и мястото,
съставляващо парцел IХ, пл. № 3 от
кв. 465, м. „Центъра“, находящ се на ул. „Г. С. ********.
От удостоверение
№ ДИ – 94 – Ж – 4/13.12.2000 г., издадено от кмета на район „Средец“, се
установява, че процесният имот е деактуван и това е отразено в АДС № 9672/75 г.
С нотариален акт
за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и възстановяване на собствеността
по чл. 1 ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, № 3, том I, рег. № 1748, дело № 26/2001 г., А.К.е призната за
собственик на ½ ид. ч. от магазин, находящ се в гр. София, на ул. „Г. С.
********, в партерния етаж на сградата на ЕС „П.“, с лице към ул. „Г. С.
Раковски“, с площ от 45,57 кв. м., а след преустройство – 33,57 кв. м., при
съседи по нотариален акт: Л.П., Г. П., вход и ул. „Г. С. Раковски“, заедно с
едно избено помещение, при съседи по нот. акт: К.Ж.К.и Н.М.Б., заедно с
350/9110 ид. ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от УПИ,
представляващ по скица имот пл. № 3 от кв. 465 по плана на гр. София, м.
„Центъра“, при общи съседи по нотариален акт: ул. „Г. С. Раковски“, ул.
„Аксаков“,К.Р.и А.Б..
От нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 24, том I, рег.
№ 1754, дело № 27/2001 г., се установява, че А.К.е дарила на Ж.И.Ф. ½
ид. ч. от притежаваната от нея ½ ид. ч. или ¼ ид. ч. от следния
недвижим имот: магазин, находящ се в гр. София, на ул. „Г. С. ********, в
патерния етаж на сградата на ЕС „П.“, с лице към ул. „Г. С. Раковски“, с площ
от 45,57 кв. м. /след преустройство 33,57 кв. м./, заедно с избено помещение,
заедно с 350/9110 ид. ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от
УПИ, представляващ по скица имот пл. № 3 от кв. 465 по плана на гр. София, м.
„Центъра“, с площ по скица от 459,025 кв. м.
Видно от АОС №
601/08.02.2001 г. същият е съставен на основание § 7, т. 6 ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС за
търговско помещение с площ от 321,23 кв. м. със съответните идеални части от
общите части и мястото с адрес на имота: гр. София, район „Средец, кв. 465, м.
„Центъра“, ул. „Г. С. ********. На гърба на акта е налице отбелязване, че за
имота има реституционни претенции.
С нотариален акт
за собственост върху недвижим имот № 34, том I, рег.
№ 675, дело № 25/2003 г., „С.“ АД е признат за собственик на търговско
помещение, находящо се в гр. София, кв. 465, м. „Центъра“, на ул. „Г. С. ********,
с площ от 321,23 кв. м., при граници на целия имот: от север – ул. „Аксаков“ и
вход на жилищна кооперация, от запад – ул. „Г. С. Раковски“, вход на жилищна
кооперация и магазин, от юг – граница на парцела на ул. „Г. С. ******** и
търговско помещение по АОС № 602, находящо се на ул. „********, заедно със
съответните идеални части от сградата и съответните идеални части от дворното
място, върху което е построена сградата, съставляващо поземлен имот № 3, в кв.
465, м. „Центъра“.
От нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № 36, том I, рег.
№ 2255, дело № 30/2003 г., е видно, че „С.“ АД е продало на „В.К.“ ООД описания
по – горе недвижим имот.
По делото са
представени като доказателства разрешение за строеж № 178/02.04.2003 г. и разрешение №
528/01.10.2003 г. за преустройство на търговско помещение, находящо се на ул.
„Г. С. ********, и за преустройство на комплекс от заведения за хранене на
същия адрес.
От удостоверение
за въвеждане в експлоатация на строеж № 19/31.10.2003 г. се установява, че
строежът е изпълнен в съответствие с издадените заповеди.
От разпита на
ищцата Ж.Ф. по реда на чл. 114 ГПК /отм./ се установява, че същата е узнала за
сключването на договора за покупко – продажба между „С.“ АД и „В.К.“ ООД на
27.03.2003 г., както и че многократно се е противопоставяла на извършените от „В.К.“
ООД подобрения.
Съгласно
заключението на съдебно – счетоводната експертиза /оспорено от ищците/
процесният магазин от 321,33 кв. м. е бил включен в капитала на „Средец“ ЕООД,
респ. „С.“ АД, въз основа на решение № 7 на СОС по протокол № 40/09.03.1998
г., относно прекратяване на ОФ „К.“ чрез вливане в „Средец“ ЕООД. Установява
се, че обектът е заведен в баланса и по сметка 203 – сгради на „Средец“ ЕООД от
дата 31.12.1998 г.
От заключението
на тройната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че въз основа на
решение № 7 на СОС по протокол № 40/09.03.1998 г. „Средец“ ЕООД /сега „С.“ АД/
приема активите и пасивите на ОФ „К.“ по баланса към 31.12.1997 г., като осемте
търговски обекта „К.“ се водят в амортизационен план за 1999 г. по сметка 203 –
Сгради. Поради липса на счетоводна документация не може да се определи кога и
въз основа на какъв документ процесният имот е бил заприходен като дълготраен
материален актив по сметки 201 и 203 на бившата фирма „К.“.
Според
допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза размерът на
платените възнаграждения на работниците и служителите, извършили СМР в
ресторант „К.“, не може да се посочи, тъй като няма данни за извършени плащания.
Съгласно
заключението на СТЕ /частично оспорено от ответниците „Е.3“ ООД и „С.“ АД/,
изготвено от вещото лице Е.Ц., имотът, описан в нотариален акт № 3, том I, рег. № 1748, дело № 26/2001 г., в
нотариален акт № 24, том I, рег. № 1754,
дело № 27/2001 г., както и в заповед за
деактуване № РД – 57 – 469/16.07.1998 г., са идентични. Според заключението в
продаденото на ответника „В.К.“ ООД помещение попадат 19,20 кв. м. от
претендирания от ищците имот. Установява се, че в техническия архив на УАГ не
се съхраняват документи, от които да е видно кога е извършено преустройството,
с което са обединени няколкото магазина. При извършения оглед на място вещото
лице е констатирало, че процесният имот не е самостоятелен обект.
Според заключението
на СТЕ конструктивно строителните работи, хидроизолиране на сутерен и топло и хидроизолация
на покрив са на обща стойност 61 026 лв., мазаческите работи са на обща
стойност 15 028 лв., настилките са на обща стойност 49 750 лв.,
облицовките и лампериите са на обща стойност 60 040 лв., външната и
вътрешната дограма са на обща стойност 14 180 лв., външната метална
дограма е на обща стойност 10 800 лв., вътрешната дограма е на обща
стойност 13 200 лв., окачените тавани са на обща стойност 64 660 лв.,
сепарета неръждавейка – стъкло и дъб са на обща стойност 25 200 лв.,
конусен купол е на стойност 6000 лв., консумативен бар е на стойност 9740 лв.,
неръждаеми барове с рукванди са на обща стойност 24 000 лв., декорация на
тавани и стени е на обща стойност –
10 680 лв. Общата стойност на подобренията /към момента на извършването им
и към момента на изготвяне на заключението/ е 364 304 лв.
Според
допълнителното заключение на СТЕ /частично оспорено от ответника „Е.3“ ООД/ е
възможно обособяване като самостоятелен обект на процесния имот в частта му,
която попада в съществуващия ресторант „К.“. Установява се, че стойността на
подобренията, попадащи в частта от 19,20 кв. м., е в размер на 13 170 лв.,
в т. ч. – настилка гранитогрес и замазка под нея – 1260 лв., външна дъбова дограма – 5370 лв., окачени тавани и
метална конструкция, носеща ОВ инсталации – 1400 лв., декоративни стени – 2100
лв., декоративна облицовка два броя колони – 700 лв., декорации стени и
тавани – 540 лв., облицовка колони с гранитогрес в ляво от входа, вдясно от
входа ½ и в средата ½ - 2 бр. – 1800 лв.
Според заключението
на съдебно – техническата експертиза /оспорено от ответника „Е.3“ ООД/,
изготвено от вещото лице Х. Б., стойността на ОВК инсталацията възлиза на
71 892 лв., а на абонатната станция – 11 150 лв.
Според заключението
на съдебно – техническата експертиза, изготвено от вещото лице А.М.,
асансьорната уредба е на стойност – 18 000 лв., външната неонова реклама е
на стойност 6000 лв., електроинсталацията и осветителните тела са на стойност
75 000 лв.
Според
допълнителното заключение на СТЕ електрозахранването на комплекса е на стойност
19 000 лв., градинското осветление е на стойност 6000 лв., електрическата
инсталация е на стойност 21 000 лв., осветителните тела са на стойност
19 000 лв., неоновото дискретно осветление е на стойност 2000 лв., а
охранителната система е на стойност 2000 лв. Общата им стойност е 69 000
лв.
Според
неоспореното от страните заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице С.Я.,
стойността на водопроводната инсталация е 8713 лв., а на канализационната
инсталация – 10 942 лв. Общата им стойност е 19 655 лв. с ДДС.
Според
допълнителното заключение на СТЕ /оспорено от ищците/ стойността на
водопроводната инсталация е 24 064 лв., а на канализационната инсталация – 22 113 лв. Общата им
стойност е 46 177 лв. с ДДС.
Съгласно
заключението на първата тройна съдебно – техническа експертиза след съпоставяне
на границите и квадратурите се установява, че магазинът, описан в нот. акт №
3/01 г., нот. акт № 24/01 г. и заповед № РД – 57469/16.07.2001 г. за
деактуване, представлява част от търговския обект „Ресторант К.“, описан в нот.
акт № 36/03 г. При огледа на място вещите лица са констатирали, че имотът,
претендиран от ищците, е с площ от 33,57 кв. м., както и че не е самостоятелен
обект. Установява се, че една част от 19,20 кв. м. е част от търговското
заведение „К.“, а другата част – около 14,37 кв. м. е застроена площ на малка
книжарница. Тройната СТЕ потвърждава заключението на единичната СТЕ, че
стойността на претендираните подобрения възлиза на 364 304 лв.
Според тройната
СТЕ приблизителните размери на магазина са около 45 кв. м. На приложената към
заключението комбинирана скица процесният магазин е ограничен с букви А, Б, В,
Г, А, като частта, която попада в „К.“, е между т. 1, 2, 3 и 4.
Според тройната
СТЕ в дъното на магазина, съгласно екзекутивния план от 1954 г., съществува
стая на две нива. При огледа на място вещите лица са констатирали, че при
извършеното преустройство стаята на второто ниво не съществува.
Според втората
тройна съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещите лица А.Ш., П.Я.и Й.Н.,
стойността на претендираните подобрения, които не съществуват към настоящия
момент, са в размер на 169 940 лв., към дата 31.10.2003 г. Установява се,
че стойността на вече несъществуващите подобрения в претендираната идеална част
от магазина, са в размер на 12 048,75 лв. към 31.10.2003 г. и
15 861,75 лв. към 21.05.2010 г.
Установява се,
че при извършеното преустройство 12 кв. м. от процесния имот е отнета за
тротоар, придадени са 6,90 кв. м. към общото помещение на ЕС към ул. „********
и са останали 26,67 кв. м. в ресторант „К.“ /схема № 4 към СТЕ/.
Установява се,
че магазинът, описан в нотариален акт № 3/2001 г., нотариален акт № 24/2001 г.
и заповед за деактуване № РД – 57 – 469/16.07.1998 г., представляват част от
търговско помещение с площ от 321,23 кв. м., описан в нотариален акт № 36/2003
г., но не представляват част от магазина на П. П. /схема № 6 към СТЕ/.
Установява се,
че преустройството в имота с площ от 321,23 кв. м. се изразява в смяна на
вътрешната архитектура и дизайн на имота и изпълнени нови конструктивни
елементи и нови елементи на инсталациите, с оглед получаване на четири звездна
категория на заведение за хранене. Строителните книжа за преустройство не са
били в пълен вид и са налични две разрешения за строеж, като към разрешение за
строеж № 178/02.04.2003 г. не е имало
никакви строителни книжа.
Установява се,
че магазинът е бил самостоятелен обект в периода от 1959 г. до 1975 г., като
след извършеното отчуждаване /през 1975 г./ и преустройство той става част от
обект „Комплекс от заведения за хранене „К.“ до 02.04.2003 г., като след тази
дата става част от обект „Комплекс от заведения за хранене „Сегафредо“ и
представлява част от общ обект, т. е. става част от общ обект /търговско
помещение с площ от 321,23 кв. м./, описан в нот. акт № 34/03 г. и нот. акт №
36/03 г. /схема № 6 към СТЕ/.
Установява се,
че дюкянът, задната стая и другите помещения са на едно ниво – кота 0, а мазето
е на различно ниво – кота „ - 2,40“, т. е. в сутерена.
Установява се,
че една част от съседния на ресторант „К.“ магазин – книжарницата, с площ от
6,90 кв. м., е била част от процесния имот с площ от 19,40 кв. м., а магазинът
за дрехи на П. П., с площ от 72 кв. м., никога не е бил част от процесния
магазин.
В открито
съдебно заседание две от вещите лица поддържат становището, че процесният имот
може да бъде обособен като самостоятелен обект.
Във въззивното производство са приети
две заключения на съдебно – техническата експертиза /основно
и допълнително/, изготвени от вещото
лице Ц., както и заключение на съдебно – техническата експертиза, изготвено от
вещото лице П..
Съгласно
основното заключение на съдебно – техническата експертиза, изготвено от вещото
лице Е.Ц., имотът, описан в нот. акт № 36/03 г., и този, описан в АОС №
601/08.02.2001 г., са идентични по местонахождение, големина и граници. Установява
се, че обектът има две нива – подземно ниво на кота „ – 2,40“ и партерно ниво
на кота „0,00“. Установява се, че е налице различие в квадратурата на имота,
като в АОС и в нот. акт № 36/03 г. са посочени 321,23 кв. м., а в схемата на
имота, издадена от СГКК – 496,90 кв. м. Съгласно схемата налице са две нива на
обекта – ниво 2 /партерно/, което отговаря на площ от 345,25 кв. м., и подземно
/сутеренно/ ниво от 156,25 кв. м. Според заключението двете нива не са
самостоятелни обекти, като същите са съединени с вътрешна стълба в югоизточния
вътрешен ъгъл на обекта.
Съгласно
заключението на СТЕ част от имота, ½ ид. ч., от който е възстановен в
полза на А.К.с решение по адм. дело № 115/94 г. на СГС, III – Б състав, с площ от 33,57 кв. м., е попадал в част
от площта на Сладкарница „К.“ /сега „Марая Фюджън“/. Установява се, че при
последвалите преустройства тази част е обособена в две части – по – голямата
част с размери от 19,20 кв. м. попада в бившия ресторант „К.“ /сега заведение
за хранене „Марая Фюджън“/ с идентификатор 68134.100.138.1.20, а другата част
от 14,37 кв. м. попада в проход за изхвърляне на отпадъци, който впоследствие е
обособен като самостоятелен обект, собственост на ЕС.
Съгласно
допълнителното заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице Е.Ц., след
съпоставка на архитектурния проект на сградата от 1934 г. с фактическото
състояние на търговския обект и данните от разделителния протокол от 1934 г.,
се установява, че от магазина на А.В. в търговското заведение попадат 19,20 кв.
м., от които се претендират от ищците – ½ ид. ч.
От
заключението на съдебно – техническата експертиза, изготвено от вещото лице Й.П.,
се установява, че ½ от 33,57/321,23 ид. ч. от процесното търговско
помещение с площ от 496,90 кв. м. се равняват на 5,23 % или 25,964 кв. м., а ½ от
19,20/321,23 ид. ч. от процесното търговско помещение с площ от 496,90 кв. м.
се равняват на 2,99 % или 14,8499 кв. м.
От
нотариален акт за покупко – продажба на идеални части от недвижим имот № 81,
том I, рег. № 3541, дело № 71/03 г. се установява, че „С.“
АД е продало на „В.К.“ ООД 100/488,41 ид. ч. от следния недвижим имот: сутерен,
находящ се в жилищна сграда на ул. „********, гр. София, целият с площ от
488,41 кв. м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, находящо се в кв. 465, м. „Центъра“, ул. „********, гр. София.
Видно
от договор за доброволна делба от 20.10.2003 г. с нотариална заверка на
подписите с рег. № 7856/20.10.2003 г., сключен между „С.“ АД и „В.-К.“ ООД, същите
са поделили помежду си съгласно одобрения на 30.09.2003 г. от ДАГ – гр. София
архитектурен проект за обособяване на част и преустройство и промяна на
предназначението на част от имота, както следва: 1. „С.“ АД получава в дял и
става изключителен собственик на следния недвижим имот: реално обособена част
от сутерена, находящ се в жилищната сграда на ул. „********, гр. София, с площ
на тази част от 336,76 кв. м., заедно със съответнтие идеални части от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, находящо се в кв. 465, м. „Центъра“, ул. „********, гр. София; 2. „В.-К.“
ООД получава в дял и става изключителен собственик на следния недвижим имот:
реално обособена част от сутерена, находящ се в жилищната сграда на ул. „********,
гр. София, с площ на тази част от 151,65 кв. м., съгласно одобрен архитектурен
проект за промяна на предназначението, като тази част включва: кухня с площ от
124,81 кв. м., състояща се в от широк келнерски офис, място за подготовка на
топла и студена кухня, умивалници, санитарно помещение, вътрешен асансьор и
вътрешна стълба към търговското помещение – заведение за хранене „Сегафредо“,
собственост на „В.-К.“ ООД, и склад с площ от 26,84 кв. м., заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, находящо се в кв.
465, м. „Центъра“, ул. „********, гр. София.
С
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 179, том IX, рег. № 9932, дело № 742/17 г., „Е.– 3“ ООД е
признато за собственик на основание правоприемство от влятото в него дружество
„В. – К.“ ООД на следния недвижим имот: търговско помещение, находящо се в гр.
София, Столична община, район „Средец“, ул. „Г. С. ********, на партерния етаж,
с площ на търговското помещение от 321,23 кв. м., при граници на търговското
помещение по документ за собственост: от север – ул. „Аксаков“ и вход на
жилищна кооперация, от запад – ул. „Г. С. Раковски“, вход на жилищна кооперация
и магазин, от юг – граница на
парцела на ул. „Г. С. ******** и търговско помещение № 1 по АОС № 602, находящо
се на ул. „********, заедно със съответно припадащите се на търговското
помещение идеални части от общите части на сградата и от поземления имот, в който
е построена сградата, съставляващ по нотариален акт имот с планосн. № 3 в кв.
465, м. „Центъра“ по регулационния план /подробен устройствен план/ на гр.
София, СО, район „Средец“, одобрен със заповед № РД – 50 – 09 – 252А/18.09.1989
г. на гл. архитект на гр. София, целият имот с площ от 459 кв. м., при граници
/съседи/ на имота: ул. „Г. С. Раковски“, ул. „Аксаков“, имот пл. № 4 и имот пл.
№ 2, заедно с принадлежащата към описаното търговско помещение реално обособена
част от сутерен, находящ се в жилищна сграда на ул. „********, гр. София,
Столична община, район „Средец“, която реално обособена част от сутерена попада
частично под сградата на ул. „******** и частично под сградата на ул. „Г. С. ********,
с площ на реалната част от 151,65 кв. м., която реална част съгласно одобрен
архитектурен проект за промяна на предназначението включва: кухня с площ от
124,81 кв. м., състояща се от широк келнерски офис, място за подготовка на
студена кухня, умивалници, санитарно помещение, вътрешен асаньор и вътрешна
стълба към търговското помещение – заведение за хранене „Сегафредо“,
собственост на „Е.– 3“ ООД /като правоприемник на „В.-К.“ ООД/, и склад с площ
от 26,84 кв. м., при съседи на реалната част по документи за собственост: от
север – избени помещения на ул. „********, от запад – избени помещения на ул. „********
и ул. „********, от запад – избени помещения на ул. „********, от изток –
сутерен на ул. „******** – собственост на „С.“ АД, от юг – граници на парцелите
на ул. „******** и ул. „********, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, находящо се в кв. 465, м. „Центъра“, ул. „********, гр. София, което
гореописано търговско помещение, заедно с реално обособената част от сутерена,
описана по – горе, са заснети в КККР, одобрени със заповед № РД – 18 –
33/15.06.2010 г. на изп. директор на АГКК, като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.100.138.1.20, с адрес на обекта по схема от кадастъра: гр.
София, район Средец, ул. „Г. С. ********, ет. /-
1/, с предназначение на самостоятелния обект – за
обществено хранене, брой нива на обекта: 2, с посочена в документа площ от
496,90 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата на ниво 2: на същия
етаж – самостоятелен обект с идентификатор 68134.100.138.1.21, под обекта –
няма, над обекта – самостоятелни обекти с идентификатори 68134.100.139.1.19,
68134.100.138.1.1, който самостоятелен обект е разположен на две нива, в сграда
№ 1, в поземлен имот с идентификатор 68134.100.138, а описаният по – горе имот
с планосн. № 3 в кв. 465, м. „Центъра“, по регулационния план на гр. София, СО,
район Средец, е заснет в КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 33/15.06.2010
г. на изп. директор на АГКК, като поземлен имот с идентификатор 68134.100.138,
с адрес на имота по скица от кадастъра: гр. София, район Средец, ул. „Г. С. ********,
с площ на имота от 475 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване /над 15 м./, номер
по предходен план: 3, кв. 465, парцел I, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори: 68134.100.263, 68134.100.144, 68134.100.139,
68134.100.136.
Видно
от т. 3 от Приложение № 1 към договор за преобразуване с нотариална заверка на
подписите № 14507/14.08.2017 г. по описа на нотариус с рег. № 302 на НК
описаният в нотариален акт за собственост на недвижим имот № 179, том IX, рег. № 9932, дело № 742/17 г., имот е преминал по
силата на преобразуването в имуществото на „А.К.“ ООД.
Видно
от представената към въззивната жалба от 21.08.2015 г. нотариално заверена
клетвена декларация от 04.12.2014 г., заверена с апостил № 20340/11.12.2014 г.,
Й. А. е починал на 10.11.2014 г. в Милано, където е имал постоянен адрес
приживе, като вдовец, и е оставил за свои наследници по закон – А.А. /син/ и М.А.
/дъщеря/.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивните жалби
са допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирани страни срещу
подлежащи на инстанционен контрол съдебни актове.
При
извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението от 27.07.2015 г., постановено по гр. д. № 9459/03 г.
по описа на СРС, 46 състав, в отхвърлителните му части, както и решението от
01.03.2017 г., постановено по гр. д. № 9459/03 г. по описа на СРС, 46 състав,
са валидни, но недопустими съдебни актове. Съображенията за това са следните:
Решението е
недопустимо, ако е постановено въпреки отсъствието на положителна или наличието
на отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, или
въпреки отсъствието на положителна или наличието на отрицателна процесуална
предпоставка, за която ответникът е направил и доказал своевременно отвода си,
както и ако съдът е бил десезиран.
Според
трайната практика на ВКС решение, постановено по отношение на лице, което е починало
преди приключване на устните състезания по делото, е недопустимо. Това е така,
тъй като починалото физическо лице не е правен субект, няма процесуална
правоспособност и дееспособност, и не може да бъде страна по делото, поради
което решението е недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална
предпоставка. В
този смисъл са Решение № 289/01.08.2011 г. по гр. д. № 796/10 г. на ВКС, I г.
о., Решение № 86/03.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014
г. на ВКС, IV г. о., Решение № 50181/13.10.2022
г. по гр.
д. № 3885/2021 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 16/15.04.2022 г. по гр.
д. № 1877/2021 г. на ВКС, II г. о. и др.
В случая, от представената към въззивната жалба от 21.08.2015 г.
нотариално заверена клетвена декларация от 04.12.2014 г., заверена с апостил №
20340/11.12.2014 г., се установява, че
ищецът Й. А. е починал на 10.11.2014 г. в Милано, т. е. в хода на
първоинстанционното производство, но преди приключване на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд /18.11.2014 г./, като съдът е постановил решението си преди да е конституирал и
обезпечил участието на правоприемниците на починалия ищец в първоинстанционното
производство.
Ето защо, с оглед необходимостта от еднакво решаване на
делото по отношение на всички ищци, за които правото на собственост произтича
от общи юридически факти, решението от 27.07.2015 г.,
постановено по гр. д. № 9459/03 г. по описа на СРС, 46 състав, в отхвърлителните
му части, както и решението от 01.03.2017 г., постановено по гр. д. № 9459/03
г. по описа на СРС, 46 състав, следва да се обезсилят като недопустими и делото
следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на СРС, който следва да
повтори процесуалните действи, извършени след смъртта на ищеца Й. А., с
участието на правоприемниците му, като по този начин да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по
делото.
При новото разглеждане на делото
първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските, направени пред
настоящата въззивна инстанция.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение
№ I – 46 – 158/27.07.2015 г., постановено
по гр. д. № 9459/03 г. по описа на СРС, 46 състав, в отхвърлителните му части,
както и решение № 50430/01.03.2017 г., постановено по гр. д. №
9459/03 г. по описа на СРС, 46 състав.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд.
Решението е постановено при участието на
„А.К.“ ООД като трето лице – помагач на въззиваемата страна „Е.– 3“ ООД.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд в 30 - дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: