№ 381
гр. Видин, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20251320200711 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Г. В. Г.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. М., обл.В., ул.“Г. Б.“ № 45, против
Наказателно постановление № 24–0291-000802/17.10.2024г., издадено от
Началника на РУ-Кула при ОДМВР Видин, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание на основание чл. 175А, ал.1,
предложение трето от ЗДвП „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от
право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено нарушение по
чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от договорен защитник. Последният по същество моли Съда
да отмени издаденото наказателно постановление като недоказано. Поддържа,
че направените констатации от административнонаказващия орган не
отговарят на фактическата обстановка. Релевират се съображения относно
липса на извършено административно нарушение. Освен това се изтъква и
липсата на субективния елемент при извършване на вмененото нарушение от
стрА. на жалбоподателя Г..
Процесуалният представител на ответната стрА., редовно призован, не
се явява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установено следното:
На 19.09.2024г. свид. Б. Й. И. съставил АУАН срещу жалбоподателя Г.,
като на база докладна записка и видеоматериал с които се запознал приел, че
на 01.09.2024 г. в с Р., обл.В., при управлението на л.а. „Мерцедес“ Е 270cdi, с
1
рег. № ВН *** АН, преднамерено извел автомобила извън контрол чрез
презавиване, като по този начин го довел до загуба на сцепление на задните
гуми с пътната настилка и поднасяне.
Актът бил предявен на Г. срещу подпис и получил препис от него.
С оглед изясняването в пълнота на фактическите положения, относими
към предмета на доказване по делото, в съдебно заседание бяха допуснати до
разпит свидетелите Ц.С. И. и Г.Н.П., намирали се на площада в с.Р. на
процесната дата. На първо място двамата свидетели отричан пред Съда да
давали писмени сведения във вр. със случая, а на следващо – да са видели
жалбоподателя да е управлявал посоченото по-горе МПС.
В хода на съдебното следствие бе указано от стрА. на Съда
предоставянето на видеозапис, за който се твърди от стрА. на наказващия
орган, че съдържа данни, касаещи поведението на жалбоподателя на
посочената дата при управлението на л.а. „Мерцедес“, но въпросния запис не
можа да бъде предоставен за запознаване от стрА. на съда, поради неговата
липса.
Изложената фактическа обстановка Съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства –
административнонаказателната преписка, надлежно приобщена към
доказателствения материал по делото, както и гласните такива – показанията
на свидетелите Б. И. – съставил АУАН, Ц. И. и Герго Петков, които са били
очевидци и бяха допуснати до разпит по искане на защитата на
жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, като
последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Същите не са се намирали в някакви особени отношения с
жалбоподателя и не извличат ползи от твърденията си, при което за Съда не
съществува основание за съмнение в достоверността на показанията им. И
двамата свидетели излагат факти и обстоятелства, които са възприели
непосредствено, като заявяват с достатъчна категоричност, че на 01.09.2024 г.
не са видели жалб. Г. да управлява МПС в центъра на с.Р..
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира от правна стрА. следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна стрА.
– физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – М.М. -
оправомощен със Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи,
2
от министъра на отбрА.та, от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от
тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. С оглед на това съдът
счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани
правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните
работи лице.
Въз основа на установените факти по делото Съдът констатира, че в
АУАН и в НП процесното нарушение е описано в разрез с императивните
изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не дава
възможност на жалбоподателя да разбере, въз основа на какви факти е
подведен под административна отговорност за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от
ЗДвП, за да организира адекватно защитата си. Абсолютно задължително е в
двата документа санкционираното нарушение да бъде описано пълно,
прецизно и разбираемо, с посочване на всички признаци на посочената като
нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание
на нарушението, съдържащо всички елементи от състава на съответното
нарушение е основна гаранция за осъществяване на съответно на
административното обвинение право на защита. В настоящия случай липсва
конкретика по отношение на деянието и обстоятелствата, при които е
извършено, при положение, че жалбоподателят изцяло отрича вмененото му
нарушение. Описаният в НП и от самия актосъставител начин, по който е бил
управляван автомобилът от жалбоподателя е бланкетен, като възпроизвежда
почти дословно текста на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, без да са изложени
релевантни обстоятелства, които да обуславят извод, че жалбоподателят е
използвал пътя за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение
за превоз на хора и товари. А.лизът на цитирА.та за нарушена разпоредба
установява, че съставомерността на нарушението по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП е
обусловена и от наличието на специфична цел, а именно ползването на
пътищата за обществено ползване с дадена цел, различна от тази за превоз на
хора и товари, като тази цел следва да намери своето отражение при
надлежното описание на деянието в съставения АУАН и издаденото НП.
Доколкото законодателят е предвидил наличието на тази специална цел като
един от обективните елементи на нарушението по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, то
във всеки един случай на квалифициране на деянието на дадено лице като
нарушение на тази разпоредба е абсолютно задължително, както посочването
на тази цел в АУАН и НП, така и установяването й по несъмнен начин,
основан на събраните в хода на административнонаказателното производство
доказателства. В конкретния случай направеното в АУАН и НП словесно
описание на нарушението по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, съгласно което
жалбоподателят използва пътя за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, не съдържа посочване на
съответната цел, която както беше посочено е елемент от състава на
нарушението по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Визираното от Съда отсъствие на
релевантно за обективната съставомерност описание на инкриминираното
нарушение съществено засяга правата на санкционираното лице и препятства
възможността му да разбере в какво точно е обвинено и да организира
3
реципрочна на административнонаказателното обвинение защита, което
предпоставя отмяна на НП.
В устойчивата казуална практика на касационната инстанция, така напр.
Решение № 8158 от 25.10.2024 г. на Административен съд - Бургас по к. а. н. д.
№ 1162/2024 г. са зададени ясни разграничителни ориентири, подпомагащи
обективността при изследване на закономерните познаваеми процеси относно
съставомерността на определени проявни форми на поведение по чл. 104, ал.
1, т. 2 ЗДвП: Така при преценка, дали извършеното е съставомерно по чл.
104б, т. 2 ЗДвП, във всеки конкретен случай следва комплексно и съвкупно да
обсъждат и отчитат: вида и характера на предприетите действия, маневри и
техники с МПС и дали те по своето естество са присъщи на нормалното
движение по пътищата с цел превоз на пътници и товари; дали тези действия,
техники, маневри се дължат на умисъл или непредпазливост на водача, или
пък са плод на случайно деяние, предпоставено от особеностите на пътя и
пътната обстановка, атмосферни явления или други обективно привходящи
фактори.
Друг специфичен изходен ориентир при доказването по фактически
А.логичен казус е убедително изведен в Решение № 5080 от 4.07.2024 г. на
Административен съд - Бургас по к. а. н. д. № 780/2024 г. Решение № 3570 от
10.05.2024 г. на Административен съд - Бургас по к. а. н. д. № 186/2024 г.:
"Демонстративното управление на МПС, добило популярност като "дрифт" и
изпълващо състава на нарушението на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, изисква
умишлено и преднамерено действие на водача по извеждане на автомобила от
нормално управление, чрез контролирано подаване на газ, презавъртане на
волан, превъртане на гуми и т. н".
Като се имат предвид съдържанието на изследвА.та проява, нейната
насоченост и начина на извършването й, Съдът приема, че категорично
поведението на жалбоподателя Г. не може да се интерпретира като
преднамерено извеждане на автомобила извън контрол чрез презавиване, с
което се довело до загуба на сцепление със задните гуми, в резултат на което
задната част на автомобила се поднесла .
И не на последно място, следва да се има предвид в настоящия случай,
че липсата на оптичиния носител, за който се твърди, че съдържа данни
относно поведението на жалбоподателя при управлението на посочения по-
горе л.а., при всички случаи възпрепятства Съда да извърши една обективна и
задълбочена преценка на правно-релевантните факти, относими към
вмененото нарушение на жалбоподателя Г..
Предвид гореизложеното до момента Съдът обуславя извода, че
обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
необосновано, поради което следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН
Съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №24–0291-000802/17.10.2024г., издадено от Началника
на РУ-Кула при ОДМВР Видин, с което на жалбоподателя Г. В. Г., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. М., обл.В., ул.“Г. Б.“ № 45, е наложено
административно наказание на основание чл. 175А, ал.1, предложение трето
от ЗДвП „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да се управлява
МПС“ за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5