№ 85
гр. Костинброд, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20251850200177 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е наказателно постановление № Ф-62/08.08.25 г., издадено
от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – С. област, с
което на С. В. К., ЕГН********** на основание чл. 134, ал. 2 от Закона за
храните е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение по чл.
12 от Закона за храните.
С въззивната жалба и в съдебно заседание, жалбоподателката чрез
адв. В. П., моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, действаща чрез юриск. М. ангажира становище
за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без
уваЖ.е, съответно атакуваното наказателно постановление да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно постановено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
1
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с прилоЖ.те по делото доказателства, обсъди
доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното
наказателно постановление намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване. СъобраЖ.ята в тази насока са следните:
В АУАН и НП са излоЖ. следните фактически параметри на
нарушението:
На 28.06.25 г. е извършена проверка в обект мобилна количка,
обособен за скара, намиращ се на централния площад на гр. Г., обл. С., като
екип от главни инспектори при ОДБХ – С. област, в хода на която се е
констатирало следното:
Лицето С. В. К., в качеството си на работник в обекта, в момента на
проверката борави с технологично оборудване и с хранителни продукти, като
е представила нередовна заверена лична здравна книжка с нанесени
паразитологични прегледи. Последния паразитологичен преглед е извършен
на 18.06.24г., а заверката от общопрактикуващия лекар е на 21.06.24г.
За установеното при извършената проверка е издаден Констативен
протокол № от 28.06.25 г.
Актосъставителят, впоследствие и административно наказващият
орган е приел, че жалбоподателката е извършила нарушение по чл. 12 от
Закона за храните, поради което с обжалваното НП й било наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Горната фактическа обстановка, се доказва по безспорен и
категоричен начин от формираната по делото доказателствена съвкупност –
приобщените по надлежния ред писмени доказателства, прилоЖ. към
административно наказателната преписка – Констативен протокол; разписка;
Препис на лична здравна книжка на жалбоподателката; Заповед за
назначаване на административно наказващия орган, актосъставителя и
свидетеля по АУАНА, длъжностни характеристики на същите.
Цитираните писмени доказателствени източници хармонично си
кореспондират и с показанията на актосъставителя – свид. Д. Г., както и тези
на свидетеля по АУАН-а, а именно свидетелката- Ж. Н., които съдът кредитира
2
изцяло и базира фактическите си изводи въз основа на тях. Показанията на
посочените свидетели се открояват с логичност, последователност и
непротиворечивост, като за съда не съществува съмнение, че са добросъвестно
дадени.
От страна на жалбоподателката не бяха ангажирани каквито и да
било доказателства, които да внесат макар и минимално съмнение в
достоверността на изложеното във фактическата рамка на обвинението в
процесните АУАН и НП.
Относно прилоЖ.ето на процесуалните правила:
Противно на възраЖ.ята на жалбоподателката, при съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени,
съответно да опорочават административно наказателното производство и
самите актове, и да нарушават правата на санкционираното лице. Всички
елементи на фактическия състав на процесното нарушение са подробно, ясно
и пълно описани. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на
чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са
посочени съществените обстоятелства, при които е извършено.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни лица. При
съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 – 43 ЗАНН. В същия е
дадена коректна правна квалификация на нарушението. Спазен е
инструктивният срок по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието на атакуваното НП
се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до
накърняване на правото на защита на наказаното лице. Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административно
наказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част
всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които са извършени), като се преповтарят констатациите в
АУАН без да се излиза от очертаните с акта факти. Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана административно
наказателната му отговорност.
Все в тази връзка изцяло несподелимо е релевираното възраЖ.е от
3
страна на процесуалния представител на жалбоподателя за това да е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от категорията
на отменителните основания, доколкото в обжалваното НП било допуснато
било добавени разпоредби от Наредба №14 и Наредба №15, а същите не
фигурира в съответния АУАН. Съдът намира, че макар и формално да е налице
допълване в съответното НП на посочени разпоредби от съответните
подзаконови нормативни актове, то основната разпоредба, за която се излагат
твърдения, че е била нарушена от разпоредбата в АУНА-а и НП е
идентична/чл.12 от ЗХ/. По своята същност, няма разминаване и във
фактическото обвинение, като по недвусмислен начин може да се установи,
каквото точно се твърди, че е било извършено от жалбоподателката.
Наличието на горепосоченото в НП не може да се третира като
съществен процесуален порок.
Ето защо изцяло несподелими са възраЖ.ята на защитата в обратна
насока, доколкото съвсем ясно и безпротиворечиво са посочени както в АУАН,
така и в НП основните индивидуализиращи белези на санкционираното лице,
така и това, за което е било санкционирано, поради което липсва съмнение за
авторството на вмененото административно нарушение.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта,
така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на
жалбоподателката като изпълващо признаците на нарушение на чл. 12 от
Закона за храните.
Посочената разпоредба вменява задълЖ.е за всяко лице, работещо в
обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни да подлежи на
предварителни и периодични медицински прегледи по реда на наредбата по
чл. 34, ал. 3 от Закона за здравето.
В конкретния случай се установи от доказателствата по делото, че
жалбоподателката на посочената дата е извършвала е боравила с
технологично оборудване и с хранителни продукти/била е в съответното
работно облекло, както и носела е своята лична здравна книжка/, без да е била
преминала съответните прегледи. Последно такива са били проведени на
21.06.24 г. – т. е. повече от година преди процесната проверка, който факт
4
жалбоподателката ясно е съзнавала.
Правилно на основание чл. 134, ал. 2 от Закона за храните й е било
наложено административно наказание глоба в минимален размер от 1000 лева.
Съдът намира, че коректно административнонаказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.
27 от ЗАНН, като правилно е съобразил степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и обстоятелството, че процесното нарушение е първо
по ред за жалбоподателката. В този смисъл определеното спрямо
жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН.
По отношение на възможността да бъде приложена разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, следва да се вземе предвид, че с разпоредбата на чл. 12 от ЗХ
се охраняват обществените отношения, свързани със здравето на
потребителите. За тази цел производството и търговията с храни следва да се
извършва само в търговски обекти, които са регистрирани по предвидения в
закона ред и от лица, които се преминали изискуемите периодични
медицински прегледи и изследвания. Спазването на нормативните изисквания
за търговия с храни представлява гаранция за защита на здравето и интересите
на потребителите. Нарушението е установено в обект, в който и към момента
на проверката е имало клиенти на които се сервирали храни. На следващо
място съдът няма как да пренебрегне и обстоятелството, че последните
медицински прегледи и изследвания са били повече от година преди
процесната проверка – несъмнено значителен период от време. Всички тези
обстоятелства не могат да доведат до приложимост на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН.
Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно поради което следва да бъде потвърдено в цялост.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, чл. 37
ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има въззиваемата страна.
За да определи справедливия размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение съдът съобрази:
-вида на оказаната юрисконсултска защита и съдействие - изразила се
в реално участие в открито съдебно заседание с разпит на свидетели;
5
-фактическата и правна сложност на делото, която е ниска и не се
отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- интересът от делото - наложена е глоба в размер на 1000 лева, без
лишаване от права.
Предвид изложеноето съдът намира, че следва да се определи размер
на юрисконсултско възнаграждение в рамките на законосустановения
минимум за административно-наказателни дела по чл. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е
НЗПП, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № Ф-
62/08.08.25 г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на
храните – С. област, с което на С. В. К., ЕГН********** на основание чл.
134, ал. 2 от Закона за храните е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева за нарушение по чл. 12 от Закона за храните
ОСЪЖДА С. В. К., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на Областна
дирекция по безопасност на храните - С. област, сумата от 80 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за
представителство пред Районен съд- С..
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- С.
област в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
6