Решение по дело №206/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1252
Дата: 7 октомври 2019 г. (в сила от 2 ноември 2019 г.)
Съдия: Женя Тончева Иванова
Дело: 20195530100206
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р E Ш Е Н И Е

 

                                                       07.10.2019 г.                   гр.Стара Загора

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА               ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на деветнадесети септември                    две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: НИНА КЪНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело № 206 по описа  на съда за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал.1 ЗПК във вр.с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл.  422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК във с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД. При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с правно основания чл. 9, ал.1 ЗПК и с правно основание чл. 33, ал.1 ЗПК във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, че на 24.04.2018 г. било подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Банка ДСК” ЕАД, произлизащо от договор за стоков кредит № 281108 от 01.08.2017 г., било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството, което вземане било индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 24.04.2018 г. Ответницата била уведомена за извършената цесия чрез уведомление от страна на „Банка ДСК” ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/281108 от 23.05.2018 г. посредством „Български пощи”" ЕАД с известие за доставяне, получено на 30.05.2018 г. в 09:50 ч. от Анна К. Асенова, посочила себе си като свекърва на адресата.

Ищецът твърди още, че на 01.08.2017 г. между „Банка ДСК” ЕАД /заемодател/ и ответницата /заемател/ бил сключен Договор за стоков кредит № 281108, по силата на който заемодателят се задължил да отпусне на заемателя стоков кредит в размер на 1 930,26 лева, за закупуването от Технополис България ЕАД на:

      мобилен телефом SAMSUNG GALAXY S7 EDGE - 1 брой c цена 1 149,00 лв.

      мобилен телефом SAMSUNG GALAXY J7 2017 - 1 брой с цена 619,00 лв.

      както и за сключване на застраховка „Стандарт +” за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер на 262,26 лв.

От сбора на финансираните услуги от 2030,26 лв., кредитополучателят заплатил 100 лв. в брой на Търговеца при финализирането на покупката.

В т.3 от договора, кредитополучателят се е съгласил предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на сумата по банковата сметка на Търговеца, а сумата на кредита, предоставена за финансирането на застраховката – да бъде усвоена еднократно, безкасово по сметка на Застрахователя. Ответникът декларирал, че е получил от търговеца стоката, описана във фактурата, чиято стойност е финансирана с процесния договор за кредит. С извършването на плащането към търговеца, кредиторът изпълнил задължението си да предостави на кредотополучателя кредита, предмет на договора, като за потвърждаването на плащането търговецът издал фактура с № **********/01.08.2017 г., в която бил посочен начин на плащане с ДСК кредит, а застрахователят издал сертификат с № 281108/01.08.2017 г.

Страните били постигнали съгласие в т.6 от Договора, за срока на Договора кредитът да се олихвява с годишен фиксиран лихвен процент в размер на 36,77 %, като лихвата се начислявала върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплащала месечно. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 927,71 лв., а общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 2 902,97 лв.

Кредитополучателят се бил задължил да върне сумата по кредита в срок от 27 месеца или до 01.11.2019 г. на 27 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 103,68 лв. /сто и три лева и шестдесет и осем стотинки/, съгласно погасителния план, неразделна част от договора, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.

Съгласно раздел 6, т. 12 от ОУ към договора, при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня, следващ падежната й дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. На посоченото основание на кредитополучателя била начислена лихва за забава в размер на 99,78 лв., дължима от 01.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 01.11.2019 г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът станал предсрочно изискуем, на основание т.12.1 от ОУ към договора, съгласно която при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в уведомлението за цесия по реда на чл.99 от ЗЗД, изпратено до ответницата съобщил на същата, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора обявявал вземанията по процесния договор за изцяло изискуеми. Уведомлението за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост било получено на 30.05.2018 г. в 09:50 ч. от Анна К. Асенова, посочила себе си като свекърва на адресата.

Длъжникът не бил извършил плащане по дължимия паричен заем към дружеството.

За горепосочените неплатени суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата А.А.К. по ч.гр. д. 4981/2018 г. по описа на РС - Стара Загора, като в изпълнение на указанията на заповедния съд предявявал настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта

Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата А.А.К., че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, следните суми:

1 930,26 лв. - главницата от непогасените месечни погасителни вноски с падежни дати от 01.09.2017 г. до 1.12.2019 г., по отношение на които на основание т.12.1 от ОУ към Договора била обявена предсрочна изискуемост, преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда;

518,52 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 01.09.2017 г. до 24.04.2018 г.;

99,78 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима от 01.09.2017 г. до датата на входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението;

ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, както и претендира присъждане на разноски по ч.гр.д. 4981/2018г. на РС – Стара Загора.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи кумулативно предявените срещу А.А.К. обективно съединени положителни установителни искове, моли съда да постанови решение, с което да осъди А.А.К., като кредитополучател по Договор за стоков кредит № 281108 от 01.08.2017 г. да плати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, следните неизплатени по процесния договор суми, а именно:

1 930,26 лв. - главницата от непогасените месечни погасителни вноски с падежнни дати от 01.09.2017 г. до 1.12.2019 г., по отношение на които на основание т.12.1 от ОУ към Договора обявена предсрочна изискуемост, преди датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда;

518,52 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 01.09.2017 г. до 24.04.2018 г.;

99,78 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима от 01.09.2017 г. до датата на входиране на исковата молба в съда

законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда  до окончателно погасяване на дълга.

Ищецът посочва банкова сметка ***имите суми: IBAN: ***: UBBSBGSF Обединена Българска Банка АД.

Ищецът моли да му бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство, както и разноските в настоящото производство.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения за особен представител на ответницата А.А.К. - адв. В.М., с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Особеният представител от името на ответницата, заявява, че оспорва обстоятелството, същата да е уведомена по чл.99 от ЗЗД за извършената цесия. Въпреки, че по делото било представено заверено копие от уведомително писмо за извършена цесия, нямало данни отвеницата да е била уведомена лично за извършената цесия, още повече, че в това писмо нямало и данни, че ищецът е упълномощен от банката кредитор, да уведоми кредитополучателя от нейно име за прехвърляне на вземането. Твърди, че в представеното писмо нямало изявление от цесионера за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга.

Особеният представител на ответницата оспорва твърдяното от ищеца обстоятелство, че ответницата е искала стоков кредит и че е закупила описаните мобилни телефони, като е сключила договор за стоков кредит, както и че е получила посочените два броя мобилни телефони. Оспорва положения подпис на ответницата в представените документи - Искане за стоков кредит 281108 от 01.08.2017 г., Декларация от 01.08.2017 г., Договор за стоков кредит от 01.08.2017 г. заедно с погасителен план и ГПР, Общи условия по договори за стоков кредит, Уведомително писмо, фактура № ********** от 01.08.2017 г. с искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК и с искане за представяне на тези документи в оригинал.Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител и не взема становище по исковете, нито заявява, че ще се ползва от оспорените от особения представител документи, въпреки указанията на съда в тази насока с определението за насрочване на делото.

В съдебно заседание особеният представител на ответника А.А.К. – адв. М., моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Твърди, че оспорените от него документи не са подписани от ответницата и моли предвид липсата на изявление от страна на ищеца, че ще се ползва от тях, да бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото са представени следните документи: искане за стоков кредит № 281108 от 01.08.2017 г., декларация искане за кредит № 281108 от 01.08.2017 г., договор за стоков кредит № 281108 от 01.08.2017 г.,погасителен план ГПР, Общи условия по договори за стоков кредит, уведомително писмо до търговеца от кредитора, фактура ********** от 01.08.2017 г. (л.14).

В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответницата е оспорил автентичността на гореописаните документи с твърдението, че положените в тях подписи от името на ответницата не са положени от нея.

Затова съдът с определението си за насрочване на делото от 26.06.2019г. , надлежно връчено на ищеца при условията на чл. 50, ал.3 ГПК (на  негов служител – юрисконсулт Полина Пешева, л. 69) е указал на ищеца, най – късно до датата на съдебното заседание, да заяви дали ще се ползва от тези оспорени документи.

В предоставения от съда срок ищецът не заяви изрично до съда дали ще се ползва от оспорените документи, нито негов представител се яви в съдебно заседание да вземе становище по указанията на съда.

За да се открие производство по чл. 193 ГПК ищецът следва да е заявил изрично, че ще ползва от оспорените документи (арг. чл. 193, ал.2 ГПК).

Ето защо с протоколно определение от 19.09.2019г. съдът изключи горепосочените документи от доказателствения материал по делото. Изключването на тези документите като доказателства по делото е вследствие на неупражненото от ищеца право да изрази волята си относно обстоятелството, че желае да се ползва от оспорените документи.

От горното следва, че по делото не са събрани никакви доказателства за наличието на валидно правоотношение между страните, породено от сключен с ответника договор за кредит, въз основа на който ищецът претендира вземанията си в настоящото производство. Негова е доказателствената тежест за тези факти, изрично разпределена му още с проекто – доклада по делото.

Предвид гореизложеното, предявените искове по реда на чл. 422, ал.1 ГП следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Същото е важимо и за предявените, при условията на евентуалност, осъдителни искове.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против А.А.К., ЕГН **********,***, искове за установяване по отношение на А.А.К. съществуването на вземанията на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за следните суми: 1 930,26 лв. - главницата по договор за стоков кредит № 281108 от 01.08.2017 г.; 518,52 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 01.09.2017 г. до 24.04.2018 г.; 99,78 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.09.2017 г. до 02.10.2018г., ведно със законната лихва от 02.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 4981/2018г. по описа на РС – Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените, при условията на евентуалност, от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против А.А.К., ЕГН **********,***, искове за осъждане на А.А.К. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД следните суми: 1 930,26 лв. – главницата по договор за стоков кредит № 281108 от 01.08.2017 г. ; 518,52 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 01.09.2017 г. до 24.04.2018 г.; 99,78 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.09.2017 г. до датата  на подаване на исковата молба в съда – 28.12.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.12.2018г. до окончателно погасяване на дълга, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: