Присъда по дело №152/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 15
Дата: 27 март 2019 г. (в сила от 24 октомври 2019 г.)
Съдия: Десислава Цветкова
Дело: 20191630200152
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към присъда № 15/ 27.03.2019г. по НОХД № 152 по описа на Районен съд град Монтана за 2019 година, трети наказателен състав.

 

Подсъдимият М.И.Д. е обвинен от Районна прокуратура град Монтана в това, че на 16.10.2016г. около 03.00 часа в град Монтана, бул.”Трети март” № 94, пред дискотека „ xxxx  ”, като длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.Б от НК пазач, невъоръжена охрана към „Щ. 9.” ЕООД-София при изпълнение на службата си по организиране на охранителния и пропусквателен режим в дискотеката нанесъл удар с отворена длан по лявата странична част на лицето  /лявата ушна мида/ на Е.И.Т. xxx и му причинил средна телесна повреда, представляваща травматично нарушение целостта на лявата тъпанчева мембрана, изразяваща се в две разкъсвания –едно в задните квадранти и едно в предно-горен квадрант, които увреждания в тяхната съвкупност представляват трайно увреждане на слуха за срок над един месец – престъпление по чл.131 ал.1 т.2 във връзка с чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение и взема становище, че е доказано по несъмнен начин, за което следва да се наложи съответното наказание на подсъдимия при спазване на изискванията на закона.

Подсъдимият М.И.Д. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като дава подробни обяснения. Защитникът му навежда доводи, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, че подзащитният му не е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Предвид на това моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за невинен и го оправдае по повдигнатото обвинение.

         Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е заключение по назначената на досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза изпълнена от вещо лице П.Г..

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено следното:

От фактическа страна:   

Подсъдимият М.И.Д. е роден на xxxгxxx семеен и не е осъждан за извършени престъпления от общ характер, както и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Подсъдимият Д. е с висше юридическо образование и към настоящият момент работи като юрисконсулт във фирма „Г.”- гр.Монтана.

През 2016г. по силата на трудов договор № 2 от 09.06.2016г. подсъдимият М.Д. бил назначен на длъжност „пазач, невъоръжена охрана в „Щ. – 68 ЕООД град София. Част от служителите на фирмата охранявали дискотека „ xxxx   в град Монтана.

          На 16.10.2016г. малко след полунощ свидетелите М. Г., Н.Б., Е.Т., И.Х. и Г.Ц. отишли в дискотека „ xxxx   в град Монтана, седнали на едно от сепаретата и си поръчали питиета. Към 03 часа след полунощ между свидидетеля Г.Ц. и друга компания, които седели на съседно сепаре възникнала разпра. Охраната в заведението познавала добре свидетелят Е.И.Т., като проблемен посетител и поради тази причина непрекъснато го наблюдавали в заведението. Ето защо свидетелите И.М. и Г.Й. веднага се намесили и разтървали младежите. Съгласно утвърдените в заведението правила свидетелят Г.Й. хванал под ръка свидетеля Е.Т. и го извел навън пред дискотеката. По това време подсъдимият М. Д. бил охрана на входа. Свидетелят Г.Й. казал на подсъдимия Д. да не допуска свидетеля Е.Т. вътре в дискотеката. Свидетелите Г., Б., Х. и Ц. последвали малко по-късно изведения от заведението свои приятел – свидетеля Е.Т..

          Подсъдимият М. Д. и свидетеля Е.Т. се познавали и дори в кратък период от време били приятели. Подсъдимият М. Д. обяснил на свидетеля Т., че не може да влезе в заведението по никакъв повод. Свидетелят от своя страна продължил да настоява да влезе в заведението, за да си вземе от вътре якето, портфейла и телефона, които останали на сепарето. Подсъдимият М. отново отказал да го пусне. Свидетелят Е.Т. бил изключително настоятелен и не се съобразявал с нищо. Тогава подсъдимият М.Д. замахнал силно с дясната си ръка, с отворена длан и ударил свидетеля Т. в лявата част на главата, в областта на ушната мида. Свидетелят Е.Т. веднага отишъл при приятелите си - свидетелите Х., Б. и Г., които вече били навън и им споделил, че лявото му ухо „пищи и нищо не чува с него. След това свидетелят Т. позвънил на баща си - свидетеля И.Е. и му казал да дойде пред дискотека „ xxxx  , тъй като един от охранителите на дискотеката го е ударил през ухото и не чува. Свидетелят И. Е. намерил сина си и двамата отишли в Спешния център на МБАЛ АД Монтана, но нямало дежурен лекар от УНГ и се прибрали.

          На следващия ден - 17.10.2016г. свидетелите Т. и Е. посетили д-р Н., специалист в областта на УНГ, който констатирал, че има нарушена цялост на тъпанчевата мембрана и ги изпратил към УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ” ЕАД- София. Там след извършен преглед било установено, че пострадалия Е.Т. има две разкъсвания на тъпанчевата мембрана на лявото ухо и бил приет за лечение в същата болница на 18.10.2016г, където му била направена операция. Това не била първата хоспитализация на свидетеля Т.. Видно от писмо л.59 от делото се установява, че свидетелят Е.И.Т. е бил трикратно хоспитализиран в клиниката по УНГ болести при УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ” ЕАД- София в периода от 15-17.10.2014г, на 18-20.10.2016г. и на 29.-31.05.2018г. с диагноза травматично разкъсване на тъпанчето. 

          На досъдебното производство е назначена съдебно -медицинска експертиза  изпълнена от вещо лице П.В.Г., от заключението на която се установява, че на 16.10.2016г. Е.Т. е получил увреждане под формата на две разкъсвания на тъпанчевата мембрана на ляво ухо, като е много вероятно тези увреждания да са получени в резултат на тъпа травма и според вида и разположението им е възможно да са причинени така, както сочи пострадалия, а именно при удар с отворена длан по страничната част на лицето /ушната мида/, което води до повишаване налягането в слуховия проход и последващо разкъсване на мембраната. Този механизъм е така наречения индиректен механизъм на травматично разкъсване, което довежда до намаление на слуха от проводен тип. Според вещото лице на свидетеля Т. е причинено травматично нарушение целостта на лява тъпанчева мембрана, изразяващо се в две разкъсвания - едно в задните квардранти и едно в предно-горен квадрант, които увреждания в тяхната съвкупност представляват трайно увреждане на слуха с оздравителен период месец - един месец и половина.

Вещото лице в съдебно заседание категорично заявява, че такава травма не е възможно да се получи с ритник или по друг подобен начин – „...при ритник с крак не може да се получи такава травма, за да стане индиректно скъсване на тъпанчевата мембрана, именно трябва да се получи под формата на шамар, няма как да излезе въздуха при ритник, трябва да е плътно. Това е най-честия механизъм, 99% от случаите е с плесница с вътрешната част. Също с плесница с външната част няма как да се удари и да се получи това уплътняване на ушната мида...”. Нещо повече, вещото лице е категорично в съдебно заседание, че веднага след скъсването на тъпанчевата мембрана, се получава силна болка и шум в ушите, което съвпада напълно с показанията на свидетеля Т.. Вещото лице е категорично още, че преди две години на свидетеля е правена пластика на същото ухо, но това не определя халтавост на самата тъпанчева мембрана, нито означава, че по-лесно ще бъде спукана.

Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.

По доказателствата

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, посочени по-горе, а именно: показанията на Е.Т., И.Х., Г.Ц., М. Г., Н.Б. и И.Т., които показания са логични, последователни, взаимно допълващи се. В тази насока е и заключението на вещото лице П.Г. изпълнило съдебно-медицинската експертиза, както и писмените доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите К.Б., И.Д., Н.К., Т.Т. и Г.Й.. Тези показания са на свидетели, които са на колеги и приятели на подсъдимия - охранители в заведението или бивши охранители, случайно присъстващи в заведението, но пак охранители, които не са на работа, както свидетеля И.Д. е и баща на подсъдимия. Тези показания не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал и му противоречат. С показанията си тези свидетели се опитват да оневинят подсъдимия, като навеждат предположения, че телесното увреждане, което е получил свидетеля Е.Т. на 16.10.2016г. е причинено вътре в дискотеката при разправията между двете компании, а не от подсъдимия М.Д., отвън на входа. От заключението на вещото лице обаче се установи, че такава увреда не би могла да се получи при удари с ритник и поваляне на земята, в какъвто смисъл са показанията на тези свидетели, а с шамар с отворена длан. Нещо повече, тези свидетели са били или все още са охранители в това заведение, а се събраха безспорни доказателства, че свидетеля Е.Т. е бил от т.нар. „проблемни” клиенти. Безспорно се установи факта, че този свидетел им е създавал проблеми във връзка с изпълнение на трудовите им функции.

Обяснението на подсъдимият М. Д. съдът намира за естествена защитна позиция. Те остават напълно изолирани от събраните в хода на производството както писмени, така и гласни доказателства.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият М.И.Д. е причинил на Е.И.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично нарушение целостта на лявата тъпанчева мембрана, изразяваща се в две разкъсвания – едно в задните квадранти и едно в предно-горен квадрант, които увреждания в тяхната съвкупност представляват трайно увреждане на слуха за срок над един месец, като телесната повреда е причинено от подсъдимия, в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 т.Б от НК, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.131, ал.1, т.2, във връзка с чл.129, ал.2 от НК.

Подсъдимият М.Д. с действията нанасяне на удар с отворена длан по лявата странична част на лицето /лявата ушна мида/ на свидетеля Е.Т. е причинил телесно увреждане с характер на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК и деянието е извършено от длъжностно лице. Изпълнителното деяние спрямо пострадалият Т. е извършено от подсъдимия Д. чрез действие, които е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

За да е налице фактическия състав на чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.1 от НК следва да са налице от обективна страна следните предпоставки: да е налице средна телесна повреда; същата да е извършена от длъжностно лице; деянието да е извършено при пряк умисъл. Едва при наличието на тези предпоставки би бил осъществен фактическия състав на посоченото престъпление от общ характер.

Безспорно свидетелят Е.Т. вследствие на действията на подсъдимия М.Д. е претърпял увреждане имащо характер на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК, изразяваща се в травматично нарушение целостта на лявата тъпанчева мембрана, което е наложило оперативно лечение, довело до  трайно увреждане на слуха за срок над един месец.

Деянието е извършено при пряк умисъл. За умисъла на едно лице се съди по неговите фактически действия. В настоящия случай подсъдимият Д., след като е отказал на свидетеля Т. да влезе в дискотеката, а последния настоявал за това е нанесъл удар с отворена длан по лявата странична част на лицето  /лявата ушна мида/.

Подсъдимият М.Д. е насочил действията си към осъществяването на този акт, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и желаейки настъпването на негативния резултат.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред и правилата на поведение.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от подсъдимия М.Д. престъпление съдът намира, че същият следва да се признае за виновен, за извършеното от него престъпление.

При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, обстоятелството, че до известна степен е бил провокиран от поведението на пострадалия Т., млада възраст.

Отегчаващи вината обстоятелства – няма.

Непризнанието на вината не може и не следва да бъде възприета, като отегчаващо вината обстоятелство.

С оглед на горното съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, под предвидения от закона минимален размер от две години лишаване от свобода.

Съдът му наложи съответното наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Не са налице законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК, поради което съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане в законна сила на присъдата.

С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.

Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.Д. да заплати по сметка на РС - Монтана сумата от 95.00 лева  разноски за вещо лице, а по сметка на ОД на МВР – Монтана сумата от 211.60 лева,  както и по 5.00 лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

По горните мотиви, съдът се произнесе с присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: