№ 7024
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110167873 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени претенции, с правна квалификация
чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД и чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение на
[фирма] спрямо К. Г. К. за следните суми: сумата от 3 621,09 лева - представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с аб.
№ *** за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
27.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 376,24 лева - представляваща мораторна
лихва върху вземането за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 10.05.2022 г.,
сумата от 63,77 лева - представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 12,33 лева - представляваща мораторна
лихва върху вземането за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 10.05.2022 г.,
въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 27789/2022 г. по описа на СРС.
Ищецът [фирма] твърди ответникът да е клиент на ТЕ. Поддържа, че съгласно общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: [адрес], аб.№ ***, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в определения за това срок и, като не е изпълнил паричното си
задължение, е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Моли за уважаване на претенциите.
Ответникът подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва да е
клиент на топлинна енергия, както и да е ползвател или живущ в жилището. Счита, че
представените доказателства не обосновават наличие на облигационно отношение между
страните. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Оспорва
наличието на действащ договор с топлинен счетоводител. Не оспорва количеството и
качеството на доставената топлинна енергия. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира
разноски.
1
Третото лице-помагач на страната на ищеца – [фирма], конституирано по делото с
определение от 07.03.2023 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 27789/2022 г. на СРС, 88 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на
облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по
отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 103, том I, рег. № 16151, дело № 89 от 23.9.2014 г. на
нотариус К. Б., с който Д. Д. Ч. е продавала на К. Г. К. следния свой недвижим имот,
находящ се в [адрес]. Установява се по делото от удостоверение от ГИС София на л. 25, че
стар адрес [адрес] е идентичен с адрес [адрес]. По делото е представено и косвено
доказателства във връзка с обстоятелството, че ответникът К. Г. К. е собственик на
процесния имот - протокол за годишен отчет за процесния период от третото лице-помагач,
който е подписан от клиент – л. 63, като клиент в протоколите е посочено именно името на
ответника. Ответникът не е оспорил подписа върху посочения документ в срок. Не се
твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото
на собственост върху процесния топлоснабден имот.
Действително в първото съдебно заседание е представен договор за дарение на
процесния имот, обективиран в нотариален акт № 109 от 15.10.1996 г., с който процесният
имот е дарен на праводателката на ответника – Д. Д. М. /фамилното й име към 1996 г./ като
дарителката С. Д. Д. е запазила правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота.
На първо място, конкретното възражение, че е налице непогасено учредено вещно
право на ползване върху имота е направено за първи път в устните състезания, извън срока
по чл. 133 ГПК. На следващо място, не се споделят доводите, че не се установява по делото,
че не се установява по делото погасяване на учреденото вещно право на ползване. В
нотариален акт № 103, том I, рег. № 16151, дело № 89 от 23.9.2014 г. на л. 18-20 сред
документите проверени от нотариуса е посочен препис-извлечение от акт за смърт на С. Д.
Д., издаден на 25.06.2014 г от СО, р-н „*“. Същият документ /препис-извлечение от акт за
смърт на С. Д. Д., издаден на 25.06.2014 г от СО, р-н „*“/ е посочен и в нотариалния акт за
договорна ипотека от 11.08.2014 г. върху процесния имот. Освен това и продавачът по
2
договора за покупко-продажба е декларирал, че върху процесния имот няма възбрани и/или
други вещни тежести, че трети лица нямат претенции върху имота или каквито и да е
противопоставими вещни права върху имота, като в т. 3 от договора за покупко-продажба
продавачът се е задължи да върни покупната цена и всички направени подобрения на
купувача, ако купувачът бъде осъден от трети лица, имащи правата, посочени по-горе. По
делото нито се твърди, нито се ангажират доказателства ответникът да се е възползвал от
уговорената възможност и да е упражнил правата си по т. 3 от договора за покупко-
продажба. Констатацията на нотариуса, че при изготвянето на нотариалния акт е представен
документ препис-извлечение от акт за смърт, съдът намира, че предвид липсата на
опровергаващи доказателства, установява, че изброените документи са били представени на
нотариуса при изготвянето на договора. Според ТР № 11/ 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г.
на ОСГК на ВКС, нотариалният акт се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила по смисъла на чл.179, ал. 1 ГПК, че пред нотариуса са били представени описаните в
акта документи, поради което тази доказателствена сила подлежи на оборване само при
оспорване на документа по реда и в срока по чл. 193 ГПК, при което тежестта за
установяване на неистинността е върху оспорващата страна – виж и решение № 28 от
13.05.2019 по гр. д. № 2212/2018 на II г. о. на ВКС. Както се посочи подобно оспорване в
срока по чл. 133 ГПК не е направено, респ. по делото не са ангажирани и доказателства за
оборването на материалната доказателствена сила.
Не на последно място между страните по производството е налице влязло в сила
съдебно решение, касаещо доставката на топлинна енергия за същия обект, но за предходен
период, в който също е прието, че се установява погасяването на вещното право на ползване
върху имота – решение от 25.02.2021 г. по в. гр. д. № 11901/2020 г. по описа на СГС.
Неоснователни са и доводите на ответника, че не е пасивно легитимиран да отговаря
по предявените искове, тъй като не живее в процесния топлоснабден имот, респ. не е негов
реален ползвател. Установяването на подобни обстоятелства по производството е
ирелевантно за крайния изход на спора. Няма данни третото лице /заемател за послужване ,
наемател/ да си е открило партида за имота или да е сключило писмен договор с ищеца
съгласно изискванията на Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017
г на ОСГК на ВКС. Напротив, както се посочи по-горе, партидата при ищеца се води на
името на ответника. Доколкото се установява по делото, че ответникът е собственик на
процесния имот, липсва вещен ползвател на имота към настоящия момент и няма данни
имотът да има фактически ползвател трето лице, което да е сключило договор с ищеца, то
съдът намира за установено при условията на пълно и главно доказване, че за исковия
период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на
потребената в имота топлинна енергия е бил ответникът.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу
Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца [фирма] и К.
3
Г. К., като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София.
Оттук и съдът като прецени съвкупно всички доказателства по делото намира, че ответникът
отговоря за задълженията във връзка с доставената топлинна енергия и услуга дялово
разпределение за процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
С определение от 07.03.2023 г. е отделено като безспорно и признато между
страните обстоятелството, че за процесния период до топлоснабдения имот с аб. № ***
е доставена топлинна енергия и предоставена услуга дялово разпределение в
размерите, посочени в исковата молба.
В случая, при съобразяване на отделеното като безспорно между страните
обстоятелство, както и приетите писмени доказателства, включително и тези от третото
лице-помагач, съдът намира, че доставеното до процесния имот и незаплатено количество
топлинна енергия за периода възлиза на общо 3621.09 лв., представляваща сбор между
начислената сума по фактури и сумата за доплащане/връщане от/на абоната по
изравнителните сметки. Така ищецът е доказал количеството на доставената и незаплатена
топлинна енергия в размер на 3621.09 лв. за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. По делото
не се твърди и не се установява плащане на претендираните задължения, извън признатите
от ищеца и съобразени при предявяване на иска частични плащания, отразени в общите
фактури и в извлечението от сметки за процесния период.
Следва да се разгледа възражението за изтекла погасителна давност на ответника.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 27.05.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
4
27.05.2019 г., са погасени по давност.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на [фирма] са приети
нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са влезли в
сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл.
150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да се отчете и, че в периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./.
Процесният период касае вземания от м.05.2019 г., т. е. първото вземане е възникнало
едва на 31.05.2019 г. Липсват вземания, които да са станали изискуеми преди 27.05.2019 г.,
поради което възражението за настъпила погасителна давност е неоснователно /вземането за
м.05.2019 г. съобразно ОУ на ищеца става изискуемо на 15.07.2019 г., но в случая следва да
се съобрази и, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял на
основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, т. е. изискуемостта на първото вземане в процесния период
това за м.05.2019 г. е настъпила на 22.09.2019 г./. Възражението за настъпила погасителна
давност е неоснователно.
Ето защо претенцията за топлинна енергия е основателна за сумата от 3621.09 лв.,
формирана от дължимите суми за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 27.05.2022 г. до окончателното погасяване.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение, поради което възражението в отговора на исковата молба е неснователно.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач. Размерът на
начислената такса дялово разпределение се установява от представените по ищеца
5
документи. А с определение от 07.03.2023 г. е отделено като безспорно и признато между
страните обстоятелството, че за топлоснабдения имот с абонатен № *** за процесния период
е предоставена услуга дялово разпределение на стойностите, посочени в исковата молба.
За процесния период от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. при ищеца за услугата дялово
разпределение е начислена сума в общ размер на 63.77 лв. /за всеки месец в периода са
начислявани суми в размери от 2.31 лв. до 2.85 лв. – виж извлечението от сметки/. Освен че
стойността на начислената такса за услугата е безспорен между страните, то и при
съобразяване на естеството на работа, обичайния размер на възнаграждението съдът приема,
че начисляваните месечни стойности в размер на 2.31 лв.-2.85 лв. съответстват на
извършена работа – виж и решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по
описа на СГС. Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им
/арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м.05.2019 г. е започнала да тече
от 01.06.2019 г., като срокът на погасителната давност не е изтекъл, тъй като срокът на
погасителната давност е бил спрян за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., съгласно
ЗМДВИП. Т. е. срокът на погасителната давност е спрян за 2 месеца и седем дни, поради
което и погасителната давност за м.05.2019 г. изтича м. 08.2022 г., но същата е спряна с
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Ето защо претенцията за дялово разпределение
срещу ответника е основателна в цялост за сумата от 63.77 лв., представляваща услуга
дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. Върху главницата се дължи и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2022 г. до окончателното
изплащане.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се
налага изводът, че [фирма] не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в
интернет, доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Задължението за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно.
Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника,
нито от публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество –
решение от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по описа на СГС, решение от 12.12.2022
г. по в. гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС, решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. №
8167/2021 г. по описа на СГС, решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа
на СГС, решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2020 г. за периода м.05.2019 г. – м. 04.2020
6
г. се дължи обезщетение за забава върху уважената главница за периода от 15.09.2020 г. до
15.06.2022 г. По реда на чл. 162 ГПК с използване на електронен калкулатор интернет
страницата на НАП съдът определи обезщетението за забава в размер на 222.36 лв. За
вземанията по общата фактура от 31.07.2021 г. за периода м.05.2020 г. – м. 04.2021 г. се
дължи обезщетение за забава върху уважената главница за периода от 15.09.2021 г. до
15.06.2022 г. По реда на чл. 162 ГПК с използване на електронен калкулатор интернет
страницата на НАП съдът определи обезщетението за забава в размер на 127.42 лв.
Или общо дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.09.2020 г. до 10.05.2022 г. е 349.78 лв., поради което искът е основателен до този размер,
а за разликата до 376.24 лв. следва да се отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 12.33 лв. за
периода от 01.07.2019 г. – 10.05.2022 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски се следват на двете страни по съразмерност.
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 179.74 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение /определено от съда в общ размер на 100 лв./ за исковото производство и в
размер на 130.22 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство.
Ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от исковете. По делото не е представен договор за правна защита и
съдействие и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Пълномощното е
представено по ч. гр. д., като в настоящото производство до приключване на устните
състезания не е ангажиран нито договор за правна защита и съдействие, нито доказателства
за направата на разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление в [адрес], срещу К. Г. К. с ЕГН: ********** и адрес:
[адрес], на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД искове, че К. Г. К. дължи на [фирма] следните суми: сумата 3 621,09 лева -
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот с аб.№ *** за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 63,77 лева -
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.05.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 349.78 лв. – обезщетение за забава върху
вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 10.05.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 27789/2022 г. по описа
7
на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху вземането за
топлинна енергия за разликата над 349.78 лв. до пълния предявен размер от 376.24 лева,
както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 12.33 лв. за периода от 01.07.2019 г.
– 10.05.2022 г. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА К. Г. К. с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], да заплати на [фирма], ЕИК
******, със седалище и адрес на управление в [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
разноски за исковото производство в размер на 179.74 лв. по съразмерност, както и
разноски за заповедното производство в размер на 130.22 лв. по съразмерност.
Решението е постановено при участието на [фирма], ЕИК **** като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8