Решение по дело №113/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 112
Дата: 20 юли 2020 г.
Съдия: Габриела Георгиева Христова Декова
Дело: 20207130700113
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град Ловеч, 20.07.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                                        МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Павлинка Кръстинова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № **3/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 95 от 28.04.2020г., постановено по н.а.х.д. № 641/2019г., Ловешки районен съд, втори състав е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № **-0000989/08.05.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) гр. Ловеч, с което на „****“ ЕООД с ЕИК **** и седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „****“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от управителя Д.И.Д., е наложено на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ) административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч, страна по н.а.х.д. № 641/2019г. по описа на Ловешки РС.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, като постановено в нарушение на разпоредбите на материалния и процесуалния закон, както и противоречие със събраните по делото доказателства. Излага се на първо място, че съдът е игнорирал събраните по делото доказателства – книга за начален инструктаж, служебна бележка за начален инструктаж, график за работа, установяващи, че М. работи от **.03.2020г. На второ място се твърди, че със свидетелски показание е недопустимо да се оборва официален документ, какъвто е трудовия договор и датата на подписването му. На следващо място се излагат твърдения за неправилност извода на съда, че преди налагане на наказание за невръчено уведомление трябва да има сключен трудов договор, тъй като по законодателството ни това са две отделни нарушения, а и в настоящия случай безспорно е установено сключването на трудов договор преди установеното нарушение за невръчено уведомление на наетото лице.  Моли се да се отмени оспореното решение и се потвърди издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. В писмени бележки, представени по делото поддържа касационната жалбата на изложените в нея основания, излагат се и подробни съображения по същество на спора за неправилност на съдебното решение.

Ответната страна, редовно призована, в съдебно заседание, чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата на изложените в нея основания, излагат се подробни доводи по същество на спора за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.**8 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Съгласно чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.**8 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 12.03.2019г., в **:05 часа, служители на ДИТ гр. Ловеч, извършили проверка на обект „Снек бар”, намиращ се в гр.Ловеч, ул.”***” №1, експлоатиран от „****” ЕООД, гр.Ловеч. Служителите на инспекцията дали предписания относно мерките за безопасност в обекта и съставили протокол за оглед изх.№ **-С-02-37/12.03.2019г. На следващият ден – 13.03.2019г. служители на ДИТ гр. Ловеч, отново извършили проверка в обекта, стопанисван от „****” ЕООД. При втората проверка, в кухнята на обекта били заварени да работят две лица, едно от които била и А.Н.М.. Последната собственоръчно попълнила и подписала декларация, в която посочила, че работи на обекта от **.03.2019г., с продължителност на работния ден 4 часа и установено работно време от 08:00 часа до 12:00 часа, като в деня е започнала работа в 08:00 часа. Посочила също и че средствата, с които работи, са й предоставени от работодателя, представител на фирмата следи и контролира процеса на работа, както и че не е подписвала никакъв договор с фирмата.

Резултатите от проверката били оформени с протокол за оглед изх.№ **-С-02-37/13.03.2019г., на който се подписал и управителя. На 14.03.2019г. в ДИТ Ловеч се явил управителят на „****” ЕООД, гр. Ловеч, който представил трудови договори с наети от дружеството лица, между които и трудов договор №2 от **.03.2019г., сключен с А. М., график за работното време в обекта за месец март 2019г., правилник за вътрешния трудов ред, книга за начален инструктаж и справка от НАП за приети уведомления по чл.62, ал.5 от КТ. От уведомлението било видно, че е подадено в НАП на 12.03.2019г.

На 27.03.2019г. на „****” ЕООД, гр. Ловеч в присъствието на управителя му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № **-0000989, в който било изложено, че на **.03.2019г. дружеството в качеството си на работодател, в експлоатирания от него обект „Снек бар”, намиращ се в гр. Ловеч, ул. ”***” №1 е допуснало да работи като „помощник кухня” лицето А.Н.М., без преди това да му е предоставило копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. В акта било посочено, че нарушението е констатирано при проверката на 12.03.2019г. Актосъставителят квалифицирал описаното като нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Управителят на дружеството подписал акта и получил препис от него. В графата за възражения отбелязал, че такива ще направи в законоустановения срок в писмен вид. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН управителят представил писмени възражения. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното НП.

При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от компетентни лица в законоустановените срокове. За да отмени НП, въззивният съд приел, че за да възникне задължение за работодателя да връчи копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от съответната ТД на НАП, на наетото по трудов договор лице, следва между тях да е сключен действително трудов договор. Приел, че съществуването на трудов договор е предпоставката работодателят да предприеме действия по регистрирането му, след което да връчи на работника копие от уведомлението за направеното регистрация на договора. Въз основа на това и обсъждайки материалите по делото, съдът достигнал до извода, че в момента на проверката 12.03.2019г. М. е била допусната до работа без действащ трудов договор, а без такъв договор няма как да съществува и регистрация на уведомлението. Направен бил решаващия извод, че в конкретния случай, с оглед словесното изписване на обстоятелствата при извършване на нарушението и установеното в хода на съдебното следствие, нарушената правна норма е тази по чл.61, ал.1 от КТ, но такава квалификация липсва в НП, поради което НП е незаконосъобразно.

Настоящият състав намира посочените касационни основания на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и като краен резултат постановено в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Съгласно чл.63, ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1 – екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на НАП. Санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ предвижда работодател – юридическо лице, който наруши разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, да се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.

В конкретния случай административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено при извършената на 12.03.2019г. проверка, като М. е работила на **.03.2019г., без да й е било връчено копие от уведомлението за регистриран трудов договор. От материалите по делото безспорно е установено, че на 12.03.2019г. действително служители на ДИТ Ловеч са извършили проверка на стопанисвания от дружеството обект, но същата е завършила със съставянето на Протокол за оглед №**-С-02-37/12.03.2019г., в който е отразено само, че в кухнята се експлоатират 2 двойни газови котлона, не е обозначено мястото на съхранение на бутилките с пропан бутан, не е представен информационен лист по безопасност за пропан бутан. При тази проверка липсва писмена констатация, че М. или друго лице е заварена да работи без сключен трудов договор или без връчено уведомление за такъв.

При извършената на следващия ден – 13.03.2019г. нова проверка от служители на ДИТ Ловеч (за която е съставен Протокол №**-С-02-37/13.03.2019г.) е установена да работи като „помощник кухня” в експлоатирания от дружеството обект „Снек бар”, лицето А.Н.М..

Безспорно административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за нарушение, установено при проверка на работни места, която не е била извършвана на сочената в АУАН и НП дата и за която липсват доказателства в преписката да е извършвана с предмета, посочен в двата документа. От друга страна от административнонаказващия орган не е установено и твърдяното от него нарушение на дата **.03.2019г. На тази дата не е извършвана проверка от служители на ДИТ Ловеч в обекта на „****” ЕООД. Установено е по делото, че проверка на работните места в обекта е извършена едва на 13.03.2019г. Не са ангажирани от АНО безспорни доказателства, че М. е работила на **.03.2019г. в обекта на дружеството, а този извод е направен основно на база попълнената от лицето декларация. Обстоятелството, че М. работи в Снек бара на „****” ЕООД, е установено категорично едва при проверката, извършена на 13.03.2019г., за което от АНО са представени многобройни доказателства.

Попълнената от лицето на 13.03.2019г. декларация неправилно е била кредитирана от АНО като безспорно доказателство за престираната от М. работна сила от **.03.2019г. Доказателствената сила на тази декларация е компрометирана от посоченото в същата, че тя не е сключвала никакъв договор с дружеството. Последното категорично се опровергава от приложения в преписката трудов договор, подписан от двете страни и регистриран в НАП на 12.03.2019г. (справка на л.18 и регистър на л.34 по делото на РС Ловеч) – един ден преди проверката в обекта.

Във връзка с изложеното по-горе касационният състав намира, че фактическите установявания по делото не кореспондират с фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Налице е противоречие, което води до неустановеност на фактическите обстоятелства по извършеното нарушение и оттам до недоказаност на обвинението така, както е формулирано от АНО.

Административнонаказателното производство е строго формален процес поради въведените абсолютни изисквания за форма, съдържание и процедура за установяване на нарушението и издаване на актовете и наказателните постановления. Нарушения от рода на процесното са съществени, като опорочават производството по налагане на административно наказание и водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, до какъвто правилен краен извод е стигнал и районният съд, макар и по различни мотиви.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и правилно като краен резултат, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.2**, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95 от 28.04.2020г., постановено по н.а.х.д. №641/2019г. по описа на Ловешки районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                                 2.