РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. Пловдив, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501540 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от В. Г. В. с ЕГН **********; против
решение № 261190/14,04,2021 Г., постановено по гр. д. № 11782/2019 г. на РС Пловдив,
21 гр. с., с което е отхвърлен като неоснователен искът да бъде осъдено ВОЕННО
ФОРМИРОВАНИЕ *** към МО, да заплати на жалбоподателя сумата от 8000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от
увреждане на здравето – остра сърдечна недостатъчност, настъпила около 26,06,2017 г.
вследствие изпращането му на учение на полигон „***“ като военнослужещ, въз
основа на Заповед № 550/07,06,2017 г. на Министъра на отбраната на Република
България.
С оплакване за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното
решение поради противоречие с материалния закон и допуснати при постановяването
му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, от въззивния съд се иска
да го отмени изцяло и да присъди на жалбоподателя претендираното обезщетение.
Ответникът ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ *** към МО; заявява становище за
неоснователност на жалбата ии ска потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
1
становищата на страните, съдът приема следното:
Пред РС производството е образувано по искова молба от В. Г. В. с ЕГН
**********; против ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ *** към МО (вж. уточняваща молба
на л. 178). Ищецът твърди, че бил назначен на кадрова военна служба в ответното
военно формирование. Служебното правоотношение помежду им е прекратено със
Заповед № КВ-476/21,11,2017 г. на Министъра на отбраната, с която ищецът е
освободен от кадрова военна служба поради настъпила негодност в резултат на общо
заболяване. Последното било установено със заключение на ЦВМК, както следва:
ИБС; е. к. болест; състояние след ПСИ и стентиране на ЛС в среден сегмент; а. х. 1-ва
степен; н.; т. м.
Според ищеца, описаните здравословни увреждания, въз основа на които е
приет за негоден за военна служба, са настъпили в резултат на участието му в
многонационално учение на учебен полигон „***“ в периода от 23,06,2017 г. до
28,06,2017 г. , за което бил командирован със Заповед № 550/07,06,2017 г. на
Министъра на отбраната. Тази заповед и изобщо участието му във военно учение, били
в противоречие с предписанията на издадените на ищеца ЕЗ № 36-2/01,03,2017 г. и ЕР
№ 86-1/16,06,2017 г. на ЦВМК за индивидуална годност за военна служба, според
които ищецът следвало да бъде освободен от тежки физически натоварвания, походи и
полеви занятия, физкултура и строева подготовка.
Поради неподходящите за здравословното му състояние условия, при които
се провеждало учението, ищецът получил увреждания на здравето, наложило
впоследствие болнично лечение и довело до експертно заключение за неговата
негодност за военна служба и поради това - освобождаване от служба и прекратяване
на правоотношението между страните. От това ответникът претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни преживявания – както физически болки, така и
емоционален дискомфорт, стрес, горчивина от това, че е уволнен без да му бъде
предложена друга подходяща работа.
Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да
осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за описаните вреди в размер на
8000 лв.
Ответникът признава твърдяното от ищеца служебно правоотношение.
Оспорва твърдението, че процесната заповед на Министъра на отбраната за
командироване на ищеца за участие в многонационално учение, считано от 23,06,2017
г., противоречи на експертните предписания по отношение на ищеца. Оспорва
твърдените ищеца увреждания да са настъпили в резултат на изпращането му на
учение.
Описаните обстоятелства, на които ищецът основава искането си, и
предявената към съда претенция, сочат, че е предявен иск от военнослужещ срещу
2
неговия работодател за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от увреждане на здравето, настъпило при или по повод изпълняваната от
ищеца военна служба. Претендираното право да се получи такова обезщетение се
регламентира от специалната разпоредба на чл. 233 ал. 1 вр. ал. 5 от ЗОВСРБ. До този
извод е достигнал и РС и с обжалваното решение е разгледал именно предвидения в
посочената разпоредба фактически състав, поради което предявеното с писмената
защита на жалбоподателя оплакване за неправилно приложение на материалния закон
(за каквото въззивният съд и служебно следи) е неоснователно.
Страните не спорят относно съществуването на твърдяното от ищеца
служебно правоотношение и основанието за неговото прекратяване. Спорни са
въпросите относно характера на претърпяното от ищеца увреждане на здравето и
причинната връзка между увреждането и изпълняваната от ищеца военна служба.
Според разпоредбата на чл. 233 ал. 1 от ЗОВСРБ, правопораждащият факт,
от който за военнослужещия възниква правото да търси от работодателя си
обезщетение за претърпените вреди, е получена тежка или средна телесна повреда,
причинена при или по повод изпълнение на военната служба. Този правопораждащ
факт следва да бъде установен по предвидения към момента на неговото възникване
ред – изрично в този смисъл са постановените по реда на чл. 290 от ГПК Р. №
288/15,01,2018 г. по гр. д. № 59/2017 г. на ВКС, 4 г. о.; и Р. № 56/01,03,2011 г. по гр. д.
№ 117/2010 г. на ВКС, 4 г. о.
Нормативният акт, уреждащ реда за установяване на телесна повреда,
причинена при или по повод изпълнение на военна служба към релевантния за спора
период (м. юни 2017 г., в който е настъпило твърдяното от ищеца увреждане), е
Наредба № Н-4/18,02,2013 г. за военно медицинска експертиза. Съгласно разпоредбите
на посочената наредба, военнослужещите се освидетелстват и преосвидетелстват по
отношение на степента на получените увреждания, работоспособността и годността им
за военна служба с нарочни индивидуални административни актове, издавани от
ЦВМК. Наличието на юридическия факт, съставляващ основание за ангажиране
отговорността на работодателя по чл. 233 от ЗОВСРБ, следва да бъде установен
именно с такъв акт, представляващ официален удостоверителен документ. Липсата на
такъв не би могла да се преодолее с други доказателствени средства и обуславя извод
за неоснователност на предявения иск (вж. Р. № 56/01,03,2011 г. по гр. д. № 117/2010 г.
на ВКС, 4 г. о.).
В случая между страните е безспорно, че твърдяното от ищеца увреждане и
причинната му връзка с изпълняваната от ищеца военна служба (конкретно – с
участието в процесното военно учение) не е установено по предписания специален ред
и с необходимия за това акт на ЦВМК. Следователно за недоказани следва да се
приемат твърденията, че ищецът е претърпял увреждане на здравето, настъпило при
3
или по повод изпълняваната от него военна служба, поради което искът за присъждане
на обезщетение за претърпени от това вреди следва да се отхвърли като неоснователен.
Като е достигнал до същите изводи РС е постановил законосъобразен акт,
който следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на ответното военно формирование следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в
размер на 200 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261190/14,04,2021 Г., постановено по гр. д. №
11782/2019 г. на РС Пловдив, 21 гр. с.
ОСЪЖДА В. Г. В. с ЕГН **********; да заплати на ВОЕННО
ФОРМИРОВАНИЕ *** към МО; сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4