РЕШЕНИЕ
№ 434
гр. Бургас, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20252120201426 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. А. К., ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 818718-F788729/17.03.2025 г., издадено от Директор на дирекция
"Обслужване" в ТД на НАП - гр. Б., с което за нарушение на чл. 264, ал.1 от ЗКПО, във
връзка с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, на основание чл.
264, ал. 1 ЗКПО на жалбоподателката е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 200 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като се
сочи, че пропускът не е умишлен, а се дължи на обемната работа в дружество.
Настоява се да бъде съобразено и обстоятелството, че след получаване на поканата
за съставяне на АУАН декларацията е била входирана на 17.09.2025г, което от своя страна
следва да обуслови приложението на чл. 28 ЗАНН /маловажен случай/.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично. Подържа жалбата и
моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление по изложените в жалбата доводи.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от гл. юрк.
Т., която моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в
законоустановения срок, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна, като след съобразяване на
доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови
разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателката е управител и представляващ търговското дружество "Макове -
МК" ЕООД. Дружеството – задължено лице по чл. 2 по ЗКПО не е подало в
законоустановения срок – до 01.07.2024 г. годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от
ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за
календарната 2023г. Декларация била подадена на 17.09.2024 г., като в същата дружеството
декларирало общо приходи – 18920 лв., общо разходи – 17602,72 лв., данъчна печалба –
1317,28 лв. и годишен корпоративен данък – 131,73 лв.
Свидетелката П. – инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас извършила
проверка, като констатирала неподаването на декларацията в срок, поради което преценила,
че жалбоподателката, в качеството й на управител на дружеството, е допуснала същото да
не изпълни задълженията си по подаване на декларация в срок, с което е извършила
нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл.
92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, поради което съставила против нея АУАН. На същата дата актът
бил предявен като в него не са направи възражения. Сезиран с преписката по акта,
административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за доказани,
поради което и издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.
264, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от
ЗКПО, на основание чл. 264, ал. 1 ЗКПО наложил на жалбоподателката административно
наказание "Глоба" в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените
по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и
писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като
еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло.
2
Наред с това, видно от изложеното в жалбата и писмените бележки към нея,
жалбоподателката не оспорва релевантните по делото факти, че е управител на търговското
дружество – данъчно задължен субект, както и че същото не е изпълнило своевременно, в
законоустановения срок, задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92,
ал. 1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за
календарната 2023 г.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание,
и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директора на
Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП-Бургас, а АУАН съставен от оправомощено за това
лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 3ЦУ –
1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, като са спазени сроковете,
предвидени в чл. 34 ЗАНН /за начален момент на които съдът приема изтичането на срока за
подаване на процесната декларация/. Наказателното постановление е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано в предвидените от закона рамки.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с
корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов
резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Текстът на ал. 2 на чл. 92 от същия закон
предвижда, че годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на
следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по
регистрация на данъчно задълженото лице. Безспорно управляваното от жалбоподателката
дружество има задължение за подаване на годишна данъчна декларация. Неизпълнението на
това задължение в законоустановения срок съставлява административно нарушение,
съгласно чл. 261 от ЗКПО.
В чл. 264, ал. 1 от същия закон е предвидено наказание за представляващия данъчно
задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или
представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или
осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение на чл. 261 от
3
ЗКПО.
В разглеждания случай ясно и недвусмислено в обжалваното наказателно
постановление е посочено, че К. е санкционирана за това, че в качеството си на управител и
представляващ с бездействието си е допуснала дружеството, като данъчно задължено по
ЗКПО лице, да не подаде в законоустановения срок по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО годишна
данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за отчетната 2023 г. Наказанието на
жалбоподателката е наложено на основание коректната санкционна норма – чл. 264, ал. 1 от
ЗКПО, като размерът на глобата е определен в границите, установени в същата разпоредба,
в предвидения минимум, при съобразяване с критериите, посочени в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Изложеното обоснована извода за липса на допуснати при съставянето на АУАН и
издаването на НП процесуални нарушения, като материалният закон също е приложен
правилно.На следващо място, съдът намира, че в случая е неприложим институтът на
"маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.Цитираната разпоредба предвижда,
че за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага
наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание.Съгласно Тълкувателно Решение №
1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС по т. н. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание
за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на
понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито
разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.Съдебната практика е
константна по въпроса за това, че преценката за "маловажност" следва да се прави на база
фактическите данни по конкретния казус – вида на нарушението, начина на извършването
му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната
укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност.
В случая, извършеното нарушение е свързано с основни обществени отношения,
които са предмет на правна уредба от ЗКПО. Нарушението е извършено чрез "бездействие".
4
То е типично за вида си и не се отличава с пониска степен на обществена опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид.
Самото деяние накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране,
затруднява дейността на органите по приходите и създава усложнения в отношенията между
данъчните субекти и данъчните органи. Нарушението е формално – на просто извършване и
продължителността на закъснението, в случая, е без значение за обществената опасност на
деянието.
Отделно от това, липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното
подаване на декларацията, също не може да обоснове "маловажност" на случая, тъй като
настъпването на вреди не е елемент от обективна страна на фактическия състав на
нарушението, т. е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на деянието.
По така посочените съображения, според настоящия съдебен състав извършеното
нарушение не разкрива признаците на "маловажност", поради което и не са налице
основания за отмяна на НП с предупреждение за нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Следва да се посочи, че последващото добросъвестно поведение на
санкционираното лице, изразяващо се в подаване на декларацията със закъснение, както и
липсата на предишни нарушения са взети предвид от АНО, поради което при
индивидуализацията на наказанието /независимо от отегчаващото обстоятелство, че
дружеството има непогасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски/ е
определил същото в минимален размер, който размер е напълно съобразен с обществената
опасност на извършеното и на извършителя.
С оглед всичко изложено, настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради
което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното
постановление да се потвърди.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
5
Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК предвижда, че когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 5 от ЗАНН, в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лева.
В конкретния случай, предвид изхода на делото, право на разноски има АНО, който
е бил защитаван от юрисконсулт и своевременно е поискал присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. При съобразяване на фактическата и правна сложност на
делото, както и на извършените от процесуалния представител на АНО действия, съдът
счита, че справедлив размер на възнаграждението в конкретния случай се явява 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. с ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 818718-F788729/17.03.2025 г.,
издадено от Директор на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП - гр. Б., с което за нарушение
на чл. 264, ал.1 от ЗКПО, във връзка с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 92, ал. 1 и ал.
2 от ЗКПО, на основание чл. 264, ал. 1 ЗКПО на М. А. К., ЕГН ********** е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА М. А. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за
приходите – С., направените в производството разноски в размер на 80 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6