Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260883
гр.Бургас, 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.М., като разгледа НАХД № 1097 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба, подадена от **** с ЕИК **** представлявано от Т.Д.И.
против наказателно постановление № 538020-F567400/15.10.2020г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в
Централно управление на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение
на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и
на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Сочи, че не
била ясно описана фактическата обстановка. Неправилно средствата отчетени от
ЕКАПФ били възприети като случаи на продажби и неправилно била приложена
разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18.
В
съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован се представлява от адв. М.,
който поддържа жалбата и сочи, че разликата в касовата наличност била сбор от
три суми за извършени продажби заплатени по безкасов път и ангажира
доказателства. Моли за отмяна на НП.
За
Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт А., който оспорва жалбата
и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Намира,
че не са представени касовите бонове за плащанията по безкасов път, за да е
видно, че тези продажби за отразени в касовия апарат и оказват влияние върху
касовата наличност.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките
на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на
представител на жалбоподателя на 14.01.2021 г., а жалбата е депозирана с п.к.
от 21.01.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН за това, че при проверка от служители
на НАП, сред които св. Т.Л. на 27.08.2020г. в 21.40 часа в търговски обект -
магазин „***“, находящ се в гр. ****
и стопанисван от ***с ЕИК: **** било
установено, че съгласно дневен финансов „X” отчет № 0000371/27.08.2020 г. от
монтираното и функциониращо към момента на проверката фискално устройство
модел: "DATECS DP-150", с инд. № DT785865 и фискална памет №
02785865, касовата наличност на паричните средства в брой била в размер на 354
лв. Фактическата наличност на паричните средства в касата на търговския обект
съгласно съставен опис на паричните средства била в размер на 106 лв. Сумата на
паричните средства в касата била изброена от Т.Д.И. на длъжност управител.
Фискалното устройство притежавало операциите „служебно въведени” и „служебно
изведени“ суми. Установена била според проверяващите промяна в касовата
наличност на търговския обект в размер на 248 лв., която представлявала извеждане
на пари от касата и която не била регистрирана във фискалното устройство. За
извършената проверка и направените констатации бил съставен протокол №
0046031/27.08.2020г.
АУАН
е връчен на управителя на дружеството жалбоподател, който не е вписал възражения.
АНО
е приел фактите, описани в АУАН, и е издал обжалваното наказателно
постановление като е приел, че е нарушен чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС като на основание чл. 185, ал.
2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложил имуществена санкция в размер на
500 лева.
По-рано
през деня на проверката 27.08.2020г. били извършени плащания в полза на *** Ф ***,
както следва: на 27.08.2020г. 16:50:21 часа - сумата от 139 лева; 27.08.2020г.
17:45:18 часа – 87 лева и 27.08.2020г. 19:42:50 часа – 128 лева.
Издадени
са и фискални касови бонове от **** за същите суми, както следва: 27.08.2020г.
– в 14:31.55 часа за 139 лева; 15:26:53 – 87 лева и 17:24:23 – 128 лева.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства. Според този състав АУАН и НП са
издадени от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, отговарят на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН и
според настоящия състав нарушението е установено безспорно.
Нарушението,
за което е ангажирана отговорността е формално
и за осъществяване на състава е достатъчно да се установи разлика между
касовата наличност и отчетеното с фискалното устройство.
Разпоредбата
на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС предвижда, че
Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията,
редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност като в изпълнение на посочената
разпоредба е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин.
Разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от посочената Наредба предвижда, че извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. В случая е установено по делото, че в проверявания обект, стопанисван от
жалбоподателя, има работещо фискално устройство, което притежава функциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми, но е установена разлика – извеждане на
пари от касата в размер на 248 лева, която не е регистрирана с фискалното устройство.
Съдът
не споделя съображенията на жалбоподателя, че установената разлика се дължи на
това, че били извършени продажби, които били платени по безкасов път. От една
страна се констатира разлика в часовете на издаване на фискалните касови
бонове, приложени към преписката и на представените плащания по банков път.
Действително общият сбор на сумата за издадените фискални касови бонове е в
размер на 354 лева, която стойност съвпада с представените доказателства за
извършени плащания по банков път, но освен разликата в часовете за издаване на
касови бонове се констатира и разлика в лицето в полза, на което е извършено
плащането – докато фискалните касови бонове са издадени от ****, магазин ***
ул. ****, то плащанията по банка са в
полза на *** Ф, макар и да се касае за
регистрация на същия този адрес. Не се ангажират доказателства „**** да е
титуляр на сметките, по които са извършени плащанията. На следващо място в
представените фискални бонове изрично е посочено, че плащането е извършено в
брой, т.е. сумата, за която се представят фискални касови бонове следва да е
налична фактически в касата или сума в размер на 354 лева. Тя обаче не е била установена
от проверяващите органи като само сумата в размер на 106 лева е била преброена
от продавачa в магазина. Въпреки
соченото безкасово плащане в касата на
обекта е била установена сумата от 106 лева. Това означава, че сумата в размер
на 248 лева е била изведена от касата на дружеството извън случаите на продажба
и е следвало да бъде отразена чрез фискалното устройство.
Законодателят
е предвидил, че всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми
като не е предоставил възможност за преценка поради какви причини не се отчита
промяната в касовата наличност. В случая с наличието на фактическа наличност в
касата, различна от тази, отчетена с ФУ, жалбоподателят е допуснал нарушение и
затова правилно е била ангажирана отговорността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС
на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. Ал. 2 на посочената разпоредба предвижда, че извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл.
118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1.
В
случая на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание
имуществена санкция съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
в минималния предвиден от законодателя размер от 500 лева, поради което същото
не може да бъде намалено.
Не
е налице и хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН
като от данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с
по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид –
касае се за типично по вид нарушение, насочено срещу фиска.
По
тези съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва да се
потвърди.
Съгласно
на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая
наказателното постановление се потвърждава и на АНО се дължат разноски на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН
вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
съобразно потвърждаването на наказателното постановление в размер на 80 лева като
се отчита фактическата и правна сложност на делото.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 538020-F567400/15.10.2020г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в
Централно управление на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение
на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и
на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на **** с ЕИК ****
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева
ОСЪЖДА
**** с ЕИК **** да заплати в полза на Национална агенция за приходите София
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
В.О.Ж.М.