Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, … януари 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на седемнадесети
октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Радева
т.д. № 1519 по описа за
2013 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.Т.“ ООД, ЕИК ********, обективираща претенции с правно
основание чл.135, ал.1 ЗЗД, насочени срещу „Д.“ ООД, ЕИК********,
С.А.Г. с ЕГН ********** и Г. С.Б. с ЕГН **********. В исковата молба ищецът „Т.Т.“ ООД, ЕИК ******** твърди, че на 01.06.2009 г. е
сключил с ответника „Д.“ ООД, ЕИК********,
договор за валутен заем, по силата на
който ищецът е предал на последния парична сума в размер на 150 000 евро, преведена по банкова сметка ***.06.2009 г. По
силата на постигнатото съгласие ответникът „Д.“ ООД се задължил да върне сумата
заедно с годишна лихва в размер на 12 % , в срок до 30.07.2009 г., а впоследствие
с подписването на ново споразумение, срокът на договора е удължен до 10.3.2010
г., като е отпаднала клаузата за дължими неустойки. Заемателят е погасил
частично задълженията си, като последното частично плащане на задължението е от
04.05.2011 г. Въпреки липсата на точно изпълнение на поетото задължение за
връщане на заемната сума, ответникът- ЮЛ се е разпоредил с единственото си
имущество – два апартамента и и гаражи в подземни паркоместа, в полза на живеещите на съпружески начала
ответници С.Г. и Г. Баева, първият от които е син на управителя на търговското
дружество-ответник, а другата ответница е съпруги или живееща на съпружески
начала със сина на управителя на търговското дружество – т.е. снаха на
управителя на ответното дружество.Тези факти водят до извод, че е налице знание
за увреждането на ищеца от разпоредителните сделки с описаните недвижимисти.
Прехвърлителните сделки са извършени във формата на четири броя нотариални
актове от 06.12.2012 г. и тези сделки са увреждащи ищеца- кредитор по заемното
правоотношение.
Ищецът моли съда да обяви за недействителни спрямо
него действията на ответника „Д.“ ООД по продажба на недвижими имоти на
ответника С.Г., представляващи апартамент А1 с кадастрален идентификатор
68134.1932.755.1.1 и гараж Р 10 в паркомясто с кадастрален идентификатор
68134.1932.755.1.21 в многофункционална
масивна сграда „Б.Юг“, находяща се в гр. София, ул. „*******, както и разпоредителни
сделки с ответника Г.Б., касаещи
апартамент А2 с кадастрален идентификатор 68134.1932.755.1.2 и гараж Р 11 в
паркомясто с кадастрален идентификатор 68134.1932.755.1.21 в многофункционална
масивна сграда „Б.Юг“, находяща се в гр. София, ул. „*******.
Ответникът „Д.“ ООД оспорва основателността на предявените
искове и моли делото да се разгледа в негово отсъствие.
Ответниците С.А.Г. и Г. С.Б. са подали идентични
отговори на исковата молба, в които оспорват изцяло предявените искове и молят
съда да ги отхвърли. Същите не спорят, че са сключили с ответника „Д.“ ООД договори
за продажба, но твърдят, че те са резултат от сключени през 2008 година предварителни
договори, по силата на които бъдещият продавач се е задължил да прехвърли на
двете физически лица собствеността на върху процесните имоти. Твърдят, че не се
знаели за увреждането на кредитора-ищеца .Молят съда да отхвърли претенциите и
да им присъди разноските по делото.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
1.Касателно качеството на кредитор на ищеца
Не се спори, а това се установява и от
събраните по делото доказателства, че ищецът и ответникът- ЮЛ, на 01.06.2009 година,
са сключили договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника сумата от 150 000 евро, а ответникът „Д.“ ООД се е задължил да
върне същата до 10.03.2010 година, ведно с уговорената възнаградителна лихва в
размер на 12% годишно + всички разноски, свързани с този договор.Установено е,
че ищецът е предал в собственост на ответника - търговско дружество уговорената
парична сума, въз основа на нареждане на валутен превод от 03.06.2009г. Няма
данни за точно изпълнение на задължението за връщане на заетата сума, ведно с
уговорената лихва. Ищецът твърди, че е налице частично изпълнение, а остатъкът
от неговото вземане, произтичащо от заемното правоотношение е главница в размер
на 78 534,10 евро и 16 318,20 евро лихва за периода от 04.05.2011 г.
до 08.03.2013 г., включително. На 05.02.2015 г. VI-9, ТО на СГС е постановил решение по т.д. №
1329/2013 г., с което уважил предявените
осъдителни искове по чл.240 ЗЗД от „Т.Т.“
ООД срещу „Д.“ ООД, като е осъдил ответника да заплати на ищеца 83 839,07
евро, представляващи неиздължена част от главница по сключения от страните
договор за валутен заем от 01.06.2009 г. Решението е влязло в сила на
07.03.2015 г.
2.По разпоредителните сделки и възмездния
характер на същите.
На 31.1.2008 г. ответникът „Д.“ ООД е
сключил договор с девет физически лица във формата на нотариален акт № 48, том I, рег. №
1775, по нот. дело №
41/2008 г. по описа на нотариус В.И., по силата на който физическите лица са
учредили право на строеж на ЮЛ за изграждане на многофункционална масивна сграда
„Б.ЮГ“ върху собствения си недвижим имот –
УПИ V-755,
находящ се в гр. София, ул. „Казбек“ и
ул. „Р.“, с площ от 1230 кв.м. по скица, а по документи – 1296 кв.м. По силата
на постигнатото съгласие, страните са приели, че настоящият ответник- търговец,
следва да организира на свой риск и със свои материали, техника, организация, работна ръка и др. финансирането, изпълнението на СМР на сградата в описания съсобствен
УПИ, съобразно действащия ПУП и одобрения технически проект; да завърши строежа
в срок от 26 месеца от датата на издаване на протокол образец 2 за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, и да
предаде на съсобствениците избраните от тях обекти в степен на завършеност „до
ключ“, подробно описани в предварителен договор от 20.12.2007 г., както и да
заплаща на съсобствениците договорените суми за наемане на оборотни обекти, в
сроковете, размерите и при условията на подписания предварителен договор от
20.12.2007 година; да организира и съдейства и финансира издаване на
индивидуални нотариални актове за имотите, за които съсобствениците са си
запазили право на строеж. На 23.06.2010 година СТ, район „Витоша“ е издала
удостоверение за степен на завършеност на строеж трета категория, установяващо,
че сградата е изпълнена на етап „груб строеж“.
Ответникът Г.Б.
е представила по делото сключен от нея на 18.04.2008 г. предварителен договор с
ответника „Д.“ ООД, по силата на който
юридическото лице се задължава да изгради и да ѝ продаде: апартамент А2, находящ се в многофункционален
комплекс „Б.-ЮГ“ (търговски и офис център с апартаменти и подземни гаражи) в
гр. София, ул. „********, на 3 - ти
жилищен етаж, със застроена площ от 98, 28 кв. м, заедно с 4, 7465% идеални части от земята, съставляваща УПИ V-755, находящ се в град София, ул."******** и
ул."Р.", квартал по плана на гр. София, местност "Манастирски ливади -
Запад", с площ от 1230 квадратни метра по скица, а по легитимиращи
документи за собственост - от 1296 квадратни метра, ведно с мазе №2; апартамент А20, находящ се в многофункционален комплекс „Б.-ЮГ“ в гр. София, ул. „********, на 6 -
ти жилищен етаж, със застроена площ от 123,56 кв. м, заедно с
26, 95 кв.м идеални части от припадащите се към жилищната част общи части на
сградата, заедно с 1,3035% идеални части, представляващи 16,24кв.м от земята
съставляващ: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V-755,
находящ се в град София, ул. "******** и ул."Р.", квартал 9 по плана на гр. София, местност "Манастирски ливади -
Запад", с площ от 1230 квадратни метра по скица, а по легитимиращи
документи за собственост - от 1296 квадратни метра, ведно с мазе № 20; гараж Р11, находящ се на първи
сутерен, кота: -3,80м, със застроена площ 12, 43 кв.м, заедно с 18, 56
кв.м идеални части от припадащите се към
гаражите общи части от сградата и 4,16 кв.м
от земята, съставляващ описания по-горе имот; гараж Р12, находящ се на първи сутерен, кота: -3,80м, със застроена площ 15, 89 кв.м, заедно с 23, 72 кв.м идеални части от припадащите се към гаражите
общи части от сградата и 3,25 кв.м от земята, съставляващ описания по-горе имот. Уговорена е
обща цена за имотите от 130 000 евро.
По делото е представен приходен касов ордер от 18.04.2008
г., от който се установява, че М. Б. е заплатила на „Д.“ ООД сумата от 50 000
евро по договор за покупка на „ап. 20 К. Б-я“.
Съгласно справки от движението на
паричните средства по банковата сметка на М.Б. в „Ю.И Е.Д.Б.“ се установява, че
на 21.4.2008 г. титулярът на сметката е превел суми в размер на 7500 лв. и 1900
лв, на „Д.“ ООД, по договор за
строителство.
На 23.4.2008 г. М.Б., с преводно нареждане, е превела сума от 10 800 евро по банкова сметка *** „Д.“
ООД, на основание договор за строителство на Г.Б..
Видно от представената разпечатка от SWIFT превод на 23.04.2008 г. М.Б. е
превела на „Д.“ ООД сумата от 20 000 евро.
На 08.05.2008 г. М.Б. е превела по
банкова сметка *** „Д.“ ООД сумата от 89 000 лв по договор за
покупко-продажба на недвижим имот на Г.Б..
Не се спори по делото, че на
04.12.2012г. „Д.“ ООД и Г.С.Б. са сключили договор за продажба, по силата на
който търговецът е продал на Б. недвижим имот, изграден в груб строеж, в сграда
с идентификатор 68134.1932.755.1.2, представляващ апартамент А2, заедно с мазе №
2 за сумата от 105 000 лева. Договорът е обетивиран в представен нотариален акт № 78 от 04.12.2012
г., том III, per. № 16383, дело № 411/2012 г. на нотариус В.И., per. № 271 на
НК, вписан в Службата по вписвания - гр. София с вх. per. № 54945 от 04.12.2012
г., акт № 111, том № СХХХ, дело № 28535 от 2012 г. за прехвърляне на
собствеността от „Д.“ ООД на Г.Б. по отношение на недвижим имот, изграден в груб строеж, находящ се в многофункционална масивна сграда „Б.–
ЮГ“, състояща се от две строителни
секции със самостоятелно стълбищни клетки, включващи жилища, офиси, магазини,
ресторант /бирария/ и гаражи, а именно: Самостоятелен обект в сграда е
идентификатор 68134.1932.755.1.2 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири, точка, хиляда деветстотин тридесет и две, точка, седемстотин петдесет и
пет, точка, едно, точка, две) по кадастралните карти и регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. София, район Витоша, м. “********(сто), етаж 3 (трети), който самостоятелен обект се
намира в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор №
68134.1932.755 и представляващ АПАРТАМЕНТ
А2 /буква “А” две/, находящ се на
кота “+9,75 м”, със застроена площ от
98,28 кв. м /деветдесет и осем цяло двадесет и осем стотни), състоящ се от:
антре, дневна- трапезария с кухненски
бокс, спалня, тераса и баня с тоалетна
при граници: апартамент АЗ, коридор, апартамент А1, двор, улица
и при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
68134.1932.755.1.1 и 68134.1932.755.1.3, под обекта - 68134.1932.755.1.19,
68134.1932.755.1.20, 68134.1932.755.1.17
и 68134.1932.755.1.16 и над обекта -
68134.1932.755.1.5 и 68134.1932.755.1.4, заедно с МАЗЕ № 2, находящо
се на трети сутерен, кота “- 9,20 м”, с площ от 2, 99 /две цяло и деветдесет и девет
стотни/ кв. м, при граници: мазе № 1, коридор, мазе № 3, машинно помещение, заедно с 4,7465 %
(четири цяло седем хиляди четиристотин и пет десетохилядни върху сто),
равняващи се на 21, 39 кв.м (двадесет и едно цяло и тридесет и девет стотни)
идеални части от припадащите се към жилищната част общи части от сградата, заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху мястото, в което
се намира сградата, съставляващо
урегулиран поземлен имот V-755 (пети за имот с планоснимачен номер седемстотин
петдесет и пет), находящ се в гр. София,
ул. “******** (номер шестдесет и пет) и ул. “Р.” (старо наименование “Василашко
езеро”), квартал 9 (девети) по плана на
град София, местност „Манастирски ливади
– Запад“, одобрен със Заповед № РД-09-50-66/10.02.1999
г., с решение № 6 (шест) по точка 2 от протокол № 24 (двадесет и четири) от
30.03.2001 г. и решение № 85 по протокол
№ 56 (петдесет и шест) от 06.08.2003 г. на Столичния общински съвет и
Заповед № РД-09-50- 913/23.07.2007 г. на Главни архитект на София, с площ от
1230 (хиляда двеста и тридесет) квадратни метра по скица, а по легитимиращи
документи за собственост - от 1296 (хиляда двеста деветдесет и шест) квадратни
метра, при съседи по скица: ул.
“Казбек”, УПИ № VI-760, УПИ № IV-757 и улица.
Не се спори и че на 06.12.2012 година
между „Д.“ ООд и Г.Б. е сключен договор за продажба на гараж, обективиран в
представен нотариален акт № 90 от 06.12.2012 г.,
том III, per. № 16628, дело № 442/2012 г. на нотариус В.И., per. № 271 на НК, вписан в Службата по вписвания гр. София с вх.
per. № 55576 от 06.12.2012 г., акт № 82,
том № СХХХИ, дело № 29083 от 2012 г. за прехвърляне на
собствеността от „Д.“ ООД на Г.С.Б., по отношение на недвижим
имот, изграден в груб строеж, находящ се
в многофункционална масивна сграда „Б.– ЮГ“, състояща се от две строителни
секции със самостоятелно стълбищни клетки, включващи жилища, офиси, магазини,
ресторант /бирария/ и гаражи, а именно: 12, 43/437,37 (дванадесет цяло и
четиридесет и три стотни върху четиристотин тридесет и седем цяло и тридесет и
седем стотни) кв.м идеални части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.1932.755.1.21 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири, точка, хиляда деветстотин тридесет и две, точка, седемстотин петдесет и
пет, точка, едно, точка, двадесет и едно) по кадастралните карти и регистри,
одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. София, район Витоша, м. “********(сто), етаж -1 (минус едно), който самостоятелен
обект се намира в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с
идентификатор № 68134.1932.755 и представляващ ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ, находящ се на първи сутерен, кота “-3,80
м”, целият с площ по одобрен архитектурен проект от 437.37 (четиристотин
тридесет и седем цяло и тридесет и седем стотни) кв.м, при граници: рампа, стълбище към жилищата,
асансьор, стълбище към офиси, машинно, сутеренна стена и при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж – няма; под обекта -68134.1932.755.1.22;
над обекта - 68134.1932.755.1.12,68134.1932.755.1.11, 68134.1932.755.1.14 и
68134.1932.755.1.12, които идеални части
са отредени в ПАРКОМЯСТО Р11 (буква
“Р” единадесет), находящ се на първи
сутерен, кота “-3,80 м”, с площ 12, 43 кв. м (дванадесет
цяло и четиридесет и три стотни) при съседи: паркомясто Р12, паркомясто
Р10, помещение - помпи водопровод,
подземна улица, заедно с 1,0803% (едно цяло осемстотин и три десетохилядни
върху сто), равняващи се на 18, 56 кв.м
(осемнадесет цяло и петдесет и шест стотни) идеални части от припадащите се към
гаражните общи части от сградата, заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху мястото, в което се намира сградата, съставляващо
урегулиран поземлен имот V-755 (пети за имот с планоснимачен номер седемстотин
петдесет и пет), находящ се в гр. София,
,ул. „******** (шестдесет и пет) и ул. “Р.” (старо наименование „Василашко
езеро“), кв. 9 по плана на град София, ,местност „Манастирски ливади – Запад“,
одобрен със заповед № РД-09-50-66/10.02.1999 г., с решение № 6 (шест) по точка 2 (две) от протокол
№ 24 (двадесет и четири) от 30.03.2001 г. и решение № 85 (осемдесет и пет) по протокол № 56 (петдесет и шест) от 06.08.2003 г. на
Столичния общински съвет и заповед № РД-09-50-913/23.07.2007 г. на Главния
архитект на София, с площ от 1230
(хиляда двеста и тридесет) квадратни метра по скица, а по легитимиращи
документи за собственост — от 1296 (хиляда двеста деветдесет и шест) квадратни
метра при съседи по скица: ул. “Казбек”,
УПИ № VI-760, УПИ № IV-757 и
улица.
Ответникът С.Г., в подкрепа на тезата си за
неоснователност на предявените отменителни искове, е представил по делото сключен от него
предварителен договор с ответника „Д.“ ООД, на 15.08.2008 г., по силата на който
юридическото лице се задължава да изгради и да му продаде: апартамент А1, находящ се в многофункционален комплекс „Б.-ЮГ“
(търговски и офис център с апартаменти и подземни гаражи) в гр. София, ул. „********, на 3- ти жилищен
етаж, със застроена площ от 91, 64 кв.м, състоящ се от антре, дневна-
трапезария с кухненски бокс, спалня, две тераси, верадна и баня с тоалетна,
заедно с мазе №1, при описани съседи на двата обекта, заедно с 19,99 км.м
идеални части от припадащите се към жилищната част общи части на сградата и 4,
4353% ид. части от земята, съставляващ: УПИ
V-755, находящ се в град София, ул. ”******** и ул. ”Р.”, квартал 9 по
плана на гр. София, местност
“Манастирски ливади - Запад”, с площ от
1230 квадратни метра по скица, а по
легитимиращи документи за собственост - от 1296 кв.м, заедно с мазе №1; апартамент
А19, находящ се в многофункционален комплекс „Б.-ЮГ“ (търговски и офис
център с апартаменти и подземни гаражи) в гр. София, ул. „******** на 5 и 6
жилищни етажи, със застроена площ от 153,11 кв. м., заедно с мазе № 19, находящо
се на трети сутерен, кота: -9, 20м с
площ от 5,10кв.м, заедно с 33,42 кв. м
идеални части от припадащите се към жилищната част общи части на сградата,
заедно с 1,6166% идеални части, представляващи 20,14 кв.м от земята, съставляващ: УПИ V-755, находящ се в град София, ул. ”******** и ул. ”Р.”, квартал 9
по плана на гр. София, местност
“Манастирски ливади - Запад”, с площ от
1230 квадратни метра по скица, а по
легитимиращи документи за собственост - от 1296 кв.м; гараж Р
10, находящ се на първи сутерен, кота:
-3,80м, със застроена площ 15, 57
кв.м; кв.м гараж
Р12, находящ се на първи сутерен, кота: -3,80м, със застроена площ 15, 89 кв.м, заедно с 23, 72 кв.м идеални части от припадащите се
към гаражите общи части от сградата и 4, 16 кв.м от земята, съставляващ описания по-горе имот; гараж
Р13, находящи се на първи сутерен, кота: -3, 80м, със застроена площ 16, 53 кв.м, заедно с 24, 68 кв.м идеални части от
припадащите се към гаражите общи части от сградата и 4, 33 кв.м от земята, съставляващ описания по-горе имот.Общата цена
на имотите, която страните са уговорили е сумата от 143 670 евро.
По делото е представен нотариален акт №
79 от 04.12.2012 г., том III, per. № 16385, дело № 412/2012 г. на нотариус В.И.,
peг. № 271 на НК, вписан в Службата по вписвания гр. София с вх. per. № 54912
от 04.12.2012 г., акт № 83, том № СХХХ, дело № 28502 от 2012 г. за прехвърляне
на собствеността от „Д.“ ООД на С.Г. на недвижим имот, изграден в груб строеж, находящ се в
многофункционална масивна сграда „Б.– ЮГ“, състояща се от две строителни секции със
самостоятелни стълбищни клетки, включващи
жилища, офиси, магазини, ресторант /бирария/ и гаражи, а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1932.755.1.1 (шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири, точка, хиляда деветстотин тридесет и две, точка, седемстотин петдесет и пет, точка,
едно, точка, едно) по кадастралните карта и регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. София, район Витоша, м. “********(сто), етаж 3 (трети), който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот
с идентификатор № . 68134.1932.755 и представляващ АПАРТАМЕНТ
А1 /буква “А” едно/, на кота “+9,75
м” (плюс девет цяло и седемдесет и пет стотни) метра, със застроена площ от
91,64 кв. м (деветдесет и едно цяло и шестдесет и четири стотни) кв. м.,
състоящ се от: антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, спалня, две тераси,
веранда и баня с тоалетна при граници: апартамент А2, стълбищна клетка, коридор, двор, двор, и при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – с 68134.1932.755.1.2,
под обекта -68134.1932.755.1.16 и 68134.1932.755.1.17, над обекта -
68134.1932.755.1.4, заедно с МАЗЕ № 1,
находящо се на трети сутерен, кота “-9,20
м”, с площ от 2, 99 /две цяло и
деветдесет и девет стотни/ кв. м, при граници: мазе № 2, коридор, стълбище, машинно помещение, заедно с
4,4353 % (четири цяло четири хиляди триста петдесет и три десетохилядни върху
сто), равняващи се на 19,99 кв.м
(деветнадесет цяло и деветдесет и девет стотни) идеални части от припадащите се
към жилищната част общи части от сградата, заедно със съответните идеални _
части от правото на строеж върху мястото, в което се намира сградата,
съставляващо урегулиран поземлен имот V-755 (пети за имот с планоснимачен номер
седемстотин петдесет и пет), находящ се в гр. София, ул. “******** (номер шестдесет и пет) и ул. “Р.” (старо наименование “Василашко
езеро”), квартал 9 (девети) по плана на град София, местност „Манастирски
ливади – Запад“, одобрен със заповед № РД-09-50-66/10.02.1999 г., с решение №6
(шест) по точка 2 (две) от Протокол № 24 (двадесет и четири) от 30.03.2001 г. и
решение № 85 (осемдесет и пет) по протокол № 56 (петдесет и шест) от 06.08.2003 г. на Столичния общински съвет и заповед
№ РД-09-50- 913/23.07.2007 г. на Главния архитект на София, с площ от 1230
(хиляда двеста и тридесет) квадратни метра по скица, а по легитимиращи
документи за собственост - от 1296 (хиляда двеста деветдесет и шест) квадратни
метра.
По делото е представен и нотариален акт
№ 91 от 06.12.2012 г., том III, per. № 16629, дело № 423/2012 г. на нотариус В.И.,
per. № 271 на НК, вписан в Службата по вписвания гр. София с вх. per. № 55574
от 06.12.2012 г., акт № 80, том № CXXXII, дело № 29081 от 2012 г. за прехвърляне
на собствеността от „Д.“ ООД на С.Г. по отношение на недвижим имот, изграден в
груб строеж, находящ се в многофункционална масивна сграда „Б.– ЮГ“, състояща се от две строителни секции със
самостоятелни стълбищни клетки, включващи жилища, офиси, магазини, ресторант
(бирария) и гаражи, а именно: 15,57/437,37 (петнадесет цяло и петдесет и седем
стотни върху четиристотин тридесет и седем цяло и тридесет и седем стотни)
кв.м. идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1932.755.1.21 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири, точка, хиляда деветстотин тридесет и две, точка, седемстотин петдесет и
пет, точка, едно, точка, двадесет и едно) по кадастралните карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес:
гр. София, район Витоша, м. “********(сто), етаж -1 (минус едно), който самостоятелен обект се намира в сграда №
1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.1932.755 и представляващ ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ, находящ се
на първи сутерен, кота “-3,80 м”, целият с площ по одобрен архитектурен проект
от 437. 37 (четиристотин тридесет и седем цяло и тридесет и седем стотни) кв.м,
при граници: рампа, стълбище към
жилищата, асансьор, стълбище към офиси, машинно, сутеренна стена и при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - 68134.1932.755.1.22,
над обекта-68134.1932.755.1.12,68134.1932.755.1.11., 68134.1932.755.1.14 и
68134.1932.755.1.13, които идеални части
са отредени в ПАРКОМЯСТО Р10 (буква
“Р” десет), находящ се на първи сутерен, кота “-3,80 м”, с площ 15, 57 кв. м (петнадесет цяло и
петдесет и седем стотни), при съседи: паркомясто Р11, помещение - помпи водопровод, рампа, подземна
улица, заедно с 1,3532 % (едно цяло три хиляди петстотин тридесет и две
десетохилядни върху сто), равняващи се
на 23,25 кв.м (двадесет и три цяло и двадесет и пет стотни) кв. м. идеални
части от припадащите се към гаражните общи части от сградата, заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което се намира
сградата, съставляващо урегулиран поземлен имот V-755 (пети за имот с
планоснимачен номер седемстотин петдесет и пет), находящ се в гр. София, ул. “******** (номер шестдесет и пет) и ул. “Р.” (старо наименование “Василашко
езеро”), квартал 9 (девети), по плана на град София, местност „Манастирски
ливади – Запад“, одобрен със заповед №
РД-09-50-66/10.02.1999 г., с решение № 6 (шест) по точка 2 (две) от Протокол №
24 (двадесет и четири) от 30.03.2001 г. и решение № 85 (осемдесет и пет) по протокол
№ 56 (петдесет и шест) от 06.08.2003г. на Столичния общински_съвет и заповед №
РД-09-50- 913/23.07.2007 г. на Главния архитект на София, с площ от 1230
(хиляда двеста и тридесет)) квадратни метра по скица, а по легитимиращи документи за собственост -
от 1296 (хиляда двеста деветдесет и шест) квадратни метра, при съседи по скица: ул. “Казбек”, УПИ № VI-760, УПИ № IV-757 и улица.
Във
връзка с направено от ищеца искане, на основание чл.192 ГПК, съдът е изискал от
„Р.Б.“ ЕАД
кредитното досие на ответника С.А.Г., което банката е изпратила и което
съдържа следните документи:
Искане за кредит от 07.07.2008 година
от страна на ответника С.Г., в което е посочена лична карта № *********,
издадена на 16.02.2001 година, за сумата от 147 701,64 евро, с цел на
кредита – покупка и рефинансиране.
Ответникът С.Г. е представил пред банката сключен от него предварителен
договор с ответника „Д.“ ООД, на
16.06.2008 година, по силата на който
юридическото лице се задължава да изгради и да му продаде описаните
гореописаните апартамент А19, заедно с мазе № 19,
гараж Р12, гараж Р13, , находящи се в многофункционален
комплекс „Б.-ЮГ“ (търговски и офис
център с апартаменти и подземни гаражи) в
гр. София, ул. „******** на
5-ти и 6 -ти жилищен етаж, със застроена площ от 153,11 кв. м, заедно с 1 16166% % идеални части от
земята съставляваща УПИ V-755, находящ
се в град София, ул. "******** и
ул. "Р.", квартал по плана на
гр. София, местност "Манастирски ливади - Запад", с площ от 1230 квадратни метра по скица, а по легитимиращи
документи за собственост - от 1296 квадратни метра, а също и гараж Р13, находящ се на първи
сутерен, кота: -3, 80м, със застроена площ 16, 53 кв.м заедно с 24,68 кв.м идеални части от припадащите се към гаражите
общи части от сградата и 4,33 кв.м от земята съставляващ описания по-горе имот.
Общата цена на имотите, която страните са договорили е 165 000 евро.
На 13.08.2008 г. „Р.Б.“ ЕАД е сключило договор за със С.Г., по
силата на който банката предоставя на физическото лице банков
кредит в размер на 147 701,46 евро с цел – закупуване на недвижим имот,
представляващ апартамент № 19 А, находящ се в многофункционален комплекс „Б.-ЮГ“ (търговски и офис център с апартаменти
и подземни гаражи) в гр. София, ул. „********.
Съгласно нотариален акт № 172 по нот.
дело № 31374/2008 г. С.Г. е учредил в
полза на „Р.Б.“ ЕАД, за обезпечаване на задълженията си по
гореописания договор за кредит, ипотека върху недвижим имот апартамент № 50, находящ се в гр. София, ул. „*********-А.
С нареждане за превод С.Г. е превел по банковата
сметка на „Д.“ ООД сумата от 143 670 евро за запазване на апартамент А19.
По делото са представени скици на
недвижимите имоти, предмет на четирите нотариални акта.
Видно от удостоверението, издадено от
дирекция ПАМДТ, Столична община, определената данъчна оценка на недвижимите
имоти предмет на настоящото дело е: на апартамент А1 – 96 488,90 лв., на
гараж в паркомясто Р10 – 13 115,10 лв., на апартамент А2 – 103 480,20
лв. и на гараж в паркомясто Р11 – 10 470,20 лв.
От заключението на вещото лице П.Д. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, се установява, че съгласно
предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот и договор за
изработка в строителството от 18.04.2008г., сключен между „Д.“ ООД и Г.С.Б., бъдещият продавач се задължава да изгради и продаде на купувача, на фаза „груб строеж“ следните недвижими имоти: апартамент А2, апартамент
А20, находящи се в гр.София, ул. “******** и гараж Р11, гараж Р12, за обща цена от 130 000 EUR ( 254 257,90лв.), платима в едномесечен срок от подписване на
договора. В изпълнение на горепосочения договор по банковите сметки на „Д.“ООД
в „МКБ Ю.“АД в EUR и в BGN са постъпили суми в общ размер 256 991,94 лв. Всички
суми са заплатени от М.Г.Б. за погасяване задължения по договор за строителство
на Г.Б.. В брой е заплатена сума в размер 50 000 EUR ( 97 791,50лв.). Останалите
суми в общ размер 159 200,44лв. са заплатени по банков път.
Съгласно експертизата ответникът „Д.“ ООД е издал
фактури на обща стойност 159 200,44лв., във връзка с извършените плащания,
както следва: издадени са фактури за платените суми по банков път; всички
фактури са с вписано основание : „авансово плащане по договор“; няма данни за издадена фактура за платената в
брой сума на 18.04.2008 г. в размер 50 000 EUR (97 791,50лв.). Всички издадени
фактури са редовно и своевременно осчетоводени от „Д.“ ООД, включени са в дневници за продажби по ДДС,
отразени са в съответните справки - декларации по ДДС и данните са подадени в
НАП със съответните протоколи.
Според заключението на вещото лице, съгласно предварителен
договор за покупко - продажба на недвижим имот и договор за изработка в
строителството от 15.08.2008г., сключен между „Д.“ ООД и С.А.Г., бъдещият продавач
се задължава да изгради и продаде на купувача на фаза „Груб строеж“ следните
недвижими имоти: апартамент А1, апартамент А19, находящи се в гр.София, ул. “********
и гараж Р10, гараж Р12 , гараж Р13, за
обща цена от 143 670 EUR ( 280 994,10лв.), платима в двуседмичен срок от
подписване на договора. В изпълнение на горепосочения договор по банковата сметка
на „Д.“ ООД в „МКБ Ю.“ АД в EUR на 28.08.2008г. е постъпила сума в размер 143
670 EUR (280 994,10лв.). Горепосочената сума е заплатена от наредител С.А.Г. на
основание: „закупуване апартамент № А19, гр.София, ул.“Казбек“.
Вещото лице е заключило, че ответникът „Д.“ ООД е
издал фактура на стойност 280 994,10лв. на основание: „ Авансова вноска за
апартамент 19А, гараж Р12 и Р13
за обект „ бул.“Б.“. Горепосочената фактура № 133/03.09.2008 г. е редовно и
своевременно осчетоводена от „Д.“ ООД, включена е в дневник за продажби по ДДС,
отразена е в съответната справка - декларация по ДДС и данните са подадени в
НАП със съответния Протокол.
Поради оспорване автентичност на представените от
ответниците диспозитивни документи, както и оспорване на тяхната годност като
доказателствени средства, които по твърдение на ищеца ослужват настоящия
процес, съдът е допуснал изслушване на няколко еспретизи.
От заключението на вещото лице В.Б. по допуснатата
комплексна съдебно-техническа и почеркова експертиза, което съдът приема и не е
оспорено от страните, не може да се установи дали двата предварителни договора
– за продажба на недвижим имот и договор за изработка в строителството от
18.4.2008 г. със страни „Д.“ ООД и Г.Б., както и този от 15.8.2008 г. със
страни „Д.“ ООД и С.Г.. са съставени през 2008 г. или през 2015-2016 г.
Според вещото лице подписите по страниците на двата
предварителни договора са положени от лицата, от чието име са, а именно: подписите
от името на „ПРОДАВАЧ” по страниците на двата предварителни договора са
положени от А.С.Г.. Подписите от името на „КУПУВАЧ Г.С.Б.” в предварителният
договор от 18.04.2008 г., са положени от Г.С.Б.. Подписите от името на „КУПУВАЧ
С.А.Г.” в предварителния договор от 15.08.2008 г., са положени от С.А.Г..
От заключението на вещото лице В.Б. по допуснатата
допълнителна съдебно-почеркова експертиза, което съдът приема и не е оспорено
от страните, се установява, че подписът за „ПРОДАВАЧ:” в електрофотографско
копие на предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот и ДОГОВОР
ЗА ИЗРАБОТКА в строителството с дата 16.06.2008г., сключен между „Д.” ООД /А.
Ст. Г./, като ПРОДАВАЧ и С.А.Г., като КУПУВАЧ, както и подписът за
„ИЗПЪЛНИТЕЛ:” в електрофотографско копие на ДОГОВОР ЗА ИЗРАБОТКА в
строителството с дата 16.06.2008г., със страни „Д.” ООД, като ИЗПЪЛНИТЕЛ и С.А.Г.,
като ВЪЗЛОЖИТЕЛ, са електрофотографски копия/изображения на подписи, положени
от А.С.Г. с ЕГН **********.
Според вещото лице подписът за „КУПУВАЧ:” в
електрофотографско копие на предварителният договор за покупко-продажба на
недвижим имот и ДОГОВОР ЗА ИЗРАБОТКА в строителството с дата 16.06.2008г.,
сключен между „Д.” ООД /А. Ст. Г./, като ПРОДАВАЧ и С.А.Г., като КУПУВАЧ, както
и подписът за „ВЪЗЛОЖИТЕЛ:” в електрофотографско копие на ДОГОВОР ЗА ИЗРАБОТКА
в строителството с дата 16.06.2008г., със страни „Д.” ООД, като ИЗПЪЛНИТЕЛ и С.А.Г.,
като ВЪЗЛОЖИТЕЛ, а също и подписите за „НАЕМОДАТЕЛ:” в електрофотографски копия
на Договор за наем от 13.09.2006г. между Г.С.Б., като НАЕМАТЕЛ и С.А.Г., като
НАЕМОДАТЕЛ и Анекс към договор за наем от 13.09.2006г., са електрофотографски
копия/изображения на подписи, положени от С.А.Г. с ЕГН**********.
Вещото лице е заключило, че подписите за „НАЕМАТЕЛ:” в
електрофотографски копия на Договор за наем от 13.09.2006г. между Г.С.Б., като
НАЕМАТЕЛ и С.А.Г., като НАЕМОДАТЕЛ и Анекс към договор за наем от 13.09.2006г.,
са електрофотографски копия/изображения на подписи, положени от Г.С.Б. с ЕГН**********.
3 .Във връзка със субективния елемнт от
състава на отменителните претенции – знание на третите лица за увредата на
кредитора са събрани следните доказателства:
По делото са представени удостоверение
за родствени връзки, издадени от Служба “ ГРАО“, от които се установява, че С.Г.
е син на А. Г. и М.Г., а Г.Б. е дъщеря на С.Б.и М.Б.. Съгласно удостоверенията Г.Б.
и С.Г. имат общо дете – дъщеря, родена през 2013 г.
От показанията на свидетеля М.Б., майка
на Г.Б., се установява, че последната е продала наследствения си апартамент и
подписала договор за покупко-продажба и строителство на апартамент А2 през 2008
г., като го е и заплатила. През 2012 г. Г. Б. е подписала и нотариален акт за
собственост на недвижимия имот. През същата година тя се е запознала със С.Г.,
но тя не е знаела за задълженията на строителната фирма. Г. и С. теглили кредит
от ОББ за закупуване на недвижимите имоти.
Г. и С. не са знаели за задълженията на „Д.“ ООД към „Т.Т.“ ООД нито за бизнес
отношенията им. Дъщерята на свидетелката е живеела при нея в ж.к. „Хаджи
Димитър“. Тя е е заплатила мезонета на Г. в размер на 100 000 лв., като
впоследствие е правила и още преводи.
От показанията на свидетеля В.С.,
състудент на С.Г., се установява, че през 2008 г. последният е закупил
апартамент, а през 2012 г. го е платил. Когато е закупен апартаментът С. не е
знаел за финансовите затруднения на строителната фирма. През 2012 г. последният
се е запознал с жена си Г.Б., от която има дете. С. е теглил кредит за
закупуване на жилището.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Предявените искове имат своето основание в
разпоредбата на чл.135, ал.1 ЗЗД.
Предмет на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД е потестативното
право на кредитора да обяви за относително недействителни - по отношение на себе си сделките
или други правни действия, с които длъжникът го уврежда. Такова увреждане е
налице винаги, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява същото
или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на своя кредитор. С конститутивната претенция по чл.135 ЗЗД се цели увреждащиято от сделката резултат да бъде преодолян, чрез обвяване по
отношение на кредитора относителната недействителност на действието на длъжника и
да се даде възможност на кредитора
да се удовлетвори от имуществото предмет на действието. Относителната недействителност
касае само в отношенията
между кредитора и длъжника и между кредитора и третото лице съконтрагент на
длъжника. В отношенията между длъжника и неговия съконтрагент, както и по
отношение на всички останали трети лица действието на сделката се запазва и за
собственик на имуществото, което е предмет на същата се счита третото
лице-съконтрагент на длъжника.
Предпоставките за уважаване на отменителната
претенция по чл.135, ал.1 ЗЗД са три: наличие на качество на кредитор на ищеца
по отношение на длъжника, извършил атакуемото действие; увреждащо кредитора
действие и знание на увреждането, което законът предпоставя в зависимост от
това дали действието на разпореждане е възмездно или не.
По качеството на ищеца да е кредитор на
ответника- търговец.
Според трайно установената съдебна практика, обективирана в актове на касационната инстанция / постановените
по реда на чл. 291 ГПК съдебни решения по гр. дело № 1863/2010 г., четвърто г.
о., ВКС; гр. дело № 879/2010 г., трето г. о., ВКС; гр. дело № 171/2009 г.,
четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 754/2009 г., четвърто г. о., ВКС и
Постановление № 1/29.03.1965 г. на Пленума на ВС и др./ искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да
обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът
го уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен
фактически състав - наличието на действително вземане, което не е прекратено
или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и
изискуемо; титулярът на парично или непарично вземане по отношение на длъжника
има качеството накредитор и може да си служи с Павловия иск; възникването на
правото по по чл.135 ЗЗД не се обуславя от установяване на вземането с влязло в
сила съдебно решение; правоотношенията, от които произтича вземането на кредитора
не са предмет на делото по Павловия
иск; съдът по Павловия
иск не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор; в производството по Павловия иск съдът изхожда от
положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти
освен, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо; в производството по
отменителния иск длъжникът не
може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които
легитимират ищеца катокредитор; съдът не може да спре производството по чл. 135ЗЗД, за да изчака
решението по предявения иск за вземането, нито може да задължи ищеца да предяви
вземането си с иск. Страната, която е поискала отмяната по чл.135 ЗЗД установява качеството си на кредитор като
материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата
си, от които черпи правния си интерес. Увреденият има интерес от Павловия
иск, когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното
правно положение - с прогласяване на недействителност на увреждащата сделка ще
се промени правната сфера на ответника по иска. Ако се касае до недвижим имот с
отменяване на атакуванато действие, кредиторът ще може да насочи взискането си
срещу този имот. - Решение №
131 от
16.06.2014 г. по гр.д. № 4996/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС.
При
така възприето в съдебната практика и въз основа на установените факти по
делото, не се спори, че ищецът има качество на кредитор по отношение на
ответника – търговец, произтичащо от сключения между страните договор за заем
от 01.06.2009 година, по който този ответник е неизправна страна. Не се спори,
че между тези страни е установено със СПН, ликвидност и изискуемост на
вземането на ищеца, макар това да не е било спорно по делото, а също и с оглед
на посоченото по- горе, да е било процесуално необходимо. Безспорно е
установено по делото, че вземането на ищеца е възникнало преди действията на
разпореждане, извършени от първия ответник и обективирани в представените по
делото нотариални актове.
По
това дали сделките са увреждащи.
Не се
спори по делото, че между първия ответник- ЮЛ и вторите двама ответници са
сключени сделки на разпореждане, в резултат на което веществения състав на
активите на търговското дружество е променен и тези сделки имат увреждащ
характер касателно неговите кредитори. С решение № 407 от 29.12.2014 г.
по гр. д. № 2301/14 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 639 от 06.10.2010
г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 328 от 23.04.2010 г.
по гр. д. 879/10 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 407 от 29.12.2014 г. на ВКС, ІV г.о.; с решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. 754/09
г. на ІV г.о. и др., съставите на ВКС са приели, че всяко отчуждаване на
длъжниково имущество намалява възможността за удовлетворяване на кредитора,
като иска по чл.135 ЗЗД е
основателен, ако е насочене насочен от лице
с материал
в случаите, при които длъжникът се ответникът се лишава от свое имущество или
извършва други правни действия, затрудняващи удовлетворяването на кредитора. В този смисъл следва да се приеме, че действията на
разпореждане, обективирани в представените по делото нотариални актове попадат
в категорията действия, които са атакуеми по реда на чл.135 ЗЗД.
Въпросът
в настоящия случай е свързан с това, че ответниците твърдят, че тези сделки са
сключени от първия ответник и тях, в изпълнение на предшестващи ги облигационни
връзка, поради което не могат да бъдат обявени за относително недействителни по
отношение на ищеца, тъй като тези предварителни договори предхождат възникване
на договорната връзка, легитимираща ищеца като кредитор на първия ответник.
Следва
изрично да бъде отбелязано, че давайки възможност на кредитора да упражни
потестватинто си право, чрез предявяване на иска по чл.135 ЗЗД, законодателят
не е ограничил възможността претенцията да засяга някои видове договори или
други правни действия и това е така, тъй като целта на този иск е да приведено фактическото
състояние, касателно активите на длъжника, в съответствие с нормата на чл.133 ЗЗД, гарантираща възможността за уводлетворяване кредиторовия интерес.
Въпросът
е, че ако се приеме, че тези предварителни договори са били сключени към
датата, посочена в документите, които ги обективират, то вторите ответници също
се явяват кредитори на ищеца и това поставя друг въпрос – чий кредиторов
интерес следва да бъде съобразен при преценката за основателност на предявените
искове.
Този
въпрос налага необходимост от даване на отговор дали представените предварителни договори действително
са обвързвали към посочения в тях период от време страните по тях, които са
настоящи ответници.Този въпрос е особено важен, тъй като ищецът е оспорил
тяхната истинност, както и достоверността на датата, посочена в документите. Допусната
графологическа еспретиза е категорична, че документите са автентични. По
отношение на това кога същите са съставени, яснота не дава допусната техническа експертиза, която не се ангажира с
категоричен извод за това дали документът / предварителните договори / са
създадени през 2008 година и в по- късен момент и за нуждите на този процес/. Ето
защо съставът на съда намира, че следва да обсъди тези оспорени от ищеца
документи, в контекст на годни доказателствени средства, установяващи предходна
договорна обвързаност на неговия длъжник с другите двама ответници.
Последните
двама са представили два предварителни договора - този сключен между търговеца и сина на неговия
управител е с дата от 15.08.2008година, по силата на
който първит ответник е обещал да продаде на С.Г. апартамент А1, на 3-ти
етаж, ведно с мазе №1; апартамент А19 на
5-ти и 6 –ти етаж, ведно с мазе №19; гараж Р 10 на първи сутерен; гараж
Р12 на първи сутерен и гараж Р13 на първи сутерен- всички на обща стойност от 143 670 евро. Представеният от Г.Б. предварителен
договор носи дата 18.04.2008 година има за предмет на бъдеща продажба са следните
обекти: апартамент
А2 на трети жилищен етаж, ведно с мазе №2; апартамент А 20 на шести
жилищен етаж, ведно с мазе№20; гараж Р11 на първи сутерен; гараж Р 12 на първи сутерен- всички на обща стойност от 130 000 евро.
Представените
от третото лице „ Р.Б.“ ЕАД, на основание чл.192 ГПК, документи, включващи договора за банков кредит между банката и С.Г. от 13.08.2008 година в размер на 147 701,46 евро, предназначен за закупуване на апартамент А19 на
5-ти и 6 –ти етаж, ведно с мазе №19 / за
146 300 евро/ и гараж Р13 на първи
сутерен; предварителен договор от 16.06.2008 година има за предмет апартамент А19 на
5-ти и 6 –ти етаж, ведно с мазе №19, гараж
Р12 на първи сутерен и гараж Р13 на първи сутерен на обща стойност 165 000
евро.
Във връзка с горното,
на 28.08.2008година по банковата сметка на пъвия ответник е постъпила
сума от 143 670
евро / 280 994,10лв/ като
наредител е С.А., с посочено основание за извършеното плащане- закупуване на
ап. А 19 на улица „Казбек“ и за тази сума, в посочената и левова равностойност
е издадена от първия ответник фактура, с посочено основание – авансова вноска
за апратамент А 19, гараж Р 12 и Р 13 за
обект на бул.“Б.“, която фактура е намерила счетоводно отражение в
счетоводството на търговското дружество.
По
отношение на купувача Г. Б., вещото лице по ССчЕ е дало заключение, че за периода от 21.04.2008
година до 08.05.2008 година, по сметката на
„Д.“ ООД, майката на Г.Б., М.Б., е извършила по банков път преводи на сума в общ размер на
159 200,44лв, с посочено основание за плащане- договор за
строителство и договор за покупко- продажба на недвижим имот на Г., за които
получилото сумата търговско дружество е издало фактури, с посочено основание -
авансово плащане по договор, които са
намерили отражение в счетоводните регистри. По отношение на сумата от
50 000 евро, за която има документ, че е платена в брой, първият ответник
не е издал фактура, но този факт не изключва плащане да е извършено, а засяга
евентуално редовността на воденото от него счетоводство. Липсва и оспорване от
ответника- ЮЛ да е получавал тази сума.
При
така установеното настоящият състав на съда намира, че предварителните
договори, с дата 18.04.2008 година и с дата 16.06.2008 година са действително
сключени между ответницити и този факт се установява от извършените плащания. Следва
изрично да се посочи, че съдът приема за установен този факт, тъй като
съвкупната преценка на установените факти, въз основа на представените
доказателства, във логическата им връзка, води до извод, че предварителните договори са
с достоверна дата и това е датата 18.04.2008 година и датата16.06.2008 година.
Този факт се установява и от документите по банковата преписка, поради което
съдът приема, че първият ответник и синът на неговия управител са сключили
предварителен договор за продажба на недвижими имот и този договор е
представеният пред банката. Именно с дата, последваща е и извършено плащане на
сумата от 143 670
евро / 280 994,10 лв/, с
наредител С.Г., касаещ закупуване на ап. А 19 на улица „Казбек“, по отношение
на останалите недвижимости, предмет на този договор не се установява да е
извършено плащане. Не се установява да е извършено плащане и по отношение на
недвижимостите, предмет на предварителния договор от 15.08.2008 година. Съдът
приема, че извършеното плащане за апартамент А 19 е извършено с получените от
банката суми, с които е кредитиран ответникът С.Г., независимо от това, че
наредител на плащането е посочен С.Г.. Това е така, тъй като съобразно
постигнатите с банката договорености, страните са приели, че парите ще бъдат
преведени директно по сметката на „Д.“
ООД, което е извършено в края на
м. август 2008 година, а договорът за банков кредит е от 13.08.2008 година. Няма
представени доказателства, че произходът на парите е различен от сумите по
кредита. Получената сума от първия ответник е близо до максималния размер на
кредита, която е 147 701,46 евро, при уговорена обща стойнст на имотите, в
представения пред банката предварителен договор в размер на 165 000 евро.
Представянето
на предварителния договор от 16.06.2008 година, сключен със С.Г., пред банката,
сключеният на 13.08.2008 година договор за банков кредит, води до недвусмислен
извод, че договорът към тази дата е съществувал в правния мир и същият има
достоверна дата. Последвалото на 28.08.2008 година плащане на сума, близка до
сумата по кредитния договор, води до извод, че плащането е извършено след
получаване на заемната от банката сума. Липсват доказателства, че този ответник
е извършил плащане с пари, имащи различен от банката произход, а и извършеното
плащане, касае именно апартамента, за който ответникът С.Г. е представил
предварителн договор пред банката
По
същия начин следва да се приеме за
достоверна датата на предварителния договор с Г.Б., тъй като е налице плащане с
основание договор за строителство и договор за продажба на недвижим имот, които
плащания са извършени с дати, последващи и близки до датата датата на сключване
на предварителния договор – 18.04.200 година. Общият размер на получените от
първия ответник суми от майката на Г.Б. е почти равен на уговорената обща
стойност на имотите с предварителния договор – 130 000 евро или
254 257,90 лв, а платените суми са
256 991,94 лв.
Ето
защо настоящият състав приема, че тези частни диспозитивни документи, представляващи
предварителни договори от 18.04.2008 година и от 16.06.2008 година, сключени
между първия ответник с всеки от останалите имат доставерна дата, тъй като по
делото са представени доказателства, установяващи, че издаването на двата
предварителни договора на 16.06.2008 година е безсъмнено. В този смисъл се
явява несъстоятелно възражението на ищеца, че тези документи са съставени за
нуждите на процеса и се явяват негодни доказателствени средства.
Установената
по делото тяхна автентичност води до несъмнен извод, че посочените като страни
по договорите лица са изразили воля да сключат окончателен договор за продажба
на описаните в предварителните договори имоти. Изразеното съгласие и спазената
по чл.19 ЗЗД форма сочат, че договорите са породили своето облагационно
действие и имат обвързваща за страните по тях сила.
Този
факт е важен, защото със сключване на предварителните дговори ответниците С.Г.
и Г.Б. са се превърнали в кредитори на „Д.“ ООД, макар и вземането им да е
непарично.
Предхождащото
сключване на двата предварителни договора налага преценка на имуществото на
длъжника- ЮЛ, към момента на възникване на вземането на ищеца- кредитор.Това е
необходимо, тъй като този кредитор разчита на обезпечението на вземането си,
съгласно нормата на чл.133 ЗЗЗД. И ако длъжникът вече е обеднял или се е
задължил да престира част от имуществото си, към момента на възникване на
вземането на този кредитор, то последният следва да понесе последиците от
застрашената или появилата се неплатежоспособност на неговия длъжник. А това
означава, че интересът на третото лице – в случай бъдещите купувачи – следва да
бъде предпочетен пред интереса на настоящия ищец, защото техните права са
възникнали преди възникване на неговото вземане и това е така, тъй като
придобивайки качество на кредитори на длъжника- търговец, тези лица също са
разчитали на неговите чисти активи, съществували към момента на възникване на
тяхното право, за да постигнат целта на сключените предварителни договори. Няма
твърдения, нито данни за това, че тези сделки, предхождащи правопораждащата
вземането на кредитора – ищец, са сключени с цел негова увреда. Същите са
валидни и следва да бъдат зачетени при конкуренцията на права на кредиторите на
първия ответник.
Това
принципно положение следва да бъде преценено с оглед фактите по делото, а те
са, че предмет на окончателните сделки, сключени от страните по предварителните
договори съвпадат отчасти с предмета на
предварителния договор между „Д.“ ООД и Г.Б. и изцяло не съвпадат с
предварителния договор от 16.06.2008 година, сключен между дружеството и С.Г..
Ето
защо претенцията по чл.135, ал.1 ЗЗД, насочена срещу задължителните другари „Д.“
ООД и Г.Б., по изложени по- горе съображения се явява неоснователна.
Ответницата Б. и първият ответник „Д.“ ООД са извършили правното действие-
сключване на окончателен договор, като естествено продължение и в изпълнение на
съществуващата и предхождаща договора за заем от01.06.2009 година, облигационна
връзка. Поради това настоящият състав на съда намира, че насочените отменителни
искове, касателно сделките обективирани в двата нотариални акта под №№78 от
04.12.2012 година и 90 от 06.12.2012 година, по описа на нотариус В.И., се
явяват неоснователно предявени, без необходимост да се обсъжда наличие на
знание у ответницата Б. за увредата от тези сделки, спрямо кредитора – ищец.
Претенцията
предявена срещу „Д.“ ООД и С.Г. не
попада в обхвата на разгледаната по - горе хипотеза, тъй като предмет на
предварителния договор от 16.06.2008 година са имоти, различни от продадените с
представените нотариални актове. Ето защо съдът приема, че в този случай няма
основание да се даде приоритет на С.Г. като кредитор, чието макар и непарично
вземане, е породено преди пораждане на вземането на настоящия ищец.
Ето
защо сделките, обективирани в нотариални актове №№79 от 04.12.2012 година и 91
от 06.12.2012 година, попадат в обхвата на разпоредбата на чл.135, ал.1 ЗЗД.
Същите,
както е посочено вече, имат увреждащ ищеца характер, като сключени след възникване
на вземането му.
Договорът
за продажба е възмездна сделка, поради което законодателят изисква знание за
увредата и у придобилото имуществото лице, с оглед защита на интереса му. Когато обаче договарящият с
длъжника – преобратателят по възмездната
сделка -
е негов съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра, разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД установява предположението, че
знанието му се предполага до доказване на противното. Тази оборима законова
презумпция, с която се обръща тежестта за доказване в процеса, също изхожда от
основната цел на относителната недействителност по отменителния иск – защита интересите на кредитора пред тези на изброените близки
на длъжника, които са сключили с последния увреждаща възмездна сделка и са
придобили права по нея, изхождайки от
обичайното, че близостта на очертания с нормата на чл.135, ал.2 ЗЗД кръг от
лице знаят за увреждането.
В
настоящия случай близостта е между управителя на дружеството- длъжник и С.Г.,
който е негов низходящ. Близката степен на родство попада в обхвата на
разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД – оборимата презумпция за знание за
увреждането – съгласно която знанието се предполага до доказване на противното,
ако третото лице е от посочените в
закона. Счита се, е длъжникът знае за увреждане, както знаят и неговите близки,
посочени от законодателя. В настоящия случай длъжникът е търговско дружество,
но съгласно установената практика на ВКС тази презумпция е приложеми и по
отношение на ЮЛ и това е така, тъй като те се управляват от органи, които се
състоят от физически лица. В настоящия случай управител на дружеството- длъжник
е баща на третото лице С.Г.. Управителят
е волеизявяващият орган на дружеството, валидно обвързващ го с останалите прави
субекти. Изразената воля на ЮЛ е чрез неговия управител. Именно това ФЛ-
управител се намира в родствена връзка от посоченото от законодателя лице - в случая
със своя низходящ, явяващ ще лицето, придобило активите на длъжника. И то носи
доказателствена тежест да обори презумпцията за знание.
По виждане на състава събраните в тази насока гласни доказателствени
средства- показанията на свидетеля В.С. – не опровергават предположението на
закона, че ответникът С.Г. е знаел за
увреждащия характер на продажбата. Дадените от него показания са лишени от
конкретика, касателно отношенията между баща и син. Самият свидетел заявява, че
със С.Г. имат определени теми за разговор, които не включват парични или бизнес
въпроси.Твърди, че разговорите са били с друга насоченост, макар и да знае за
закупуване на апартамент през 2012 година от своя приятел С.Г., както и че му е
известна локацията на жилището, но не е сигурен относно произхода на
средствата, с които е закупен аратамента. Показанията, макар и лишени от
необходимата конкретика, по виждане на състава са дадени добросъвестно. Но
същите сочат, че отношенията между свидетеля С. и ответника С.Г. не са
били толкова близки, че Г. да споделя с него теми, касаещи финанси,
отношения с неговия баща или финансови затруднения на дружеството, на което
баща му е управител. След като самият свидетел прави изрична уговорка, че
приоритетните им теми за разговор не включват тези въпроси, няма как да се
приеме, че същият има знание и впечатления, касателно това дали е знаел или не
ответникът С.Г. за сделките на дружеството, на което баща му е управител. Което
обстоятелство, само по себе си не е укоримо или необяснимо. Ето защо макар и
добросъвестно дадени, показанията на С. се явяват неубедителни и недостатъчни
за опровергаване на презумпция по чл.135, ал.2 ЗЗД, поради което съдът, в
настоящия си състав, приема, че законовата ппрезумпция е останала необорена от ответника
Г. и последният е знаел за увредата на кредитора – ищец от сключените от него с
първия ответник разпоредителни възмездни сделки.
При
изложеното съдът приема, че предявените срещу „Д.“ ООД и С.Г. искове с правно
основание чл.135, ал.1 ЗЗД касателно сделки, обективирани в нотариални актове а
под №№ 78 от 04.12.2012 година и 90 от 06.12.2012 година, по описа на нотариус В.И.,
се явяват доказани и поради това основателно предявени и като такива следва да
бъдат уважени.
По разноските.
Ищецът
е направил искане за присъждане на разноски и е представил списък на същите по
чл.80 ГПК за сумата от 4 096,14 лв. Тази сума включва държавни такси и
депозити за вещи лица, за част от които по делото са представени доказателства,
че са реално извършени от страната,а именно по следните точки от списъка: 2; 3;
4; 6; 8; 10; 11; 12; 13; 14; 1- 19, включително – общо за сумата от
4 011,14лв.
Ответниците
– ФЛ съща са направили искане за присъждане на разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв за С.Г. и 800лв – депозит за
вещи лица и 1 500лв – за Г.Б.. Представените договори за правна защита и съдействие отразяват, че е
извършено плащане в брой на уговореното адвакатско възнаграждение. Ето защо и
тези разноски съдът приема, че са извършени от ответниците.
Ответникът
„Д.“ ООД няма искане за разноски, няма и доказателства, че такива страната е
сторила в процеса.
На
ищеца разноските следва да бъдат присъдени, съобразно нормата на чл.78, ал.1 ГПК и ответниците „Д.“ ООД и С.Г. следва да му заплатят сумата от 2 589,51 лв.
Поради
извод за неоснователност на предявените срещу Г.Б. и „Д.“ ООД искове с правно
основание чл.135, ал.1 ЗЗД, ищецът, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да
заплати на ответницата Б. разноски по делото в размер на 1 500 лв.
При
изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА, на основание чл.135, ал.1 ЗЗД, за относително недействителни по отношение на „Т.Т.“ ООД, ЕИК ********, сделка по
нотариален акт №
79 от 04.12.2012 г., том III, per. №
16385, дело № 412/2012 г. на нотариус В.И., peг. № 271 на НК, вписан
в Службата по вписвания гр. София с вх. per. № 54912 от 04.12.2012 г., акт №
83, том № СХХХ, дело № 28502 от 2012 г. за прехвърляне на собствеността от „Д.“
ООД на С.А.Г. на недвижим имот, изграден
в груб строеж, находящ се в многофункционална масивна сграда „Б.– ЮГ“, състояща се от две строителни секции със
самостоятелни стълбищни клетки,
включващи жилища, офиси, магазини, ресторант /бирария/ и гаражи, а
именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.755.1.1
(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда деветстотин
тридесет и две, точка, седемстотин
петдесет и пет, точка, едно, точка, едно) по кадастралните карта и регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.
София, район Витоша, м. “********(сто),
етаж 3 (трети), който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 (едно),
разположена в поземлен имот с идентификатор № . 68134.1932.755 и представлява АПАРТАМЕНТ А1 /буква “А” едно/, на
кота “+9,75 м” (плюс девет цяло и
седемдесет и пет стотни) метра, със застроена площ от 91,64 кв. м (деветдесет и
едно цяло и шестдесет и четири стотни) кв. м., състоящ се от: антре,
дневна-трапезария с кухненски бокс, спалня, две тераси, веранда и баня с
тоалетна при граници: апартамент А2, стълбищна
клетка, коридор, двор, двор, и при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж – с 68134.1932.755.1.2, под обекта -68134.1932.755.1.16 и
68134.1932.755.1.17, над обекта - 68134.1932.755.1.4, заедно с МАЗЕ № 1, находящо се на трети сутерен, кота “-9,20 м”,
с площ от 2, 99 /две цяло и деветдесет и девет стотни/ кв. м, при
граници: мазе № 2, коридор, стълбище,
машинно помещение, заедно с 4,4353 % (четири цяло четири хиляди триста петдесет
и три десетохилядни върху сто),
равняващи се на 19,99 кв.м (деветнадесет цяло и деветдесет и девет
стотни) идеални части от припадащите се към жилищната част общи части от
сградата, заедно със съответните идеални _ части от правото на строеж върху
мястото, в което се намира сградата, съставляващо урегулиран поземлен имот
V-755 (пети за имот с планоснимачен номер седемстотин петдесет и пет), находящ
се в гр. София, ул. “******** (номер
шестдесет и пет) и ул. “Р.” (старо
наименование “Василашко езеро”), квартал 9 (девети) по плана на град София,
местност „Манастирски ливади – Запад“, одобрен със заповед №
РД-09-50-66/10.02.1999 г., с решение №6 (шест) по точка 2 (две) от Протокол №
24 (двадесет и четири) от 30.03.2001 г. и решение № 85 (осемдесет и пет) по
протокол № 56 (петдесет и шест) от 06.08.2003 г.
на Столичния общински съвет и заповед № РД-09-50- 913/23.07.2007 г. на Главния
архитект на София, с площ от 1230 (хиляда двеста и тридесет) квадратни метра по
скица, а по легитимиращи документи за собственост - от 1296 (хиляда двеста деветдесет
и шест) квадратни метра и сделка по нотариален акт № 91 от 06.12.2012 г., том
III, per. № 16629, дело № 423/2012 г. на нотариус В.И., per. № 271 на НК,
вписан в Службата по вписвания гр. София с вх. per. № 55574 от 06.12.2012 г.,
акт № 80, том № CXXXII, дело № 29081 от 2012 г. за прехвърляне на собствеността
от „Д.“ ООД на С.Г. по отношение на недвижим имот, изграден в груб строеж,
находящ се в многофункционална масивна сграда „Б.– ЮГ“, състояща се от две строителни секции със
самостоятелни стълбищни клетки, включващи жилища, офиси, магазини, ресторант
(бирария) и гаражи, а именно: 15,57/437,37 (петнадесет цяло и петдесет и седем
стотни върху четиристотин тридесет и седем цяло и тридесет и седем стотни)
кв.м. идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.1932.755.1.21(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка,
хиляда деветстотин тридесет и две, точка, седемстотин петдесет и пет, точка,
едно, точка, двадесет и едно) по кадастралните карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК, с
адрес: гр. София, район Витоша, м. “********(сто), етаж -1 (минус едно), който самостоятелен обект се намира в сграда
№ 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор №68134.1932.755 и
представлява ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ, находящ се на първи сутерен, кота “-3,80 м”,
целият с площ по одобрен архитектурен проект от 437. 37 (четиристотин
тридесет и седем цяло и тридесет и седем стотни) кв.м, при граници: рампа, стълбище към жилищата,
асансьор, стълбище към офиси, машинно, сутеренна стена и при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта -68134.1932.755.1.22, над
обекта-68134.1932.755.1.12,68134.1932.755.1.11., 68134.1932.755.1.14 и
68134.1932.755.1.13, които идеални части
са отредени в ПАРКОМЯСТО Р10 (буква
“Р” десет), находящ се на първи сутерен, кота
“-3,80 м”, с площ 15, 57 кв. м
(петнадесет цяло и петдесет и седем стотни), при съседи: паркомясто Р11, помещение - помпи водопровод, рампа,
подземна улица, заедно с 1,3532 % (едно цяло три хиляди петстотин
тридесет и две десетохилядни върху сто),
равняващи се на 23,25 кв.м (двадесет и три цяло и двадесет и пет стотни)
кв. м. идеални части от припадащите се към гаражните общи части от сградата,
заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в
което се намира сградата, съставляващо урегулиран поземлен имот V-755 (пети за
имот с планоснимачен номер седемстотин петдесет и пет), находящ се в гр.
София, ул. “******** (номер шестдесет и
пет) и ул. “Р.” (старо наименование
“Василашко езеро”), квартал 9
(девети), по плана на град София,
местност „Манастирски ливади – Запад“,
одобрен със заповед № РД-09-50-66/10.02.1999 г., с решение № 6 (шест) по
точка 2 (две) от Протокол № 24 (двадесет и четири) от 30.03.2001 г. и решение №
85 (осемдесет и пет) по протокол № 56 (петдесет и шест) от 06.08.2003г. на
Столичния общински_съвет и заповед № РД-09-50- 913/23.07.2007 г. на Главния
архитект на София, с площ от 1230 (хиляда двеста и тридесет)) квадратни метра
по скица, а по легитимиращи документи за
собственост - от 1296 (хиляда двеста деветдесет и шест) квадратни метра, при съседи по скица: ул. “Казбек”, УПИ № VI-760,
УПИ № IV-757 и улица.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, „ Д.“ ООД, ЕИК******** и С.А.Г.,
ЕГН ********** ***, да заплатят на „Т.Т.“ ООД, ЕИК ********, разноски по водене
на делото в размер на 2 589,51 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание
чл.135, ал.1 ГПК, искове за обявяване на относителна недействителност спрямо „Т.Т.“ ООД, ЕИК ********,
срещу Д.“ ООД, ЕИК******** и Г.С.Б., ЕГН
********** от гр. София, ж. к. “***********на сделка по
нотариален акт № 78 от 04.12.2012 г., том III, per. № 16383, дело № 411/2012 г.
на нотариус В.И., per. № 271 на НК, вписан в Службата по вписвания - гр. София
с вх. per. № 54945 от 04.12.2012 г., акт № 111, том № СХХХ, дело № 28535 от
2012 г. за прехвърляне на собствеността от „Д.“ ООД на С.А.Г. по отношение на
недвижим имот, изграден в груб
строеж, находящ се в многофункционална
масивна сграда „Б.– ЮГ“, състояща се от
две строителни секции със самостоятелно стълбищни клетки, включващи жилища,
офиси, магазини, ресторант /бирария/ и гаражи, а именно: Самостоятелен обект в
сграда е идентификатор 68134.1932.755.1.2 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири, точка, хиляда деветстотин тридесет и две, точка, седемстотин петдесет
и пет, точка, едно, точка, две) по кадастралните карти и регистри, одобрени със
заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК,
с адрес: гр. София, район Витоша,
м. “********(сто), етаж 3 (трети), който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот
с идентификатор № 68134.1932.755 и представлява АПАРТАМЕНТ А2 /буква “А” две/,
находящ се на кота “+9,75 м”, със
застроена площ от 98,28 кв. м /деветдесет и осем цяло двадесет и осем стотни),
състоящ се от: антре, дневна- трапезария
с кухненски бокс, спалня, тераса и баня
с тоалетна при граници: апартамент АЗ, коридор, апартамент А1, двор,
улица и при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
68134.1932.755.1.1 и 68134.1932.755.1.3, под обекта - 68134.1932.755.1.19,
68134.1932.755.1.20,
68134.1932.755.1.17 и 68134.1932.755.1.16 и над обекта -
68134.1932.755.1.5 и 68134.1932.755.1.4, заедно с МАЗЕ № 2, находящо
се на трети сутерен, кота “- 9,20
м”, с площ от 2, 99 /две цяло и
деветдесет и девет стотни/ кв. м, при
граници: мазе № 1, коридор,
мазе № 3, машинно помещение, заедно с 4,7465 % (четири цяло седем хиляди
четиристотин и пет десетохилядни върху сто), равняващи се на 21, 39 кв.м
(двадесет и едно цяло и тридесет и девет стотни) идеални части от припадащите
се към жилищната част общи части от сградата,
заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което се намира сградата, съставляващо урегулиран поземлен имот V-755
(пети за имот с планоснимачен номер седемстотин петдесет и пет), находящ се в гр. София, ул. “******** (номер
шестдесет и пет) и ул. “Р.” (старо наименование “Василашко езеро”), квартал 9 (девети) по плана на град
София, местност „Манастирски ливади –
Запад“, одобрен със Заповед №
РД-09-50-66/10.02.1999 г., с решение № 6 (шест) по точка 2 от протокол № 24
(двадесет и четири) от 30.03.2001 г. и решение № 85 по протокол № 56 (петдесет и шест) от
06.08.2003 г. на Столичния общински съвет и Заповед № РД-09-50-
913/23.07.2007 г. на Главни архитект на София, с площ от 1230 (хиляда двеста и
тридесет) квадратни метра по скица, а по легитимиращи документи за собственост
- от 1296 (хиляда двеста деветдесет и шест) квадратни метра, при съседи по скица: ул. “Казбек”, УПИ №
VI-760, УПИ № IV-757 и
улица и на сделка по нотариален акт № 90 от 06.12.2012 г.,
том III, per. № 16628, дело № 442/2012 г. на нотариус В.И., per. № 271 на НК, вписан в Службата по вписвания гр. София с
вх. per. № 55576 от 06.12.2012 г., акт №
82, том № СХХХИ, дело № 29083 от 2012 г. за прехвърляне на
собствеността от „Д.“ ООД на Г.С.Б., по отношение на
недвижим имот, изграден в груб
строеж, находящ се в многофункционална масивна сграда „Б.– ЮГ“, състояща се от
две строителни секции със самостоятелно стълбищни клетки, включващи жилища,
офиси, магазини, ресторант /бирария/ и гаражи, а именно: 12, 43/437,37
(дванадесет цяло и четиридесет и три стотни върху четиристотин тридесет и седем
цяло и тридесет и седем стотни) кв.м идеални части от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 68134.1932.755.1.21 (шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири, точка, хиляда деветстотин тридесет и две, точка, седемстотин
петдесет и пет, точка, едно, точка, двадесет и едно) по кадастралните карти и
регистри, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. София, район Витоша,
м. “********(сто), етаж -1 (минус
едно), който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 (едно), разположена в
поземлен имот с идентификатор № 68134.1932.755 и представлява ПОДЗЕМЕН
ГАРАЖ, находящ се на първи
сутерен, кота “-3,80 м”, целият с площ по одобрен архитектурен
проект от 437.37 (четиристотин тридесет и седем цяло и тридесет и седем стотни)
кв.м, при граници: рампа, стълбище
към жилищата, асансьор, стълбище
към офиси, машинно, сутеренна стена и при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – няма; под обекта -68134.1932.755.1.22; над обекта -
68134.1932.755.1.12,68134.1932.755.1.11, 68134.1932.755.1.14 и
68134.1932.755.1.12, които идеални части
са отредени в ПАРКОМЯСТО Р11 (буква
“Р” единадесет), находящ се на първи
сутерен, кота “-3,80 м”, с площ 12, 43 кв. м (дванадесет
цяло и четиридесет и три стотни) при съседи: паркомясто Р12,
паркомясто Р10, помещение - помпи
водопровод, подземна улица, заедно с 1,0803% (едно цяло осемстотин и три
десетохилядни върху сто), равняващи се
на 18, 56 кв.м (осемнадесет цяло и петдесет и шест стотни) идеални части от
припадащите се към гаражните общи части от сградата, заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, в което се намира сградата,
съставляващо урегулиран поземлен имот V-755 (пети за имот с планоснимачен номер
седемстотин петдесет и пет), находящ се
в гр. София, ,ул. „******** (шестдесет и пет) и ул. “Р.” (старо наименование
„Василашко езеро“), кв. 9 по плана на град София, ,местност „Манастирски ливади
– Запад“, одобрен със заповед № РД-09-50-66/10.02.1999 г., с решение № 6 (шест) по точка 2 (две) от
протокол № 24 (двадесет и четири) от 30.03.2001 г. и решение № 85 (осемдесет и пет) по протокол № 56 (петдесет и шест) от 06.08.2003 г. на
Столичния общински съвет и заповед № РД-09-50-913/23.07.2007 г. на Главния
архитект на София, с площ от 1230
(хиляда двеста и тридесет) квадратни метра по скица, а по легитимиращи
документи за собственост — от 1296 (хиляда двеста деветдесет и шест) квадратни
метра при съседи по скица: ул. “Казбек”,
УПИ № VI-760, УПИ № IV-757 и
улица.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Т.Т.“ ООД, ЕИК ********, да заплати на Г.С.Б., ЕГН ********** от гр. София,
ж. к. “Хаджи Димитър“, бл. 115, вх. “А“, ет.4, ап.11, разноски по водене на делото в размер на
1 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
2 – седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: