Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.Ловеч, 24.10.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в
открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
при секретаря
Галина Аврамова като разгледа докладваното от съдия Павлова в.гр.д. №488 по описа за
2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.
от ГПК.
С решение №584/27.03.2019 г. постановено по
гр.д.№2198/18 г. ПлРС е отхвърлил предявения иск на основание чл.31 ал.2 от ЗС
от М.Г.Г. ЕГН ********** чрез адв.И.А. със съдебен адрес *** против Я.Г.Г. ЕГН **********
*** за заплащане на обезщетение в размер на сумата 5004 лв. за периода от
20.03.2017 г. до 17.03.2018 г. за лишаване от ползването на собствената на
ищеца ½ ид.ч. от следните недвижими имоти:апартамент 012 находящ се в
гр.София вх.А ет.-2 със застроена площ 53,20 кв.м. и мазе №26 построен върху
дворно място, находящо се в гр.София, съставляващо п.І-84, 87,88,89 и 90
кв.1020 Б по плана на гр.София м.Лагера и гараж №8 във вх.А на партерен етаж
със застроена площ 18,62 кв.м. като неоснователен.
Подадена е въззивна жалба от М.Г. *** против решение от
27.02.2019 г. постановено по гр.д.№2198/18 г. по описа на ПлРС, с която изцяло
обжалва същото с твърдения за незаконосъобразност и неправилност. Твърди, че РС
е достигнал до извода, че няма доказателства ответника да е възпрепятствал
ползването на имотите с оглед предоставянето на ключове на същите в съдебно
заседание съобразно протокол от о.с.з. на СРС, но този извод е погрешен.
Представя протокол за опис на недвижимите имоти, видно от който в хода на описа
са използвани услугите на ключар и е издадена нарочна фактура, която прилага,
като твърди, че в протокола за опис се установява, че в гаража има МПС и вещи,
които предполагат, че същия у отдаден под наем на трети лица. Твърди, че
предоставянето на ключове без същите да са годни да отключват процесните имоти
не може да бъде възприемано от съда еднозначно като доказателство за достъп,
тъй като може на следващ етап да са подменени патроните, катинарите или други
аналогични механизми. Сочи, че процесния наем е търсен, тъй като жилището е
едностайно и в него не могат да живеят две домакинства, като е изслушано
заключение и на вещо лице за наемната цена на 1/2 от него. Моли съда да отмени
изцяло атакуваното решение на ПЛ РС.
В срок е постъпил и писмен отговор от Я.Г. чрез адв.А.Д., с която моли да бъде оставена без
уважение въззивната жалба. Твърди, че няма посочено нито едно твърдение в какво
се състои порочността на обжалваното решение, а бланкетно се навеждат доводи по
ирелеванти за казуса детайли, без да се сочат аргументи досежно факта, че
предявеният иск по чл.31 ал.2 от ЗС е изначално недопустим, след като
съсобствеността е прекратено с решение №165261/6.07.2017 г по гр.д.№8200/15 г.
на СГС. Твърди, че по делото за делба ищецът не е предявил иск по сметки, нито
е претендирал възлагане или ползване на делбения имот, а след влизане в сила на
решението, съсобственост вече е прекратена, считано от 20.07.2017 г. Сочи, че
няма данни ответника да ползва имота и да е лишил ищеца от ползването му, няма
надлежно връчено писмено поискване на обезщетение, като няма данни поканата от
19.01.2015 г. да е връчена на ответника. Моли съда да потвърди съдебния акт, с
който да се остави без уважение жалбата като неоснователна и недоказана и да се
потвърди изцяло решението на ПлРС като правилно на база събраните
доказателства. Моли съда да задължи ищеца да внесе депозит за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание за въззивника се
явява адв.И. А., който поддържа въззивната жалба, като моли атакуваното решение
да бъде отменено, а искът да бъде уважен като основателен и доказан. Представя
списък на разноските и претендира заплащането им при уважаване на иска.
Въззиваемият се представлява от
назначеният му особен представител адв.Д., която поддържа отговора си и
представя подробна писмена защита в подкрепа на твърденията си, че решението на
ПлРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
След като решението е връчено на
въззивника на 1.04.2019 г., а въззивната жалба е подадена на15.04.2019
г./п.пл./ срещу подлежащ на контрол съдебен акт, съдът намира, че тя е
допустима. След отвод на целия съдийски състав на Пл.ОС, Апелативен съд-Велико
Търново е определил ЛОС, който да се произнесе по подадената въззивната жалба.
От
събраните по делото доказателства:гр.д.№2198/18 г. на ПлРС, от становищата на
страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът
намира за установени следните фактически обстоятелства:
От представеното по делото удостоверение за н-ци
№5887/6.12.2013 г. на Община-Плевен се установява, че Г.М.Г. е починал на
3.12.2013 г., като е оставил за н-ци двамата си сина М.Г.Г. и Я.Г.Г. съответно
ищец и ответник в настоящето производство.
От представеният по делото нот.акт №80 т.LL д.№19808/96 г. съдът установява, че на
25.09.1996 г. е сключен договор за учредявяне на право на строеж /суперфиция/
по силата на който, на общия наследодател на страните Г.М.Г. е учредено правото
на строеж, като след построяване на сградата, той става собственик на следният
недвижим имот, а именно:ап. №12 във вх.”А” на втория етаж със застроена площ
53,20 кв.м. състоящ се от дневна, кухня, входно антре, баня и тераса, при
съседи ап.13, улица, стълбище, и ап.11 заедно с мазе №26 с полезна площ 8,23
кв.м. при съседи мазе 27 от две страни коридор и улица, ведно със съответните
ид.части от общите части на сградата, както и на гараж №8 във вх.А на партерен
етаж със застроена площ 18,62 кв.м. при съседи гараж №9 офис 1 двор и гараж 7
ведно със съответните ид.части от общите части на сградата.
В СРС е образувано гр.д.№8200/15 г. за делба на
гореописаният недвижим имот между наследниците на Г. Г.-настоящите въззивник и
въззиваем, като с влязло в сила съдебно решение №4097/7.04.2016 г. е допуснато
извършването на съдебна делба между М.Г.Г. и Я.Г.Г. по отношение на този имот, като дяловете им са
определени на ½ за всеки от тях.
С молба с вх.№908/11.01.2019 г. адв.А. представя на ПлРС
копие от протокол от открито съдебно заседание, поведено на 17.03.2016 г. по
гр.д.№8200/15 г. по описа на СРС, от което се установява, че ключовете за
процесния апартамент, вътрешна, външна врата и за гаража за предадени на М.Г.Г.
от процесуалния представител на Я.Г. адв.С..
Постановено е съдебно решение №165261/6.07.2017 г. по
гр.д.№8200/15 г. по описа на СРС във втората фаза на делбата,с което процесният
имот е изнесен на публична продан.
Представена по делото е покана от М.Г.Г. чрез адв.А.до Я.Г.Г.
с посочен адрес ***, в която заявява, че е лишен практически от ползване на
съсобствената вещ-процесният апартамент и гараж
и моли да му бъде заплащана наемна цена 600 лв. месечно до 25 число на
всеки текущ месец.
Приложена по делото е копие от товарителница №00032474/19.01.2015 г. с подател адв.И.А. и
адресирана до „Я.Г. с адрес ***, „Технополис България” ЕАД-София, ул.”Царица
Йоанна” №70. Представено е и извлечение от за доставената от куриерската фирма
„Интайм” пратка с товарителница №00032474/19.01.2015 г. от която се установява, че тя е доставена н
20.01.2015 г. на получателя С..
В съдебно заседание на 7.12.2018 г. състав на ПлРС е
направил констатация на представена нот.покана и на представена разписка за
получаването й, от която е констатирал, че същата е пратена на 19.01.2015 г. и
е връчена на 20.01.2015 г. на адрес гр.София ул.”Царица Йоанна” №7 магазин
„Технополис” с получател лицето С..
Представена по делото е справка за актуално състояние на
трудовите договори на ответника Я.Г., от която се установява, че той а работил
по трудов договор в „Технополис
България” ЕАД-София, гр.София, ж.к
„Младост” Околовръстен път, Хипермакет „Технополис”
От представената по делото справка на л.60 от НБД за
лицето Я.Г.Г. се установява, че той е женен за Г.Х.С.-Г.ева.
Представено по делото е съдебно решение №1797/26.10.2017
г. по гр.д.№2611/17 г. по описа на ПлРС, с което е осъден на основание чл.31 ал.2 от ЗС Я. ***
да заплати на М.Г. *** сумата 8 290,64 лв обезщетение за периода от
20.01.2015 г. до 20.03.2017 г. за ползата, от която ищецът е лишен в резултат
на ползването само от ответника на съсобствени недвижими имоти, находящи се в
гр.София и представляващи: ап. №12 във вх.”А” на втория етаж със застроена площ
53,20 кв.м. състоящ се от дневна, кухня, входно антре, баня и тераса, при
съседи ап.13, улица, стълбище, и ап.11 заедно с мазе №26 с полезна площ 8,23
кв.м. при съседи мазе 27 от две страни коридор и улица, ведно със съответните
ид.части от общите части на сградата, както и на гараж №8 във вх.А на партерен
етаж със застроена площ 18,62 кв.м. като искът до пълния претендиран размер от
15 600 лв е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Със същото
решение на ищеца е присъдена и сумата
1811,08 лв, представляваща лихва върху главницата за периода от 26.01.2017 г.
до 20.03.2017 г. като за разликата до претендираните 3433,83 лв и за периода
20.01.2017 г. до 26.01.2015 г. искът е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
За правилно решаване на спора Пл РС е допуснал
назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която е изготвена компетентно и
безпристрастно от в.л.Силвия С., която дава заключение, че наемната стойност на
процесния апартамент, находящ се в гр.София възлиза на сумата 6161 лв. месечно,
а на гаража-218 лв. месечно.
При тези
данни настоящата инстанция намира, че е сезирана с предявен
иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС от М.Г. *** против Я. *** за заплащане на обезщетение в
размер на сумата 5004 лв. за ползата от която той е бил лишен в периода от
20.03.2017 г. до 17.03.2018 г. от съсобствения им
недвижим имот, находящ се в гр.София, а именно: ап. №12 във вх.”А” на втория
етаж със застроена площ 53,20 кв.м. състоящ се от дневна, кухня, входно антре,
баня и тераса, при съседи ап.13, улица, стълбище, и ап.11 заедно с мазе №26 с
полезна площ 8,23 кв.м. при съседи мазе 27 от две страни коридор и улица, ведно
със съответните ид.части от общите части на сградата, както и на гараж №8 във
вх.А на партерен етаж със застроена площ 18,62 кв.м. ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
За да бъде уважена тази претенция следва неползващият
съсобственик, в случая ищецът М.Г. да е отправил писмено искане и то да е
получено от ползващия съсобственик-ответникът Я.Г. и въпреки това той или член
на неговото семейство да продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата
обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои/лични или на
семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик,
или пък да има достъп до общата вещ и да не допуска друг съсобственик да си
служи с нея/например да държи ключа/ или пък ползващият съсобственик да е
допуснал на безвъзмездно основание трето за съсобствеността лиза, което само
или заедно с него да ползва общата вещ. В този смисъл ВКС се е произнесъл в ТР
№7/2.11.2012 г. по т.д.№7/12 г. на ОСГК, където е прието, че лично ползване по
смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, който
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им, без да събират добиви или граждански плодове. В тежест на
ищеца-съсобственик, претендиращ обезщетението за ползата, от която е лишен, е
задължението да установи при условията на пълно и главно доказване, че от
страна на ответникът, ползващ имота съсобственик, са налице действия, които
отричат или препятстват възможността за достъп до имота и реално ползване на
същия по предназначения съобразно неговите права, в случая ½ от
процесния имот. Районен съд-Плевен е указал правилно в доклада си доказателствената
тежест на страните, като изрично в с.з.на 7.12.2018 г. му е указал чрез
процесуалния му представител адв.А., че не сочи доказателства относно
обстоятелството ползва ли ответника имота в размер, по-голям от съответстващия
на правата му, както и достигнала ли е нот.покана до ответника. Ищецът е
представил към исковата си молба покана, за която обаче няма данни да е връчена
лично на ответника. На първо място съдът намира, че от представените
товарителница и справка за доставена пратка от куриерска фирма „Интайм” не
става ясно дали точно тази покана е предадена от адв.А.. В графата „описание на
пратката” не е посочено какво представлява тази пратка, за да се направи извод,
че това е точно процесната покана, още повече, че същата не е датирана. Освен
това тя е изпратена по месторабота на ответника Я.Г., но е получена на друг
адрес на фирмата-работодател- „Технополис България” ЕАД-София, ул.”Царица
Йоанна” №70, различен от този, посочен в справка извлечението за актуално
състояние на трудовите договори на ответника Я.Г. „Технополис България”
ЕАД-София, гр.София, ж.к „Младост”
Околовръстен път, Хипермакет „Технополис”, като за получател се е подписало
лице с фамилията С.. Твърденията на ищеца са, че това е неговата съпруга, но
нейното име е Г.Х.С.-Г.ева, а и няма данни тя да работи на същото работно
място, където работи съпругът й. Следователно настоящата инстанция приема, че
процесната покана за заплащане на обезщетение в размер на сумата 600 лв.
месечно не е достигнала до знанието на ответника.
Настоящата инстанция приема за доказано, че ключовете за
процесния апартамент, вътрешна, външна врата и за гаража за предадени на ищца М.Г.Г.
от процесуалния представител на Я.Г. адв.С. в съдебно заседание на 17.03.2016
г. по гр.д.№8200/15 г. по описа на СРС, който факт се твърди от пълномощника на
ищеца в изрична негова молба, т.е. ищеца признава за станал неизгоден за него
факт. Твърденията едва във въззивната жалба, че тези ключове са били негодни не
следва да се съобразяват и обсъждат от въззивната инстанция, тъй като е налице
преклузията на чл.266 ал.1 от ГПК. В исковата молба ищецът е твърдял, че такива
ключове въобще не са му предоставяни, а в молбата си с вх.№908/11.01.2019 г.
адв.А. представя на ПлРС копие от протокол от открито съдебно заседание, като
заявява, че ключовете са предадени на неговият доверител, а не че са негодни.
С
оглед на гореизложеното и след като не са доказани предпоставките на чл.31 ал.2
от ЗС, че има връчена покана от ищеца до ответника за заплащане на обезщетение от една страна, а от друга се
установява, че ключовете от процесния имот са връчени в с.з. по гр.д. №8200/15
г. на 17.03.2016 г. ,т.е. преди началната дата на претенцията на ищеца-20.03.2017
г., то искът предявен от М.Г. *** против Я. *** за заплащане на обезщетение в
размер на сумата 5004 лв. за ползата от която той е бил лишен в периода от
20.03.2017 г. до 17.03.2018 г. от съсобствения им
недвижим имот, находящ се в гр.София, а именно: ап. №12 във вх.”А” на втория
етаж със застроена площ 53,20 кв.м. състоящ се от дневна, кухня, входно антре,
баня и тераса, при съседи ап.13, улица, стълбище, и ап.11 заедно с мазе №26 с
полезна площ 8,23 кв.м. при съседи мазе 27 от две страни коридор и улица, ведно
със съответните ид.части от общите части на сградата, както и на гараж №8 във
вх.А на партерен етаж със застроена площ 18,62 кв.м. ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези, на ЛРС атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход от процеса съдебни разноски не следва да се присъждат, тъй като са сторени само от въззивника.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно
решение №584/27.05.2019 г. постановено
по гр.д.№2198/18 г. по описа на Районен
съд-гр.Плевен.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
.
2.