№ 1013
гр. Русе, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20254520101695 по описа за 2025 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от
ГПК.
Ищцата Д. Д. И. твърди, че по силата на изпълнителен лист от 10.03.2010 г.,
издаден по ч.гр.д.№ 1561/10 г. по описа на РС–Русе, дължи на ответника следните
суми: 1 845,46 лв. главница по договор за заем с „ОББ“ АД; 456,25 лв. договорна лихва
за периода 19.12.2006 г. — 07.03.2010 г.; 626,48 лв. наказателна лихва и 331,98 лв.
разноски в гражданското производство. За присъдените в полза на банката суми
последната образувала изп.д.№ 219/10 г. по описа на ЧСИ Цветанка Г.. Впоследствие,
след извършената облигационна сделка, по силата на която „ОББ“ АД продава
вземането си на „ЕОС Матрикс" ЕООД, по искане на цесионера/взискател и ответник в
настоящото производство изпълнителното дело било преместено при ЧСИ Венцислав
Маринов, където се води под № 575/12 г. Същото било прекратено на 27.03.2018 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съобразявайки фактическия състав на посочената
правна норма, ЧСИ се убедил, че последното валидно изпълнително действие по
делото било извършено най-късно в началото на 2016 г. За всички извършвани
изп.действия по прекратеното изпълнително дело ищцата не била уведомявана. На
същата дори не й била връчена ПДИ.
Впоследствие, на 12.02.2025 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД поискало да му бъде
върнат изпълнителният лист от прекратеното през 2018 г. изп.д.№ 575/12 г., като въз
основа на него било образувано ново изп.д.№ 164/25г. по описа на ЧСИ В.Маринов.
Съдебният изпълнител изпратил на ищцата уведомление за образуването му, от което
1
тя разбрала за пръв път за процесните парични претенции спрямо нея.
Тъй като последното валидно изпълнително действие по изп.д.№ 575/12 г. по
описа на ЧСИ Венцислав Маринов било извършено през 2016 г., към датата на
образуване на настоящото изп.дело, по което изпълнителното основание се покривало
с това по изпълнителното дело от 2012 г., изминал период от 9 г., поради което правото
на принудително изпълнение на ответника било погасено по давност.
Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено спрямо
ответника, че правото му на принудително изпълнение по отношение на ищцата за
сумите: 1845,46 лв.-главница по договор за заем с „ОББ“ АД; 456,25 лв. договорна
лихва за периода 19.12.2006 г. - 07.03.2010 г.; 626,48 лв. наказателна лихва и 331,98 лв.
- разноски в гражданското производство, предмет на изпълнение по изпълнителен лист
от 10.03.2010г., издаден по ч.гр.д.№ 1561/2010 г. по описа на РС-Русе, за което е
образувано изп.д.№ 164/25 г. по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, е погасено по
давност.
Според ответника, по делото оставал спорен въпросът единствено за изтичане
на давностния срок за събиране на вземането му. За установените вземания със
заповед за изпълнение погасителната давност била петгодишна и започвала да тече от
датата на влизането на заповедта в сила, тъй като влязлата в сила заповед за
изпълнение установявала вземането със сила на пресъдено нещо, поради забраната за
пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства (чл. 424 и чл. 439
ГПК).
В конкретния случай вземането било съдебно установено с влязла в сила
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. С изтичането на преклузивния срок за
подаване на възражение против заповедта се получавал крайният ефект на окончателно
разрешен правен спор относно съществуването на вземането, като по аргумент от чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, за цялото вземане следвало да се прилага петгодишната погасителна
давност.
В процесния случай до 26.06.2015 г. давност не била текла. Съгласно ТР №
3/28.03.2022 г. по тълк.д.№ 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителният
процес относно вземанията по образувани преди обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г.
по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е
текла. За тях тя е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато било обявено за
загубило сила ППВС № 3/1980 г. В Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д.№ 9722/2021 г.
на ВКС, било разгледано даденото с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г.
ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение на валидните изпълнителни действия като
действия за принудително събиране на паричното притезание, предприети от съдебния
изпълнител по редовна молба за изпълнение /в която взискателят е посочил
изпълнителен способ за осребряване имуществото на длъжника (чл. 426, ал. 2 ГПК),
2
включително когато първоначалната й нередовност е била поправена в срок, както и
молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Съгласно чл. 3, т. 2 от 3акона за мерките и
действията по време на извънредното положение (ДВ, бр.28.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г.), считано от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спират
да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичването
на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задъпжения за
частноправните субекти.
В процесния случай не била изтекла предвидената в чл. 110 33Д, вр. чл.117, ал.
2 33Д, петгодишна погасителна давност за вземанията, обективирани в процесния
изпълнителен лист. В нито един момент за това вземане не била изтекла погасителната
давност.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
Предмет на отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК е
недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.
Ищцата основава претенцията си на обстоятелства, настъпили след
приключване на ч.гр.д.№ 1561 по описа за 2010 г. на РС-Русе, по което в полза на
„Обединена Българска Банка“ АД е издаден изпълнителен лист срещу Д. Д. И. за
заплащане на сумите: 1845.46 лв. главница, ведно със законната от 08.03.2010 г. до
окончателното й изплащане, 456.25 лв. договорна лихва, 626.48 лв. наказателна лихва и
331.98 лв. разноски.
По същество се твърди юридически факт от категорията на юридическите
събития – изтичането на петгодишен давностен срок, по аргумент от чл.117, ал.2 ЗЗД,
за вземане, установено по заповедно производство, за което не е воден установителен
иск. Обективно давностният срок тече след постановяване на съдебния акт, поради
което искът се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е и основателен.
Въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№ 1561/2010 г. по описа на
РС-Русе, по молба на Банката, на 23.03.2010 г. е образувано изп.дело № 219/2010 г. по
описа на ЧСИ Цветанка Г., рег.№ 760 и район на действие ОС-Русе. В самата молба е
поискано извършването на конкретни изпълнителни действия.
На 26.03.2010 г. е вписана възбрана върху имот на длъжницата.
3
На 31.10.2011 г. с договор за прехвърляне на вземания „ОББ“ АД прехвърля
вземането си по процесния изп.лист на „ЕОС Файнънс“ ООД. Вместо това дружество,
като взискател по изпълнителното дело на 26.03.2012 г. е конституирано „Еос
Матрикс“ ООД. Впоследствие, на 18.09.2012 г. делото е изпратено по подсъдност на
ЧСИ Венцислав Маринов и образувано под № 575/26.09.2012 г. вече със страни „Еос
Файнънс“ ООД и Д. И..
С молби от 09.11.2012 г., 17.05.2013 г. и 16.04.2014 г. взискателят е поискал
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 11.06.2015 г. „Еос Файнънс“ ООД е поискало налагане на възбрани върху
притежаваните от длъжника имоти.
С Постановление от 27.03.2018 г. на ЧСИ Венцислав Маринов производството
по горното изп.дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С приемо-предавателен протокол от 12.02.2025 г. на „Еос Матрикс“ ЕООД, като
универсален правоприемник на заличения търговец „Еос Сървисис“ ЕООД, е предаден
оригинала на процесния изп.лист срещу ищцата, като въз основа на него е образувано
ново изп.дело под № 164/19.02.2025 г. по описа на същия ЧСИ - Венцислав Маринов.
С разпореждането за образуването му са предприети и конкретни изпълнителни
действия – запор въргу банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника.
Спрямо ищцата за вземането, за което са издадени заповед за изпълнение и
изп.лист по ч.гр.д.№ 1561/2010 г. по описа на РС-Русе, се прилага общата 5-годишна
погасителна давност (чл.117, ал.2 от 33Д). Срокът на погасителната давност за
процесното вземане е бил прекъснат на 23.03.2010 г. с подаване на молбата за
образуване на ИД № 219/2010 г. по описа на ЧСИ Цветанка Г., съдържаща искане за
прилагане на годен изпълнителен способ и не е текъл до 26.06.2015 г., предвид
действащото до тази дата ППВС № 3/18.11.1980 г. (отменено с ТР № 2/2015 г.,
постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, която отмяна действа само
занапред). По отношение на давността и нейното спиране и прекъсване, ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК сочи определени изпълнителни
действия, имащи пряко отражение върху давностния срок, но урежда въпроса
занапред, след датата на постановяването му. Изпълнителното производство е било
образувано на 23.03.2010 г. – при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. Съгласно
даденото в него тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, като докато трае изпълнителния процес давност не тече. С постановяване на
ТР № 2 от 26.06.2015 г. съдебната практика приема, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира, като във връзка с
това, цитираното по-горе ППВС се счита за изгубило сила. Отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г., поражда действие от датата на
4
обявяването на Тълкувателното решение, като даденото в него разрешение се прилага
от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, приключили преди това. Съгласно ТР № 2/2023 г. от
04.07.2024 г. по т.д.№ 2/2023 г. на ОСГТК, настъпването на перемпцията е основание
за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма
за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото
на принудително изпълнение.
От изложените пo-горе факти е видно, че към 26.06.2015 г. (датата на обявяване
на ТР № 2) изпълнителното производство по ИД № 575/2012 г. на ЧСИ Венцислав
Маринов е било висящо. След посочената дата по делото няма извършвани
изпълнителни действия, прекъсващи давността, до образуването на последното
изпълнително дело на 19.02.2025 г. под № 164 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов.
Ето защо, при съобразяване на постановеното в ТР № 2 от 2015 г. и ТР № 2 от 2024 г.,
както и на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, погасителната давност е изтекла още през м.09.2020 г. Новото
изпълнително дело е образувано от „Еос Матрикс“ ЕООД четири години по-късно,
когато правото на принудително изпълнение на длъжника вече е било погасено.
Между предприетите изпълнителни действия по първото и второто изпълнителни
дела, до образуването на третото изп.дело, е изминал срок по-дълъг от пет години,
поради което следва да се приеме, че самото изпълняемо право на ответника-взискател
е погасено по давност.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищцата
деловодни разноски. Такива се претендират в общ размер 1276-82 лв., от които 276.82
лв. заплатени държавни такси и 1000 лв. адвокатско възнаграждение. В отговора си по
делото ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното
адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 ГПК. Съобразно фактическата и правна
сложност на делото, провеждането на едно открито съдебно заседание по спора, съдът
намира възражението за основателно, поради което редуцира дължимото на ищцата
адв.възнаграждение на 626 лв., съгласно минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 2 ГПК, по отношение
на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Младост, ж.к.»Младост 4», ул.»Бизнес Парк София» № 1, сграда 15,
вх.А, ет.4, че правото му на принудително изпълнение по отношение на Д. Д. И., с ЕГН
**********, за сумите: 1845,46 лв.-главница по договор за заем с „ОББ“ АД; 456,25 лв.
договорна лихва за периода 19.12.2006 г. - 07.03.2010 г.; 626,48 лв. наказателна лихва и
331,98 лв. - разноски, предмет на изпълнителен лист от 10.03.2010 г., издаден по ч.гр.д.
№ 1561/2010 г. по описа на РС-Русе, за което е образувано изп.д.№ 164/25 г. по описа
на ЧСИ Венцислав Маринов, е погасено по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Младост, ж.к.»Младост 4», ул.»Бизнес Парк София» № 1,
сграда 15, вх.А, ет.4, р-н Витоша, ж.к.»Малинова долина», бул.»Рачо Петков-
Казанджията» № 4-6, да заплати на Д. Д. И., с ЕГН **********, 902.82 лева деловодни
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6