№ 199
гр. Шумен, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нели Г. Батанова
при участието на секретаря Станка Ст. А.а
в присъствието на прокурора Д. Арк. Д.
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело №
20253600200519 по описа за 2025 година
Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Производството е образувано въз основа на Решение за постановяване на финансова
санкция, наложена от Zentrale Buβgeldstelle /Централна служба за глоби/ и изпратено за
изпълнение от Bundesamt für Justiz Bonn, Германия /Федерална служба «Правосъдие» Бон,
Германия/. Решението е за налагане на финансова санкция от държава - членка на
Европейския съюз – Република Германия и се отнася за деяние, което съставлява
административно нарушение по немското законодателство.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване
на съдебното решение за основателно и пълно, като дава становище да бъде уважено.
Предлага да се приеме за изпълнение и за това обстоятелство се уведоми изпращащата
страна и Министерството на правосъдието.
От изготвената от Окръжен съд Шумен служебна справка от НБД население се
установява, че с дата на раждане *** год. е лицето М. А. М., с постоянен адрес гр. ***, ул.
„*** № 14, обл. Шумен. Засегнатото лице – М. М. е редовно призован явява се. Заявява, че
не е заплатил наложената му санкция, но изразява готовност при покана от НАП да я
заплати.
Преди това засегнатото лице е запознато с Решението на изпращащата държава.
Изпращащата държава - Германия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма
направена частична вноска. В съдебно заседание не се представят доказателства за пълно
или частично изпълнение на санкцията, в която и да е държава – членка на Европейския
съюз.
Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова
санкция - Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24
февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции и приложените по делото доказателства намира за установено следното:
1
Производството е образувано въз основа на Решение за постановяване на финансова
санкция, наложена от Zentrale Buβgeldstelle /Централна служба за глоби/ и изпратено за
изпълнение от Bundesamt für Justiz Bonn, Германия /Федерална служба «Правосъдие» Бон,
Германия/. Решението за постановяване на финансовата санкция е на държава - членка на
Европейския съюз – Република Германия.
От изпратените ни документи съдът констатира, че се касае за наложена санкция и
разноски на лице от български произход /М. А. М./, което: “На 30.11.2024 година в 13:54 ч.
на Grafschaft, BAB 61 km 180,13, Fahrtrichtung Köln, в качеството си на шофьор на лек
автомобил с регистрационен номер ***, е превишил максимално допустимата скорост извън
населени места с 21 км./ч. Допустима максимална скорост 100 км./ч.; Установената скорост
/след приспадане на границите на толеранс/- 121 км./ч..“ Деянието представлява
административно нарушение, което се санкционира по реда StVО /Правилника за
движението по пътищата/, StVG /Закон за движението по пътищата/; и BKat /Федерален
Каталог за финансови санкции – наредба за каталога за глобите/.
Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска
област /съдебен район на Окръжен съд Шумен/, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да
разгледа Решението – чл. 31 от ЗПИИРКОРНФС.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от
решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по
образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон.
Удостоверението е издадено и подписано на 27.08.2025 год., преведено е на
български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата
държава Германия. Законът не поставя изискване акта за налагане на административното
наказание да бъде преведен. Достатъчно е, че същият е приложен към Решението и
Удостоверението. Приложен е.
Изпращащата държава Германия декларира в Решението, че върху дължимата сума
няма направена частична вноска. М. А. М. не представя други доказателства за пълно или
частично изпълнение, в която и да е държава членка на Европейския съюз. Поради което
съдът пристъпи към разглеждане на Решението за постановяване на финансова санкция във
връзка с основателността на искането за признаването му и допускането му за изпълнение.
Решението е на несъдебен орган на Федерална Република Германия и отговаря на
изискванията на чл.3, ал.1, т.1 предл. последно от ЗПИИРКОРНФС, доколкото е налице
влязла в сила финансова санкция за извършено административно нарушение на правилата за
движение по пътищата по Закона за движение по пътищата и Каталога на финансовите
санкции на Република Германия - страна членка на ЕС. Изпращащата държава Германия е
декларирала в решението, че производството е било писмено в т.2б на същото, поради което
и тя не е длъжна да прави каквито е да е отбелязвания в т.3. Решението се отнася за деяние,
което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на
българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението –
копие от Решението на Zentrale Buβgeldstelle /Централна служба за глоби/, съдържащо
информация за наложената финансова санкция и начина на формиране на направените
разноски в производството, въз основа на което е издадено удостоверението. Решението е
постановено по дело рег. № 23.6527079.4 на 15.01.2025 год. и е влязло в сила на 15.02.2025
година. Не са събрани доказателства, че срещу санкционираното лице за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата /Република Германия/ и
от изпълняващата /Република България/ е постановено и приведено в изпълнение решение
за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят
2
изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на
такива деяния.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или
левовата равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция
е в размер на 100 /сто/ евро + 28,50 /двадесет и осем евро и петдесет евроцента/ разноски
или в общ размер на 128,50 – сто двадесет и осем евро и петдесет евроцента.
Решението се отнася за деяние, за което не се изисква да съставлява престъпление или
административно нарушение според българското законодателство /т.е. не се изисква двойна
наказуемост/ – чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС - нарушаване правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП. Решението е било постановено срещу физическо лице,
което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна отговорност и
подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението. Видно от
представеното удостоверение засегнатото лице – М. М. - е било уведомено лично или чрез
упълномощен, според националния закон, представител относно правото си да обжалва
решението, както и сроковете за обжалване. Производството е било писмено.
Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното
удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може
да се откаже признаване и изпълнение.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИРКОРНФС. Ще следва представения акт да бъде признат и да бъде
изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/ съгласно чл.
32, ал.1 вр. чл. 16, ал.8 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността и в
български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова
санкция. Решението е постановено на 15.01.2025 година. От представена справка е видно, че
на тази дата курса на БНБ бълг. левове /евро е 1.95583 лв. за 1 EUR. Следователно
равностойността на 100 EUR в български левове е 195,59 лева /сто деветдесет и пет лева и
петдесет и девет стотинки/. Равностойността на 28,50 EUR в български левове е 55,74 лева
/петдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки /. Или ОБЩО равностойността на
128,50 EUR в български левове е 251,33 лева /двеста петдесет и един лева и тридесет и три
стотинки/.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание
чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС следва да бъде признато и изпратено за
изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава и допуска изпълнение на Решение на Zentrale Buβgeldstelle /Централна
служба за глоби/, референтен номер на преписката/дело рег. № 23.6527079.4 от 15.01.2025
год. влязло в сила на 15.02.2025 година.; FILE NO ІІІ7-9352/2Е-В15-36А 9293/2025 на
Федерална служба “Правосъдие” Bonn, GERMANY,
с коeто на българския гражданин М. А. М., роден на *** год., ЕГН - **********, с
3
постоянен адрес гр. ***, ул. „***“ № 14, обл. Шумен е наложена финансова санкция в
размер на 100 EUR с равностойност в български левове 195,59 лева /сто деветдесет и пет
лева и петдесет и девет стотинки/ и разходи по производството в размер на 28,50 EUR с
равностойност в български лева 55,74 лева /петдесет и пет лева и седемдесет и четири
стотинки/. Или ОБЩО равностойността на 128,50 EUR в български лева е 251,33 лева
/двеста петдесет и един лева и тридесет и три стотинки/.
На основание чл.36, вр. чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС признатото Решение да се изпрати
на Националната агенция на приходите за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати и на
Министерството на правосъдието на Република България.
На основание чл. 13 от ЗПИИРКОРНФС разноските по признаването и изпълнението
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на
територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес
пред Апелативен съд Варна.
Обжалването не спира изпълнението.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
4