№ 104
гр. Момчилград, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20215150200233 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.72 ал.4 от Закона за министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/, и образувано е по жалба на АС. АЛЬ. П., чрез
адв.Е.П. от АК- Кърджали, срещу Заповед за полицейско задържане на лице
рег.№ 303зз- 52 от 07.10.2021г. на полицейски орган при РУ- Кирково към
ОДМВР- Кърджали /Б. М. ЕНЧ., ПИ при РУ- Кирково/, с която е наложена
принудителна административна мярка "задържане за срок от 24 часа". В
жалбата, се излагат доводи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и
необоснована, издадена при съществени нарушения на процесуалните
правила и материално-правните норми, поради което се иска от съда да я
отмени. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, се явява лично и с.П. и
поддържа жалбата по развитите в нея и пледоарията подробни съображения в
тази насока.
Ответникът по жалбата- полицейският орган при РУ- Кирково към
ОДМВР- Кърджали, в с.з. лично и с ю.к.П., намира жалбата за
неоснователна, и иска оставянето й без уважение, респ. счита, че обжалваната
заповед е законосъобразна, и моли съда да потвърди същата, по съображения
в пледоарията и в представено писмено становище. Контролиращата страна
1
/РП- Кърджали, т.о. „Момчилград“/, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваната заповед е поставено жалбоподателят да бъде задържан
за 24 часа. Задържането е станало на 07.10.2021г. в 15,30 часа, а лицето е
освободено на същата дата- 07.10.2021г. в 19,00 часа. В заповедта за
задържане е посочено, че лицето е задържано на основание чл.72 ал.1 т.1 от
ЗМВР, във връзка с ЗМ № 109/07.10.2021г. на РУ- Кирково за извършено
престъпление по чл.143 ал.1 вр.167 ал.1 от НК- за това, че на 02.10.2021г. по
мобилният си телефон е принудил лицето БОРИСЛАВ БИСЕРОВ
КРАСИМИРОВ с ЕГН- **********, да дава дърва за огрев на лица-
активисти на политическа партия ДПС, като го е заплашил с уволнение.
Изготвени са декларация на лицето и протокол за обиск на същото,
като от него са иззети лични вещи, които по-късно са върнати на същият. От
приложената преписка по издаването на процесната Заповед е видно,
задържаното лице е освидетелствано от лекар при задържането му в
помещенията на полицията, който е установил, че същият има високо кръвно
налягане и аритмия, които го правят негоден за задържане, и поради това на
същата дата /на 07.10.2021г. в 19,00 часа, т.е. след 3 часа и 30 минути е бил
освободен от арестните помещения/. В тази насока са докладни записки за
конвоиране на лицето до ЦСМП- Кърджали за освидетелстване, Заповед за
конвоиране на лицето, Протокол за проведен инструктаж на конвоен наряд.
Като доказателство е приложено ДП № 109/2021г. на РУ- Кирково,
което видно от Уведомление рег. № 318000-3343/ 11.10.2021г. на РУ-
Кирково, е било образувано въз основа на получено заявление от 08.10.2021г.
за извършено престъпление по чл.143 ал.4 вр.ал.1 вр. чл.167 ал.1 вр.чл.18 ал.1
от НК- за това, че на 02.10.2021г., около 11,30 часа, в землището на
с.Дрангово, общ.Кирково, бил направени опит да бъде принуден Борислав
Бисеров Красимиров /горски стражар в ДГС-Кирково пи ЮЦДП- Смолян/, да
извърши нещо противно на волята му- да даде друг парцел за добив на дърва
за огрев на симпатизантите на политическа партия, като му били отправени
закани /че ще бъде уволнен/, като принудата е употребена спрямо служител
2
на Изпълнителна агенция по горите, при и по повод изпълнение на службата
му.
В цитираното ДП са приложени съответните писмени материали, по
които е била извършена проверка, въз основа на които е образувано
наказателното производство, като жалбата за отправени заплахи е подадена в
РУ- Кирково на 07.10.2021г. и в същата се съдържат твърдения за отправени
от жалбоподателя по настоящото производство спрямо посоченият по-горе
служител на ДГС- Кирково на 02.10.2021г.
По делото се установи, че са снети писмени обяснения от
задържаното лице в хода на проверката. Писмени обяснения са снети и от
други лица- посочени подробно в досъдебното производство, а в самото
досъдебното производство за времето от образуването на същото /от
08.10.2021г./ до изпращането на копие от същото в РС- Момчилград
/16.11.2021г./ са извършени разпити само на 2 лица, както и са изискани
няколко писмени документи, с които се изчерпват извършените процесуално-
следствени действия за срок от 1 месец и 1 седмица разследване.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното: Жалбата е процесуално допустима, като е подадена в
срок от лице, което има правен интерес от оспорването. Разгледана по
същество, същата се явява и основателна, поради следните съображения:
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен
полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР и в кръга на
предоставените му от закона правомощия. В същото време, съдът констатира,
че при постановяването на заповедта са допуснати нарушения на
административно- производствените правила от гледна точка на процедурата
при издаване на акта, като не са спазени формалните законово установени
процесуални изисквания.
Към момента на задържането разпоредбата на чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР
изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочване на
фактическите и на правните основания за задържането. При липса на мотиви,
съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания
акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл.
146, т. 2 от АПК и издаден в нарушение на чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР. Това е
така, защото при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност,
3
преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса,
доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически
основания за издаване и доколко те могат да се свържат с посочените от
издателя правни норми.
Както и по-горе се посочи, на първо място формалните реквизити на
заповедта съгласно разпоредбата на чл.74 ал.2 от ЗМВР не са налице, като
оспорената заповед е постановена в нарушение на нормативните изисквания
за съдържанието на акта, тъй като не са посочени конкретни данни,
обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка по
чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, който текст е посочен като правно основание за
постановяване на задържането. Съгласно цитираната разпоредба,
полицейските органи могат да задържат лице, в случай, че към момента на
задържането са някое от основанията по чл.72 ал.1 т.1-7 от ЗМВР. Видно от
съдържанието на оспорената Заповед, налице цифрово посочване на
основанието за задържането, както и словесното изписване на конкретната
хипотеза т.1 на чл.72 ал.1 от ЗМВР- във връзка с ЗМ № 109/07.10.2021г. на
РУ- Кирково за извършено престъпление по чл.143 ал.1 вр.167 ал.1 от НК- за
това, че на 02.10.2021г. по мобилният си телефон е принудил лицето
БОРИСЛАВ БИСЕРОВ КРАСИМИРОВ с ЕГН- **********, да дава дърва за
огрев на лица- активисти на политическа партия ДПС, като го е заплашил с
уволнение.
По така описаният начин фактическото основание за задържане на
лицето е неясно, защото не са описани никакви обстоятелства, които да
налагат самото задържане на лицето /жалбоподател в настоящото
производство/. Посочено е единствено, че задържането е във връзка с
посоченият ЗМ за извършено престъпление по чл.143 ал.1 вр.чл.167 ал.1 от
НК, с описаните конкретни фактически обстоятелства, сочещи на
предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, е
съпричастно по някакъв начин към въпросното деяние, но отново остава
неясно защо се предприема мярката по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР „ задържане за
срок от 24 часа“, при положение, че предполагаемото деяние е извършено 5
дена по-рано. Сиреч, не се установява какво е наложило задържането на
лицето 5 дни по-късно, а не веднага, след като същият е извършил
предполагаемото престъпление, т.к. не са изложени мотиви в тази насока.
Отделен неизяснен е въпросът какво е служебното качество на лицето,
4
спрямо което е била упражнена принудата /заплахата с уволнение по
телефона/ и кои и какви си тези активисти на цитираната политическа партия,
които е трябвало да получат дърва за огрев. Действително, в по-късен
момент, след образуването на досъдебното производство е установено
служебното качеството на лицето, спрямо когото се твърди, че е насочена
принудата, както и донякъде и лицето, активист на визираната партия, но това
са действия, последващи оспорената заповед, и съответно подлежащи на
доказване по всички правила на наказателното производство.
Както е известно, в производството по издаване на всеки един
административен акт излагането на мотиви в същият дава възможност на
адресата му да узнае какви са фактите, мотивирали административния орган,
да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност и на
горестоящият административен орган и съда да извършат проверката за
законосъобразност на акта. По изложените причини липсата на мотиви във
всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт.
От друга страна, дори и да се приеме, че към момента на издаване на
заповедта е имало данни лицето да е било свързано с някакво престъпление, е
било необходимо да се мотивира в акта защо се налага неговото задържане,
за да се прецени именно съразмерността на мярката с ограничаването на
правата. Такава обосновка липсва, поради което съдът намира, че
задържането му не е било оправдано с оглед целта на закона. Още повече,
както и по-горе се спомена, данните за евентуално престъпно деяние, с автор
жалбоподателят по настоящото производство, касаят дата, отстояща на 5 дена
от издаването на процесната заповед, и това прави неоснователно и
незаконосъобразно издаването на същата.
Според принципа на законността, административните актове се
издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона - чл.4 ал.2
от АПК, а съгласно принципа на съразмерността- чл.6 ал.2 от АПК,
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която
актът се издава.
В случая оспорената мярка не се явява приложена по отношение на
жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност, защото
задържането не може да е самоцел, а следва да е съобразно с целта на
5
ограничението и да се явява пропорционално на засягането правото на
свобода в съответствие с чл.6 ал.1 АПК. Като не е спазено и това изискване,
задържането става акт на неоснователна принуда, който противоречи на
предназначението на съответната принудителна административна мярка и по
този начин заповедта се явява издадена в несъответствие с целта на закона.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че заповедта за
задържане е незаконосъобразна и неоснователна, поради което тя следва да
бъде отменена и без да е необходимо да се излагат повече допълнителни
съображения в тази насока, доколкото горното е напълно достатъчно, за да
формира категоричният извод на съда в този смисъл.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК вр. чл.143
ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да присъди в полза на жалбоподателя
своевременно поисканите и доказани разноски. В конкретният случай по
делото има доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение
в общ размер на 480 лева, 10 лева- държавна такса. Направено е възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което съдът
преценява, че производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
вр. чл.72 ал.4 от ЗМВР и е без определен материален интерес, поради което
при определяне размера на адвокатското възнаграждение приложение следва
да намери чл.8 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. /за минималните
размери на адв.възнаграждения/, и се определя във фиксиран размер от 400
лева. Предвид посоченото възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно и в полза на жалбоподателя следва да се
присъди сумата в размер на 410 лева в това число 400 лева възнаграждение
за адвокат и 10 лева държавна такса. поради което и същите следва да се
възложат в тежест на ОДМВР- Кърджали.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
Отменя по жалба на АС. АЛЬ. П. с ЕГН- **********, предявена чрез
адв.Е.П. от АК- Кърджали, Заповед за полицейско задържане на лице рег.№
318 зз- 52 от 07.10.2021г. на полицейски орган при РУ- Кирково към ОДМВР-
Кърджали /Б. М. ЕНЧ., ПИ при РУ- Кирково/, с която е наложена
принудителна административна мярка "задържане за срок от 24 часа".
6
Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи–
Кърджали, да заплати на АС. АЛЬ. П. с ЕГН- **********, направените по
делото разноски в общ размер на 410 лева-адв.хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Кърджали в 14- дневен срок, който тече от датата на получаване на
решението.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7