Р Е
Ш Е Н
И Е № 355
гр.
Враца, 11.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 19.06.2019 г. /деветнадесети юни две хиляди и
деветнадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 355 по описа на
Адм.С-Враца за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал. 1
ОТ ЗОДОВ.
Предявен е иск от Ц.И.Ц. ***, чрез
пълномощника му * М.С., ПРОТИВ Областна
Дирекция на МВР-Враца за заплащане на сумата от 300,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в
сила решение наказателно постановление, издадено от началник група в РУ –
Козлодуй при ОДМВР-Враца, подробно описано в исковата молба.
Ищецът твърди, че претендираните
имуществени вреди са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно
постановление. Излагат се съображения за това. Претендират се и направените в настоящото
производство разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител е
депозирано писмено становище за разглеждане на делото в отсъствие на
представител на ищеца, като са изложени доводи по същество на спора.
Ответникът - Областна Дирекция на МВР
Враца, редовно призован не се представлява в съдебно заседание и не е изразено
становище по предявения иск.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Враца дава мотивирано заключение за основателност на предявения иск, тъй като
е доказано, че вредите са пряка и непосредствена последица от упражненото право
на защита в процеса по обжалване и отмяна на НП.
По делото са представени писмени
доказателства. Изискано и приложено е АНД № 309 по описа за 2018 г. на РС – Козлодуй,
предмет на разглеждане по което е било НП № 17-0288-001193/20.12.2017 г.,
издадено от началник група в РУ – Козлодуй при ОДМВР-Враца.
Съдът,
след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор и от приетите
писмени доказателства се установява, че с наказателно постановление № 17-0288-001193/20.12.2017
г., издадено от началник група в РУ – Козлодуй при ОДМВР-Враца на ищеца е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца. С решение № 17 от 27.02.2019
г., постановено по АНД № 309/2018г. по
описа на Районен съд – Козлодуй е отменено цитираното по-горе наказателно
постановление. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 02.04.2019 г.
В производството пред районния съд
ищецът е ползвал адвокатска защита, видно от приложения договор за правна
защита и съдействие от 02.10.2018 г. /л. 17 от АНД №309/2018 г./, с договорено
и заплатено в брой възнаграждение от 300 лева.
При така установената фактическа обстановка,
Административен съд-Враца, намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК
във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ,
е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по
съответния ред. За квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
определяща е дейността на органа издал оспорения акт. Наказателното
постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно
възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Административния характер на дейността по издаване на
НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите
лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП
като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на
ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи, че НП, от което
се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила решение, а искът
е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал, което съгласно чл.
205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените вреди. НП е издадено
от началник група в РУ – Козлодуй към ОДМВР – Враца, а съгласно чл. 37, ал. 2,
пр. 2 от ЗМВР, областните дирекции са юридически лица.
Предвид това предявеният иск е насочен
към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество е и основателен
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се
разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от
3ОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
В случая безспорно е налице отменен
акт – наказателно постановление № 17-0288-001193/20.12.2017 г., издадено от
началник група в РУ – Козлодуй при ОДМВР-Враца, отменено с Решение № 17 от 27.02.2019
г., постановено по АНД № 309/2018 г. по
описа на Районен съд – Козлодуй и влязло в сила на 02.04.2019 г. Този факт е
безспорен между страните, при което е доказано наличието на първата изискуема
предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - отменен акт.
Именно издаденото НП,
което наказаното лице е счело за незаконосъобразно, е предпоставка за
ангажиране на адвокатска защита чрез сключване на договор за правна защита и
съдействие при съдебното му обжалване, последица от което е и заплащането на
адвокатски хонорар за процесуално представителство. Ако НП не беше издадено, за
ищеца нямаше да е налице право на обжалване, съответно нямаше да плати хонорар
за това. Макар да не е задължително ползването на адвокатска защита при
обжалване на НП, в случай, че не е в
състояние само да организира защитата си, ангажирането на професионален защитник
/адвокат/ е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите
права и интереси, а заплатеният хонорар е нормален и присъщ разход за
обезпечаването на успешния, а в случая и окончателен изход на
административнонаказателния спор.
Платеният адвокатският хонорар за осъществяване на тази
защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело 02/2016 г. на Общото събрание на
съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд. Съгласно
цитираното ТР при предявени пред административните съдилища искове по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този закон.
При тези констатации съдът намира,
че е доказано наличието и на останалите две предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: наличие на претърпени
имуществени вреди и наличие на причинна връзка между отменения акт -
наказателно постановление и настъпилите имуществени вреди.
Предвид изложеното искът за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди се явява доказан по основание. От
приложения договор за правна защита и
съдействие от 02.10.2018 г. се установява, че договореното възнаграждение е
заплатено в брой и в пълен размер. Същият е надлежно оформен, удостоверява
извършено плащане в рамките на производството по НАХД, преди постановяването на
решение по спора и има характер на разписка за посочената в него като заплатена
сума, съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., при което искът се
явява доказан и по размер.
По изложените съображения, настоящият
състав приема за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 АПК. Предявеният
иск е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната
лихва, така както е претендирана – от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане.
При
този изход на делото и предвид текста на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
която норма е специална по отношение на чл.143 АПК, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по водене на
съдебното производство, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска. В настоящото производство ищецът е
претендирал разноски по делото и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че ищецът е
представляван пред съда безплатно от * М.С. на основание чл. 38, ал. 2, вр. с
ал. 1, т. 3 ЗА, поради което възнаграждението за процесуално представителство
се дължи директно на адвоката в минимално предвиден в наредбата размер, а
именно в размер на 300 /триста/ лева.
Съдът
констатира, че ищецът не е внесъл дължимата държавна такса по настоящото
исково производство, която е в размер на 10 лева, като посочената сума с оглед
изхода на спора следва да бъде възложена в тежест на ответника, който следва да
бъде осъден да я заплати в полза на бюджета на съдебната власт.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172 от АПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА
ЗАПЛАТИ на Ц.И.Ц. *** сумата от 300 (триста) лева обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение НП № 17-0288-001193/20.12.2017 г., издадено
от началник група в РУ – Козлодуй при ОДМВР-Враца, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба 08.05.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА
ЗАПЛАТИ на * М.С. сумата от 300 /триста/ лева, представляващи адвокатско
възнаграждения в настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на АдмС-Враца държавна такса в размер на 10 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: