Присъда по дело №155/2024 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 9
Дата: 18 юни 2024 г. (в сила от 4 юли 2024 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20243320200155
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 май 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Кубрат, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
СъдебниМИЛЕНА Г. НЯГОЛОВА

заседатели:РУМЯНА Д. СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
и прокурора П. Г. П.
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Наказателно дело от общ
характер № 20243320200155 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Б. С. – роден на ***, с постоянен адрес в
***, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно-специално
образование, работи, ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
неустановен ден и дата в периода месец юли 2022 г. – месец август 2022 г. в с.
Бисерци, обл. Разград, се е съвкупил с ненавършилата 14-годишна възраст М.
Д. А. от с. с. – 12-годишна, доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл. 152 от НК, с което от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК, за което и на
основание чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК, го осъжда на ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода.

ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на
наложеното наказание за тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в
1
сила на присъдата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. А. от с. Бисерци обл. Разград чрез
повереник адв. Румяна Петрова граждански иск за сумата от 1 500.00 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.
151 ал. 1 от НК, като неоснователен.

ОСЪЖДА подсъдимия С. Б. С., със снета по делото самоличност, да
заплати в полза на ОД на МВР – гр. Разград сумата 1 581.18 лева (хиляда
петстотин осемдесет и един лева, осемнадесет ст.) – разноски на досъдебното
производство, както и по сметка на РС – Кубрат сумата 5.00 (пет) лева, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК веществените доказателства
по делото: 1 бр. CD-R „Emtec“-700 mb/80 min, съдържащ 1 бр. видеофайл,
установен в мобилен телефон IPHONE 11, с IMEI 1: 355108988267375, с IMEI
2: 355108989656287; 1 бр. CD-R „Махеll“, съдържащ сравнителни образци от
снимка на М. Д. А., ЕГН ********** от с. Бисерци, обл. Разград; 1 бр. dvd-r
марка „PRINCO“, запечатан в бял плик с надпис Министерство на културата
па Република България, приложено по досъдебното производство, ДА СЕ
УНИЩОЖАТ след влизане в сила на присъдата.

Присъдата подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от днес пред
ОС – Разград.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 9/18.06.2024 Г. ПО НОХД № 155/2024 Г.
ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ

Наказателното производство е образувано по внесен от Районна
прокуратура Разград, ТО – Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия С. Б.
С. от *** за това, че на неустановен ден и дата в периода месец юли 2022 г. –
месец август 2022 г. в ***, се е съвкупил с ненавършилата 14-годишна
възраст М. Д. А. от с. с. – 12-годишна, доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл. 152 от НК – престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е
било повдигнато с обвинителния акт. Заявява, че събраните в хода на
досъсебното производство и в рамките на съдебното дирене доказателства,
както и самопризнанията на подсъдимия сочат, че той е автор на
инкриминираното деяние, за което е обвинен. Предлага наказанието да се
определи при условията на чл.58а от НК, предвид разглеждането на делото по
реда на съкратеното съдебно следствие.
Пострадалото от престъплението лице М. Д. А. чрез повереника си
заявява претенции за участие в наказателния процес като частен обвинител и
граждански ищец като предявява граждански иск срещу подсъдимия за
сумата 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди – болки и страдания. Гражданският иск е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес.
Подсъдимият С. Б. С. на досъдебното производство се възползва от
правото си да не дава обяснения. В съдебно заседание признава вината си,
като признава изцяло и фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, поради което не желае събирането на доказателства за тези
факти, на основание чл. 371 т. 2 от НПК. Упълномощеният от него защитник
моли съда предвид разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие, да наложи на подсъдимия наказание под минимума, при
приложението на чл.58а от НК.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.С. Б. С. е 21-годишен, с българско гражданство, неженен,
неосъждан, със средно-специално образование, работи, ***.
Свидетелката М. Д. А. е родена ***, а нейни родители са Г. Н. О. –
майка и баща – св.Д. А. Д.. Непълнолетната живеела в ***, като М. е най-
голямото от петте деца в семейството и е ученичка в седми клас на ***. В
периода 2021-2022 г. майката на св. А. напуснала дома им, установявайки се
да живее в ***, а грижите по отглеждането и издръжката на децата поел
изцяло св.Д..
В периода 2022-2023 г. свидетелят Д. подавал сигнали до полицията, че
малолетната М. е избягала от дома им. Такива сигнали са били регистрирани
1
и в отдел „Закрила на детето“ към ДСП гр.Кубрат. Установено е, че тогава
малолетната свидетелка доброволно и по свое желание се е срещала с мъже на
различна възраст и е осъществявала полови контакти с тях.
В началото на месец юли 2022 г. малолетната към него момент М. се
запознала чрез социалните мрежи с подс.С. Б. С. от ***. Още при
запознанството им М. казала на С., че е на 12 години. На неустановен ден и
дата в периода месец юли-месец август 2022 г. една вечер подс.С. отишъл с
автомобила си в с.Бисерци, където се срещнал с малолетната към него момент
М.. По време на срещата били в автомобила на подс. С., който макар да знаел,
че свидетелката не е навършила 14 години имал намерения да осъществи
интимна връзка с нея.
В автомобила, с който пристигнал от *** в *** подс. С. осъществил
полов акт с малолетната М. и това станало с нейно съгласие и по взаимно
желание. В показанията си дадени по реда на чл. 223 от НПК пострадалата
заявява, че се и съгласила на това доброволно, без да е принуждавана. Освен
осъществения полов акт, пострадалата направила и фелацио на подсъдимия,
който в този момент държал срещу нея в ръцете си мобилен телефон и
снимал. В периода месец февруари – месец октомври 2023г. сред учениците в
*** се разпространил такъв видеоклип, на който момиче приличащо на М. Д.
прави фелацио на мъж.
На 19.01.2024 г. М. Д. А. е била прегледана от съдебен лекар в гр.
Разград. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза за
освидетелстване при пострадалата е налице стара дефлорация, чиято давност
не може да се определи.
От заключението на изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза е видно, че М. Д. А. не страда от психично
заболяване, възприема правилно фактите, имащи значение за делото и дава
достоверни обяснения за тях, не са установени патопсихологични белези за
склонност към преувеличаване или фантазиране на факти, касаещи
преживяното. Същата не е склонна към преувеличаване на събития от
действителността, на фантазии и лъжи.
По досъдебното производство са изготвени техническа експертиза,
комплексна аудиовизуална и художествена експертиза и видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза.
Заключението на изготвената видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза констатира, че при предварителния преглед на
видеофайловете се установява, че лице от видимо женски пол (лице № 1) е
със сходни общи черти на главата и лицето с тези на представения
сравнителен материал от М. Д. А.. Резултатът от сравнителния анализ
позволява да се направи извод, че на горепосочените фотокопия най-вероятно
е заснето едно и също лице, посочена като М. Д. А..
По доказателствата:
2
С оглед направените от подсъдимия самопризнания относно фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и одобреното от съда
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съдът приема за
безспорно установена изложената фактическа обстановка. Това е така, защото
самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от доказателствата събрани на
досъдебното производство, а именно – показанията на свидетелите А., Д., А.,
Е., И. и А., съдебно-медицинска експертиза за освидетелстване, комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, техническа експертиза,
комплексна аудиовизуална и художествена експертиза и видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза, справка за съдимост. Тези
доказателства са събрани по реда предвиден в НПК, поради което
представляват годни доказателства, установяващи по несъмнен начин
извършването на инкриминираното деяние от
подсъдимия.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
подсъдимият С. Б. С. с действията си е осъществил състава на престъпление
по чл. 151, ал. 1 от НК, тъй като на неустановен ден и дата в периода месец
юли 2022 г. – месец август 2022 г. в ***, се е съвкупил с ненавършилата 14-
годишна възраст М. Д. А. от с. с. – 12-годишна, доколкото извършеното не
съставлява престъпление по чл. 152 от НК.
От обективна страна подсъдимият С. Б. С., се съвкупил с М. Д. А.,
ненавършила 14-годишна възраст, като извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 НК. Извършеното не съставлява престъпление по
чл.152 от НК, тъй като половият контакт между двамата бил осъществен със
съгласието на малолетната, без осъществяване на каквато и да било принуда –
физическа или психическа.
От субективна страна С. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. От доказателствата по делото е установено, че подсъдимият
е знаел възрастта на свидетелката към момента на деянието – 12 години.
Предвид на това е налице доказан умисъл от страна на подс. С. за
извършване на деянието.
По наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс. С. Б. С. за виновен в
извършване на престъплението по чл. 151, ал. 1 от НК, като при
индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността
обстоятелства: чисто съдебно минало; признанието за виновност;
обясненията, които дава и чрез които спомага за разкриване обективната
истина; млада възраст; трудова ангажираност; отегчаващи отговорността
обстоятелства: няма. Предвид изложеното и с оглед разглеждане на делото по
реда на съкратеното съдебно следствие, съдът намери, че е налице хипотезата
на чл. 58а, ал. 4 от НК – налице са многобройни смекчаващи отговорността на
3
подсъдимия обстоятелства, с оглед на които и най-лекото, предвидено в
закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Ето защо определи
наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, под минимума, като
отмери наказание една година лишаване от свобода.
С оглед чистото съдебно минало на дееца и поради това, че наложеното
наказание не е над три години лишаване от свобода, съдът намира, че следва
да се приложи института на условното осъждане, като отложи изтърпяването
на наложеното наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК за тригодишен
изпитателен срок считано от влизане в сила на присъдата.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Гражданският иск в размер на 1 500.00, като обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, съдът намери неоснователен.
Категорично от събраните по делото доказателства, в това число и показания
на св. А., се установи, че половият акт е извършен от нея доброволно и с
нейно съгласие. При това положение съдът намира, че липсват болки и
страдания за репарирането на които да се следва присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди. Поради това съдът отхвърли предявеният
граждански иск като неоснователен.
Подсъдимият С. Б. С. дължи на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
разноските по делото, като следва да заплати в полза на ОДМВР Разград
сумата 1 581.18 лева – разноски на досъдебното производство.
Постановявайки присъдата, на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК
съдът разпореди веществените доказателства по делото: 1 бр. CD-R „Emtec“-
700 mb/80 min, съдържащ 1 бр. видеофайл, установен в мобилен телефон
IPHONE 11, с IMEI 1: 355108988267375, с IMEI 2: 355108989656287; 1 бр.
CD-R „Махеll“, съдържащ сравнителни образци от снимка на М. Д. А.; 1 бр.
dvd-r марка „PRINCO“, запечатан в бял плик с надпис Министерство на
културата па Република България, приложени по досъдебното производство,
да се унищожат след влизане в сила на присъдата.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Съдия-докладчик:
4
Съобщи за изтекли лични данни