Р Е Ш Е Н
И Е
№ 3
гр. Русе, 22 февруари 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на 26
януари 2021 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря Диана Михайлова и в
присъствието на прокурора ………
като разгледа докладваното
от съдията Василев административно
дело №628 по описа
за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по повод постъпила жалба
от „ДИПОМ” ООД, седалище с. Голямо Враново, ЕИК *********, чрез управителя П.П.,
насочена срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор
на ДФЗ гр. София, формиран по повод искане на дружеството за промяна на Договор
№ 18/04/1/0/02293 от 05.12,2017г. за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от
програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони с ДФ
"Земеделие”.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност
на мълчаливия отказ, които сочат на основанията по чл. 146, т.3 и т.4 от АПК -
допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила и нарушение на материалния закон.
Същите доводи се поддържат в съдебна
зала и в представени писмени бележки по спора, в които се оборва и становището
на АО, изразено в придружителна молба, изх. №02-2600/2975 от 04.11.2020г.(л.54
от делото).
Иска се от съда да отмени като
незаконосъобразен мълчаливия отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие" - Разплащателна агенция и връщане на преписката на АО за
произнасяне по направеното искане. Претендират се и направените разноски, за
които се представя списък.
Ответната страна – Изпълнителният директор
на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, чрез пълномощник – гл. юрисконсулт А. И., изразява становище за 1. недопустимост на
оспорването и 2. за неоснователност на оспорването. Поддържа го в нарочна молба
от 04.11.2020г., от 21.01.2021г.(л.71), и в допълнителни писмени бележки. Претендира
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прегледа внимателно
преписката, предоставена от административния орган и прецени в тяхната
съвкупност всички представени по делото писмени доказателства, Административен
съд Русе приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 05.12.2017г., между жалбоподателя „ДИПОМ”
ООД и ДФ „Земеделие“ е сключен договор (л.1 и сл. от адм. преписка) под №18/04/1/0/02293.
Предмет на договора е предоставяне от ДФЗ на ползвателя/„ДИПОМ” ООД / на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от мярка
4 „Инвестиции в материални активи“ от „Програма за развитие на селските райони
за периода 2014-2020г.“, във връзка с с изпълнение на одобрен проект №18/04/1/0/02293
„Модернизация в производството на зеленчуци“.
В разпоредбата на чл.22 от договора
са разписани и условията за неговото изменение/допълнение, които по своята
същност пресъздават приложимите за подобни случаи по финансиране норми от Наредба
№ 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски
стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (чл.52,
ал.1-4 от Наредбата).
На 10.04.2019г., до директора на ДФЗ
е отправено друго искане, отново от „ДИПОМ” ООД, вх. № 02-2600/2329 (л.001173 в
папка 2 от адм. преписка) за изменение и допълнение на договор №18/04/1/0/02293/05.12.2017г.,
сключен между дружеството и ДФЗ. Към
него са представени и съответните документи и обяснения за причината за такова
искане.
На 03.07.2019 е отправено до
директора на ДФЗ е отправено искане, от „ДИПОМ” ООД, вх. № 02-6500/3955 (л.001187
в папка 2 от адм. преписка) за изменение и допълнение на договор №18/04/1/0/02293/05.12.2017г. Към
него са представени и съответните документи и обяснения за причината за такова
искане.
На 12.09.2019г. е налице поредно
такова отправено до директора на ДФЗ искане, от „ДИПОМ” ООД, вх. № 02-6500/3955
(л.001208 в папка 2 от адм. преписка) за изменение и допълнение на договор №18/04/1/0/02293/05.12.2017г. Към
него са представени и съответните документи и обяснения за причината за такова
искане.
На 13.12.2019г. е налице ново искане,
отправено до директора на ДФЗ, от „ДИПОМ” ООД, вх. № 02-2600/7674 (л.001217 в
папка 2 от адм. преписка) за изменение и допълнение на договор №18/04/1/0/02293/05.12.2017г. Към
него са представени и съответните документи и обяснения за причината за такова искане.
Относно тази молба/искане, е налице обратна връзка и писмо от ДФЗ, с което управителя на дружеството е уведомен за
извършената и искана от него промяна(л.001231 в папка 2 от адм. преписка).
На 13.07.2020г., от „ДИПОМ” ООД е
отправено поредното искане до ДФЗ за изменение и допълнение на договор №18/04/1/0/02293/05.12.2017г., вх. №02-2600/2975.
Към него са представени и съответните документи и обяснения за причината за
такова искане (л.001232 в папка 2 от адм. преписка). На 30.07.2020г., в ДФЗ е
входирано с №02-2600/2975#1 допълнение към искането от 13.07.2020г.
На 11.09.2020г., в ДФЗ, адресирано до
изпълнителния директор на фонда е отправено писмо, вх. №02-2600/2975#4, касаещо
липсата на анекс за удължаване на договора между двете страни поради COVID-19.
Други такива документи, свързани с
кореспонденция между ДФЗ и „ДИПОМ” ООД намираме на л.1280, на което ДФЗ
уведомява дружеството, че във връзка с подадена молба за анекс от 11.06.2020г.,
допълнение от 30.07.2020г. и запитване от 11.09.2020г., ДФЗ извършва
административни проверки и след тях „ДИПОМ” ООД ще бъде уведомено за решението
на изпълнителния директор на фонда.
На л. 1281 от преписката пък се
намира писмо, отправено до зам. министъра на МЗХГ от ДФЗ, от чието съдържание
откриваме, че всъщност то е по повод обжалването от страна на „ДИПОМ” ООД на
мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе по заявление,
входирано с вх. №02-2600/2975 от 13.07.2020г., адресирано до изпълнителния
директор на фонда.
Жалбата до горестоящия административен
орган – министърът на МЗХГ не е представена, незнайно защо от АО, но тя е част
от документите(л.8 и сл. от делото) към жалбата на „ДИПОМ” ООД, входирана в АС
Русе. Входирана е на 27.08.2020г., с № 70-3838.
На 05.11.2020г., в Административен
съд Русе е входирана жалбата на „ДИПОМ” ООД срещу мълчалив отказ на
изпълнителния директор на ДФЗ гр. София, формиран по повод искане на
дружеството от 13.07.2020г., за промяна на Договор № 18/04/1/0/02293 от
05.12,2017г. за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони с ДФ
"Земеделие”, потвърден мълчаливо и от горестоящия АО-министърът на МЗХГ
гр. София.
Правни изводи:
По допустимостта на оспорването, по
която е налице и възражение от ответника.
Както видяхме от хронологията на
фактите, описани по-горе, от „ДИПОМ” ООД са отправяни няколко искания за
промяна на сключения от дружеството с ДФ "Земеделие” договор №
18/04/1/0/02293 от 05.12,2017г. за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от
програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Предмет на разглеждане по настоящото
дело е искането, отправено на 13.07.2020г., вх. №02-2600/2975, намиращо се на
л.1232, папка 2 от адм. преписка.
Съгласно чл.52, ал.1 от Наредба № 9
от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски
стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. „Ползвателят
може да подаде искане за изменение и/или допълнение на договора в РА, като към
искането се прилагат доказателства, необходими за преценка на неговата
основателност.“ Според ал.4 на същата норма „В срок до един месец от
подаването на искането за промяна, а когато са изискани документи и/или
информация по ал. 3 – до 14 дни от изтичане на срока за представянето им, РА
одобрява или отказва исканата промяна“.
Съобразно разпоредбите на чл.84, ал.2
от АПК „Мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането
на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе“. От
13.07.2020г. е започнал да тече едномесечния срок за произнасяне на РА, съгласно
цитираната разпоредба от Наредбата и е изтекъл на 13.08.2020г. Жалбата на
„ДИПОМ” ООД до горестоящия АО е подадена на 21.08.2020г. и е била в срок.
Нормата на чл.97, ал.1 от АПК пък казва, че „В двуседмичен срок от
получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е
колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с
мотивирано решение“.
Тук срокът за произнасяне на министъра
на МЗХГ гр. София е започнал да тече на 22.08.2020г. и е изтекъл на
04.09.2020г. От 04.09.2020г., при липса на съобщение, както казва и
разпоредбата на чл.149, ал.3 от АПК, започва да тече 1-месечен срок за оспорване на първоначалния
акт, т.е. мълчаливия отказ на изпълнителния директор на ДФЗ гр. София. Видно от
датата, на която е входирана жалбата на „ДИПОМ” ООД в ДФЗ, с вх. №02-2600/2965#6 от 21.09.2020г. тя е депозирана в
срок.
Тук следва обаче да отговорим и по
другото възражение за допустимост, а
именно, лансираното от процесуалния представител на ответника становище, че законодателят
не бил предвидил по възможността по исканията за промяна на един такъв договор,
без значение какъв ще е отговора на РА-положителен или отрицателен, да бъде
контролирана по съдебен ред.
Това становище не е правно издържано.
Раздел VІ от Договора между
„ДИПОМ” ООД и ДФЗ е назован "Изменение и прекратяване на договора". В
текстовете на чл.22, ал.1-7 са посочени условията за изменение/допълнение на
този договор, които по своята същност пресъздават разпоредбите на чл.52, ал.1-4
от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в
земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални
активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г.
Съобразно, § 4, ал. 3 от ДР на
ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията,
верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се
извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е
предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна
на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.)
и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) №
165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на
Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на
земеделските производители или в акт по неговото прилагане.
В изпълнение на делегацията по чл. 9а от ЗПЗП,
е приета Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1
"Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в
материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г. (издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр.
22 от 24.03.2015 г., в сила от 24.03.2015 г.). Според чл. 52, ал. 1 от Наредба
№ 9 от 21.03.2015 г., ползвателят може да подаде искане за изменение и/или
допълнение на договора в РА, като към искането се прилагат доказателства,
необходими за преценка на неговата основателност. В чл. 52, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015
г. е предвидено, че в случай на нередовност или липса на документи, както и при
необходимост от предоставяне на допълнителни документи при непълнота и неяснота
на заявените данни и посочените факти в искането за изменение на договора,
както и с цел да се удостовери верността на заявените данни, РА изисква от
ползвателя да представи допълнителни данни и/или документи. Ползвателят
представя изисканите му данни и/или документи в срок до 10 работни дни от
уведомяването. Съобразно, чл. 52, ал. 4 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., в срок
до един месец от подаването на искането за промяна, а когато са изискани
документи и/или информация по ал. 3 – до 14 дни от изтичане на срока за
представянето им, РА одобрява или отказва исканата промяна. Ползвателят на помощта
се уведомява за мотивите за отхвърлянето на искането, а при одобрение в срок до
10 календарни дни от получаването на уведомлението трябва да се яви в РА за
сключване на допълнително споразумение към договора. В случай че ползвателят
или упълномощено от него с нотариално заверено пълномощно лице не се яви в
посочения срок, правото за подписване на допълнителното споразумение към
договора се погасява.
Това е нормативно установената процедура, в
контекста на която следва да бъде разгледан и разрешен процесния казус.
Несъмнено е, че в чл. 51, ал. 1 от Наредба № 9
от 21.03.2015 г. е уредена, правната възможност за ползвателя на финансова
помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка
4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. да иска изменение и/или допълнение на
договора, когато счита, че са налице основателни причини за това.
Процедурата по разглеждането и
разрешаването на това искане включва на първо място, едностранно, властническо
волеизявление с което административния орган одобрява или отказва исканата
промяна. Това волеизявление се основава на едноличната преценка на административния
орган за наличие на данни относно основателността на искането и за липсата на
данни, относно фактите и обстоятелствата, предвидени в хипотезите на чл. 52,
ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., при които исканата промяна на договора е
недопустима. Какъвто и да е договорен елемент при формиране и обективиране на
това волеизявление на компетентния орган е изключен. Отношенията тук са на
субординация, а не на координация. Ползвателят на финансова помощ, в качеството
си на искащ промяна и/или допълване на договора е длъжен да обоснове в молбата
си, конкретните причини на които основава искането си и да представи
съответните доказателства за това, като съответно се подчини и изпълни
разпореждането на административния орган по чл. 52, ал. 3 от Наредба № 9 от
21.03.2015 г. с което той изисква представянето на допълнителни данни и/или
документи. Това задължение на ползвателя е скрепено с нарочно определен
процедурен срок - до 10 работни дни от уведомяването.
При положение, че въз основа на подаденото искане
и представени доказателства, административният орган намери, че са налице
основателни причини, то той упражнява нормативно установеното си правомощие и
"одобрява" отправеното до него искане. За това позитивно властническо
волеизявление ползвателят на помощта се уведомява изрично, като в срок до 10
календарни дни от получаването на уведомлението той трябва да се яви в
Разплащателна агенция за съвместно осъществяване с административния орган на
втората фаза на процедурата, а именно - сключване на допълнително споразумение
към договора.
Преценката на компетентния орган обаче, може
да има за резултат констатации за липсата на основателни причини за изменение
на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ или пък наличие на
пречките по чл. 52, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., при които
изменението е недопустимо. Според изричното указание на чл. 52, ал. 4 от
Наредба № 9 от 21.03.2015 г., властническото волеизявление в този случай,
трябва да бъде обективирано във формата на мотивиран отказ да се пристъпи
към изменение на административния договор. Този отказ, без съмнение е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и подлежи на
обжалване по реда на този процесуален кодекс. Няма съмнение
и относно статуса на индивидуален административен акт и на акта, с който на
основание чл. 52, ал. 4 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., административния орган
се произнася по направено искане за промяна и/или допълване на сключен вече
административен договор, противно на твърдяното от ответника. Затова и
мълчаливият отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" да бъде уважено заявеното искането от 13.07.2020г. - уведомление
за промяна вх. № №02-2600/2975#1 е
индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване по реда на АПК.
По своята правна същност
мълчаливият отказ е фикция, създадена от закона, за да се преодолее
бездействието на административния орган да се произнесе по подадено до него
искане. Чрез фикцията отказът е приравнен на административен акт. При
мълчаливия отказ волеизявлението на органа се предполага и то в смисъл на отказ
да се удовлетвори искането, т. е. чрез фикцията се приема наличие на
волеизявление.
Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се
смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Защитата срещу това непроизнасяне в
срок е чрез обжалването на мълчаливия отказ, като упражняването на тази защита
е обвързано със срока, посочен в чл. 149, ал. 2 АПК. По-голямата
продължителност на срока за оспорване е в интерес на оспорващия, т. е. на този,
по чието искане органът мълчи.
Ето защо, производството пред АС Русе
по повод подадената от „ДИПОМ” ООД жалба е процесуално допустима.
По същество:
„ДИПОМ” ООД е мотивирало своето
искане с доказателства, приложени към него и касаещи причините за искане за
промяна на договора с ДФЗ-РА. Доколко те са основателни или не, дължи
произнасяне АО, видно и от цитираната разпоредба на чл.52, ал.4 от Наредбата.
Пълната липса на каквито и да е факти
и обстоятелства, които да са обсъдени от административния орган/каквито няма и
как да има при така установения мълчалив отказ/ има и логична като последица,
липса на посочване на каквито и да е правни норми на които се основава
властническото волеизявление.
Според чл. 35 от АПК, индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени. Това в случая, при наличие на формиран мълчалив отказ не е сторено
от ответния в настоящото производство орган.
Както посочихме в предходното изложение, в чл.
52, ал. 4, изр. второ от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., изрично е предвидено
изискването, ползвателят на помощта да се уведомява за мотивите за отхвърлянето
на искането.
Все в тази насока, според чл. 59, ал. 2 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той безусловно
трябва да съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване.
Тези фактически и правни основания са именно мотивите, които основават
разпоредения от съответния орган резултат. Неспазването на така установените
нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на
закона акт. Искането за обосноваване е една от гаранциите за законосъобразност
на властническото волеизявление, които законът е установил за защитата на
правата и правно защитените интереси на гражданите и организациите - страни в
административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С
излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по
които административният орган е издал или е отказал да издаде искания
административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и
въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна
пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на
евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над
случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени
рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност.
Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното не излагане
към административния акт или към резолюцията за отказ, съставлява съществено
нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл и Тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.
Всичко това обаче можем да отнесем
към един материализиран акт. Когато е налице мълчалив отказ, като в настоящия
случай, всичко това няма как и не може да бъде установено от съда.
Това налага, оспореният мълчалив отказ
да бъде отменен, като преписката бъде върната на Изпълнителния директор на
фонда, за издаване на законосъобразен административен акт, при съобразяване на
указанията дадени в настоящото решение. Този акт, както сочи и чл.52, ал.4 от
Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в
земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални
активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г. може да бъде както одобрение, така и отказ-мотивиран от АО.
Въз основа на така изложените
фактически и правни съображения съдът намира оспорения мълчалив отказ за
незаконосъобразен, тъй като противоречи на материалния закон и преследваната от
него цел.
При този изход на спора, на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от
него разноски в размер на 350 лева, съгласно представения списък на разноските
(л. 78 от делото), от които 50 лева д.т. за завеждане на спора и 300 лева
адвокатски хонорар.
Водим от горното, и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на изпълнителния
директор на ДФЗ гр. София, формиран по повод искане на дружеството от
13.07.2020г. за промяна на Договор № 18/04/1/0/02293 от 05.12,2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони с ДФ "Земеделие”.
ВРЪЩА
преписката на
административния орган за
произнасяне по компетентност по подадено искане за изменение и допълнение
на договор
№18/04/1/0/02293/05.12.2017г., вх. №02-2600/2975 от 13.07.2020г. при спазване
на указанията по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати
на „ДИПОМ” ООД, седалище с. Голямо Враново, ЕИК *********, чрез управителя П.П.,
направени разноски по делото в размер на 350 (Триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: