№ 5069
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20211110139187 по описа за 2021 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на Г. ИВ. П. лично и като законен представител на М. ИВ. Д.
срещу ИВ. М. Д.. Посочва, че с ответника е живяла на семейни начала и от връзката се е
родило детето М.Д..
Твърди, че на 26.06.2021г. около 18:45 часа ответникът се е обадил на молителката Г.П. и й
крещял, че била бременна и е лъжела, че не е вярно, че ще им счупи главите на нея и на
дъщеря й. На 01.07.2021г. говорил с детето и казал, че ще се саморазправи с нея. На
03.07.2021г. при предаване на детето, ответникът започнал да дърпа М.Д.. Иска от съда да
издаде заповед за защита. Претендира разноски.
Ответникът оспорва молбата и всички изложени в нея твърдения за извършено домашно
насилие. Посочва, че на процесните дати е говорил с Г.П. по телефона, но не я е заплашвал.
Твърди, че на 03.07.2021г. не е дърпал М.Д..
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН определя кръга на лицата, срещу които имат право на защита
пострадалите от домашно насилие. Молителят е бивш съжител на молителката и баща на
М.Д. и попада в кръга лица, които имат право да търсят защита-чл.3, т.2 и т.4 ЗЗДН.
1
По делото са събрани писмени доказателства-Удостоверение за раждане;Декларация по чл.9
ЗЗДН;Преписка от 5 РУП, Доклад от ДСП Оборище.
И.Д. е баща на М.Д.. Детето живее при своята майка. Родителските права са предоставени за
упражняване на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти.
Между молителката и ответника има спор относно упражняване на режима на лични
контакти. Видно от представената преписка от 5 РУП Г.П. е подавала сигнали срещу И.Д. за
това, че на 01.06.2021г. й се е обадил и е казал, че ще вземе детето. След като детето не
пожелало да се вижда с баща си, той й бил казал, че ще й счупи главата.
От обясненията на детето/л.42-43/ е видно, че баща й никога не я е заплашвал.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателства средства чрез разпит на свидетели.
От показанията на св. П. се установява, че в края на юни е имало телефонен разговор между
страните. Установява се, че детето не желае да тръгва с баща си при предаване на детето. В
останалата част съдът не кредитира показанията на свидетеля, тъй като не кореспондират с
останалите доказателства по делото. Свидетелката твърди да е чува всеки път разговорите
на страните по телефона. Тези показания противоречат и на показанията на св. Д..
От показанията на св. Динов се установява, че е имало спор между страните при предаване
на детето. Майката не е искала да пусне детето с баща си, тъй като то не желаело да тръгне.
Видно от показанията на св. Д. между страните на 26.06.2021г. е проведен телефонен
разговор. В останалата част не кредитира показанията на свидетеля, тъй като пресъздават
чужди впечатления.
Съдът е указал доказателствената тежест на молителя, както и за кои факти не сочи
доказателства. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, разглежда декларацията като част от
доказателствената съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи своята
доказателствена сила. Всички представени доказателства по делото оборват декларираното
в декларацията по чл. 9 ЗЗДН. Производството е състезателно и в конкретния случай,
ответникът обори презумпцията чрез събирането на писмени и гласни доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните са налице влошени
отношения. На 26.06.2021г. е имало телефонен разговор между страните, а на 03.07.2021г.
при предаване на детето е имало спор между Г.П. и И.Д., тъй като М.Д. не е искала да
тръгне с баща си. Не се установява ответникът да е заплашвал и обиждал молителките на
процесните дати.
Законът за домашно насилие има за цел да защитава жертвите на домашно насилие, а не да
служи като способ за уреждане на спорове за родителски права. Противното означава, че се
злоупотребява с право.
С оглед изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на
молителката против ответника.
2
Относно разноските за делото.
Право на разноски има ответната страна, която доказва сторени такива в размер на 750 лв. за
адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото молителят, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
-ти
Така мотивиран, Софийският районен съд, 149 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. ИВ. П., ЕГН:********** лично и като законен
представител на М. ИВ. Д., ЕГН:********** срещу ИВ. М. Д., ЕГН:********** за издаване
на заповед за съдебна защита и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Г. ИВ. П., ЕГН:********** да заплати на ИВ. М.
Д., ЕГН:********** сумата от 750лв., представляващи разноски пред първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН,Г. ИВ. П., ЕГН:********** да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок, считано
от връчването му на страните (чл.17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3