№ 3918
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20251110210357 по описа за 2025 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба с вх. № 12299 от 02.06.2025 г. по описа на РИОСВ – София
от Столична община, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
п. к. 1000, р-н „Оборище“, ул. „Московска“ № 33, представлявано от В.А.Т. – кмет, чрез адв.
Б. П., срещу Наказателно постановление № 36/14.05.2025 г., издадено от директора на
РИОСВ-София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание
чл. 138, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Закона за управление на отпадъците в размер на 10 000 лева за
нарушение на чл. 39, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 от 27 август 2013 г. за условията и
изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за
оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.
В депозираната жалба е изложена фактическа обстановка, която се различава от
възприетата от АНО, като се сочи, че в деня на проверката на РИОСВ-София – 26.03.2025 г.
запръстяване на работните участъци от депото е извършено. Посочено е, че поради
оперативна организация работните карти за извършеното запръстяване за предходната
седмица са били налични в офиса на депото, а не в административната сграда, което е
довело до невъзможност да бъдат представени в момента на проверката.
Наведено е възражение за неправилна правна квалификация на деянието, като се
сочи, че единственото констатирано нарушение било неправилно водене на отчетната книга.
Твърди се, че в посочената правна квалификация се предвижда задължение за ежедневно
запръстяване на работния участък от депото, но не се установявало този факт да е обективно
доказан. Наведено е още, че съдържанието на отчетната книга е съобразно образец,
Приложение № 3 към Наредба № 6 от 04.06.2014 г., респ. нарушението не следвало да се
квалифицира като такова по Наредба № 6 от 27.08.2013 г.
В жалбата се релевира наличие на допуснати процесуални нарушения, сред които
необсъждане на депозираните от жалбоподателя в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
възражения при издаване на НП.
Сочи се, че АНО е наложил административно наказание имуществена санкция в
размер на 10 000 лева, което е над законоустановения минимум от 7 000 лева, без да изложи
конкретни съображения за тази си преценка, което било самостоятелно основание за отмяна
1
на НП.
Сочи се и че случаят е маловажен, тъй като санкционираното лице не е наказвано
преди това за същото нарушение, а АНО неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, като било извършено само формално произнасяне, водещо до
незаконосъобразност на НП.
Претендира се отмяна на обжалваното НП и присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.
Саздов, с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения последният сочи, че поддържа
жалбата, като счита, че НП е незаконосъобразно по причините, изложени в жалбата.
Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява,
представлява се от Н.С. – служител с юридическо образование, с пълномощно по делото. В
хода на съдебните прения последният оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена
като неоснователна, а НП да бъде потвърдено. Сочи, че жалбоподателят, като оператор на
депо за отпадъци, не е извършил запръстяване на определени части, с което е нарушил
правилата за експлоатация, като счита, че нарушението е безспорно доказано. Сочи, че
наказващият орган е разгледал депозираните срещу АУАН възражения. Относно размера на
наказанието, сочи, че в НП се съдържали подробни мотиви, както и че са спазени всички
процесуални изисквания при издаване на НП, поради което моли съда да потвърди НП.
Относно разноските, счита, че са завишени и моли съдът да редуцира размера им в случай
на отмяна на НП.
СРП, редовно призована, не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на Столична община, БУЛСТАТ ********* срещу Наказателно
постановление № 36/14.05.2025 г., издадено от директора на РИОСВ-София е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба поради, което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно издадено комплексно разрешително (КР) № 430-Н0/2012 г., актуализирано
с Решение № 431-Н0-И0-А2/2020 г. (влязло в сила на 30.07.2020 г.) на изпълнителния
директор на ИАОС за експлоатация на „Интегрирана система от съоръжения за третиране на
битови отпадъци на Столична община – площадка „Садината“, на Столична община, като
оператор, се разрешава извършване на дейности по приемане, предварително третиране
(сортиране на едроземни отпадъци, отделяне на рециклируеми фракции, биологично
сушене, пресяване, раздробяване и производство на RDF), съхраняване и депониране на
отпадъци.
На 26.03.2025 г. проверяващият екип, назначен със Заповед № РД-34/25.03.2024 г.,
извършил проверка на Интегрирана система от съоръжения за третиране на битови отпадъци
на Столична община – площадка „Садината“, находяща се в с. Яна, Столична община,
местност „Садината“, който обект е стопанисван от Общинско предприятие „Столично
предприятие за третиране на отпадъци“ (ОП „СПТО)“. Проверката била осъществена в
присъствието на директора на ОП „СПТО“ – Николай Василев Савов.
По време на проверката бил извършен обход от проверяващия екип на депо за
неопасни отпадъци „Садината“. За извършената проверка бил съставен Констативен
протокол № ККФОС-ИЦ-21/26.03.2025 г. В протокола било вписано, че при извършения
обход са констатирани незапръстени участъци в клетка 3 и клетка 4 на отпадъчното тяло,
както и че били представени работни карти и дневник за земни маси, в които било отчетено
запръстяване до 19.03.2025 г., а за периода 19.03.2025 г. – 26.03.2025 г. не били представени
2
работни карти и не били направени записи в дневника за земни маси за извършено
запръстяване.
На 20.04.2025 г. била изпратена до кмета на Столична община покана да се яви на
25.04.2025 г. в 14:00 ч. в РИОСВ-София за съставяне на АУАН във връзка с извършени
проверки на 26.03.2025 г., 29.03.2025 г. и 07.04.2025 г. Поканата била връчена на 14.05.2025
г.
С оглед установеното и въз основа на констативния протокол № ККФОС-ИЦ-
21/26.03.2025 г. свидетелката И. М. съставила на Столична община АУАН № 47/2025 г. от
25.04.2025 г., за нарушение на чл. 39, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 от 27 август 2013 г. за
условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и
инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци във връзка с чл. 138, ал. 1, т. 2,
пр. 1 от Закона за управление. АУАН бил съставен в присъствието на Н.С., като
пълномощник на Столична община (съгласно пълномощно с рег. № 716/25.04.2025 г.) и му
бил връчен срещу подпис. В АУАН Савов отбелязал, че не е съгласен с направените
констатации.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН били депозирани възражения, в които
било посочено, че в деня на проверката – 26.03.2025 г запръстяване на работните участъци
на депото е било извършено, а работните карти за извършеното запръстяване за предходната
седмица били налични в офиса на депото, а не в административната сграда, което довело до
невъзможност да бъдат представени в момента на проверката. Поради това се сочи, че
АУАН бил нецелесъобразно издаден.
Така на 14.05.2025 г. било издадено обжалваното НП. Същото било връчено на
жалбоподателя чрез „Български пощи“ АД на 19.05.2025 г.
Недоволен от обжалваното наказателно постановление останал жалбоподателят,
който на 02.06.2025 г., чрез адв. Б. П., депозирал в РИОСВ-София жалба, деловодно заведена
с вх. № 12299/02.06.2025 г., по която е образувано и производството по настоящото дело. С
жалбата са представени като доказателства работни карти за периода от 19.03.2025 г. до
26.03.2025 г.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то
е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи, субсидиарно се прилагат разпоредбите на НК и НПК. В
производството по обжалване на наказателно постановление, административно-наказващия
орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно
тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно
нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите
не се считат за установени до доказване на противното със способите за събиране на
доказателствата в наказателния процес.
В настоящия случай съдът намира, че в хода на съдебното следствие не беше
доказано по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението по чл. 39, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 от 27 август 2013 г. за условията и
изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за
оползотворяване и обезвреждане на отпадъци във връзка с чл. 138, ал. 1, т. 2, предл. първо от
ЗУО.
Съдът кредитира показанията на свидетелката И. М. в по-голямата им част,
доколкото същата имаше ясен спомен за проверката и установените обстоятелства. От
3
изложеното от нея при проведения разпит в хода на съдебното следствие се установяват
обстоятелствата около извършване на проверката и констатираните обстоятелства,
изискването на работни карти и дневници за отразените запръстявания, както и че в
момента на проверката не били представени такива за периода 19.03.2025 г. до датата на
проверката (26.03.2025 г.). Според изложеното от този свидетел били установени
незапръстени участъци в клетка № 3 и клетка № 4.
Съдът не кредитира изложеното от този свидетел, че било установено наличие на
участъци в клетка № 3, които били незапръстени от доста време, тъй като намира, че това е
субективна преценка на свидетеля-актосъставител, което е неподкрепено от други
доказателства. Нещо повече, изложеното от свидетеля е в пряко противоречие с
представените към жалбата работни карти.
Съдът кредитира като годни доказателства представените към жалбата работни
карти за периода 19.03.2025 г. до 26.03.2025 г., включително. От тях се установява, че за
периода 19.03.2025 г. – 26.03.2025 г. такива са съставяни, респ. е извършвано ежедневно
запръстяване, противно на приетото от наказващия орган. Представените работни карти, и в
частност тази, отнасяща се за 26.03.2025 г. подкрепят изложеното от жалбоподателя, че на
тази дата запръстяване на работните участъци от депото е извършено.
Безспорно установено е, че към момента на извършване на проверката, както и в
хода на административнонаказателното производство тези работни карти (за периода от
19.03.2025 г. до 26.03.2025 г.) не са били надлежно представени. Това обстоятелство обаче не
може и не следва да бъде отчитано във вреда на жалбоподателя. На първо място,
жалбоподателят е заявил, че поради оперативна организация, работните карти за извършено
запръстяване за седмицата, предхождаща проверката, са били налични в офиса на депото, в
непосредствена близост до оперативния екип, а не в административната сграда, което
обусловило невъзможността да бъдат представени в момента на проверката. Освен това,
съгласно показанията на свидетелката М. проверката била извършвана в работно време,
което не изключва възможността запръствяването за 26.03.2025 г. да е било извършено след
приключване на проверката. Представянето на процесните работни карти едва в хода на
съдебното следствие не може да се счита за основание за тяхното дискредитиране. Това е
така, тъй като жалбоподателят е свободен сам да решава как да организира защитата си и не
следва да търпи неблагоприятни последици от непредставянето на тези доказателства в
предсъдебната фаза на административнонаказателното производство.
От останалия доказателствен материал се установяват еднопосочно, че Столична
община притежава комплексно разрешително за „Интегрирана система от съоръжения за
третиране на битовите отпадъци на Столична община – „Депо за неопасни отпадъци
„Садината“, обстоятелствата около назначаване и провеждане на проверката, съставянето на
АУАН и обжалваното НП и връчването им. С оглед еднопосочността му и по аргумент на
противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, настоящият състав намира за ненужно да
обсъжда подробно този доказателствен материал.
Съгласно чл. чл. 157, ал. 2 от ЗУО нарушенията по чл. 133, ал. 4, т. 2, чл. 135 -
138, 140 - 144, чл. 147, ал. 1, чл. 149, чл. 151, ал. 1 - 4 и чл. 152 - 156 се установяват с акт на
директора на РИОСВ или на оправомощени от него длъжностни лица, а нарушенията по чл.
147, ал. 2 - с акт на съответния контролен орган по чл. 125 или оправомощени от него
длъжностни лица. Съгласно ал. 4 на същия член наказателните постановления по ал. 1 и 2 се
издават от директора на РИОСВ, както и от кмета на общината или от оправомощени от
него длъжностни лица в случаите по ал. 1. Настоящият състав приема, че АУАН и
обжалваното НП са издадени от компетентни органи, видно от Заповед № РД-34/25.03.2025 г.
з и Заповед № 68/26.07.2024 г. – и двете на директора на РИОСВ-София.
Спазени са правилата за съставяне и връчване на АУАН и НП и същите са издадени
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН и обжалваното НП съдържат всички необходими
4
реквизити. В НП ясно е посочена както датата на нарушението, така и мястото на неговото
извършване. Освен това, описанието на нарушението е пълно и напълно достатъчно, за да се
установи защо е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството
жалбоподател. Цифровата правна квалификация на нарушението съответства на словесното
му описание в обстоятелствената част.
Видно от съдържанието на НП в същото са обсъдени релевираните по реда на чл.
44, ал. 1 от ЗАНН възражения, поради което това възражение се явява неоснователно.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че липсата на обсъдена
преценка в НП за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН съставлява съществено процесуално
нарушение. Константна е практиката на административните съдилища, че необсъждането
или бланкетното обсъждане на приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, не съставлява съществено
процесуално нарушение, което да е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Поради изложеното съдът счита, че не е допуснато съществено процесуално
нарушение, обуславящо отмяната на обжалваното НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 от 27 август 2013 г. за
условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и
инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, при експлоатацията на депата
за отпадъци операторът спазва технологията за депониране, в т.ч. ежедневното запръстяване
на работния участък от депото.
Съдът, като съобрази обстоятелството, че тежестта на доказване на нарушението се
носи именно от АНО, намира, че в хода на производството деянието, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, не беше доказано по несъмнен и категоричен начин.
Според настоящия състав представянето на работните карти за периода 19.03.2025 г.
до 26.03.2025 г. разколебава обвинителната теза на наказващия орган, като с оглед анализа
на събраните в хода на производството доказателства съдът не може да достигне до
несъмнен и единствен възможен извод, че жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение, респ. че не е спазил задължението си за
запръстяване, за което му е наложено административно наказание.
С оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление е издадено при
допуснато нарушение на материалния закон поради недоказаност на нарушението и затова
следва да бъде отменено.
С оглед извода на съда безпредметно се оказва обсъждането на размера на
наложеното наказание и приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
При този изход на делото разноски следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. Съгласно представения списък с разноски същият претендира присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1560 лева с ДДС. Настоящият състав,
като съобрази представените към списъка доказателства – договор за правна помощ, фактура
и платежно нареждане, като съобрази размера на наложеното наказание имуществена
санкция, осъществените процесуални действия, както и фактическата и правна сложност на
делото, намира, че претендираното възнаграждение е пропорционално, справедливо и
съответно на осъществената защита. В тази връзка намира възражението на въззиваемата
страна за завишеност на размера на претендираните разноски за неоснователно.
ВОДИМ от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36/14.05.2025 г., издадено от директора на
РИОСВ-София, с което на Столична община, БУЛСТАТ ********* е наложена имуществена
санкция на основание чл. 138, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Закона за управление на отпадъците в
размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 39, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 от 27 август 2013 г.
за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и
инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – София (РИОСВ-
София) да заплати на Столична община, БУЛСТАТ *********, сумата от 1560 (хиляда
петстотин и шестдесет) лева с ДДС лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6