РЕШЕНИЕ
№ 434
гр. Гоце Делчев, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Борислава Г. Тункова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20251220100543 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Е. А. А. от
гр.Г. Д., обл. Благоевград против „К.БГ“ ЕООД, гр.С.. Иска се да бъде обявен
Договор за потребителски кредит №*****/ 16.12.2024 г. сключен с К. Бг
ЕООД, за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с
чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
В условията на евентуалност, се иска да бъде обявена за нищожна
клаузата на чл.10 от Договор за потребителски кредит №281111/ 16.12.2024 г.,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 334.78 лева, на основание
чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това,
че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на
основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Иска се също така да бъде осъден ответника да заплати сторените от
ищеца разноски по делото.
Правната квалификация на предявените искове е по чл.26, ал.1 от ЗЗД,
вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, по иска в условията на
евентуалност - чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. с чл. 143, ал.1 и т.5 от ЗЗП,
1
чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Ответникът представя отговор, с който заявява, че „К. БГ“ ЕООД
признава предявения иск за основателен. Съгласно чл. 55 от Закона за
задълженията и договорите ,,който е получил нещо без основание или с оглед
на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне“. Страните
не спорят, че ищецът е усвоил преведената сума в размер на 600 лева. От
страна на Е. А. до настоящия момент не са постъпвали суми по сметка на “К.
БГ” ЕООД за погасяване на процесното задължение. Поради това ищецът
несъмнено дължи връщане на чистата стойност на кредита, въ връзка с което
те предявяват насрещен иск за заплащане на сумата от *** лева - усвоената от
ищцата, но непогасена сума по договора за кредит. Тъй като не са станали
причина за завеждане на иска, молят разноските да се присъдят в тежест на
ищцата.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.78, ал.2
от ГПК, чл.55 от ЗЗД и чл.23 от ЗПК.
В отговора се съдържа и насрещен иск, с който се иска да бъде осъдена
Е. А. А. да заплати на ищеца по насрещния иск, усвоената от нея, но
непогасена сума в размер на 600 лева, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на
задължението.
Иска се да бъдат присъдени в полза на ищеца по насрещния иск и
сторените разноски.
Твърди се от ищеца, че съгласно чл. 55 от Закона за задълженията и
договорите ,,който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне“. Страните не
спорят, че ищецът е усвоил преведената сума в размер на 600 лева. От страна
на Е. А. до настоящия момент не са постъпвали суми по сметка на “Кинти БГ”
ЕООД за погасяване на процесното задължение. Поради това ищецът дължи
връщане на чистата стойност на кредита, във връзка с което те предявяват
насрещен иск за заплащане на сумата от 600 лева - усвоената от ищцата, но
непогасена сума по договора за кредит.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищецът по
насрещния иск е по чл. 55 от ЗЗД.
2
Ответника по насрещния иск представя отговор, с който изразява
становище за неоснователност на насрещния иск. Счита, че договора за кредит
е нищожен и поради неспазване на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1
т.10, вр. с чл.22 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК изрично посочва, че
когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между
изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне
на ГПР. В ГПР следва да бъдат включени разходи по кредит, които ще се
понесат от потребителя. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл.
3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи - ДПК следва да се счита за нищожен,
което води до връщане само на главница. Въз основа на това договор за
потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен. В случай че
съда уважи исковата претенции, моли разноските по делото да останат в
тежест на ответната трана.
Правната квалификация на възраженията на ответника по насрещния
иск е по чл.11, ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Установява се от представените доказателства, а и не се спори между
страните, че между Е. А. А. и „К. БГ“ ЕООД е възникнало облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит №
*****, сключен на 16.12.2024 г.
По силата на договора „К.БГ“ ЕООД, в качеството на кредитодател се
задължил да предостави на Е. Аподстолова кредит в размер на *** лева, а тя
се задължила да върне сумата, ведно с договорна лихва на 6 равни месечни
вноски, съобразно погасителен план към договора.
Твърди се от ищеца по първоначалния иск, че на *****г. между нея и
ответника е сключен договор за потребителски кредит № *******. Съгласно
чл.1 от Договора за кредит Кредитодателят се задължил да предостави на
Кредитополучателя кредит в размер на ****00 лева, а Кредитополучателят се
задължил да върне сумата от 673.76 лева, съгласно условията на договора.
Уговорен е ГПР по кредита в размер на 49.65 % и ГЛП в размер 41 % , при
срок на кредита от 6 вноски. В чл.10 от договора е предвидено, че ако
длъжника не предостави допълнително обезпечение по чл.20 от Договорът, то
3
тя дължи неустойка, в която връзка й е начислена неустойка в общ размер на
334.78 лева, разпредЕ. на 6 вноски, всяка от който добавена към дължимата
главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата месечна
погасителна вноска нараства на 168.09 лева. Ищцата счита договора за кредит
за нищожен, тъй като не са посочени условията за прилагане на лихвения
процент, дали е фиксиран или променлив. Посочена е само абсолютната
стойност на ГПР, но не и кои компоненти се включват в него и как го
формират. Счита договора за нищожен и на осн. чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото
неустойката не е включена в ГПР. При условията на евентуалност, счита че
клаузата на чл.10 от процесния договор за потребителски кредит,
предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1
пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна, поради
това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1, ал.5 и чл.146
ал.1 от ЗЗП. Уговорката за неустойка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Така неустойката
излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване - още една сигурна печалба на кредитора. Клаузата
на чл.10 от Договора за потребителски кредит не е уговорена индивидуално и
е нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП. С оглед
изложеното са предявени настоящите искове.
От страна на ищцата по първоначалния иск Е. А. се признава, че е
усвоила сумата от *** лева по процесния договор за кредит.
При така установеното във фактическо отношение, съдът счита
предявените искове, както първоначални, така и насрещни, за допустими, като
предявени от лице, имащо правен интерес от предявяването му и срещу
надлежен ответник.
Разгледани по същество, съдът намира следното:
По иска за обявяване на договор за потребителски кредит № ***** от
16.12.2024 г. за недействителен:
От представените по делото документи, се установява, а относно това не
се и спори по делото, че на ****** г. между ищеца Е. А. А. и ответника „К.
БГ“ ЕООД е бил сключен договор за потребителски кредит № ******, с който
4
страните се съгласили ответното дружество да предостави на ищцата кредит в
размер на ****.00 лева, а ищцата – да го върне ведно с договорна лихва в
размер на 41% на 6 месечни вноски, с размер съгласно приложен погасителен
план. В приложението е посочен размера на отпуснатия кредит, размер на
ГЛП и ГПР, общия размер на дължимата сума, както и датите, размер и състав
на дължимите погасителни вноски.
Ответното дружество признава предявения първоначален иск за
основателен.
Съдът намира, че предявения първоначален главен иск следва да се
уважи, като основателен и доказан.
Предвид разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, решението в тази част се
позовава на направеното от страна ответника признание на иска.
Тъй като уважава предявения главен иск, съдът не следва да се
произнася по отношение на предявения при условията на евентуалност иск
срещу „Кинти БГ“ ЕООД.
По насрещния иск за връщане на усвоената от ответника, но
непогасена сума в размер на *** лева по кредита:
Както се посочи по-горе, не се спори между страните, а се установи и от
представените по делото документи, че на ***** г. между ищеца Е. А. А. и
ответника „К. БГ“ ЕООД е бил сключен процесния договор за потребителски
кредит №******, с който страните се съгласили ответното дружество да
предостави на ищцата кредит в размер на ***.00 лева.
Ответницата по насрещния иск признава, че е усвоила сумата от ***
лева, представляваща главница по процесния договор за кредит.
Ищеца по насрещния иск твърди, че от страна на ответника не са
постъпили плащания по договора за кредит. От своя страна ответника не
представя доказателства да е извършила такива плащания, което й беше
възложено в тежест.
Съответно се приема от съда, че погасителни плащания по договор за
потребителски кредит № *******/16.12.2024 г., сключен между страните, не
са извършени от страна на Е. А..
Съгласно разпоредбата на чл.55 от Закона за задълженията и договорите
5
който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, е длъжен да го върне.
След като договор за потребителски кредит № *******/16.12.2024 г.,
сключен между страните беше приет за нищожен, то на основание чл.55 от
ЗЗД кредитополучателя дължи да върне полученото по него, доколкото то е
получено при липса на основание.
По изложените съображения насрещния иск е основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
Ищцата по първоначалния иск е извършила разноски за заплащане на
държавна такса в размер на 50 лева и за възпроизвеждане на изявленията в
исковата молба (на осн. чл.102з, ал.3 от ГПК) в размер на 1.50 лева.
Направено е от ответника по първоначалния иск искане да не му се
присъждат разноски, предвид направеното признание на иска и тъй като не са
станали причина за завеждане на делото. Прави и възражение по искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение на ищцовата страна.
Искането за освобождаване от разноски е основателно. От една страна
ответника признава иска, а от друга страна той не е дал повод за завеждане на
иска – не е предприел действия за събиране на вземането си, нито се твърди да
е е изразил готовност да ги предприеме. В тази насока съдът намира, че по
аналогия намира приложение приетото в цитираното от ответника
Определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017 г., III г. о.,
ГК и разноски в тежест на ответника не следва да се присъждат. От друга
страна той има право на разноски, след като е признал иска и не е дал повод за
завеждане на делото и е признал иска.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен
между ищцата В.Анг.и адвокат Д. В. М., в който посочено, че договора се
сключва на основание чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, тъй като
клиентът е материално затруднено лице. Представено е доказателство, че
адв.М. е регистриран по ЗДДС, поради което именно възнаграждението му е
определено с начисляване на ДДС.
Предвид приетото по горе относно отговорността за разноски на
ответника, то не следва да му се възлагат и разноските за адвокатско
6
възнаграждение на адв. М..
В полза на ответника по първоначалния иск и в тежест на ищцата по
него следва да се присъдят разноските сторени от ответника за отговор на
исковата молба, които са в размер на 400 лева, съгласно представения договор
за правна защита и съдействие.
Ищецът по насрещния иск е сторил разноски за заплащане на държавна
такса в размер на 50.00 лева, 1.20 за възпроизвеждане на изявленията в
отговора, съдържащ насрещен иск. По делото той е представляван от адвокат,
като е представено доказателство за сторени разноски за възнаграждение на
адвокат в размер на 400 лева за насрещния иск.
Предвид основателността на предявения насрещен иск сторените по
него разноски в общ размер на 450.60 лева ще бъдат присъдени в тежест на
ответника по насрещния иск – Е. А..
Предвид приетия за основателен насрещен иск разноски за адвокатско
възнаграждение на адв.Михайлов за отговора на насрещния иск не следва да
се присъждат.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
Прогласява за нищожен Договор за потребителски кредит № *******/
16.12.2024 г., сключен между Е. А. А., ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Бл.и
„К.БГ“ ЕООД, ЕИК *****8, гр.С= на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22
от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
Осъжда Е. А. А., ЕГН ********** от гр.Г.Д., обл.Бл. да заплати на
„К.БГ“ ЕООД, ЕИК *******, гр.С. усвоената от нея, но непогасена сума в
размер на ***.00 (**********) лева, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на предявяване на иска – 17.06.2025 г. до окончателно
изплащане на задължението.
Тази сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка на „К.БГ“
ЕООД: IBAN BG8************, BIC ******** при „Банка ДСК“ ЕАД.
Осъжда Е. А. А., ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Бл. да заплати на
„К.БГ“ ЕООД, ЕИК *******, гр.С. сумата в размер на 851.20 лева (осемстотин
7
петдесет и един лева и двадесет стотинки), представляваща сторените
разноски в производството.
Оставя без уважение искането да бъде осъдено „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, гр.София да заплати на Е. А. А., ЕГН ********** от гр.Гоце
Делчев, обл.Благоевград сумата в размер на 51.50 лева (петдесет и един лева и
петдесет стотинки), представляваща сторените разноски в производството.
Оставя без уважение искането да бъде осъдено „К.БГ“ ЕООД, ЕИК
***** гр.С.да заплати на адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия Пловдив, с
адрес гр. Пл., бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на Е. А. А. по настоящото
дело.
Решението на съда може да се обжалва от страните с въззивна жалба
пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
8