№ 157
гр. *****, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *****, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
К. Ст. Комсалов
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20235200600585 по описа за 2023 година
С Присъда № 16 от 15.02.2023 година, постановена по НЧХД № 1758/2021 година на
Пазарджишкия районен съд,е признат подсъдимия П. Г. К. за невинен в това, че на
27.10.2021 година в град ***** на ул. „****“ **** в **************, е казал нещо
унизително за честта и достойнството на К. М. К. от гр. ***** в негово присъствие, а
именно израза *** като обидата е нанесена публично, като на основание чл.304 от НПК във
връзка с чл.9, ал.2 от НК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК, като е оправдан и по
първоначално повдигнатото обвинение, а именно за отправяне на обидните думи
***************, както и че деянието е извършено по отношение на длъжностно лице при
изпълнение на службата и функциите му.
С присъдата е признат подс.К. за невинен в това, че на 27.10.2021 година в град
***** на ул. „****“ **** в **************, е казал нещо унизително за честта и
достойнството на М. Н. К. от гр. ***** в нейно присъствие, а именно израза ***, като
обидата е нанесена публично,като на основание чл.304 от НПК във връзка с чл.9 ,ал.2 от НК
е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1
във връзка с чл.146, ал.1 от НК, като е оправдан и по първоначално повдигнатото обвинение,
а именно за отправяне на обидните думи *****************, както и че деянието е
извършено по отношение на длъжностно лице при изпълнение на службата и функциите му.
Осъден е подс.К. да заплати на частния тъжител К. М. К. парична сума в размер на
1
200,00 /двеста/лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 27.10.2021 г.,
като за разликата до претендирания размер от 1 000 /хиляда/ лева е отхвърлен предявения
граждански иск като неоснователен.
Осъден е подс.К. да заплати на частния тъжител М. Н. К. парична сума в размер на
200,00 /двеста/лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 27.10.2021 г.,
като за разликата до претендирания размер от 1 000 /хиляда/ лева е отхвърлен предявения
граждански иск като неоснователен.
Постановено е веществените доказателства 1 бр. компакт диск, съдържащ записи на
тел.112 на л.43 от делото, и 1 бр. компакт диск от охранителни камери на л.29 от делото да
се ОТНЕМАТ в полза на държавата и да се УНИЩОЖАТ след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК е осъден подсъдимия К. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - ***** сторените по делото разноски
в размер на 298 лева и държавна такса върху размера на уважените граждански искове в
размер на по 50,00 лева.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от повереника на
частните тъжители М. Н. К. и К. М. К. – адв.М. К. от АК-*****.Твърди се,че присъдата е
незаконосъобразна, неправилна и необоснована,както и явно несправедлива,като се
обжалва частично досежно наказателната й част.Твърди се,че са налице квалифициращи
обстоятелства, изключващи възможността да се приеме,че случаят е малозначителен.Твърди
се,че обидите са нанесени публично в присъствието на пострадалите на работните им места
във връзка с изпълнение на професионалните им задължения,като са тежко наказуеми
деяния.Счита се,че,ако се приеме,че подсъдимият е невиновен,то предявеният граждански
иск е неоснователен,тъй като дори деликтът по чл.45 от ЗДД изисква наличието на виновно
поведение.Твърди се,че е налице съществено нарушение на процесуалните правила при
оценка на релевантните факти,което е довело до формиране на правни изводи в нарушение
на материалния закон.Счита се,че неправилно е приложена нормата на чл.9,ал.2 от НК.Иска
се отмяна на присъдата в наказателната й част,като се постанови нова присъда,с която да
бъде признат подс.П. К. за виновен по повдигнатите му обвинения.Не се сочат нови
доказателства.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
Подсъдимият и защитникът му поддържат становище,че оправдателната присъда
следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.Не се сочат нови доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и провери
изцяло така атакувания съдебен акт съгласно правилата на чл.314 от НПК,прие за
установено следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред
2
по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият П. Г. К. е
невиновен в това, че на 27.10.2021 година в град ***** на ул. „****“ **** в
**************, е казал нещо унизително за честта и достойнството на К. М. К. от гр. *****
в негово присъствие, а именно израза *** като обидата е нанесена публично, като на
основание чл.304 от НПК във връзка с чл.9, ал.2 от НК е оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК,
като е оправдан и по първоначално повдигнатото обвинение, а именно за отправяне на
обидните думи ***************, както и че деянието е извършено по отношение на
длъжностно лице при изпълнение на службата и функциите му.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред
по делото доказателства първоинстанционният съд е приел също, че подс.К. за невиновен в
това, че на 27.10.2021 година в град ***** на ул. „****“ **** в **************, е казал
нещо унизително за честта и достойнството на М. Н. К. от гр. ***** в нейно присъствие, а
именно израза ***, като обидата е нанесена публично,като на основание чл.304 от НПК във
връзка с чл.9 ,ал.2 от НК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК, като е оправдан и по
първоначално повдигнатото обвинение, а именно за отправяне на обидните думи
*****************, както и че деянието е извършено по отношение на длъжностно лице
при изпълнение на службата и функциите му.
Настоящата инстанция изцяло кредитира възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка,поради което не намира за необходимо да я преповтаря.Тази
фактическа обстановка не се и оспорва във въззивната жалба,като оплаквания,които се
правят там,са по приложението на материалния закон и относно явна несправедливост на
присъдата.В съдебно заседание частните тъжители и повереника им поддържат
становище,че не са допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните
правила,но съдът неправилно е приел,че случаят е маловажен,като е приложил чл.9,ал.2 от
НК.
Настоящата инстанция счита,че напълно обосновано и законосъобразно при така
възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел,че е налице
хипотезата на чл.9,ал.2 от НК.Въпреки че подс.К. е осъществил всички признаци на състава
на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК по отношение и на
двамата тъжители, което е безспорно по делото,конкретно инкриминираните деяния са
малозначителни, доколкото тяхната обществена опасност е явно незначителна по смисъла на
чл.9, ал.2 от НК.
За да направи този извод,обосновано първоинстанционният съд е оценил развилата се
ситуация в аптеката на процесната дата,приемайки,че подсъдимият не е дооценил факта,че
се намира на обществено място-аптека; че самите фармацевти са били затруднени от
неуредиците в здравеопазването ни във връзка с издаването на електронни рецепти и
преодоляването на нежелани последици от евентуални грешки или неясноти в тях.Съдът е
отчел също,че поведението на подсъдимия е било продиктувано най-вече от създалата се
3
ситуация в аптеката с онкоболната му майка и начина,по който тя се е прибрала в дома
си,без да получи жизненоважните й медикаменти.При така възникналата ситуация
подсъдимият е отишъл в аптеката,за да разбере,защо майка му не е получила
медикаментите,както и да разреши този проблем.Безспорно е,че се е стигнало до разправия
между подсъдимия и двамата тъжители,което е станало публично,и е довело до размяна на
реплики както от страна на подсъдимия,така и от страна на пострадалите тъжители.
Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният
съд е приел,че е имало поведение от страна на пострадалите към подсъдимия,също
прекрачващо границата на добрите обноски,като в този смисъл е дал вяра на показанията на
свидетелите С., Н. и Б.,като последният свидетел установява,че докато бил в аптеката,
между клиента/подс.К./ и служителите /частните тъжители/ се е развила „ словесна агресия
“, която той потушил с думи и за да няма „усложнения и пререкания помежду им “, той
помолил подсъдимия да излезе отвън пред аптеката. За това, че е имало взаимни
пререкания,първоинстанционният съд е направил обоснован и законосъобразен извод и от
възпроизведените записи от охранителните камери в аптеката - посредством предявяването
на ВД на страните, при което се е установило, че превъзбудено и афектирано поведение има
не само подсъдимият, но и тъжителите.
Първоинстанционният съд обосновано е кредитирал и показанията на св.С.,въпреки
че тя е сестра на подсъдимия К.,тъй като тези показания кореспондират на останалите
събрани по делото гласни и веществени доказателства и в този смисъл се явяват обективни.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема,че обосновано и
законосъобразно първоинстанционният съд,обсъждайки подробно и задълбочено поотделно
и в съвкупност всички събрани по делото доказателства,е направил извода,че подс. К. не е
решил да отиде в аптеката с цел да унижи и да накърни достойнството на тъжителите К. и
К., а за да разреши възникналия проблем и за да получи медикамента на своята майка. Че
това е било най-важно за него, става ясно и от последвалото му поведение - желанието му да
си тръгне, след като вече е получил лекарствата, и оплакването му впоследствие, че те
трябва да се поставят веднага и да не престояват дълго време извън условията на съхранение
в хладилник, което всъщност е станало до изчакването на полицейския автопатрул, което
обстоятелство той е споделил и пред полицейските служители.
Обосновано и законосъобразно,за да приложи нормата на чл.9,ал.2 от
НК,първоинстанционният съд е отчел и данните за личността на подс. К., които сочат на
изключително ниска степен и почти липса на обществена опасност на дееца. Той е с чисто
съдебно минало и с добри характеристични данни - няма криминални и противообществени
прояви, грижи се за своята онкоболна майка, с която живее.
Предвид горното настоящата инстанция приема,че първоинстанционният съд
законосъобразно е приложил материалния закон,като е приел,че подс.К. следва да бъде
признат за невиновен и оправдан по обвиненията за престъпления по чл.148, ал.1, т.1 във
връзка с чл.146, ал.1 от НК по отношение на двамата тъжители - за това, че на 27.10.2021
година в град ***** на ул. „****“ **** в **************, е казал нещо унизително за честта
4
и достойнството на К. К. в негово присъствие, а именно израза *** като обидата е нанесена
публично, както и за това, че на същата дата и място е казал нещо унизително за честта и
достойнството на М. К. в нейно присъствие, а именно израза ***, като обидата е нанесена
публично, тъй като извършените от подсъдимия деяния са малозначителни.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е признал за невиновен и е
оправдал подс. К. и по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно за отправяне на
обидните думи *************** по отношение на К. К. и ***************** по отношение
на М. К., както и че и двете деяния са извършени по отношение на длъжностни лица при
изпълнение на службата и функциите им. От събраните по делото доказателства се
установява,че единствените обидни думи, които е отправил подсъдимия, са „***“ по
отношение на тъжителя К., и *** по отношение на тъжителката К..Липсват каквито и да
било доказателства по делото,подс.К. да е нарекъл тъжителя К. „****“, „*******“, а
тъжителката К. - с думите „***“, а по отношение на двамата и „********“. При това
положение така повдигнатото с тъжбата обвинение против подсъдимия е останало
недоказано, поради което и той е бил оправдан.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е оправдал поддс.К. и по
отношение на вмененото му квалифициращо обстоятелство и за двете осъществени деяния, а
именно - че същите са „извършени по отношение на длъжностни лица при изпълнение на
службата и функциите им“. По делото не е ангажирано нито едно доказателство за това, че
двамата тъжители са имали качеството на длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1 от НК.
Единствено безспорно е установено, че същите са фармацевти в въпросната аптека. Това
обаче не ги прави автоматично длъжностни лица по смисъла на НК.
Освен това квалифициращият признак по чл.148,ал.1,т.3 от НК – обида на
длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на
службата или функцията му е декриминализиран с отмяната му с ДВ - бр.67 от 2023
година.В този смисъл,дори и да съществуваха доказателства по делото/а такива липсват/,че
подс.К.е осъществил признаците му на процесната дата по отношение на тъжителите,то с
отмяната му понастоящем следва да се приложи нормата на чл.2,ал.2 от НК - за най-
благоприятния закон по отношение на дееца до влизане на присъдата в сила.
Предвид гореизложеното присъдата на първоинстанционния съд като
правилна,законосъобразна и обоснована в наказателната й част следва да се потвърди
изцяло.
Въззивна жалба липсва по отношение на гражданскоправната част на присъдата,но
настоящата инстанция счита,че присъдата и в тази й част е законосъобразна,обоснована и
справедлива.Първоинстанционният съд е изложил ясни аргументи,защо подс.К. дължи
обезвреда на тъжителите,независимо,че деянията му не са с престъпен характер.Безспорно
е,че със същите са причинени неимуществени вреди на пострадалите, което пък на
основание чл.45 ал.1 от ЗЗД поражда гражданска отговорност по отношение на дееца - подс.
К., за тяхното обезщетяване.Първоинстанционният съд е намерил гражданските искове за
5
частично основателни , като е осъдил подс.К. да заплати на тъжителите К. и К. сума в
размер на по 200 лева за причинените им с деянията неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 27.10.2021 година до окончателното им
изплащане, като за разликата до претендираните размери от по 1 000 лева е отхвърлил
предявените граждански искове като неоснователни.Жалби относно размера на присъденото
обезщетение няма нито от тъжителите,нито от подсъдимия.
В този смисъл присъдата на първоинстанционния съд в гражданскоправната й част
също следва да бъде потвърдена.
Присъдата е законосъобразна и в частта относно произнасянето по веществените
доказателства,както и в частта,с която подс.К. е осъден да заплати сторените по делото
разноски,както и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.
Въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.При
извършената служебна проверка от въззивната инстанция не се установи да са допуснати от
първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения,които да налагат отмяна на
присъдата на това основание,включително такива,които да опорочават оценката на
събраните доказателства и правните изводи въз основа на тях.
Настоящата инстанция констатира,че жалбоподателите-тъжителите М. К. и К. К. не
са внесли при депозиране на въззивната си жалба против първоинстанционната присъда
дължимата държавна такса в размер на 6 лева.Ще следва същите да бъдат осъдени от
настоящата инстанция да заплатят държавна такса в размер на 6 лева в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.
Воден от горното и на основание чл. 338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 16 от 15.02.2023 година, постановена по НЧХД №
1758/2021 година на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА М. Н. К. от град *****, ул.“*****“****,с ЕГН **********,и К. М. К. от
град *****,ул.“**************“****,с ЕГН **********,да заплатят държавна такса за
въззивно обжалване - в размер на 6 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Пазарджишкия окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7