О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2430 Година 2019, 10 декември гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на десети декември година две хиляди и деветнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 1898 описа за 2019 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна
дирекция „Гранична полиция“ - МВР гр.София, против решение № 2552 от 15.10.2019
г. по гр.д.4667/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, допълнено на
основание чл.248 ГПК в частта на разноските с решение № 2838 от 01.11.2019 г., с
което въззивникът е осъден да заплати на Н.Г. ***, сумата от 1 369,10 лв
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер
на 205.21 часа за периода 11.06.2016 г. до 11.06.2019 г. - разлика между
положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно
със сумата от 186.20 лв, представляваща лихва за забава върху дължимите суми за
периода от 30.07.2016 г. до 11.06.2019 г., явяващи се допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за горепосочения период , законна
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 11.06.2019 г. до
окончателното изплащане; и 380.00 лв съдебни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение; и с което решение въззивната Главна дирекция „Гранична полиция“
МВР, гр. София, е осъдена на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по
сметка на РС гр.Бургас сумите от 180.00 лв за изготвената експертиза и 104.76 лв
държавна такса.
Твърди се,
че решението на БРС в обжалваната част е неправилно поради нарушение на
материалния закон, както и – необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена
претенцията на ищцата, положеният от нея нощен труд да бъде преизчислен по
правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната
заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. По-конкретно
се твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като не са налице
предпоставките за прилагането й, и по-конкретно – продължителност на нощното
работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се на следващо
мястопревръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е
установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за
генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че положеният от ищцата
нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на
действалите към процесния период нормативни актове. Поради неоснователността на
главния иск се твърди, че неоснователни са и исковете за мораторна и за законна
лихва. Твърди се наличие на допуснати процесуални нарушения – неяснота, след
изменението на иска (чрез намаляване на исковите претенции), какво става с
горницата над намаления до предявения размер на всеки иск.
Претендира
се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените
искове.
Няма искания
по доказателствата. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
поради което е допустима.
В законовия срок против въззивната жалба е
постъпил отговор от въззиваемата Н.Г.Г., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна и недоказана. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и
обосновани. Твърди се, са правилни изводите на съда, че липсва изрична норма в
действащите в исковия период наредби на Министъра на вътрешните работи,
издавани на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР, поради което субсидиарно следва да
се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Сочи се, че наличието на процесното вземане
на въззиваемата против въззивника се установява от заключението на вещото лице
по СИЕ. Твърди се, че обжалваното решение е в съответствие с еднопосочната и
непротиворечива съдебна практика на съдилищата в страната. Изложени са подборни
съображения, цитирана е съдебна практика. Претендира се потвърждаване на
обжалбаното решение и присъждане на съдебни разноски. Няма искания по
доказателствата.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР гр.София, против решение № 2552 от
15.10.2019 г. по гр.д.4667/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, допълнено
на основание чл.248 ГПК в частта на разноските с решение № 2838 от 01.11.2019
г., В ЧАСТТА, с която въззивникът е
осъден да заплати на Н.Г. ***, сумата от 1 369,10 лв представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 205.21 часа
за периода 11.06.2016 г. до 11.06.2019 г. - разлика между положения нощен труд
и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със сумата от 186.20
лв, представляваща лихва за забава върху дължимите суми за периода от
30.07.2016 г. до 11.06.2019 г., явяващи се допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за горепосочения период , законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 11.06.2019 г. до окончателното
изплащане; и 380.00 лв съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение;
и с което решение въззивната Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София,
е осъдена на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на РС
гр.Бургас сумите от 180.00 лв за изготвената експертиза и 104.76 лв държавна
такса.
Препис от
настоящото определение да се връчи на страните.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.