Определение по дело №478/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.157 от ДОПК.

Образувано е по искане на „Бинета“ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Борущица, общ. Мъглиж, ет.4, ап.24, представляван от Е. П. В., за спиране изпълнението на Ревизионен акт №Р-16002424002097-091-01 от 26.11.2024 год., издаден от Т. В. П. на длъжност началник сектор „Ревизии“ и П. Г. Д. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив. Искането за спиране е по молба съдържаща се в депозираната жалба против ревизионният акт, потвърден с Решение №98/01.04.2025 год. на Директора на Дирекция „Обжалване данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

Към съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда, с вх.2793/05.05.2025 год. от Директора на дирекция ОДОП-Пловдив е изразено становище, че по изпълнителното дело са наложени обезпечителни мерки за събиране на установеното с ревизионния акт публично вземане, които не са оспорени и са влезли в законна сила. Видно от представените към ревизионния акт документи, е видно, че общата стойност на запорирането и възбранено имущество по данъчни оценки възлиза на 9 609.50 лв., а установените задължения с ревизионният акт са в размер на 123 091.69 лв. не са обезпечени в пълен размер. С последното постановление е изключен от запора притежаваното МПС, а авоарите по запорираните банкови сметки, остава неясни. Въз основа на тези мотиви, е направено искане, да не се уважава искането за спиране изпълнението на ревизионния акт

Въз основа на приложените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С Ревизионен акт №Р-16002424002097-091-01 от 26.11.2024 год., издаден от Т. В. П. на длъжност началник сектор „Ревизии“ и П. Г. Д. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №98/01.04.2025 год. на Директора на Дирекция „Обжалване данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП са установени задължения на „Бинета“ЕООД за ДДС за данъчен период 01.07.2020 год. – 31.07.2020 год. в размер на 13 333.33 лв. и прилежащата лихва в размер на 6 560.09 лв., непризнат данъчен кредит в размер на 49 910.00 лв. за периода 01.01.2019 год. – 28.02.2023 год. и 01.04.2023 год. – 31.05.2023 год. и лихви в размер на 17 310.48 лв. и установен корпоративен данък за 2020 год. в размер на 9 586.67 лв. лихва в размер на 3 864.49 лв., за 2021 год. – в размер на 12 035.00 и лихви в размер на 3 613.12 лв. и за 2022 год. в размер на 5 750.00 лв. и лихви в размер на 1 110.80 лв. Общо установените публични задължения са в размер на 123 091.99 лв., от които 90 615.00 лв. главници и лихви в размер на 32 476.99 лв.

В хода на ревизионното производство по издаването на ревизионния акт са наложените обезпечителни мерки от публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив – с постановление №С-240024-023-0003307 от 13.11.2024 год. е наложена възбрана на два недвижими имота, собственост на търговеца, на притежаваното МПС и откритите банкови сметки в И. А. банк, ПИБ и „ОББ“АД. С постановление №С-240024-023-0003307 от 06.12.2024 год. е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки, като е наложена възбрана на двата недвижими имота, собственост на търговеца и откритите банкови сметки в И. А. банк, ПИБ и „ОББ“АД

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Искането е подадено от надлежна страна, и е процесуално допустимо, тъй като се отнася за спиране изпълнението на РА, който е обжалван пред съд, съгласно изискването на чл.157, ал.2 от ДОПК.

Разгледано по същество, същото е неоснователно.

Съгласно чл. 157, ал. 2 от ДОПК, изпълнението на ревизионния акт може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. Според ал.3 на същата разпоредба, към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл.153, ал.3 - 5.

Законодателят в разпоредбата на чл.153 от ДОПК, е предвидил условията и предпоставките, при наличието, на които може да се спре изпълнението на ревизионния акт/ към които изрично препраща нормата на чл.157, ал.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.2 от ДОПК, изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя, искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда, то се подава до съда, пред когото делото е висящо, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Компетентен съд е съдът, пред когото делото е образувано по жалба срещу ревизионния акт - в случая Административен съд – гр. Стара Загора, който спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал. 3.

От материалите по делото се установява, че към 29.04.2025 год. /датата на становището на ответника по делото/ задължението по процесния ревизионен акт е в общ размер на 123 091.99 лв., от които 90 615.00 лв. главници и лихви в размер на 32 476.99 лв., а обезпечението е в размер на 9 609.50 лв..

Доколкото искането на дружеството по чл.157, ал.2 от ДОПК не е подкрепено с доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, и не са налице данни обезпечението да е годно да послужи за целите, за които е направено, не са налице предпоставките по чл.157, ал.3 от ДОПК за спиране изпълнението на обжалвания ревизионния акт. Наложените обезпечителни мерки от публичния изпълнител не са достатъчни да обезпечат събирането на установените публични задължения, като няма данни и за наличието на каквито и да е било парични средства по банковите сметки на дружеството, нито такова се твърди в искането. Налагането на запор на банковата сметка бе обезпечила събирането на публичните задължения, само ако е налице банкова наличност, каквато не се твърди от дружеството.

Следователно може да се приеме, че наложените до момента обезпечения покриват в пълна степен размера на неизплатеното задължение – главница и лихви, установени с обжалвания ревизионен акт, се налага извода за наличието на предпоставките по чл.157 от ДОПК за спиране изпълнението на процесния РА.

По тези съображения и на основание чл. 157, ал. 4 от ДОПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Бинета“ЕООД, представлявана от управителя Р. Ж. П. за спиране изпълнението на ревизионен акт №Р-16002424002097-091-01 от 26.11.2024 год., издаден от Т. В. П. на длъжност началник сектор „Ревизии“ и П. Г. Д. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, потвърден и изменен с Решение №98/01.04.2025 год. на Директора на Дирекция „Обжалване данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от връчването му на страните.