ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 110
гр. Перник, 31.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
частно гражданско дело № 20231700500059 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 193/06.01.2023 г. от М. М. П., ЕГН **********, чрез адв.
М., със съдебен адрес: ***, против Определение № 4280/14.12.2022 г. постановено по
гр.дело № 1071/2022 г. по описа на РС-Перник, с което е прекратено производството по
делото.
Жалбоподателят излага, че обжалваният акт е незаконосъобразен. Излага се, че съдът е
прекратил производството по делото и по двата иска – да бъде провъзгласена за
недействителна клауза от договора, сключен с цедента, и да се признае за установено по
отношение на цесионера, че не се дължи определена сума, като не е изложил съображения
защо прекратява производството спрямо цедента и не е давал указания в тази връзка. По
отношение на иска за признаване за установено, че не се дължи определена сума, твърди, че
определението противоречи на практиката на ВКС, според която при отрицателния
установителен иск основанието не е индивидуализиращ белег на иска, а ответникът следва
да изчерпи всички основания, с оглед на които правото се е породило и съществува. По
изложените съображения се моли обжалваното определение да бъде отменено. Претендират
се разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. и държавна такса в размер на 15,00 лв.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „АКПЗ“ АД, чрез юрк. М., е
изразила становище, че жалбата е недопустима и неоснователна. Навежда довод, че жалбата
е подадена след срока предвид датата на постановяване на обжалвания акт. Излага
1
съображения, че определението е правилно и обосновано като не един път съдът е дал
възможност на страната да отстрани допуснатите нередовности. Предвид изложеното, моли
обжалваното определение да бъде потвърдено.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Аксес файнанс“ ООД не е
депозирала отговор.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки доводите в жалбата и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от М. М. П., ЕГН
**********, чрез адв. М., срещу „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК *********, и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с която са предявени иск да се прогласи за
недействителна клаузата на чл. 20 на Договор за паричен заем № *** от ***, предвиждаща
неустойка за непредставяне на обезпечение, като противоречаща на добрите нрави и като
заобикаляща закона, иск да се прогласи за недействителна клаузата на чл. 20 и чл. 21, ал. 4 и
ал. 5 от Договор за паричен заем № *** от ***, предвиждащи такси за забава поради
противоречие с чл. 10а, ал. 2 и чл. 33 от ЗПК и като противоречаща на добрите нрави, и иск
да се признае за установено в отношенията между страните, че М. М. П., ЕГН **********,
не дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД сумата 50,00 лв.,
частично от общо 629,18 лв.
С Разпореждане от 02.08.2022 г. първоинстанционният съд е оставил производството
по делото без движение и е указал на ищеца, че следва в едноседмичен срок от получаване
на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 100,00
лв. по сметка на ПРС, препис от исковата молба и приложенията за връчване на ответната
страна, като се обоснове правния интерес от предявения установителен иск спрямо „АКПЗ“
ЕООД с предупреждение, че в противен случай исковата молба ще бъде върната и
производството по делото прекратено.
С молба от 17.08.2022 г. ищецът чрез пълномощника си е обосновал правния си
интерес от предявения иск спрямо втория ответник с твърдения, че същият претендира
заплащането на процесните суми и е представил доказателство за внесена държавна такса по
сметка на РС-Перник в размер на 100,00 лв.
С разпореждане от 18.08.2022 г. препис от исковата молба е изпратен на ответниците,
които са депозирали отговори в срок.
В проведеното на 25.10.2022 г. открито съдебно заседание по делото е обявен доклада
на съда и производството е отложено за изготвяне на ССчЕ.
С молба от 15.11.2022 г. ищецът е изразил становище по хода на насроченото за
15.11.2022 г. о.с.з и е направил искане по чл. 214 ГПК за изменение на иска относно
недължимостта на суми, като е отправено искане съдът да приеме, че ищецът не дължи на
„АКПЗ“ ЕООД сумата 355,32 лв., формирана, както следва: 115,32 лв. – договорна
неустойка, 120,00 лв. – начислени разходи по събиране на вземането, 120,00 лв. – разходи за
извънсъдебно събиране на вземането.
2
В проведеното на 15.11.2022 г. о.с.з. съдът е докладвал молбата само в частта относно
хода на делото, приел е заключението на вещото лице и е обявил, че ще се произнесе с
решение не по-късно от 15.12.2022 г.
С определение № 3994/21.11.2022 г. съдът е приел, че са налице нередовности на
исковата молба, изразяващи се в неяснота сумата 50,00 лв., сбор от частично дължими суми
по различни клаузи ли е формирана или само въз основа на една клауза и ако е формирана
частично от няколко нищожни клаузи, какъв е размерът по всяка една нищожна клауза. По
тези съображения, районният съд е отменил протоколно определение от 15.11.2022 г., с
което е даден ход на делото по същество и е оставил без движение производството по
делото с указание до ищеца, че следва в седемдневен срок от получаване на съобщението да
допълни петитума на исковата молба, като конкретизира претендираната частична сума от
50,00 лв. сбор от частично дължими суми по различни нищожни клаузи ли е формирана или
само въз основа на една клауза и ако е формирана частично от няколко нищожни клаузи
какъв е размера по всяка една нищожна клауза до сбора от 50,00 лв.
Съобщението с препис от разпореждането е връчено на ищеца на 05.12.2022 г., който в
предоставения срок е депозирал молба с вх. № 24371/06.12.2022 г., с която е заявил, че на
основание чл. 214, ал. 1 ГПК е поискал съдът да приеме, че ищецът не дължи на ответника
сумата 355,32 лв., формирана, както следва: 115,32 лв. – договорна неустойка, 120,00 лв. –
начислени разходи по събиране на вземането, 120,00 лв. – разходи за извънсъдебно
събиране на вземането. В тази връзка във връзка с дадените указания е допълнил, че сумата,
която твърди за недължима е 355,32 лв., формирана по посочения начин.
С Определение № 4280/14.12.2022 г. районният съд е констатирал, че нередовностите
не са отстранени в указания срок поради неконкретизиране на първоначално предявения
частичен иск от 50,00 лв. на какво основание се претендира и съответно на всяко основание
в какъв размер, поради което е невъзможно да се прецени и допустимостта на направеното
увеличение на исковите претенции, тъй като не е ясно дали са били изначално предявени, и
е прекратил производството по делото.
Определението е връчено на жалбоподателя на 03.01.2023 г., който е депозирал
частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Предвид горната фактическа обстановка, съдът намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от
ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е основателна.
По исковете с правно основание чл. 124 ГПК:
Действително, както е посочил първоинстанционният съд, предвид изложените
твърдения за нищожност на различни клаузи от договора, към момента на предявяване на
исковата молба е липсвало яснота какви по размер и основание частични искове с правно
основание чл. 124 ГПК са предявени, за което на ищеца е следвало да бъдат дадени
указания. Тази нередовност е констатирана едва с определението, с което е отменен хода по
3
същество, като са изложени мотиви, че липсва яснота какви по основание и размер искове са
предявени в рамките на първоначално заявената сума от 50,00 лв., частично от сума в общ
размер 629,18 лв., и са дадени указания за уточняването им. Към момента на даване на тези
указания обаче съдът не се е произнесъл по молбата на ищеца за изменение на исковете,
нито е указал, че това ще бъде извършено след уточняването им в първоначално предявения
размер. С оглед изложеното, доколкото с молбата по чл. 214 ГПК ищецът е заявил
размерите и основанията на исковете по чл. 124 ГПК, по която съдът не е формирал воля,
указанията за уточняването им в първоначално предявения вид, се явяват неясни и са го
поставили в невъзможност да ги изпълни. В предоставения срок ищецът е депозирал молба,
с която е повторил искането си по чл. 214 ГПК, по която съдът отново не е взел отношение,
а е прекратил производството по делото.
Следва да се вземе предвид и че в определението, с което е оставено производството
по делото без движение, не са указани последиците от неизпълнението му – прекратяване на
производството по делото, който факт следва да бъде съобразен от въззивния съд съгласно
постановките, дадени с ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
По исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД:
Относно прекратяването на производството по така предявените искове липсват
мотиви в обжалвания съдебен акт. Същевременно не се констатира, че тези искове са
недопустими или че ищецът не е отстранил в предоставения срок нередовности, за които са
били дадени ясни указания.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение се явява неправилно и следва да
бъде отменено, а делото бъде върнато на РС-Перник за продължаване на
съдопроизводствените действия.
По разноските:
Разноските, включително за настоящото производство, следва да бъдат разпределени
от първоинстанционния съд с оглед крайния резултат по същество на делото.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 4280/14.12.2022 г. постановено по гр.дело № 1071/2022 г.
по описа на РС-Перник.
ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд – Перник за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5