№ 13623
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20221110132642 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по предявен от П. Н. Х. срещу Ц. М. М. искове с правно основание чл.
127а, ал. 2 СК вр с чл. 45 и чл. 76 т. ЗБЛД за заместване съгласието на бащата за пътуване
на детето Максимилиян Ц.ов М., в страните-членки на Европейския съюз, придружено от
майка си или посочено от нея пълнолетно лице неограничен брой пъти за срок до
навършване на пълнолетие, както и за подновяване на международния паспорт на детето.
В исковата молба се твърди, че страните са имали сключен граждански брак, който е
прекратен с решение от 16.04.2013 г. по гр.д. № 2106/2013 г. по описа на Софийски районен
съд, 81 с-в. От брака си имат едно дете - Максимилиян Ц.ов М., роден на 22.04.2008 г.
Детето, което вече било на 14 годни, все по-често искало да пътува в чужбина, но липсвало
съгласие на бащата. Майката имала желание и възможност да пътува с детето, но това
нямало как да се осъществи без разрешение от бащата. Освен това детето не могло да
посещава и училищни екскурзии в чужбина
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител и е оспорил иска. Счита, че
не са налице основания за заместването на съгласието на бащата детето да напуска
границите на страната. Липсвали гаранции, че местоживеенето на детето няма да бъде
сменено в чужбина. Поддържа, че в случай, че бъде разрешено пътуването на детето в
чужбина, съдът следва да съобрази режима на лични отношения с бащата.
В открито съдебно заседание ищцата П. Николова Х. поддържа претенцията си.
Ответникът е представляван от назначения особен представител и оспорва иска.
1
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Между страните не се спори, а и от представеното по делото удостоверение за
раждане се установява, че Максимилиян Ц.ов М., роден на 22.04.2008 г. е техен син. От
приетото като доказателство по делото решение № III-81-93 от 16.04.2012 г. се установява,
че бракът сключен между П. Н. М.а и Ц. М. М. е прекратен на основание на чл. 50 СК на
16.04.2013 г., а родителските права върху роденото от брака дете са предоставени на
майката, при нея е определено местоживеенето на детето, определен е режим на лични
отношения между бащата и детето и бащата е задължен да заплаща издръжка на сина си. В
утвърденото от съда споразумение страните са се съгласили, че бащата ще има право на
лични контакти със сина си всяка нечетна седмица в годината за времето от 18 часа в петък
до 18 часа в неделя с преспИ.не, както и 20 дни през лятото, несъвпадащо с редовния платен
годишен отпуск на майката.
По делото е приет като доказателство препис от издадения международен паспорт на
детето Максимилиян Ц.ов М. със срок на валидност до 23.10.2013 г.
По делото е приложен социален доклад, изготвен от ДСП- Връбница, в който е
посочено, че непълнолетното дете Максимилиян се грижи майката. Детето споделя пред
социалните служители, че не общува редовно с баща си и като цяло той не го търси и не
проявява интерес към него. Направено е заключение, че в интерес на непълнолетния е да
посещава чужди държави, така би могъл да се запознае с други традиции и култури.
Социалните служители не са успели да осъществят контакт с бащата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Хатидже
Мустафова Шехова. От показанията й се установява, че е познава страните от отдавна и е
придобила непосредствени впечатления относно отношенията им след раздялата помежду
им. Свидетелката познава и сина на страните Максимилиян, който е на възрастта на сина й и
се виждат около веднъж седмично. Сочи, че не е виждала ответника от 2012 г., а ищцата й е
разказвала, че не знае къде е. Знае, че П. и сина й са искали да пътуват в Гърция, както и че
са планирали пътувания в Италия, но тези пътувания не са се осъществили защото не могат
да извадят паспорт на детето. Максимилиян е споделял пред нея, че се чувства зле от това,
че не може да пътува. Не знае дали обучението на детето е свързано с пътуване в чужбина.
При тези данни, съдът намира от правната страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК решенията, свързани с пътуване на малолетно
или непълнолетно дете в чужбина и издаване на паспорт на негово име, се вземат по общо
съгласие на родителите. Идеята на законодателя е, че общото решение на родителите по
въпроса осигурява най-голямата гаранция, че интересите на детето са защитени. В този
смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК (Решение № 295 от
04.12.2015 г. по гр. д. № 3212/2015 г. на ВКС, 3-то гр. отделение, Решение № 86 от
13.09.2016 г. по гр. д. № 4685/2015 г.на ВКС, 4-то гр. отделение). В случаите, когато
родителите не могат да постигнат съгласие относно пътуването на детето в чужбина,
2
районният съд по местоживеене на детето се произнася по искане на единия от родителите–
чл. 127а, ал. 2 СК. Производството пред съда представлява спорна съдебна администрация
на граждански правоотношения и съдът решава по целесъобразност.
Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 КРБ всеки има право свободно да избира своето
местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели,
като според чл. 35, ал. 1, изр. 2 КРБ това право може да се ограничава само със закон, за
защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други
граждани. Правото на свободно движение в рамките на държавите членки на ЕС е
гарантирано и от чл. 3, § 2 ДФЕС и не може неоснователно да бъде ограничавано.
Според т. 1 от Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по т.д.1/2016 на ОСГК на ВКС,
задължително за прилагане от съдилищата съгласно чл. 130 от Закона за съдебната власт,
заместващото съгласие на един от родителите, по реда на чл. 127а СК, може да се даде само
за пътуванията за определен период от време и до определен или определяем кръг държави
и ако това е в интерес на детето.
Понятието „висши интереси на детето“ е залегнало в редица международни актове
(чл. 3 Конвенцията за правата на детето, Конвенция за компетентността, приложимото
право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на децата, Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела
свързани с родителска отговорност и други). Тези актове закрепват основните права на
децата, като изграждат комплекс от мерки, чрез които те да бъдат гарантирани. Сред
основните права на детето попадат правото на живот, на име, на гражданство, на семейство,
на неприкосновена връзка с двамата родители, на свобода на убеждението и мисълта, на
жизнен стандарт, на защита срещу посегателства и срещу незаконно прехвърляне и
задържане. В т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г. е посочено, че решаващо значение за
интересите на децата има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното
развитие на личността. Според § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето "Най-добър
интерес на детето" е преценка на: желанията и чувствата на детето, физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето и при постановяване на решение, което се
отнася до интересите на децата трябва да се оценяват конкретните интереси на детето.
(виж. Решение № 86 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 4685/2015 г. на ВКС, IV ГО).
От събраните по делото доказателства се установява, че Максимилиян Ц.ов М.
понастоящем е на 15 години и в негов интерес е да пътува в чужбина, доколкото по този
начин би придобил впечатления и от другите държави, ще се разшири мирогледът и
културата му, а пътуванията ще се отразят благоприятно на възпитанието и развитието му
като цяло. Детето е споделяло, че се чувства несправедливост по отношение на
3
обстоятелството, че не може да напуска пределите на страната. Освен това по делото от
свидетелските показания се установява, че бащата и синът не общуват ефективно и връзката
между тях е нарушена. Обстоятелството, че поради бездействието на ответника
Максимилиян не може да пътува в чужбина още повече би нагнетило негативните чувства
спрямо баща му.
В конкретния случай ищцата желае тя или упълномощено от нея пълнолетно лице да
пътува със сина й Максимилиян Ц.ов М. в страните-членки на Европейския съюз
неограничено до навършване на пълнолетие на детето. Всички тези държави са страни по
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от
25.10.1980 г., с функциониращи съдебни системи и Централни органи по конвенцията,
поради което няма основание принципно да се отрече допустимостта за пътувания на детето
в тези държави. Конкретно определени са и е изначално ясно до кои държави се отнася
разрешението. Изброените държави са с богата култура, част от тях са съседни на Република
България и пътуването би разширило и развило светоусещането на детето, пътуването до
голяма част от тези държави е лесно и достъпно.
Както вече беше посочено при произнасяне на съда в производство по чл. 127а СК от
първостепенно значение е интересът на детето, поради което съдът и не е обвързан от
исканията на родителите за срока и честотата на пътуванията, дори когато те са изрично
посочени. Срокът на разрешението се определя от конкретните обстоятелства, но винаги при
съобразяване възрастта на детето. ( в този смисъл и Решение № 253 от 20.07.2015 г. по гр. д.
№ 7336/2014 г. на ВКС, IV ГО.). В случая се касае за непълнолетно дете, на 15 години, т.е.
до навършване на пълнолетието му остават по-малко от три години, поради което и
искането за заместване съгласието на бащата в срок до пълнолетие е обосновано и
основателно.
Съдът намира, че следва да се предвиди ограничение пътуванията на детето да не се
осъществяват във времето, предвидено за лични отношения между ответника и сина му.
Действително по делото се събраха доказателства, че бащата не търси сина си и се
дезинтересирал от личните контакти с него, но това обстоятелство може да се промени в
бъдеще и възможността за заздравяване на връзката между родител и дете не следва да се
ограничава.
Мотивиран от горното, искането за издаване на документи за задгранично пътуване
съгласно Закона за Българските Лични Документи/ЗБЛД/, също е основателно. То следва да
бъде уважено, за да може фактически да се осъществят пътуванията, за които е издадено
заместващото съгласие.
Следва да се допусне предварително изпълнение на решението, тъй като в интерес на
детето е то да пътува и да може да опознава чужди култури. При евентуално обжалване на
решението, детето ще може да пътува едва след влизане в сила на акта, което не е в негов
интерес.
Относно разноските:
4
Разноски при спорна съдебна администрация, каквото е настоящото производство, не
се дължат. Ето защо, съдът не следва да присъжда разноски на страните по правилото на чл.
78 ГПК. В този смисъл е и Определение № 385/25.08.2015 по дело № 3423/2015 на ВКС, ГК,
I г. о.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на Ц. М. М. с ЕГН ********** на основание чл. 127а, ал. 2
СК вр с чл. 45 и чл. 76 т. 9. ЗБЛД ЗА ПЪТУВАНЕ В ЧУЖБИНА на непълнолетното дете
Максимилиян Ц.ов М. с ЕГН ********** до навършване на пълнолетие, придружено от
майката П. Н. Х. с ЕГН ********** или от трето пълнолетно лице, упълномощено от нея във
време, което не съвпада с определения режим на лични контакти на Максимилиян Ц.ов М. с
ЕГН ********** с бащата Ц. М. М. с ЕГН **********, до страните-членки на Европейския
съюз и за ИЗДАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДЕН ПАСПОРТ на детето и получаването му
от майката.
Допуска предварително изпълнение на съдебното решение на основание чл. 127а, ал. 4
СК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5