Решение по дело №166/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 195б от Закона за водите (ЗВ) във вр. с чл. 166 от Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК).

Производството е образувано въз основа на Жалба вх. № 1182/08.04.2024г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, вх. № ПО-04-4/02.04.2024г. по регистъра на МОСВ, Басейнова Дирекция „Дунавски район“ с център гр. Плевен, подадена от „ВиК“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Райна Княгиня“ № 1А, представлявано от изпълнителния директор Д. К. С., против Акт № 254/15.03.2024г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от инж. Р. М. П. – Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“ с център гр. Плевен.

С жалбата е направено искане да бъде отменен оспореният акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), алтернативно – да бъде изменен същият съобразно установените в хода на съдебното производство размери, като са изложени аргументи за това. Оспорващото дружество сочи, че не оспорва основанието на установеното като дължимо плащане, а дали правилно е начислен неговият размер. Счита, че не е ясно дали с помощта на използвания калкулатор правилно е изчислена законната лихва, както и че установените и предявени за плащане с акта лихви за забава са неправилно изчислени по размер. С жалбата е направено и искане за присъждане на направените по делото разноски.

Оспорващият „ВиК“ АД гр. Ловеч, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. С Молба-становище с вх. № 2770/11.09.2024г., чрез Изпълнителния директор Д. С. се прави искане за даване ход на делото и са поставени въпроси към вещото лице, като се иска от съда да уважи жалбата на „ВиК“ АД и да бъде изменен оспорваният АУПДВ.

Ответникът – Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР), гр. Плевен, в съдебно заседание се представлява от гл. юрисконсулт И. С., който оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност по отношение на разноските на насрещната страна.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От представеното с адм. преписка Решение № 10418/16.11.2022г. по адм. д. № 2065/2022г. по описа на ВАС се установява, а и не се спори между страните, че за периода 01.01.2020г. - 31.12.2020г. е налице влязъл в сила АУПДВ № 198/28.06.2021г., издаден от Директора на БДДР гр. Плевен, за задължения за 529 760,19 лева – главница за незаплатени дължими такси на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ за правото на водовземане от повърхностни води; на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗВ - за правото на водовземане от подземни води; на основание чл. 194, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗВ - за правото на ползване на воден обект за нарушаване непрекъснатостта на реката; на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗВ - за правото на ползване на воден обект за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води и параграф 9 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за водите във връзка с чл. 11, ал. 1, чл. 12, ал. 1 и ал. 2, чл. 14, ал. 1 и ал. 2, чл. 15, ал. 1 и ал. 2, чл. 16, ал. 1, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., обн. ДВ бр. 2 от 06.01.2017г. в сила от 01.01.2017г.).

Определена е и лихва в размер на 14 715,56 лева за периода 15.02.2021г. – 28.06.2021г. (Решение № 10418/16.11.2022г. по адм. дело № 2065/2022г. по описа на ВАС).

С Писмо КД-04-37/25.07.2023г. (л. 18-22) на Директора на БДДР – Плевен „ВиК“ АД гр. Ловеч е уведомено за започването на производство по издаване на АУПДВ за дължимите лихви за забава по издадения АУПДВ № 198/28.06.2021 година. Със същото писмо е приложена и покана за доброволно изпълнение, ведно с Приложение № 1, съдържащо справка за дължимата законна лихва за забава за 2020 година. Писмото е връчено на оспорващото дружество на 26.07.2023г., видно от известието за доставяне на л. 22 от делото.

На 06.12.2023г. е извършена проверка от служители на БДДР – Плевен за дължимите и неплатени лихви за забава по платените такси за периода 01.01.2020г. – 31.12.2020г. по АУПДВ № 198/28.06.2021г., съгласно Решение № 10418/16.11.2022г. по адм. д. № 2065/2022г. по описа на ВАС. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол (л. 14-16), в който е описано установеното при проверката, а именно, че като титуляр/ползвател на разрешителни за водовземане от повърхностен воден обект, разрешителни за водовземане от подземни води и разрешителни за правото на използване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води и добивате води без необходимите за това разрешителни, „ВиК“ АД гр. Ловеч има незаплатена дължима законна лихва за забава периода от 29.06.2021г. до пълното погасяване на главницата - 29.03.2023г. по АУПДВ № 198/28.06.2021г., която лихва е изчислена в размер на 57 910,60 лева. С Констативният протокол е предоставен 7-дневен срок за заплащане на дължимата сума.

Констативният протокол е връчен на оспорващия на 12.12.2023г., видно от известието за доставяне на л. 17 от делото.

На 15.03.2024г. е издаден процесният Акт за установяване на публично държавно вземане № 254 (л. 8-11). С АУПДВ са установени задължения на „ВиК“ АД гр. Ловеч за законна лихва за забава в размер па 57 910,60 лева на основание чл. 166, ал. 1 от ДОПК и чл. 195б от ЗВ, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 и чл. 175, ал. 1 от ДОПК и чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

По делото не са представени доказателства за заплащане на определената в АУПДВ сума от страна на „ВиК“ АД гр. Ловеч, с изключение на плащането съобразно Писмо с изх. № ИД-2531-4/15.05.2023г. (л. 29 и сл.), което е съобразено от органа при определяне на окончателния размер на задължението към момента на издаване на процесния АУПДВ.

АУПДВ № 254/15.03.2024г. е връчен на „ВиК“ АД гр. Ловеч на 19.03.2024г., видно от известието за доставяне на л. 12 от делото.

За изясняване на фактите по делото, по искане на оспорващото дружество е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), като вещото лице е представило Заключение с вх. № 2724/04.09.2024г. в Административен съд гр. Ловеч (л. 71 и сл.).

Съгласно заключението, „ВиК“ АД гр. Ловеч за 2020г. дължи такси за водовземане, за ползване на воден обект и заустване в размер на 529 760,19 лева с падеж 15.02.2021 година. Законовият срок за заплащането на таксите е 15 февруари 2021г. и след тази дата се дължи законна лихва върху главницата до момента на погасяване на задължението. Задълженията са погасявани чрез банкови преводи, подробно описани по дати и суми в Таблица № 1 и Таблица № 2 от обстоятелствената част на заключението.

Вещото лице е изчислило още, че законната лихва за забава за целия период, а именно от 16.02.2021г. до 29.03.2023г. (датата на последно плащане по главницата) е в размер на 78 723,90 лева. При съобразяване с Решение № 10418/16.11.2022г. на ВАС, общият размер на лихвата за забава за целия период, а именно 16.02.2021г. до 29.03.2023г. би била 73 866,20 лева.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като прави уточнение, че в отговора на въпрос № 2, във второто изречение, където е посочено, че лихвата за забава е в размер на 73 866,20 лева, не е приспадната сумата от 16 017,82 лева, а е общата сума. За да уточни реално дължимият размер на лихвата за забава към датата на издаване на акта (15.03.2024г.) вещото лице е приспаднало от установения общ размер от 73 866,20 лева на лихвата за периода от 16.02.2021г. до 29.03.2023г. платената на 15.05.2023г. погасителна вноска от 16 017,82 лева и изчислява, че към датата на издаване на АУПДВ дължимата от „ВиК” АД гр. Ловеч законна лихва за забава е в общ размер на 57 848,38 лева.

Заключението е прието от страните и съдът кредитира същото, доколкото го намира за обективно и професионално изготвено.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подписана е и е подадена пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и пряк и непосредствен интерес – адресат на оспорения акт, който създава за него неблагоприятни последици. Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подадена в срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

Оспореният акт е издаден от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, който съгласно разпоредбата на чл. 195б от ЗВ е компетентен да издава актове за установяване на публично държавно вземане относно вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 от същия закон такси. В този смисъл, оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон и в рамките на отредената му териториална компетентност. Липсва и спор между страните по отношение на това обстоятелство.

При издаването на Акта за установяване на публично държавно вземане са спазени установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт - чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от АПК, доколкото в ЗВ няма други специални изисквания. Посочен е издателят на акта, адресатът, сумата, която се дължи, периодът за който е дължима, както и основанието, на което е изчислена. Предвид специалните изискванията на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, са посочени и писмените доказателства, въз основа на които е издаден актът като е отразена фактологията по издаването на акта. Изложени са фактическите и правни основания за издаването му. Мотиви се съдържат както в самия акт, така и в приложените писмени доказателства към административната преписка в съответствие с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на Върховния съд, съобразно което мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. Актът е мотивиран в достатъчна степен, за да може да се установи волята на органа.

Съдът не констатира в хода на административното производство по издаване на обжалвания акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в т.ч. и на специалните административнопроизводствени правила по ЗВ, като е съставен констативен протокол и на жалбоподателя е предоставена възможност за доброволно заплащане на задълженията. Следва да се посочи и че за да бъде едно нарушение на процесуалните правила основание за отмяна на акта, то същото следва да бъде съществено такова. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган. Такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила не се констатират в настоящия случай.

По отношение на съответствието на обжалвания АУПДВ с материалния закон съдът съобрази следното:

Задължението на дружеството жалбоподател по процесния акт е с правно основание чл. 195б от ЗВ, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 и чл. 175, ал. 1 от ДОПК и чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, т. е. то се явява публичноправно вземане, произтичащо от разпоредбите на ЗВ.

АУПДВ е издаден в съответствие с изискването, въведено с чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, съгласно който актът се съставя въз основа на писмени доказателства, поради това, че е налице констативен протокол от извършения контрол за изпълнение на задължението от 06.12.2023г. (т. 4 от цитираната разпоредба), както и покана до лицето за доброволно изпълнение от 25.07.2023 г. (т. 3 от цитираната разпоредба).

Главницата, върху която е изчислена процесната лихва е установена с влязъл в сила, след проведено съдебно обжалване АУПДВ № 198/28.06.2021 година. Дружеството не е спазило законоустановеният срок за плащане на дължимите такси за 2020г., а именно 15.02.2021г. (арг. чл. 194б, ал. 2 от ЗВ) и видно от Решение № 10418/16.11.2022г. по адм. д. № 2065/2022г. по описа на ВАС, е определена и мораторна лихва за периода от 16.02.2021г. до 28.06.2021г. (датата на издаване на АУПДВ № 198/28.06.2021г.) в размер на 14 715,56 лева.

Процесната лихва за забава, установена с оспорвания в настоящото съдебно производство АУПДВ № 254/15.03.2024г. е за периода от 29.06.2021г. до пълното погасяване на главницата от 529 760,19 лева по АУПДВ № 198/28.06.2021 година.

Съгласно чл. 195в, ал. 1 от ЗВ във вр. чл. 175, ал. 1 от ДОПК, за неплатените в законоустановените срокове този вид публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон, поради което в АУПДВ № 254/15.03.2024г. правилно е определена лихва за забава за периода от 29.06.2021г. до пълното погасяване на главницата по АУПДВ № 198/28.06.2021г. – 29.03.2023 година. Неправилно обаче е изчислен нейният размер.

Между страните не се спори, че главното задължение, представялавщо такси по ЗВ за периода 01.01.2020г. - 31.12.2020г. е погасено на 29.03.2023 година. Т.е. периодът, за който е изчислена лихвата за забава в АУПДВ № 254/15.03.2024г., а именно от 29.06.2021г. до 29.03.2023г. е правилно определен.

Видно от заключението на вещото лице, което е прието по делото и не е оспорено от страните, ведно с направените от експерта в съдебно заседание уточнения, дължимата от оспорващото дружество лихва за този период възлиза на 57 848,38 лева, а не както е посочено в обжалвания АУПДВ № 254/15.03.2024г. – 57 910,60 лева. Вещото лице е отразило в заключението си, че лихвите за забава са изчислени чрез калкулатор за законна лихва от сайта на НАП (л. 75).

Предвид гореизложеното до сумата от 57 848,38 лева процесният АУПДВ се явява законосъобразен, като за разликата над тази сума до определения размер от 57 910,60 лева следва да се отмени.

Предвид незначителното изменение в размера на дължимата сума от „ВиК“ АД гр. Ловеч, не следва да се присъждат разноски на оспорващия.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции, басейновите дирекции са юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и се ръководят и представляват от техния директор или оправомощено от него длъжностно лице.

От страна на процесуалния представител на ответника е предявено юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100,00 до 360,00 лева. Предвид изложеното и като съобрази материалния интерес по делото, неговата фактическа и правна сложност, както и съотношението на уважената спрямо отхвърлената част от жалбата, съдът намира, че оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответния административен орган разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, която сума е близо до средната стойност на определените в чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ граници.

По изложените съображения и на основание чл. 166 от ДОПК във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от АПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Административен съд гр. Ловеч, пети административен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 254/15.03.2024г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ – Плевен, В ЧАСТТА, с която е определен размер на дължимата законна лихва за забава за разликата над 57 848,38 – петдесет и седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева и тридесет и осем стотинки до 57 910,60 – петдесет и седем хиляди деветстотин и десет лева и шестдесет стотинки.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ Жалба вх. № 1182/08.04.2024г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, вх. № ПО-04-4/02.04.2024г. по регистъра на МОСВ, Басейнова Дирекция „Дунавски район“ с център гр. Плевен, подадена от „ВиК“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Райна Княгиня“ № 1А, представлявано от изпълнителния директор Д. К. С., против Акт № 254/15.03.2024г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от инж. Р. М. П. – Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“ с център гр. Плевен.

ОСЪЖДА „ВиК“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Райна Княгиня“ № 1А, да заплати на Басейнова дирекция „Дунавски район“ Плевен, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Плевен, ул. „Чаталджа“ № 60, сумата от 200.00 - двеста лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд гр. Ловеч пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните.