Решение по дело №598/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 12, ал. 4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите.

Образувано е по жалба от Н. М. П. от гр. Варна, [ЕГН], срещу Писмо рег. № РА25006514ВН_002ВН/19.03.2025 г., с което Кметът на Община Варна съгласува провеждане на индивидуални протестни действия по повод личен мотив по уведомление рег. № РД25006514ВН/11.03.2025 г. в периода 20.03.2025 -14.04.2025 г., от понеделник до петък в интервала 09,00 – 17,30 ч., в близост до сградите на Окръжен съд – Варна, Районен съд – Варна, Административен съд – Варна и Съдебно-изпълнителна служба, само в частта му, с която на жалбоподателя като организатор на протестните действия е вменено задължение да не използва озвучителна техника. Счита, че липсата на озвучителна техника препятства правото му на протест и нарушава конституционните му права. Прави искане за отмяна на наложената по същество забрана за използване на озвучителна техника.

Ответникът в производството, Кметът на Община Варна счита жалбата за неоснователна. В писмена молба изразява по съществото на спора становище, че т.нар. протестни действия на жалбоподателя не представляват събрание, митинг или манифестация по смисъла на ЗСММ, а изразяване на лично недоволство на жалбоподателя срещу определени магистрати. Освен това използването на озвучителна техника създава шум, който нарушава спокойствието на гражданите и създава неблагоприятни условия за труд на работещите в близост, което налага ограничаването на използването на такава техника. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с твърденията и уточненията на жалбоподателя, представените от него доказателства и административната преписка, приема за установено следното:

С уведомление рег. № РД25006514ВН/11.03.2025 г., подписано с квалифициран електронен подпис и регистрирано в деловодството на Община Варна на 11.03.2025 г., жалбоподателят е уведомил кмета на общината, че от 14.03.2025 г. до 14.04.2025 г. ще провежда индивидуални протестни действия пред и около сградите на Окръжен съд – Варна, Районен съд – Варна, Административен съд – Варна и Съдебно-изпълнителна служба, по повод протести срещу магистрати. За време на провеждане на протеста е посочил понеделник до петък от 09,00 ч до 17,30 ч. Като средства, които ще използва, е посочил високоговорител, който не представлява озвучителна техника, свирка и евентуално барабан или ударен инструмент, като се позовава на чл. 38 и чл. 39 от Конституцията на Република България. Не се установяват приложени към уведомлението доказателства. Писмото е постъпило в електронната поща на Община Варна на 11.03.2025 г. в 14,56 ч.

Ответникът се е произнесъл по уведомлението с обжалваното писмо рег. № РА25006514ВН_002ВН/19.03.2025 г. Не се установява датата на връчване на писмото.

На 20.03.2025 г. в 21,13 ч. на електронния адрес на деловодството на Административен съд – Варна е постъпила настоящата жалба срещу писмото, подписана с квалифициран електронен подпис. Към жалбата са приложени копия от писмо от Окръжен съд – Варна до Заместник-кмета на Община Варна от 25.07.2024 г., както и доказателства във връзка с искането си за предоставяне на правна помощ.

Жалба с идентично съдържание и приложения е постъпила на електронната поща на Община Варна в 21,10 ч. и е регистрирана в деловодството на Община Варна с № РД25006514ВН_004/21.03.2025 г. Тази жалба, заедно с административната преписка, е постъпила в съда на 25.03.2025 г.

Не се доказва наличие на предходна жалба, подадена според жалбоподателя на 18.03.2025 г., срещу евентуален мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за произнасяне по уведомлението в 24-часовия срок по чл. 12, ал. 3 от ЗСММ.

При така установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът приема следното:

Предмет на обжалване е разпореждането в уведомителното писмо да не се използва озвучителна техника, което по същество представлява забрана за използване на такава техника.

Жалбата е подадена в деня след издаване на обжалвания акт, следователно е спазен срокът по чл. 12, ал. 4 от ЗСММ. Жалбоподател е организатор на проявата и адресат на обжалваната забрана за използване на озвучителна техника при провеждане на протестните действия, заявени с уведомлението.

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Обжалваната забрана попада в обхвата на правомощието на кмета на общината по чл. 12, ал. 2 от ЗСММ да забранява провеждането на събранието, митинга или манифестацията при определени в закона условия, като в случая се касае за частична забрана на определени действия (използване на озвучителна техника), а не за пълна забрана за провеждане на проявата. Обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган по силата на чл. 12, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗСММ. Актът е в писмена форма, но не отговаря на изискванията за мотиви, съдържащи се в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и в чл. 12, ал. 3 от ЗСММ. Не е спазен и срокът за произнасяне на административния орган по чл. 12, ал. 3 от ЗСММ.

Производството по съгласуване на провеждането на събрания, митинги и манифестации е уредено като особено производство в специалния закон и за него не са приложими всички процесуални правила по АПК. Въпреки това издаваните в това производство административни актове не са освободени от изискванията на Административнопроцесуалния кодекс за мотивиране. Напротив, чл. 12, ал. 3 от ЗСММ изрично предвижда, че забрана се налага с „мотивиран писмен акт“. От редакцията на чл. 12, ал. 2 от ЗСММ следва, че предоставеното на кмета на общината правомощие се упражнява при условията на оперативна самостоятелност. Въпреки това преценката на административния орган дали да забрани изцяло или частично провеждането подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 12, ал. 4 от ЗСММ. Този съдебен контрол се осъществява въз основа на изложените от административния орган мотиви. Липсата на мотиви е пречка за извършване на съдебна проверка за законосъобразността на обжалваната забрана по реда на чл. 169 от АПК. Така независимо от констатацията, че по силата на чл. 12, ал. 2 от ЗСММ кметът на общината разполага с оперативна самостоятелност да издаде ли забрана и в какъв обхват, съдът не е в състояние да прецени дали е била налице някоя от предпоставките по тази разпоредба и коя. Освен преценката за спазване на приложимите материалноправни разпоредби, без изложени мотиви не е възможен и контролът за съответствие на административния акт с целта на закона.

Това е достатъчно основание за отмяна на обжалваната забрана. Уведомлението следва да бъде върнато на органа за ново разглеждане по отношение на предвидените в него за използване средства, със задължение за произнасяне с изрично мотивиран писмен акт в срока по чл. 12, ал. 3 от ЗСММ, отчетен от момента на получаване на настоящото решение на електронния адрес на Община Варна.

При този изход от производството и на основание чл. 78, ал. 7 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, в полза на Националното бюро за правна помощ следва да се присъди сумата 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ.

По гореизложените съображения и на основание чл. 12, ал. 4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите, съдът

ОТМЕНЯ разпореждане да не се използва озвучителна техника при провеждане на провеждане на индивидуални протестни действия по повод личен мотив по уведомление рег. № РД25006514ВН/11.03.2025 г., обективирано в Писмо рег. № РА25006514ВН_002ВН/19.03.2025 г. на Кмета на Община Варна.

ВРЪЩА Уведомление рег. № РД25006514ВН/11.03.2025 г. на Кмета на Община Варна за ново разглеждане и произнасяне в частта относно заявените за използване средства, в срока по чл. 12, ал. 3 от Закона за събранията, митингите и манифестациите и в съответствие с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата 100 (Сто) лева за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 12, ал. 4, изречение последно от Закона за събранията, митингите и манифестациите решението е окончателно.