№ 601
гр. Варна, 20.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20253001000421 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивнa жалба, подадена от ответника К. М. И.,
представляван от адвокат Д. В. срещу решение № 283/07.07.2025 година по
търг. дело № 562/2024 година на ВОС. С обжалвания съдебен акт е прието за
установено в отношенията между страните, че ОБЩИНА СИЛИСТРА не
дължи сумите по изпълнителен лист №260022 от 05.03.2021г., издаден по
в.т.д. №694/2019г. на Варненски апелативен съд в полза на „Ват Къмпани
Русе“ ООД, ЕИК *********, в т.ч. 94 822,49 лева – главница, законната лихва
върху тази сума, считано от 09.01.2018г. до окончателно плащане, чийто
размер до 18.05.2023г. (датата на влизане в сила на решението) е в общ размер
на 52 039,91 лева, предмет на изпълнително дело №20247670400614 по описа
на ЧСИ Г.Г., рег.№767 в КЧСИ, което вземане е било прехвърлено на
ответника К. М. И. с договор за цесия от 20.03.2024г., поради погасяване на
вземанията чрез прихващане на насрещни дългове между страните по реда на
чл.103 и чл.104 от ЗЗД, на основание в чл.439, ал.2 ГПК от ГПК.
Във въззивнита жалба се излагат съображения за неправилно решение,
постановено при некоректно тълкуване на закона и съобразяване на събраните
доказателства. Оспорват се изводите на първата инстанция за осъществяване
предпоставките за извършена компенсация, която да има погасителен ефект в
1
отношенията между страните. Във въззивната жалба се позовава на чл. 103,
ал. 2 ЗЗД, според който прихващането ще има действие и срещу цесионера,
ако вземането на длъжника срещу цедента е възникнало и станало изискуемо
преди уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземания.
В жалбата се твърди, че конкретната правна хипотеза не е такава, доколкото
уведомяването на длъжника за цесията и възникването на вземането на
длъжника е настъпило на една и съща дата, която е 20.03.2023 година.
Визуализирано е твърдението , че вземането на длъжника спрямо цедента
„Ват Къмпани Русе“ ООД, имащо характер на вземане за разноски, се счита за
възникнало от момента на постановяване на определение № 50145/20.03.2023
година по търг. дело № 524/2022 година на ВКС, по реда на чл. 288 ГПК, с
което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по спор
воден между „Ват къмпани Русе“ ЕООД срещу Община Силистра. На свой ред
поддържа твърдения за депозирането първо на уведомление за цесия, след
което публикуване на цитирания съдебен акт, съответно пораждане вземането
на длъжника, с което се иска компенсация. Като неправилен се определя
извода на първата инстанция за настъпване погасителния ефект на
прихващането с момента на подаване на исковата молба, доколкото в нея
липсва волеизявление в подобен смисъл. Според въззивника следва да се
вземе предвид правния ефект на извършените няколко на брой цесии на
вземането на „Ват Къмпани Русе“ ЕООД с последващи цесионери и
уведомяването на Община Силистра за същите, за което се твърди, че е
станало преди връчване на всяко едно от уведомленията за прихващане,
изпратени от общината едва през месец април 2024 година и непосредствено
преди завеждането на иска. Твърди се липса на надлежно връчване на
изявлението на прихващане, на който и да е от адресатите, както и
неприложимост на фикцията по чл. 47 ГПК. Така волеизявленията за
прихващане до ответника, нито до „Ват Къмпани Русе“ ЕООД са произвели
правно действие. На следващо място се оспорва възможността за извършване
на прихващане, доколкото на 19.11.2021 година е прехвърлено цялото вземане
на „Ват Къмпани Русе“ ЕООД на трето лице, към който момент общината не е
била носител на изискуемо и ликвидно вземане. Сочи се, че ищецът със своето
поведение и действия е признал като валидни поредицата от цесии, защото е
предприел действия по уведомяване на всеки от цесионерите за извършено
прихващане. Поради това смята за реализирана хипотезата на чл. 103, ал. 3
2
ЗЗД, понеже с поведението си длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на
вземанията и не може да противопостави и прихване задължението си срещу
свое вземане към цедента. Позовава се на относима съдебна практика. По
изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и
присъждане на разноски. Аргументирайки позиция за допуснати процесуални
нарушения от първата инстанция, страната е направила искания по
доказателствата.
В предвидения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна. Излагат се доводи за законосъобразност на обжалваното
решение. По направените от въззивника доказателствени искания се изразява
позиция за тяхната недопустимост в подробно становище. Твърди се, че не са
налице предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК. Не прави доказателствени
искания. В отговора е формулирано искане въззивната жалба да се отхвърли
като неоснователна.
По доказателствените искания на въззивника:
Въззивната страна е отправила искания за събиране на писмени
доказателства, приложени към въззивната жалба, при осъществена хипотеза
на чл. 266, ал. 2 т. 1 ГПК, и искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК.
По искането за приобщаване на приложени към въззивната жалба
писмени доказателства:
Производството пред първата инстанция е образувано по предявен
отрицателен установителен иск, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Съгласно
правната норма, регламентирана в чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, ответникът е
длъжен в отговора на исковата молба да посочи всички свои възражения
срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. След този срок той
губи правото да прави възражения, основани на факти, съществуващи и
известни му към този момент. Съгласно чл. 146 ГПК първоинстанционният
съд е този, който в изготвения от него доклад по делото изяснява - с оглед
предмета на спорното право, заявените становища и направените възражения,
в т.ч. как се разпределя доказателствената тежест за твърдените факти, за кои
от тях не следва да се сочат доказателства и за кои страните следва да
предприемат действия по доказване. С оглед на изложеното в исковата молба
и отговора е указано на ищеца необходимост да проведе доказване на
3
твърденията си за настъпил погасителен ефект на извършено прихващане,
съответно е указано на ответника необходимост да докаже вземането си за
процесната сума, както и че същото не е погасено чрез извършено
прихващане. Твърдения за невъзможност да се извърши прихващане понеже
вземането на „Ват Къмпани Русе“ ЕООД не принадлежи към патримониума на
дружеството тъй като волеизявлението за прихващане е направено след като
общината е надлежно уведомена за настъпилата цесия, са наведени от
ответника с отговора на исковата молба. С оглед на изложеното настоящият
съдебен състав приема, че страната е имала възможност да предостави
доказателства за тези твърдения, както е било указано в доклада на първата
инстанция. Представените с въззивната жалба писмени доказателства не
попадат под уредбата на чл. 266, ал. 2 ГПК, поради което направеното
доказателствено искане като преклудирано следва да се остави без уважение.
По искането за допускане на съдебна експертиза:
Доказателственото искане е обосновано с хипотеза на чл. 266, ал. 3 ГПК.
Константна е практиката на касационната инстанция по отношение на
характеристиката на счетоводните книги като частни свидетелстващи
документи, чиято доказателствена сила не е равнозначна на материална
доказателствена сила на официални свидетелстващи документи. Тяхната
формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото
изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за които
документът свидетелства. Като производна, основана на първични счетоводни
документи, тази доказателствена сила не се презумира и при оспорване
подлежи на доказване, както и следва да се преценява по вътрешно убеждение
на съда с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 182 ГПК. Съгласно чл.
182 ГПК и чл. 55 ТЗ редовно водените счетоводни книги на търговеца могат
да служат като доказателство в негова полза, но те не се ползват с материална
доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, а същата
трябва да бъде преценена от съда с оглед всички събрани по делото
доказателства. В тази връзка дори и водени редовно, счетоводните записвания
нямат правопораждащ характер за вземането или да докаже съгласието на
общината с цесиите. От друга страна, съгласието по смисъла на чл. 103, ал. 3
ЗЗД следва да бъде изразено недвусмислено от длъжника и да достигне до
цедента, съответно до цесионера. Действията по извършено осчетоводяване не
могат да се квалифицират като дадено недвусмислено съгласие с цесията.
4
Съгласието с цесията не може да бъде дадено мълчаливо или с конклудентни
действия. Тези действия на общината могат да се определят като липса на
противопоставяне на длъжника на цесията, а счетоводното отразяване на
цедираното вземане и като изпълнение на задължението за редовно водене на
счетоводство съгл. чл. 53 ТЗ, при спазване изискванията на ЗСч. Те обаче не
могат да бъдат приравнени на дадено съгласие от длъжника с прехвърлянето,
което следва да е изрично манифестирано, оправено до цедента, съответно до
цесионера, с оглед и на неговата противопоставимост. В този смисъл и
решение № 330 от 11.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2839/2017 г., II т. о., ТК.
Доказателственото искане се определя като неотносимо и не са налице
изложените нарушения на процесуалните правила допуснати от първата
инстанция. Поради нереализиране на предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК
доказателственото искане следва да се остави без уважение.
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, от надлежно
упълномощен процесуален представител, отправена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при правен интерес от обжалването. Въззивната жалба
е отправена към решението в неговата цялост.
Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат
повтаряне на действията на първата инстанция. Посочените нарушения по
преценка на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на
самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по
същество.
За събиране на становищата на страните делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 267
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА въззивнa жалба подадена от ответника К. М. И.,
представляван от адвокат Д. В. срещу решение № 283/07.07.2025 година по
търг. дело № 562/2024 година на ВОС, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че ОБЩИНА СИЛИСТРА не дължи сумите по
изпълнителен лист №260022 от 05.03.2021г., издаден по в.т.д. №694/2019г. на
5
Варненски апелативен съд в полза на „Ват Къмпани Русе“ ООД, ЕИК
*********, в т.ч. 94 822,49 лева – главница, законната лихва върху тази сума,
считано от 09.01.2018г. до окончателно плащане, чийто размер до 18.05.2023г.
(датата на влизане в сила на решението) е в общ размер на 52 039,91 лева,
предмет на изпълнително дело №20247670400614 по описа на ЧСИ Г.Г., рег.
№767 в КЧСИ, което вземане е било прехвърлено на ответника К. М. И. с
договор за цесия от 20.03.2024г., поради погасяване на вземанията чрез
прихващане на насрещни дългове между страните по реда на чл.103 и чл.104
от ЗЗД, на основание в чл.439, ал.2 ГПК от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приобщаване на писмени
доказателства приложени към въззивната жалба, като преклудирано.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза при липса на предпоставките, визирани по чл. 266, ал.
3 ГПК.
НАСРОЧВА производството в о. с. з. на 11.11.2025 г. от 14.00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6