№ 17853
гр. .., 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря М. СТ. Т.
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20231110..410 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по депозирана от „. ЕАД срещу В. К. П.
искова молба, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 594.37 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за имот, находящ се в
гр..., ж.к. „Д.“ б., е., ап. 39, за аб. № ., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 13.01.2023г. до окончателното изплащане, сумата от 109.08
лева - лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020г. до 20.12.2022г.
върху вземането за цена на топлинната енергия, сумата в размер на 21.28 лева - цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.12.2019г. до м.04.2021г, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 13.01.2023г. до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 4.57 лева - лихва за забава в размер на
законната лихва за периода от 31.01.2020г. до 20.12.2022г. върху вземането за цена на
извършена услуга дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 2058/2023г., по описа на
СРС, 153ти състав.
От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
1
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника
суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец, на
продавача на топлинна енергия. Претендира и присъждане на разноски, сторени в
производството
В срока по чл. 131 ГПК от ответника В. П. е депозиран отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по основание и размер. Релевирано е възражение за изтекла
погасителна давност за част от исковия период. Оспорва се, че отопляемият обем на
жилището е 184 куб.м, като се сочи, че съгласно акт за изключване на отоплението от
01.12.1996г имотът е с отопляема кубатура „0“ и радиаторите в имота са демонтирани.
Изрично се подчертава, че така направената корекция на отопляемия обем на жилището
следва да се прилага за всички месеци занапред, като с подписване на цитирания акт за
изключване на отопление между страните било постигнато съглашение със сила на договор,
което не може да бъде отменено. С оглед изложеното се сочи, че и начислените суми за
сградна инсталация са недължими, тъй като при изчисляването им погрешно е използван
като показател кубатура 184 куб.м, а не 0. Изтъква се, че е налице принудителна продажба
на топлинна енергия, с което се нарушавали разпоредбите на ЗЗП и Европейската директива.
Оспорва и да е налице основание за заплащане на услугата дялово разпределение, което е
осъществена от третото лице-помагач. Признава, че претендираните суми не са заплатени. С
оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ЕООД не изразява становище по
съществото на спор, но представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасила претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
2
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото не се спори и че ап. 39, находящ се гр..., ж.к. „Д.“ б., е., се намира в сграда,
присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото
договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно
счетоводство на разходите за отопление и топла вода.
Безспорно е и обстоятелството, ме именно ответникът П. е собственик на ап. 39,
находящ се гр..., ж.к. „Д.“ б., е.. Това обстоятелство се установява и от представения по
делото нотариален акт за продажба на недвижими имот № .., том ХХIII, дело .., от който е
видно, че именно ответникът е закупила на 08.03..г. а., находящ се гр..., ж.к. „Д.“ б., е.
Същевременно по делото не са ангажирани доказателства преди началото на исковия период
или по време на същия ответникът П. се е разпоредил с правото си на собственост върху
процесното жилище. Ето защо настоящият състав намира за доказано при условията на
пълно и главно доказване, че именно В. П. е бил собственик на имота през периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г.
Същевременно съгласно действащата към ., когато ответникът е станал собственик на
имота, уредба - чл. 5 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия /отм./., а и приетата в
последствие разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната
ефективност /отм./ потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на
вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при
действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на
ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо
лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна
енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
- редакцията действаща към спорния период.
Ето защо настоящият състав приема, че ответникът се явява материално легитимиран
да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в
процесния имот, тъй като в качеството си на собственик на топлоснабден имот е придобил и
качеството потребител на топлинна енергия. В допълнение следва да се посочи, че желание
за встъпване в правоотношение с ищцовото дружество е изразено изрично и лично от
ответника П. съгласно приложената по делото молба от 13.04..г. за откриване на партида за
притежавания от ответника имот, подписа върху която не е оспорен от ответника. Нещо
повече ответникът в качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързан с общите
условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
3
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно,
писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в
сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответника. По делото не е установено и ответник
П. да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия,
действали към процесния период.
Въпреки че наличието на облигационно връзка между страните е безспорно
установена, Софийски районен съд намира, че спора по делото се концентрира върху
въпроса дали до имота на ответника реално е доставена топлинна енергия в посоченото от
ищеца количество и на претендираната стойност, доколкото изрично се твърди в отговора на
исковата молба, че топлоподаването до имота е преустановено с акт за изключване на
отопление от 1996г. Във връзка с това настоящият състав приема следното:
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба №. год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./.
От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от
настоящия състав по реда на чл. 202 от ГПК, ценена в съвкупност с представените от
третото лице-помагач документи, неоспорени от ответника се установява, че за имота на В.
П. за исковия период в съответствие с акта за изключване на отопление от 1996г. топлата
вода е била прекъсната, както и в жилището не е имало радиатори присъединени към
сградната инсталация. Изрично е отбелязано, че е било изключено и отоплението на
стълбището на сградата. Поради това вещото лице е констатирало, че за процесния период в
съответствие с нормативните изисквания ищцовото дружество е съобразило прекъснатото
топлоподаване в жилището на ответника и не е начислявало суми за топлинна енергия за .
или за отопление за радиатори. Начисляване суми за топлинна енергия съгласно
констатациите на вещото лице е осъществено единствено по отношение на намиращата се в
имота щранг лира, както и за сградна инсталация. Предвид това не е необходимо и
извършване на реален отчет на потребената топлинна енергия. Същевременно в
депозираната от ответника молба след запознаване със заключението по съдебно-
техническата експертиза същият не оспорва констатацията на вещото лице относно
наличието на щранг лира, а единствено оспорва начисляването на суми за сградна
инсталация при прилагане на отопляема кубатура различна от 0.
За пълнота на изложението следва изрично да се посочи, че към датата на съставяне
на акта за изключване на отоплението в процесния имот .г, топлинната енергия отдадена от
щранг лира в имотите се изчислявала като част от топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация и за това не е включвана в отопляемия обем на жилището и той е посочен като
нулев. Това се установява ясно от Приложение към чл.61, ал.1, т.6.9 от Наредба № .7г. за
топлоснабдяването /редакция ДВ. Бр. 34 от 24.04.2007г/, в която е предвидено изчисляването
на топлинната енергия при щранг лира, за която няма възможност да се постави уред за
4
дялово разпределение, да се осъществява по формула различна от тази за изчисляване на
топлинната енергия доставена до отоплително тяло, каквито са радиаторите, без поставен
уред за измерване. Едва с изменението на цитираната разпоредба от Наредба № .7г – с
изменение ДВ.бр.58 от 2007, в т.6.9. от Приложение към чл.61, ал.1 е предвидено при щранг
лира без уред за дялово разпределение инсталираната мощност да се определя по
изчислителен път и да се прилага разпоредбата на т.6.5, която касае изчисляването на
топлинната енергия доставена до отоплителни тела в имота без уреди за дялово
разпределение. Ето защо независимо, че в акта за изключване на отоплението е посочен
отопляем обем „0“, в него не е включен припадащия се отопляем обем за щранг лира, който
едва след цитираното изменение от 2007г е започнал да се изчислява като част от общия
отопляем обем на жилището, а не като част от сградната инсталация. /в подобен смисъл
решение № .г по в.гр.д.№.г на СГС, II Б въззивен състав/.
Видно от експертизата е и че топломерът монтиран в абонатната станция е отговарял
на всички метрологични изисквания. Вещото лице е констатирало, че дяловото
разпределение е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба, като
експертът е отбелязал, че от „.ЕАД са приспаднати техническите разходи в абонатната
станция. Предвид изложеното, съдът приема, че по делото е доказано по несъмнен начин, че
до процесния имот реално е доставена топлинна енергия за сградна инсталация и за щранг
лира.
Следва да бъде разгледано и възражението на ответника П. относно това, че в случая
е налице принудителна продажба, т.е възражение дали следва да намери приложение
нормата на чл. 62 от ЗЗП в конкретния случй:
С Тълкувателно решение №2/25.05.2017г. по тълкувателно дело № 2/2016г. на ОСГК
на ВКС бе даден отговор на въпроса за прилагането на разпоредбата на чл. 62 от ЗЗП във
връзка с правоотношенията възникнали между топлопреносните дружества и техните
клиенти. В мотивите на цитираното решение, Върховният касационен съд изрично
разяснява, че съгласието за доставка и нежеланието за преустановяването и по реда на чл.
153, ал. 2 от ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 от ЗЗП.
Следователно, предвид обстоятелствата, че по делото не е оспорено наличието на взето
решение от страна на етажните собственици за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа, което според настоящият състав е равнозначно на съгласие за
извършване на доставката, и че не е установено от собствениците, притежаващи най-малко
две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция, да е изразено желание за преустановяване на топлоподаването към сградата, то
извършените доставки на топлинна енергия не могат да бъдат квалифицирани като
непоискани /принудителни/, поради което се дължи и заплащането им.
Не е налице и нарушение на общностното право (ЕО), каквито са твърденията на
ответника П., тъй като предмет на установяване в настоящото производство е задължението
да се заплати именно реално потребеното количество топлоенергия, доказването на което в
рамките на производството обуславя основателността на иска. Следва да се има предвид, че
5
Европейските директиви са актове, които обвързва по отношение на дължимия резултат, но
оставят националните власти да изберат формата и начина за въвеждането им в действащото
право. Те нямат пряко действие, когато е транспонирана в българското право в срока, указан
в тях. Единствено в хипотезата, при която дадена директива не е въведена в действие
своевременно, всеки правен субект може да се позове пряко на нейните разпоредби пред
българския съд, който е длъжен да не приложи националните норми, противоречащи на
разпоредбите на директивата. Настоящият случай не е такъв. Освен това, самата система за
дялово разпределение е била въведена с чл. 112 г от ЗЕЕЕ (отм.) в изпълнение на
изискванията на Директива 93/76/ЕИО на Съвета от 13.09..г. относно ограничаване на
емисиите от въглероден двуокис чрез подобряване на енергийната ефективност. Директивата
е била отменена с чл. 31 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
05.04.2006 г. относно ефективността при крайно потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги. С директивата се дават указания за държавите членки да разработят и
реализират програми в областта на таксуване на енергията, предназначена за отопление,
климатизация и топла вода за битови нужди, на база действителната консумация. На този
принцип (разпределение разходите за отопление съобразно потреблението) е и самата
въведена система за дялово разпределение, като той е залегнал и в Директива 2002/91/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2002 г. относно енергийните характеристики на
сградите (така Решение № 5 от 22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г.).
Следва да се отбележи, че във връзка с приложението на Директива 2005/29/ЕО, е
постановено решение от 05.12.2019г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17, с което Съдът
изрично е посочил, че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Следователно прието, че не е
налице нелоялна търговска практика, която да противоречи на европейското право при
наличието на разпоредби в българското законодателство предвиждащи заплащането на
сградна инсталация. Предвид това съдът намира, че не е било налице основание при
изчисляване на количеството топлинна енергия за сградна инсталация да се прилага
посочения в акта за изключване на отоплението отопляем обем „0“, доколкото същият се
отнася единствено до начина, по който се начислява топлинна енергия за радиатори и . в
имота.
По отношение на въпроса относно стойността на реално потребената топлинна енергия
през исковия период, Софийски районен съд приема следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на
6
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през
исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това „изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
В конкретния случай от при съобразяване на заключението по съдебно-техническата
експертиза съдът намира, че следва да се приеме, че потребената от ответника топлинна
енергия за исковия период е на стойност 594.36 лева, каквато е и стойността получена при
начисляване на месечни суми, определени по прогнозна консумация за сградата с фактури, и
съобразяване на изравнителна сметка в съответствие с чл. 155, ал.1 ЗЕ.
Същевременно по делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника П. да
са били извършвани каквито и да било плащания, нещо повече в тази насока са и изрично
направените от него изявления, че не е заплащал суми за топлинна енергия за исковия
период.
Във връзка с направеното от ответника В. Птерво възражение за изтекла погасителна
давност още в отговора на исковата молба, настоящият състав приема следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№
3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния
характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения, с
посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери
приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия, влезли в сила от 10.07.2016г., действащи през целия исковия период,
7
клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м.05.2019г. (първият месец от
заявения период) е станало изискуемо на 15.07.2019г. и от този ден е започнал да тече
тригодишният давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Същият е изтекъл на 15.07.2022г.
Аналогично и за останалите месеци от исковия период до м.10.2019г., вземането за който е
погасено по давност на 15.12.2022г. По отношение на вземането за м.11.2019г. не е налице
изтекла погасителна давност, защото същото е станало изискуемо на 15.01.2020г и
давностният срок за него би изтекъл на 15.01.2023г, но е бил прекъснат с подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 13.01.2023г. Ето защо Софийски районен
съд приема, че към датата на депозирано на заявлението по чл. 410 от ГПК вземанията на
ищеца за периода от м.05.2019г до м.10.2019г са били погасени по давност, като за
останалата част от исковия период релевираното от ответника възражение се явява
неоснователно.
Доколкото по делото не е установено какъв е размерът на вземанията за топлинна
енергия от щранг лира и сградна инсталация за всеки от месеците поотделно, съдът намира,
че на осн. чл. 162 ГПК следва да приеме, че размерът се равнява на 1/12 част от съответния
отчетен период. Така относно топлинната енергия 1/12 част от общата изчислена сума за
периода от м.05.2019г до м.04.2020г. /142.97 лева + 151.69 лева/ съгласно колона № 2 и
колона № 3 от Таблица № 3 от заключението по съдебно-техническата експертиза, е в размер
на 24.55 лева. Следователно за периода от м.05.2019г. – м.10.2019г. погасената по давност
сума за топлинна енергия е в размер на 147.30 лева.
Ето защо дължимата от ответника сума за потребена топлинна енергия е в размер на
447.06 лева, до който размер искът следва да бъде уважен и за периода от м.11.2019г. до
м.04.2021г.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата дялово
разпределение. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 от Закона за енергетиката дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Следователно, дяловото разпределение може да бъде осъществявано и от самото
топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на договор между етажната
собственост и дружество, извършващо дялово разпределение. Поради това на „.. ..” ЕАД се
дължи заплащането на осъществената услуга, като няма пречка за фактическото изпълнение
на това си задължение ищцовото дружество да оправомощи трето за правоотношението с
потребителите лице. Следва да се посочи във връзка с материалната легитимация на ищеца
да претендира дължимостта на цената на услугата дялово разпределение да се посочи, че
съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила през 2016г., дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от „. ЕАД в качеството му на продавач по реда
на чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
8
клиентите в сградата в режим на етажна собственост, но по аргумент от ал. 2 от същата
клауза на Общите условия клиентът заплаща на продавача, т.е на „. ЕАД стойността на
услугата дялово разпределение, извършена от съответния търговец. Предвид това следва да
се приеме, че именно ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия,
от 2016г. е материално легитимирано да получи цената на услугата дялово
разпределение.
Следователно от значение за изхода на спора е единствено дали услугата е била
извършена, а видно от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза услугата е
била извършена. С оглед ревелираното възражение за давност, следва да се посочи, че то се
явява основателно само за м.12.2019г и за сума определена по реда на чл.162 ГПК в размер
на 1.25 лева. С оглед изложеното, към установената като дължимата сума следва да се
прибави и размерът на дължимата такса за дялово разпределение, която за процесния период
съгласно представените по делото документи е в размер на 20.03 лева за периода от м.
01.2020г до м.04.2021г.
По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия по
отношение на ответниците, настоящият състав намира следното:
В настоящия случай следва да намерят приложение Общите условия от 2016г.,
съгласно чл. 33 от които клиентът е задължен да заплаща задълженията си в 45 дневен срок,
след изтичане на срока, за който се отнасят, като в ал. 4 на чл. 33 е предвидено, че клиентът
дължи обезщетение за забава само върху задълженията по издадената обща фактура, за която
също е предвиден срок за заплащане – 45 дневен след изтичане на периода, за който се
отнася. Следователно задълженията на ответника за заплащане стойността на доставената в
процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни - съобразно приложимите в
отношенията между страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия.
Предвид това приложение намират правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато деня за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно клаузата на чл. 33 от Общите условия от 2016г., за да изпадне в забава ответникът,
е необходимо единствено да изтече предвидения за плащане на общата фактура срок. В
конкретния случай от видно от представените по делото документи общата фактура за
отоплителен сезон 2019-2020г. е издадена на 31.07.2020г., поради което съдът приема, че
срокът за плащането и е изтекъл на 15.09.2017г. – 45 дни от издаването и. Ето защо за
периода от 15.09.2020г. до 20.12.2022г. върху стойността на потребената през периода
м.11.2019г.-м.04.2020г /при съобразяване на погасената по давност сума/ топлинна енергия
се дължи заплащането на мораторна лихва. Аналогично по отношение на стойността за
топлинна енергия по издадена обща фактура на 31.07.2021г. се дължи обезщетение за забава
за периода от 15.09.2021г. до 20.12.2022г. Размерът на дължимата мораторна лихва следва да
бъде определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК на 82.05 лева. Предвид това искът по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен до така посочения размер, а за разликата над 82.05
лева до пълния претендиран размер от 109.08 лева искът следва да бъде отхвърлени.
9
Неоснователни обаче се явяват исковете за заплащане на мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение, доколкото не са ангажирани доказателства ответникът да
е бил поставена в забава за това вземане. В Общите условия на ищцовото дружество не е
предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради което по
аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът би изпаднал в забава за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение едва след изпращането на покана, но доказателства за
отправянето на такава от страна на ищеца до ответника не са ангажирани. Ето защо искът за
сумата от 4.57 лева –мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед
изхода на спора в полза на „. ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в размер на 56.47 лева, съразмерно с уважената част от исковете, които следва
да бъдат възложени в тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 25 лева – заплатена държавна такса и 300 лева – депозит за изслушване
експертиза. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК настоящият състав определя в минимален
размер на 100 лева. Предвид това общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е 425 лева. Следователно в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума в
размер на 320.01 лева – разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, но не е
представил доказателства да е сторил такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „.
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр..., ул. „., срещу В. К. П., ЕГН
**********, с адрес в гр..., ж.к. „Д.“ бл.., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В. К. П., ЕГН **********, дължи на „. ЕАД, ЕИК .,
разделно сума в размер на 447.06 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г., за имот, находящ се в гр..., ж.к. „Д.“ б., е.,
ап. 39, за аб. № ., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 13.01.2023г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 82.05 лева– лихва за
забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна
10
енергия за периода от 15.09.2020г. до 20.12.2022г. и сумата в размер на 20.03 лева - цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.01.2020г до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 13.01.2023г. до
окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 2085/2023г., по описа на СРС, 153ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над 447.06 лева до
пълния предявен размер от 594.37 лева, представляваща цена на топлинна енергия за
периода от м.05.2019г до м.10.2019г. и за разликата над 20.03 лева до пълния предявен
размер от 21.28 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за м.12.2019г
като погасени по давност, както и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 82.05.
лева до пълния предявен размер от 109.08 лева, представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху погасеното по давност вземане за цената на топлината енергия и за
сумата от 4.57 лева - лихва за забава в размер на законната лихва върху вземането за цената
на услугата дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до 20.12.2022г.
ОСЪЖДА В. К. П., ЕГН **********, с адрес в гр..., ж.к. „Д.“ бл.., да заплати на „.
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр..., ул. „., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 320.01 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски
районен съд и сума в размер на 56.47лева – разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието в процеса на „.“ ЕООД като трето лице-
помагач на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11