Р Е Ш Е Н И Е № 88
гр. Сливен, 16.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на осми юли, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора ХРИСТО
КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА касационно
административно-наказателно дело № 66 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на В.И.Н., чрез адв. М. ***, подадена против Решение № 120/11.03.2020 г., постановено по АНД № 1810/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено НП № 19-0804-002939/14.11.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Сливен, Сектор „ПП“, с което на В.И.Н. *** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал.1, т. 5, предложение 1,2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди, че неправилно РС – Сливен е приел при постановяването на обжалваното решение, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, че не е нарушен материалния закон и описаното като нарушение е доказано по несъмнен начин. Твърди, че нито в АУАН, нито в НП са описани материални щети, за да е налице ПТП, за което е наложеното наказание. Счита, че е нарушено императивното изискване на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, касаещи описанието на нарушението, обстоятелствата при които е било извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Излагат се доводи, че с горното е допуснато нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В заключение се прави искане да бъде отменено обжалваното решение на РС- Сливен, както и оспореното НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява.
Ответникът по касационната жалба редовно призован, не се явява. В представено писмено становище оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на РС – Сливен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 14.10.2019 год. бил съставен АУАН, с фабр. № АА 397747 против В.И.Н. за това, че на 14.10.2019 год. около 11.40 часа в Община Сливен, на път първи клас № I-6-км 382 посока гр. София управлява товарен автомобил „Скания“ с рег. № ……… и прикачено ремарке с рег. № …………., натоварено с кран, като не спазва пътен знак В-16 (преминава под пътно съоръжение мост) и удря долната част на моста със стрелата. Настъпило ПТП с материални щети. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 14.10.2019 год. Акта е подписан без възражения. Въз основа на акта било издадено процесното НП, с което било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал.1, т. 5, предложение 1,2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
За да потвърди обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че : при съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения; правилно е описано нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП; жалбоподателят е извършил описаното нарушение; наказанието е определено в минимален размер; не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за квалифициране на нарушението като малозначително.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият касационен състав приема, че въззивният съд, с оглед събраните по делото, както писмени доказателства, така и показанията на свидетелите, е установил правилно фактическата обстановка. Безспорно е установено от решаващия съд, че на 14.10.2019 г. санкционираното лице е управлявал ППС – влекач и прикачено към нето ремарке, натоварено с кран, който преминал под пътно съоръжение /мост/ с допустима височина 4,5 м., неспазвайки знак В16 и е ударил долната част на моста със стрелата. Настъпило е ПТП, което е установено и от свидетелските показания.
По отношение на основния аргумент в жалбата, касаещ липсата на описание на настъпилите материални щети, от доказателствата събрани от първата инстанция, а именно от показанията на свидетеля М. се установява, че се касае за настъпило ПТП – изкъртена част от носещата греда на бетонния мост. Правилно е прието, че касаторът безспорно е осъществил състава на нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал товарен автомобил, преминал под пътно съоръжение /мост/ с допустима височина 4,5 м., неспазвайки знак В16 и ударил долната част на моста със стрелата. За това нарушение законодателят в разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал.1, т. 5, предложение 1,2 от ЗДвП е предвидил изрична санкция, поради което законосъобразно на касатора на посоченото основание му е наложено административно наказание "глоба" в размер от 200. 00 лв.
Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение и по наведените в касационната жалба доводи. Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд са неоснователни. Съдът е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е събрал всички необходими доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка.
Нарушението, описано в процесните АУАН и НП е правилно квалифицирано и правилно е приложената съответната санкционна норма. Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице.
При тези доводи се налага извод, че решението на СлРС е обосновано. Съдът е изложил мотиви по спорните обстоятелства, които се възприемат изцяло от касационната инстанция и правилно е приложил материалния закон.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 120 от 11.03.2020 г., постановено по АНД № 1810/ 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: