№ 172
гр. Габрово, 14.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20244200500194 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. А. М. против решение №
19/7.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1001/2022 г. по описа на Районен съд
Севлиево.
Жалбоподателят твърди, че не е доволен от решението, поради което
моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът му да бъде
уважен.
В жалбата много подробно се излагат оплаквания относно правилността
на изготвеното заключение на съдебно техническата експертиза, като се
посочват личните виждания на жалбоподателя относно извършените
строителни работи в неговия имот и техните недостатъци. Според
жалбоподателя, цените на извършените работи и материали са многократно
завишени, тъй като към 2017 г., когато са извършвани, стойността на този вид
дейност и материали е била много по- малка. Твърди се, че представеният по
делото договор бил“натикан“ в ръцете на жалбоподателя от ответника Г. О. Г.
и бил заставен бързо да го подпише, поради което не обърнал внимание на
съдържанието. Подробно се обсъждат действията на съда и особените
представители на ответниците в производството пред първата инстанция.
1
Жалбоподателят излага детайлно своята гледна точка относно развилите се
отношения между него и ответниците.
В срок е постъпили писмени отговори от процесуалните представители
на ответниците по жалбата М. Г. И. и Г. О. Г., с които жалбата се оспорва и се
излагат аргументи относно нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото, приема следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество правилно.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените искове от М. А. М.
против М. Г. И., Г. О. Г., Н. М. М. и Д. И. А. с пр. основание чл.265 ал.1 пр.3
ЗЗД за заплащане на сумата от 6268 лв.- разлика между действителната
стойност на извършения ремонт с недостатъци и платената от ищеца стойност
по договор за СМР за полагане на топлоизолация в имота на ищеца.
Съгласно разпределената от първоинстанционния съд доказателствена
тежест, ищецът е следвало да докаже наличие на договор за изработка,
сключен между него и ответниците, некачествено изпълнение на поръчката,
констатирането му и уведомяване на изпълнителя, заплащане на
възнаграждение по договора, което е по-голямо от действително извършената
работа. За установяване на твърдяните в исковата молба факти, ищецът е
представил незаверени копия от „договор на частно правен характер“ и
сметка, без подпис на съставителя. Представените писмени доказателства са
оспорени от ответниците, като ищецът изрично е заявил, че не разполага с
оригинал на договора и сметката. Обосновано първоинстанционният съд не ги
е ценил като доказателства за отношенията между страните, тъй като не може
да се провери тяхната автентичност. Освен това от съдържанието не може да
се направи извод, какви дейности точно ще бъдат извършвани и каква сума
като цена е следвало да заплати ищеца.
По искане на ищеца е разпитана и свидетелката В.Т., която е във
фактическо съжителство с него. Тя установява пред съда, че ищецът дал на
единия от ответниците/Н./ 3000 лв. за закупуване на материали, 1560 лв. за
дюбели и вечеря, 1500 лв. за ремонт на камиона на Н.. На предоставянето на
тези суми свидетелката не е присъствала, а знае това което й споделил М. М..
Накрая ищецът дал на друг ответник/Д./ 400 лв. в присъствието на
свидетелката. След това ответниците повече не се появили в имота на ищеца
2
за да довършат строителните работи.
Други доказателства относно фактите, за които ищецът носи
доказателствена тажест не са представени.
При тези данни, обосновано пъвоинстанционният съд е приел, че не са на
лице нито преки, нито косвени доказателства относно твърдяното от ищеца
наличие на договорни отношения между страните, по силата на които той да е
заплати за извършени СМР сумата от 8460 лв., а в действителност
извършените ремонтни работи да са на стойност 2192 лв. Освен това по
делото не са представени платежни документи за извършените плащания.
Показанията на св. Т. попадат под забраната на чл.164 ал.1 т.3 ГПК, но дори и
да не беше така, казаното свидетелката не е нейно лично възприятие, а знае за
това от ищеца. Показанията й не кореспондират с други доказателства по
делото, тъй като такива не са представени.
От всички данни по делото, може да се направи предположение, че
вероятно между ищеца и някой от ответниците е постигната устна
договореност за извършване на ремонтни работи в имота му. Това
обстоятелство обаче не е достатъчно за да се приеме, че ответниците дължат
на ищеца претендираната с исковата молба сума. От представените
доказателства не е възможно да се установи по категоричен и несъмнен начин
твърдяното неточно изпълнение, както и заплатено възнаграждение, което да
е по- високо от стойността на извършената работа, а решението на съда не
може да почива на предположения.
Имайки предвид изложеното, съдът намира, че жалбата като
неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение, а
решението потвърдено.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19/7.02.2024 г., постановено по гр.д. №
1001/2022 г. по описа на Районен съд Севлиево.
Решението може да бъде обжалвано през ВКС на РБългария в
едномесечен срок от връчването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4