Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 01.04.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тридесети март през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 12313 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.09.2020
г. по гр.дело № 53672/19 г., СРС, І ГО, 32 с-в е признал за установено, че ответникът Е.Т.Й., ЕГН **********, с
адрес: *** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №20869/2019г. /2019г. на СРС, 32 състав, а
именно: 1528,06лв. представляваща главница за доставка на топлинна
енергия на адрес: гр.София, ж.к.“********, аб.№ 140462 за периода от 01.03.2016г.-30.4.2018г., ведно със законна
лихва от 11.4.2019г. до изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за сумата над 1528,06лв. до предявения размер от
2421,80 лв. и за периода 01.05.2015г.-28.2.2016г., сумата от 59,42 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. ведно със законна
лихва от 11.4.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 214,44лв. - обезщетение за забава за периода от
14.09.2016 г. до 01.04.2019 г., като е отхвърлил иска за сумата над 214,44лв. до предявения размер от
339,86 лв. Отхвърлил е предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***
срещу Е.Т.Й.,
ЕГН ********** иск за
сумата 10,70 лв., обезщетение за забава в
плащането на главниците за дялово разпределение за периода от 30.8.2016 г. до
23.07.2016 г. Осъдил е Е.Т.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***
да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, сумата 781,56лв. -
разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния
директор А.А., чрез процесуалния представител юрисконсулт Т.Ж.в частта, в която е отхвърлен иска за сумата над 1528,06лв. до предявения размер от
2421,80 лв. и за периода 01.05.2015г.-28.02.2016г., както и в частта на
присъдените разноски. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че дължимите суми са погасени по давност на основание чл.111, б „в“ от ЗЗД. В раздел VII от ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди на потребители в гр.София от 2008 г., в раздел
„Заплащане на ТЕ“, чл.32, ал.1 е определен реда и срока, по който купувачите на
ТЕ /в т.ч. и ответницата/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Не така
е уговорено в чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г.,
където след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и една
обща фактура за потребено количество топлинна енергия за отчетния период.
Клиентите не заплащат обезщетение за забава, съгласно чл.ЗЗ, ал. 4 от ОУ до изравняване
на отчетния период. Едва след това се начислява обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва върху общата фактура. За претендирания периода м.05.2015г.
- м.04.2018г. са в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребители от 2016г., публикувани във в. „Монитор“, в сила
от 11.07.2016г. Изрично в чл. 33, ал. 2 от ОУ е прието, че
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактура по чл. 32, ал.2 и ал.
3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок за
периода, за
който се отнасят. Като издаваната Обща фактура през месец юли/август е
за целия
предходен отоплителен сезон.
Задълженията
за общата фактура от 31.07.2016г. стават изискуеми едва 15.09.2016г., като от този момент следва да тече давностния срок. Предмет на
първоинстанционното производство е фактурата, с дата на издаване 31.07.2016г. Същата е приложена по
делото, като в разбивката в самата фактура изрично се сочи, че за период от м.
05.2015г. до м. 04.2016г. са издавани кредитни известия, с посочени във
фактурата номера. Нещо повече в подточки 1, 2 и 3 са посочени конкретно за
периода: сумата за реално потребеното
количество топлинна енергия, платените суми,
дължими обезщетения за забава. Счита, че издадените кредитни известия за
прогнозно начислени суми за периода погрешно са възприети както от ответника,
така и от първоинстанционният съд като изискуеми задължения по фактури, а
задължението става изискуемо в посочения в общите условия срок след издаване на
общата фактура.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваната част и да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на
разноски за настоящата въззивна инстанция и юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата
страна Е.Т.Й., ЕГН **********, с адрес: *** чрез назначения й по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат К.А.К. оспорва въззивната
жалба.
Третото лице помагач не е взело становище
по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу Е.Т.Й., ЕГН **********
за признаване за установено между
страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 2421,8 лв., представляваща главница за доставка на топлинна енергия на адрес: ж.к.“********, аб.№ 140462-за периода от 01.05.2015г. до 30.4.2018
г., ведно със законна лихва от 11.4.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 339,86 лв. за периода от 14.9.2016 г. до 1.4.2019 г.,
сумата от 59,42 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2018
г., ведно със законна лихва от 11.4.2019 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 10,7 лв. за периода от 30.04.2016
г. до 01.04.2019 г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, като
не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди се, че
ответницата е изпаднала в забава.
В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК ответницата,
чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат К.А.К., е
оспорила предявените искове с възражението за изтекла погасителна давност за
част от процесния период.
Предвид депозираните по делото писмени доказателства, СГС също приема, че ответницата,
като собственик, е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., като исковият период обхваща
времето от м.05.2015 г. до м.04.2018г.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10
равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3.
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната ТЕ представлява задължение за периодично плащане по смисъла на
чл.111 б“в“ ЗЗД, в който и смисъл са задължителните указания, дадени с ТР № 3
от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, поради
което вземанията на „Т.С.“ ЕАД се погасяват
с изтичане на 3-годишния давностен срок. Той започва да тече от деня, в който
всяко месечно вземане е станало изискуемо-чл.114, ал.1 ЗЗД. Тези задължения са
срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа, тъй като срокът
е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение, а не от деня на издаване на общата фактура.
В конкретния казус, визираният 3-годишен давностен срок е прекъснат с
подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 11.04.2019 г. Законосъобразно
районният съд е посочил, че са погасени по давност задълженията за периода 01.05.2015г.-
28.2.2016г. за топлинна енергия, включително сума за доплащане за периода 01.05.2015г.-
20.6.2015г. в размер на 67,86лв. Непогасени по давност са задълженията за
периода 01.03.2016г. -3 0.04.2018г., както и дължимите главници за извършване
на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. до 30.4.2018г., които
са съответно 1528,06лв. главница за ТЕ и 59,42лв. - главница за дялово
разпределение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 08.09.2020 г. по гр.дело № 53672/2019
г. на СРС, І ГО, 32 с-в,
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.С. ЕООД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.