Решение по дело №8225/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1078
Дата: 8 март 2023 г. (в сила от 8 март 2023 г.)
Съдия: Теменужка Симеонова
Дело: 20221100508225
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1078
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100508225 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.04.2022 г. по гр.д. № 52324/21 г., СРС, ГО, 43 с-в е
признал за установено по предявения от Етажна собственост М.С., Бизнес
Център, с адрес: гр.София, бул. “****, представлявана от председателя на
управителния съвет Д.К.Р. срещу С. Х. Х., ЕГН **********, иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът е собственик на 18 броя видеокамери
на обща стойност 1353,94 лева с ДДС, закупени с фактура №
34060/13.11.2018 г., издадена от „П.Х.“ ЕООД, ЕИК ****, от които:8 броя
видеокамери модел 2CE56D0T-IRMF и 10 броя видеокамери модел
2CE56D0T-IT3F. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Х. Х., ЕГН
********** да заплати на Етажна собственост М.С., Бизнес Център, с адрес:
гр.София, бул.“****, представлявана от председателя на управителния съвет
Д.К.Р. сумата от общо 354,16 лева, представляваща направени по
производството разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба вх. № 103242 от 23.05.2022г.,
допълнена с молба вх. № 20.06.2022 г. от 20.06.2022 г. във връзка с
указанието на съда за уточнение в какво се състои порочността на съдебния
1
акт, подадена от ответницата С. Х. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.София, ж.к.“**** с мотиви изложени в жалбата и уточнението. Твърди се,
че по делото са представени фактури за закупени видеокамери, но липсват
доказателства за действително сторени разходи. Излагат се доводи, че
фактурите за тези задължения се издават на името на определено лице, но
това не води до извод, че именно това лице е задължено по материалното
правотношение. Продължава с развитието на темата задължено лице по
материалнотото правоотношение, за да стигне до извод, че е недопустимо ЕС
да приема решение, с което да обременява и обвързва едно трето лице-член
на друга ЕС да дължи заплащането на тези суми, при липса на изявление за
съгласие от това тпрето лице. След като липсва доказване на вътрешно
правоотношение, съдът следва да приеме, че ответницата не е
материалноправно легитимирана да носи отговорност за претендираните
суми. Най-накрая се сочи, че след като не е доказана първата необходима
предпоставка за уважаване на предявените претенции, това е достатъчно за
отхвърляне на исковете, поради което не следва да бъдат обсъждани
останалите доводи и съображения на страните.
Твърди се още, че по делото няма доказателства, от които да е видно, че
е проведено ОС, при което да са взети решения за предприемане на съдебни
действия срещу ответницата, не е представен Протокол от ОС, извадка от
него, списък на лицата, присъствали на ОС, гласувалите в подкрепа на това
решение, което би имало значение за спора, според въззивницата.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
процесното и предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
присъждане на разноски.
По делото няма постъпил отговор на въззивната жалба от Етажна
собственост М.С., Бизнес Център, с адрес: гр.София, бул. “****,
представлявана от председателя на управителния съвет Д.К.Р..
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е
процесуално допустима.
2
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от Етажна
собственост М.С., Бизнес Център, с адрес: гр.София, бул.“****,
представлявана от председателя на управителния съвет/УС/ Д.К.Р. срещу С.
Х. Х., с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на 18 броя видеокамери на обща стойност 1353,94 лева с
ДДС, закупени с фактура № 34060/13.11.2018 г., издадена от „П.Х.“ ЕООД,
ЕИК ****, от които: 8 броя видеокамери модел 2CE56D0T-IRMF и 10 броя
видеокамери модел 2CE56D0T-IT3F.
Ищецът твърди, че Етажна собственост М.С., Бизнес Център, с адрес:
гр.София, бул.“**** закупила от „П.Х.“ ЕООД 18 броя куполни видеокамери
- 8 броя видеокамери модел 2CE56D0T-IRMF и 10 броя видеокамери модел
2CE56D0T-IT3F, за което била издадена фактура № 34060/13.11.2018 г. на
обща стойност 1353,94 лева с ДДС. Сочи, че видеокамерите били монтирани
от „П.Х.“ ЕООД на етаж -2 и етаж -3 на адреса на ЕС, на които се намират
паркоместа. Ответницата е собственик на няколко от паркоместата, находящи
се на етаж-3 от сградата на бул.“****“ №51, като била и член на Управителния
съвет на Етажна собственост Складове и паркоместа с адрес: гр.София,
бул.“****. Твърди се, че ответницата се разпореждала с процесните 18 броя
видеокамери собственост на ЕС М.С. Бизнес Център, без знанието и
разрешението на ищеца, като ги е предоставила за ползване на неустановена
охранителна фирма. Въпреки многократно изпратените уведомления до
ответницата, действията не са преустановени, поради което ищецът обуславя
правния си интерес от предявяване на настоящата искова претенция.
В срока по чл.131 ГПК ответницата не е подала отговор.
3
Съдът констатира следното от фактическа страна:
Представен е протокол заседание на УС на Етажна собственост М.С.,
Бизнес Център, с адрес: гр.София, бул.“**** от 19.02.2020 г., в който е
обективирано решение за избор на Д.К.Р. за Председател на Управителния
съвет на Етажна собственост М.С., Бизнес Център, бул.“****“ №51, считано от
01.03.2020 г. От приложената служебна бележка, издадена от Столична
община, район Младост се установява, че Д.К.Р. е избран и вписан като
Председател на Управителния съвет на процесната етажна собственост,
считано от 01.03.2020 г. Видно от приложения по делото протокол от
проведено на 10.02.2020 г. ОС на ЕС, взето е решение за предявяване на иск
срещу настоящия ответник. Приложени са още фактура №
**********/13.11.2018 г. за закупуване на стоки в т.ч. процесиите камери от
ищцовата етажна собственост и извършване на услуги от трето по делото
дружество „П.Х.“ ЕООД, 2 броя преводни нареждания за преведени по
банков път суми от етажната собственост в полза на горепосоченото
дружество във връзка със заплащане стойността на гореописаната фактура,
водена между страните електронна кореспонденция по повод ползването на
паркоместата в сградата, схеми за разпределение на паркоместата, находящи
се на сутерен 2 и сутерен 3 в процесната жилищна и административна сграда.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Р.И.Г.,
търговец в „П.Х.“ ЕООД, който сочи, че дружеството, в което работи, е
изградило системи за видеонаблюдение и контрол на достъпа в цялата сграда
на бул. „****. Оборудването било закупено, монтирано и се поддържало
/гаранционно и извънгаранционно/ от „П.Х.“ ЕООД. Във връзка със
закупуването и монтирането на процесиите видеокамери, свидетелят
контактувал с Д.Р.. При предявяване на приетите като писмени доказателства
по делото схеми на сутерен 2 и сутерен 3 в сградата, свидетелят твърди, че
позициите на камерите отговарят на действителното им положение, „плюс-
минус 2-3 метра“.
От правна страна:
Преди всичко следва да бъде отбелязано обстоятелството, че развитите
доводи във въззивната жалба нямат нищо общо с предмета на спора, който
явно не е разбран от възивницата.
Предявен е иск с правно осноание чл.124, ал.1 ГПК, за уважаването на
4
който в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правото си на собственост върху процесиите движими вещи на
твърдяното правно основание-правна сделка. От приложената по делото
фактура № **********/13.11.2018 г. с получател Етажната собственост и
изпълнител „П.Х.“ ЕООД безспорно се установява, че по силата на
неформален договор за продажба, ищецът е придобил правото на собственост
върху определени стоки, сред които и процесиите камери. В подкрепа на този
извод са приложеното по делото платежно нареждане за кредитен превод и
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р.Г..
Разсъжденията на отпветницата за задължено лице по материалнотото
правоотношение си остават точно такива, разсъждения. Относно твърдението,
че по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че е
проведено ОС, при което да са взети решения за предприемане на съдебни
действия срещу ответницата, че не е представен Протокол от ОС, извадка от
него, то това твърдение е невярно, тъй като на стр.16,17, 18 от гр.д. №
52324/21 г. на СРС е представен препис от Протокол от ОС на собствениците
на самостоятелни обекти в Етажна собственост М.С., Бизнес Център, с адрес:
гр.София, бул.“****, като по т.2 от невния ред е обявено вземане на решение
за предявяване на иск срещу ответницата. Относно липсата на списък на
лицата, присъствали на ОС, гласувалите в подкрепа на това решение и т.н., то
и предвид предмета на спора, такива доказателства не биха имали значение,
тъй като не се обжалва взето решение на ОС на ЕС по реда на чл.40 ЗУЕС.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.04.2022 г. по гр.д. № 52324/21 г. на
СРС, ГО, 43 с-в.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6