О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№91 11.03.2019г. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
единадесети март 2019г.
в
закрито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Дарина Драгнева
Като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева административно дело №112 по описа за2019г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, образувано по молбата на
„АЛТЪН ПАТИ“ ЕООД гр. Стара Загора о т26.02.2019г., подадена чрез редовно
упълномощения адвокат В., за допълване на Определение №78/22.02.2019г. в частта
му за разноските, с което настоящия състав е отменил по жалба на дружеството разпореждане
за допускане предварителното изпълнение на Заповед №ФК-82-0407953/13.02.2019г.,
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с наложена на
жалбоподателя принудителна административна мярка – запечатване на търговски
обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в град Стара Загора,
ул.“Мусала“ №37, и забрана за достъп до него за срок от седем дни на основание
чл. 186 ал.1 от ЗДДС и чл. 187 ал.1 от същия закон.
В
молбата се твърди, че жалбоподателя своевременно с жалбата е направил искане за
присъждане на сторените разноски, като е приложил договор за правна защита и
съдействие за отмяна на Заповед №ФК-82-0407953/13.02.2019г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, съдържащ и разписка за платено в
брой възнаграждение за един адвокат в размер на 300лв. за уговорената услуга. С
допълнителна молба на 26.02.2019г. след постановяване на Определение
№78/22.02.2019г. за отмяна на разпореждането за допускане на предварително
изпълнение, са представени доказателства за платена по сметка на АС Стара
Загора държавна такса в размер на 50лв. в изпълнение на съдебно разпореждане за
оставяне без движение на жалбата против Заповед № ФК-82-0407953/13.02.2019г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив при ЦУ на НАП. От съда се иска да
постанови определение, с което да осъди ответната администрация да заплати
разноски в размер на 350лв. в процедура по чл.248 ал.1 и сл. от ГПК.
В
становището си ответния административен орган предлагана съда, ако уважи
претенцията за присъждане на разноски, да определи минимален размер на
възнаграждението за един адвокат.
Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните,
съобразно доказателствата, закона и ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС намира
за установено следното:
Молбата е неоснователна. С жалба
от 21.02.2019г. „АЛТЪН ПАТИ“ ЕООД е оспорил изцяло като неоснователна и
незаконосъобразна, включително предварителното й изпълнение Заповед
№ФК-82-0407953/13.02.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
при ЦУ на НАП. Изложени са подробни съображения против законосъобразността на
разпореждането. С жалбата е поискано присъждане и на разноските по делото,
съгласно приложен договор с предмет процесуално представителство, защита и
съдействие в административно производство за отмяна на Заповед
№ФК-82-0407953/13.02.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при
ЦУ на НАП, срещу платено в брой възнаграждение в размер на 300лв. на
упълномощения адвокат. Искане за присъждане на разноските по оспорване на
разпореждането по чл.60 от АПК, което подлежи на самостоятелен съдебен контрол
за законосъобразност, без зависимост от упражняване на допустимо право на жалба
против административния акт, чието предварително изпълнение се допуска, не е направено,
нито е представен списък за разноските във връзка с производството по чл. 60
ал.6 и ал.7 от АПК, което както се посочи по-горе има самостоятелен характер.
При уговорен и платен размер на възнаграждение за адвокат за обжалване на
административния акт за налагане на ПАМ, няма правна и фактическа възможност да
се присъдят разноски в предполагаем и недоказан размер за адвокат, упражнил
право на оспорване на адресата срещу разпореждането да предварително
изпълнение.
Още едно
съображение – документа за платена държавна такса е представен по делото на
26.02.2019г., ведно с молбата за допълване на определението на съда по чл.60
ал.7 от АПК и тази такса е изискана и дължима за оспорването на заповедта за
налагане на принудителна административна мярка. Видно от текста на молбата за
допълване на съдебното определение от 22.02.2019г., процесуалния представител на жалбоподателя
неправилно счита, че с Определението от 22.09.2019г е отменена заповедта за
налагане на принудителната мярка и в тази връзка претендира възнаграждението за
един адвокат, уговорено за защита против основния административен акт, както и
разноските за държавна такса за оспорване на същия. В заключение: Поради липса
на искане за присъждане на разноските в производството по оспорване на разпореждането
с правно основание чл.60 от АПК за допускане на предварително изпълнение на
оспорения административен акт, на представени доказателства за тяхното
извършване, съдът при постановяване на
определението от 22.02.2019г не се е произнесъл по искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски в главното производство. По тяхната дължимост съдът
дължи произнасяне с крайния съдебен акт по основателността на жалбата срещу
административния акт за налагане на принудителна мярка.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.248 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, Административен съд Стара Загора
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на „АЛТЪН ПАТИ“ ЕООД гр. Стара Загора за изменение в частта за
разноските на Определение № 78/22.02.2019г. постановено по адм.д.112/19г. по
описа на АС Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му на страните.
Административен съдия: