№ 1
гр. В., 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря КГИ
като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело №
20241300500400 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано по въззивна жалба от адв.С. Л. от АК В., пълномощник на
В. К. П., със съдебен адрес: гр.В., ул.”*** Против Решение № 616/18.10.2024г.
по гр.д.№ 2071/2024г. ВРС, с което е уважена подадената от молителката
молба и приложени мерки по ЗЗДН на В. К. П., а именно: задължаване да се
въздържа от извършване на домашно насилие, забрана да доближава
молителката на по-малко от 100м. включително местата за отдих, социални
контакти и местоработата й, забрана да осъществява контакт с молителката по
всякакъв начин за срок на мерките от 18 месеца считано от 28.08.2024г.
Твърди се, че съдебното решение е немотивирано, незаконосъобразно и
неправилно.
Сочи , че Съдът неправилно е приел, че от страна на ответника е
извършен акт на домашно насилие изразяващ се в упражнено на 19.08.2024г.
домашно физическо насилие, тъй като е дал вяра на показанията на
св.Димитров, който не е бил пряк очевидец на твърдения акт на домашно
физическо насилие спрямо молителката, негова съпруга.
1
Твърди се , че в молбата за домашно насилие не е цитирана дата на
извършване на домашното насилие, като такава дата не бе установена и в
съдебно заседание по делото.
Поради горното и тъй като не се доказало по безспорен и категоричен
начин да са извършени от страна на жалбоподателя твърдените актове на
домашно насилие Моли съда да постанови решение, с което отмени изцяло
постановеното по гр.д.№ 2071/24г. решение № 616/18.10.2024г. на ВРС и
постанови ново с което реши спора по съществото му и отхвърли жалбата и
обезсили издадената заповед за защита № 11/28.08.2024г. постановена по гр.д.
№ 2071/2024г. по описа на /ВРС и отменени мерките посочени в същата.
Молят да им бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско
възнаграждение за двете инстанции.
Постъпил е отговор на въззивна жалба от адвокат Т. Т. - пълномощник
по горепосоченото дело , с който моли съда да остави въззивната жалба без
уважение като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение
като законосъобразно и правилно.
Твърди, че са налице доказателства за пряко физическо насилие
упражнено от ответника спрямо неговата майка - това се установява от
показанията на разпитания свидетел Димитров - съпруг на молителката, както
и от приложената декларация и от другите писмени доказателства. Налице е и
психическо такова, не по - малко въздействащо от физическия тормоз.
Прилагат към настоящия отговор още една декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
с подробно посочване на датите и актовете на домашно насилие извършени от
ответника спрямо молителката.
Сочи, че твърденията за сериозно заболяване на очите са една защитна
теза. Представени са писмени доказателства за еднодневен престой в
специализирано болнично заведение в гр. Враца на 11.09.2024г. , като в тях е
отразено, че пациентът постъпва за първи път и му е извършена операция от
„перде”. Това противоречи с показанията на свидетелката на ответника, че и
преди актовете на домашно насилие през месец август, ответникът е
посещавал болница, заради този проблем с очите и се е лекувал. Посещението
в болница е след процесния период. В медицинските документи не е отразено
някакви сериозни усложнения да е имало преди операцията, липсват
предписания на медикаменти и някакво лечение.
2
Твърди се, че г- н П. е лекуван от биполярно афективно разстройство през
2007г. , поради което поведението му е опасно за г- жа Д., като той е и
многократно осъждан.
С оглед на гореизложеното моли съда да остави жалбата без уважение и
да потвърди решението на РС - В.. Претендира разноските по делото за
адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
В.ският окръжен съд ,като взе предвид постъпилата жалба, становището
на ответната по делото страна и съобразявайки данните по делото в тяхната
съвкупност,прие за установено следното :
С решение № 616/18.10.2024г. постановено в открито съдебно заседание на
18.10.2024г. по гр.д.№ 2071/2024г. ВРС е Уважил подадената от Ж. Ф. Д.,
ЕГН **********, адрес : с. К., обл. В., ул***, против В. К. П., ЕГН
**********, живущ в с. К., обл. В., ул.“***, молба за защита срещу домашно
насилие, като :Задължава В. К. П., да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Ж. Ф. Д., Забранява му да приближава на
разстояние по - малко от 100,00метра /сто метра/ Ж. Ф. Д., жилището,
находящо се в с. К., обл. В., ул***, местоработата й, местата за социални
контакти и отдих , като мерките за защита са за срок от 18 месеца, считан от
28.08.2024г. С решението е забранено на В. К. П., ЕГН **********, да
осъществява контакт с Ж. Ф. Д., ЕГН **********, под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, като мярката за
защита е за срок от 18 месеца, считан от 28.08.2024г.
В. Красимиров П., ЕГН ********** е осъден да заплати държавна такса в
размер на 50,00лв. /петдесет лева/ в полза на Районен съд гр. В. , както и
сумата от 200,00лева направени разноски по производството.
От данните по делото се установява, че На 19.08.2024г. В. Красимиров П.,
ЕГН ********** упражнил физическо насилие спрямо молителя Ж. Ф. Д.,
ЕГН **********в жилището й, последиците върху здравословното състояние
от което насилие върху молителя Ж. Ф. Д., ЕГН ********** били възприети
от свидетеля ДИД - съпруг на молителя. Когато свидетелят се прибрал от
работа вкъщи молителят лежала на леглото, пъшкала, охкала, изпитвала болки
на удареното място.
3
Ж. Ф. Д., ЕГН ********** е заявила в молбата причините за споровете -
ответната страна искал майка му да му пазарува. Свидетелят ВИВ, живееща в
съпружеско съжителство с П. , установява обстоятелства, предвид
заболяването му , нуждата на същия от подпомагане. Установи се, че В. К. П.
е осъждан. Същият през месец декември на 2007г. е лекуван в Психиатрично
отделение на МБАЛ „СП“ АД В. с диагноза Биполярно афективно
разстройство.
Молителят Ж. Ф. Д., ЕГН **********е майка на ответната страна В. К. П.. На
19.08.2024г. ответната страна упражнила домашно физическо насилие.
Първоинстанционният съд правилно дава вяра на показанията на
свидетелите, независимо от отношенията им със страните по производството.
Свидетелите установяват твърдяните от страните обстоятелства, съответно
упражнено насилие и здравословно състояние на молителя.
Предвид основателността на молбата молителят Ж. Ф. Д., ЕГН **********
правилно е получила защита срещу упражнено спрямо нея, от ответната
страна, В. К. П. домашно насилие. Същият е упражнил физическо насилие -
нанасяне удари по ребрата и дясната ръка, поради причина, че молителя Ж. Ф.
Д., ЕГН ********** се оплакала от сина си на кмета на населеното място.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че липсват данни за
пряко физическо насилие, упражнено от ответника К. П. спрямо неговата
майка. От данните по делото се установява, че свид. Димитров –съпруг на
молителката е възприел обстоятелства във връзка с установеното насилие,
последиците върху здравословното състояние от което насилие върху
молителя били възприети от свидетеля ДИД - съпруг на молителя. Когато
свидетелят се прибрал от работа вкъщи молителят лежала на леглото,
пъшкала, охкала, изпитвала болки на удареното място.
Освен свидетелските показания, тези факти се установяват и от
приложената декларация и други писмени доказателства. Относно датите на
осъществено домашно насилие, същите са цитирани в подадената
допълнителна молба от молителката, в изпълнение на указанията на Районен
съд - В..
Датите и по - конкретно 19.08.2024г., както и 26.08.2024г. се установяват от
приобщените по делото писмени доказателства, молбата и допълнителната
молба и от показанията на свид. Димитров и първата инстанция правилно ги е
4
кредитирала и е приела за установени.
Дори да се приеме, че ответникът П. е с влошено здравословно състояние,
поради претърпяна хирургична интервенция на око и има нужда от помощта
на майка си при приготвяне на храна, поведението , което е демонстрирал и
упражненото върху нея домашно насилие е укоримо от морална гледна точка,
налице е акт на домашно физическо насилие, който правилно е санкциониран
от ВРС , с постановения съдебен акт.
При тази фактическа обстановка, ВОС намира въззивната жалба за
неоснователна, а решението на РС- В.-правилно и обосновано.
Настоящето производство е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита
срещу домашното насилие (ЗЗДН).
Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага
установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си
да обусловят извод за осъществен спрямо молителката акт на домашно
насилие: наличие на морално укоримо поведение от страна на конкретния
ответник по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като
акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е извършено
от посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата.
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно
жилище.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно
насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от
ЗЗДН. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят
защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителя. За да се предостави защита на определено лице, трябва да се
изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо
или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Без значение е
обстоятелството дали пострадалото лице е предприело действия в своя защита
или ответни такива спрямо нападателя си. Законът защитава правото на лична
5
неприкосновеност, независимо дали е налице неправомерно действие на
пострадалия, с което да е предизвикал домашното насилие спрямо себе си.
Смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт
(актове) на домашно насилие.
Молбата за защита е подадена в установения от чл.2 ЗЗДН срок до 3м от акта
на извършване на насилието и срещу лице от кръга на очертаните в чл.3 от
ЗЗДН- срещу лице низходящ на молителя-нейн син.
При определяне на мерките e съобразeна необходимостта от предотвратяване
на възможни бъдещи прояви на насилие и осигуряване на нормален живот на
молителя.
Решението е правилно , законосъобразно и обосновано и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото жалбоподателя В. К. П., ЕГН **********,
следва да заплати на ответната по жалба страна Ж. Ф. Д., ЕГН **********
направените разноски по производството в размер на 200,00лева, съобразно
представеният списък с разноски пред въззивната инстанция.
. Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 616/18.10.2024г. постановено в открито
съдебно заседание на 18.10.2024г. по гр.д.№ 2071/2024г. ВРС.
ОСЪЖДА В. К. П., ЕГН **********, живущ в с. К., обл. В., ул.“***, да
заплати на Ж. Ф. Д., ЕГН **********, адрес : с. К., обл. В., ул***, сумата от
200,00лева направени разноски по производството.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7