РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е № 892
гр.Пловдив, 29 . 04
. 2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на двадесети
април, две хиляди двадесет и първа година, VI състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 429 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Чили 1 ЕООД, ЕИК
*********, гр.Пловдив, ул. Авксентий Велешки № 38, представлявано от И.С., с
пълномощник адв.К.Т., обжалва Заповед № ФК – 690 - 0077998/29.10.2020г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП,
потвърдена с Решение № ГДФК - 200 / 10.12.2020г. на Директор Дирекция
„Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП.
Становища на
страните :
- Жалбоподателят
поддържа незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Моли да бъде
взето предвид обстоятелството, че към момента на подаване на жалбата не е
издадено наказателно постановление, който факт лишава дружеството от
възможността, предоставена от чл.187 ал.4 ЗДДС, която е изрично указана в
оспорената заповед. Счита, че доказателствата от преписката налагат извод за
твърдяната незаконосъобразност на административния акт и в случая не е налице
щета на бюджета, като оспорващото дружество не е допускало други такива
нарушения. В ход по същества е заявена претенция за присъждане на направените
съдебни разноски.
В писмени
съображения по същество се твърди противоречие със закона при издаване на
оспорения административен акт, несъответстващ с нито една от целите на ПАМ. Срокът
за запечатване не е съобразил тежестта на нарушението и неговата обществена
опасност, като административният орган е изложил общи мотиви при определянето
му. Поддържа се, че принудителната административна мярка трябва за всеки случай
да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Твърди се, че периодът на
запечатване на обекта ще причини вреди на търговеца – пропуснати имуществени
ползи и необходимост от принудителен отпуск за персонала. При отсъствие на констатации
от нарушението да са произтекли вреди за фиска и при първо нарушение, срокът от
3 дни не е съразмерен и е в пряко нарушение на чл.6 ал.2 АПК.
- Ответникът
Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в дирекция Оперативни дейности
при Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, се представлява от гл.юрисконсулт
С.П.. Оспорва жалбата и по същество поддържа законосъобразност на оспорената
заповед с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по приложен
списък на разноските.
В писмено
становище са изложени съображения в подкрепа на тезата за съобразяване на
административния акт с материалния закон /л.8 и сл./ : Заявено е, че заповедта
за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ е основана на чл.186
ал.3 ЗДДС вр. с чл.186 ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС, която разпоредба е с императивен
характер – при констатация за осъществен фактически състав на административно
нарушение, съответният административен орган действа при условията на обвързана
компетентност. Констатациите от проверка са документирани в Протоколи за
извършена проверка /ПИП/ №№ 0077998/23.10.2020, 0077997/23.10.2020г.,
1559941/23.10.2020г., които са официални документи и се ползват с материална
доказателствена сила относно изложените в тях факти. Установяването на нарушението
е достатъчно условие за налагане на ПАМ – в случая видно от предоставен
фискален бон с № 0034639/23.10.2020г., продажбата е регистрирана неправилно в
данъчна група „Г” – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС,
като е следвало да бъде отчетена в данъчна група „Б” – за стоки, продажбите на
които се облагат с 20% ДДС. С позоваване на съдебна практика на ВАС е посочено,
че заплащането на имуществена санкция води до прекратяване
изпълнението/действието на ПАМ, съгл. чл.187 ал.4 ЗДДС, но няма отношение към
законосъобразността за налагане на ПАМ. По отношение срок на действие на ПАМ се
поддържа спазване принципа на съразмерност, като срокът е ориентиран към
минимума /3 дни/ и при определянето му е взет предвид характера на нарушението
– пропускът да се регистрира всяка извършена продажба в данъчната група според
вида на същата, а в случая в данъчна група „Б” на ФУ, препятства контролната
дейност на приходната администрация и не позволява да се установят правилно
дължимите налози от проверявания търговец. Подържа се, че отсъствието на
ощетяване на бюджета не е правнорелевантен факт, доколкото настъпването на
вреди за държавния бюджет не е елемент от фактическия състав на констатираното
нарушение, установено по безсъмнен начин – дружеството не е спазило начина за
издаване на съответни документи за продажба, по установения ред за продажба.
- Окръжна
прокуратура-Пловдив не участва по
делото.
При осъществено
административно обжалване до Директор на Дирекция „Оперативни дейности” в
Главна дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, Решение № ГДФК-200/10.12.2020г.
е връчено на 30.01.2021г. /л.18 гръб/. Жалбата е подадена с вх.номер в
администрацията от 09.02.2021г. При оспорване на неблагоприятен административен
акт от адресат и в срок, жалбата е допустима за разглеждане по основателност, в
съответствие с чл.98 ал.2 пр.2-ро АПК : „Ако жалбата или протестът са
отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен
акт.”.
1. Заповед за
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК – 690 - 0077998 / 29.10.2020г.
е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП, Ж.М..
За компетентност на органа – издател преписката съдържа Заповед № ЗЦУ –
1148/25.08.2020г. на Изпълнителният директор на НАП, с която в т.1 са
определени : Директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП
и Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на обект по чл.186 ЗДДС,
л.13. Не е налице хипотеза на заместване, авторство не е оспорено – установена
е компетентност на административния орган.
Съгл.
чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице, а според чл.186 ал.1 с.з. – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
1.1. Със заповедта е наредено запечатване на търговски обект –
заведение за бързо хранене в гр.Пловдив, ул.Капитан Райчо № 73А, стопанисван от
дружеството -жалбоподател и забрана достъпа до обекта за срок от 3 /три/ дни,
на основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 ЗДДС.
В обстоятелствената част на заповедта е
посочено, че е издадена след извършена проверка на 23.10.2020г. в търговски обект по см. на §1
т.41 ДР ЗДДС – заведение за бързо хранене „Чили” в гр.Пловдив,
ул.Капитан Райчо № 73А, стопанисван от Чили 1 ЕООД, при която приходните органи
установили, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е
допуснало нарушение на същата – не регистрира всяка извършена продажба според
вида на същата в данъчната група, която изисква закона – в случая в данъчна
група „Б” на ФУ. При проверката е направена поръчка на храна за вкъщи – 2 бр.
броколи с 4 вида сирена, 2 бр. пилешко със зеленчуци, 2 бр. сусамени питки,
чрез обаждане от проверяващите на тел. **********, с адрес на доставка –
гр.Пловдив ТЦ Гранд. Доставката е направена от Б.М.Н./продавач/, видно от
попълнена лично от нея декларация. За извършената контролна покупка на обща
стойност 19,22лв., в която стойност е включена и такса-доставка, заплатени в
брой от Л.И.К. на длъжност ст.инспектор по приходите – на Б.Н. – преди
легитимация, е издаден фискален бон с № 0034639 0085 от 23.10.2020г. от
въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/, модел DATECS EP 2000 с ИН на
ФУ № DT509506 и ИН на ФП 02509506. Според предоставения фискален касов бон №
0034639 0085 от 23.10.2020г., продажбата е регистрирана неправилно в данъчна
група „Г” – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС, като е
следвало да бъде отчетена в данъчна група „Б” – за стоки, продажбите на които
се облагат с 20% ДДС. Посочено е, че в конкретния случай, същите не попадат в
приложното поле на чл.66 ал.2 т.3 ЗДДС, доколкото не отговарят на легалните
дефиниции за ресторантьорски и кетъринг услуги, дадени в т.61 и т.62 на §1 ДР
ЗДДС, като в т.62 изрично е посочено, че : Не са кетъринг услуги или ресторантьорски
услуги : - обикновената доставка на приготвена или неприготвена храна /например
доставка за вкъщи от ресторанти, супермаркети и други подобни/; - доставка на
приготвена храна и доставката, състояща се в храна за вкъщи от ресторанти; -
доставката, състояща се в приготвяне и доставка на храна и/или напитка без
друга подпомагаща услуга. Предвид изложеното е прието, че за процесната
доставка не е приложима намалената ставка на ДДС от 9 %. Съгласно чл.27 ал.1
т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, лицата по чл.3 с изключение на
случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка
продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите – в
случая в група „Б” за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 %
ДДС.
Доказателства за
резултата от проверката са три протокола, основани на чл.110 ал.4 вр. чл.50
ал.1 ДОПК, към които са приложени събраните доказателства /л.33 и сл./. : №
0077998/23.10.2020г. – съставен в присъствие на Б.Н.и подписан от лицето, №
0077997/23.10.2020г. – съставен в присъствие и подписан от Б.Н. и №
1559941/23.10.2020г., съставени от Л.К..
Фактическата
установеност е квалифицирана за нарушение на чл.27 ал.1 т.2 вр. с чл.27 ал.2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ / ”Лицата
по чл. 3, с изключение на случаите, когато
извършват дейност по чл. 28, са длъжни да
регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите: 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 20 % данък върху добавената стойност; (2) Лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или
не по ЗДДС задължително регистрира всички
продажби по данъчни групи съгласно ал. 1.”/ вр. с чл.118 ал.4 т.1 ЗДДС –
основание по см. на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС за налагане на принудителна
административна мярка, при което с позоваване на чл.186 ал.3 ЗДДС, е издадена
оспорената заповед.
На 27.10.2020г. за
описаното нарушение е съставен АУАН № F577165 / 27.10.2020г., л.30. В съдебното производство бе прието НП № 565026
- F577165 от 11.03.2021г.
относно извършеното нарушение на 23.10.2020г. /л.85/.
Заповедта е издадена при съобразяване документираните факти и обстоятелства
в трите протокола и АУАН№ F577165 /
27.10.2020г., което изрично е отразено в обстоятелствената й
част.
По отношение
мотивите - фактически основания, е възприето, че може да се съдържат и в
документи или актове от административната преписка, на които органът се е
позовал, в която хипотеза попада разглеждания случай / ТР
№ 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС /. В тази вр. е препратката към
протоколите от извършена проверка и протокол № 1559941/23.10.2020г.,
документирал действието – поръчка на храна до адрес от ресторант Чили 1 с адрес
– гр.Пловдив, ул.Кап.Райчо № 73 /л.33, 34/ от страна на Л.К. и Д.Х., на
23.10.2020г., за времето от 12:43 до 12755ч., с оглед установяване спазването
на данъчното законодателство и отчитане на приходите от продажби. В ПИП №
0077997/23.10.2020г., 12:55ч. е отразено, че по повод направена поръчка по
телефон, на 23.10.2020г., същата е доставена пред ТЦ Гранд от лицето Б.Н. и при
получаването й е установено, че поръчката е придружено с фискален бон № 0034639
0085/23.10.2020г. за сумата от 19,22лв. /л.47/. Същата е заплатена в брой на
лицето. След легитимация е изготвен протокола и е посетен обекта, за извършване
на проверки и продължаване на действията. Б.Н. е на трудово правоотношение и е
доставила храната лично, без МПС. Личното осъществяване на доставката от страна
на Б.Н.е декларирано писмено – декларация, л.38. В ПИП № 0077998/23.10.2020г.
са документирани установени факти и обстоятелства от проверката в обекта, в
присъствието на Б.Н. /продавач/, л.39 и сл. Отразени са събрани писмени
доказателства, приложени в преписката.
В декларация на
управителя И.С. /л.60/ е посочено, че в момента Чили 1 ЕООД осъществява
ресторантьорска дейност – заведения за бързо хранене. Храната се приготвя в
кухня и се доставя до обектите на фирмата, в които се осъществява търговската дейност
и се извършват продажби на храна за консумация в заведението и храна за вкъщи.
Обектите на фирмата работят с регистрирани ФУ с дистанционна връзка с НАП. В
„Оборот група Б – 20%” се отразяват продажбите на храна за вкъщи. В „Оборот
група Г – 9 %” се отразяват продажбите за консумация в заведението.
1.2. В заповедта са изложени мотиви относно продължителност на
срока при съобразяване определеният от
законодателя срок за запечатване на търговски обект /до 30 дни/, указващ значимост на охраняваното обществено отношение
: взети са предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците, като е съобразено, че пропускът да се регистрира всяка извършена продажба в данъчната група
според вида на същата – в случая в данъчна група „Б” на ФУ, препятства контролната
дейност на приходната администрация, нарушава фискалната политика и не
позволява да се установят правилно дължимите налози от проверявания търговец :
- местоположение на обекта – с важно търговско значение в гр.Пловдив, предпоставящо множество потенциални клиенти и
възможност за реализиране на високи обороти, като е изтъкнато, че е отчетен
висок оборот за периода от 01.01.2020г. до 23.10.2020г. – 137 163,49лв., съгл.
приложен периодичен отчет № 0034663/23.10.2020г., изведен от наличното в обекта
ФУ; вид на обекта – заведение за бързо хранене, в което се предлагат различни
ястия и напитки; големина – около 40 кв.м. и работно време – от понеделник до
събота; наличието и на друго нарушение от категорията на процесното – нарушена
разпоредбата на чл.27 ал.1 т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, за което е съставен АУАН № F577354 / 28.10.2020г. /неприложен в преписката, без оспорване
факта на съставянето му/. При тези обстоятелства е прието, че прилагането на
принудителната административна мярка ще осигури защита на държавния интерес,
като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Според административния орган извършеното
деяние показва поведение, насочено против установената фискална
дисциплина и организация в
търговския обект, която не цели спазване на данъчното законодателство. При неналагане на ПАМ съществува възможност от извършване на ново
нарушение, като за извършване на промяна в организацията на дейността в
конкретния обект е необходим определен срок. Възприето е, че
при определянето на срока е съобразен принципа на съразмерност и целта на срока на ПАМ е промяна в начина на извършване на
дейността в обекта, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота,
спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП.
1.3. В оспорения
административен акт е указано, че запечатването следва да се извърши в срок до
три дни от датата на влизане в сила на заповедта при задължително присъствие на
представител на Чили 1 ЕООД. Заповедта съдържа указание и по см. на чл.187 ал.1
и ал.3 ЗДДС, но изрично е вписано : „В случаите, когато отстраняването на
стоките е свързано със значителни разходи за задълженото лице, може да се
разпреди оставянето им в обекта.”, л.29. Посоченото съответства на чл.187 ал.2 ЗДДС.
2. При указана доказателствена
тежест, жалбоподателят заяви доказателствено искане за разпит на свидетел –
длъжностното лице Л.К.. Поради служебна ангажираност свидетелят не се яви при
редовно уведомяване и бе заличен поради неподдържано искане за разпит.
Съобрази се, че
констатацията за извършено нарушение представлява основание за издаване на
оспорената заповед, което е потвърдено с приложените протоколи, документирали
резултатите от проверката и действието по поръчка на храна, ведно със събраните
към същия доказателства и по-конкретно : фискален бон № 003469 0085 от 23.10.2020г.
Установеният факт не е бил оспорен при подписване на протокола от страна на
присъстващ при проверката продавач. В декларацията на управителя на
дружеството-жалбоподател ясно е отразено, че в оборот група „Б” – 20 % ДДС се
отразяват продажбите на храна за вкъщи, като установеното в случая не
съответства на писменото изявление. Следователно, не е разколебана фактическата
установеност от административната фаза и същата в съдебното производство следва
да бъде възприета за истинна.
2.1. Съгласно чл.
186 ал. 1 т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка -
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба. Според чл. 118 ал. 4 т.1 ЗДДС : „Министърът на
финансите издава наредба,
с която се определят: т.1 - условията, редът и начинът за одобряване или отмяна
на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност;”. В съответствие с чл. 187 ал. 1 ЗДДС, при прилагане на ПАМ по чл. 186
ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните
стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или
от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където
са установени нарушения.
Протоколът е официален документ по
смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Истинността на констатираните
факти не бе опровергана при съдебното оспорване. Безсъмнено е установено
извършеното нарушение посредством редовен способ – контролна покупка преди
легитимация, ведно с проверка на издаден за същата фискален бон № 003469 0085
/23.10.2020г.
Според целите на принудителните
административни мерки по см. на чл.22 ЗАНН, следва, че ПАМ е необходимо да
бъдат прилагани своевременно при констатиране на допуснато нарушение.
Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната
административна мярка неефективно, което е самостоятелно основание за отмяна на
заповед за налагане на ПАМ. Посоченото съществено изискване е съобразено в
конкретния случай, предвид установяване на факти, квалифицирани за осъществено
нарушение на 23.10.2020г. и издаване на оспорената заповед на 29.10.2020г. ПАМ
е наложена по отношение на обекта, където е констатирано нарушението. При
нарушение по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, съдебната практика приема, че
налагането на ПАМ е с превантивна цел, свързана с предотвратяване извършването
на други нарушения от същия вид - предупредителна и превъзпитателна цел и в
случая наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН.
Нормата на чл.186 ЗДДС не разграничава вид на обектите, вкл. не се преценяват признаци площ и
местоположение, както и предлаганите стоки и стойност на контролна покупка,
когато е извършена и/или стойност на покупката от клиент за целите на скрито
наблюдение - предпоставка за налагане на ПАМ е неспазване на установения ред от
обхвата на ал.1 т.1-5 ЗДДС. Принудителната административна мярка се налага с
оглед обективно извършване на нарушение, като има за цел неговото
преустановяване и превенция срещу последващи неправомерни деяния. Тоест, само
по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие за налагане на
ПАМ.
Законът и Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. изискват - лицата по чл. 3,
с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, да регистрират всяка продажба на
стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 2. група
"Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък
върху добавената стойност, вкл. лицето по чл. 3
независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС
задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1. Към
дата на издаване на заповедта, според който момент административният акт се
преценява за законосъобразност /чл.142 ал.1 АПК/, правилно е била съобразена
нормата на чл.66 ал.2 т.3 ЗДДС /редакция преди доп., бр. 104 от 2020г., в сила от
1.12.2020г. до 31.12.2021г./ вр. с т.61 и т.62 §1 ДР ЗДДС – преди изм., бр. 104 от
2020 г., в сила от 1.12.2020г. до 31.12.2021г., отменящо т.62 /61 – „Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в
сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.12.2020 г. до
31.12.2021 г.) "Ресторантьорски и кетъринг услуги" са
ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за
установяване на мерки за прилагане на Директива
2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената
стойност. Не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или
неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни.; 62. (Нова - ДВ,
бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 55 от 2020 г., в сила от
1.07.2020 г., отм., бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.12.2020 г. до 31.12.2021
г.).”/. Според т.62 от §1 ДР ЗДДС /преди отмяната й/ : "Ресторантьорски
услуги" са услугите, които се състоят от доставка в помещенията на
доставчика на приготвена или неприготвена храна и/или напитки за човешка
консумация, следвани от достатъчно подпомагащи услуги, които позволяват
незабавното им консумиране. Не са
кетъринг услуги или ресторантьорски услуги:
а) обикновената доставка на приготвена или неприготвена храна (например
доставка за вкъщи от ресторанти, супермаркети и други подобни); б) доставката
на приготвена храна и доставката, състояща се в храна за вкъщи от ресторанти; в)
доставката, състояща се в приготвяне и доставка на храна и/или напитки без
друга подпомагаща услуга. В тази насока е и съдържанието на декларацията на
управителя на оспорващото дружество – „В „Оборот група Б – 20%” се отразяват
продажбите на храна за вкъщи. В „Оборот група Г – 9 %” се отразяват продажбите
за консумация в заведението.”.
Констатацията за
извършено нарушение – фактическо основание за издаване на оспорената заповед, е
потвърдено с приложените протоколи, документирал резултатите от проверката,
ведно със събраните доказателства. Съдържанието на протокола от проверката -
официален документ по смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК - не е оспорено,
като в хода на съдебното производство не бе заявено доказателствено искане за установяване
причината за неправилното регистриране на продажбата в данъчна група „Г”,
вместо в данъчна група „Б”. В случая отсъства обективно обяснение за
констатираните факти и такова не се твърди от жалбоподателя.
Във всички случаи мярката следва да
съответства на целите на закона. В тази вр. следва да бъде отбелязано, че
действително в заповедта не са отразени данни за предходно нарушение, но е налице
още едно нарушение, за което е съставен АУАН от 28.10.2020г.
2.2. При определяне срок на мярката
в рамките на предвидените от закона до 30 дни, административният орган действа
при условията на оперативна самостоятелност.
С арг. от чл. 169 АПК в този случай законът не предоставя
на съда правомощие за произнасяне вместо органа - с изменение на
административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената ПАМ. В
хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени
акта изцяло /Решение № 14225 от 17.11.2020г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020г., I
о.; Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. № 2526/2020г., I о. и
др./.
В
случая срокът на запечатването – 3 дни е основан не само на информация за местоположение на търговския обект, вид, предлагани стоки, площ и работно време, но и е съобразен отчетен висок оборот за периода от 01.01.2020г. до 23.10.2020г. – 137 163,49лв. /средно месечно – 13 716,35лв./, както и установено друго нарушение с АУАН
от 28.10.2020г. - без оспорване факта
на съставянето му. Отсъстват данни за
реализиран оборот в деня на проверката и брой клиенти,
но от приоритетно значение за определяне на срока е преценката
за тежест на нарушението. Същата съответства с
изискването за правилно регистриране на всяка продажба
в съответната й данъчна група, като според декларацията на управителя на
дружеството - в Оборот група Б – 20% се отразяват продажбите на храна за
вкъщи, а в Оборот група Г – 9 % се отразяват продажбите за консумация в
заведението. При определяне на срока основателно са съобразени вид на
нарушението и засегнатите от него обществени отношения, вкл. оборот
за периода от 01.01.2020г. до 23.10.2020г.
– 137 163,49лв. и наличие на второ нарушение. Срокът на действие
на ограничението - 3 дни, спрямо максимално предвидения 30 дневен срок,
съответства на конкретната фактическа установеност. Оспореният административният
акт не е явно несъизмерим с преследваната цел, при което администрацията да е
трябвало да се въздържи от издаването му /чл. 6 ал. 5 АПК/ и е съобразен с
изискването за съразмерност – чл.6 ал.1, ал.2 АПК.
2.3. В съответствие с чл. 186 ал. 1
ЗДДС
- ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции и не изисква като
предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт,
установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва
в нейната хипотеза. Следва да се има предвид, че заплащането на
имуществената санкция води до прекратяване изпълнението/действието на ПАМ, но
няма отношение към законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй
като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение, а изпълнението на
наложената имуществена санкция не води до отпадане на нарушението. До друг
извод не води и разпоредбата на чл. 187 ал.4 ЗДДС, тъй като тази норма е
приложима, когато за поведението на съответното лице е ангажирана и
административно-наказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност
чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване
на действието й. В съдебната практика е възприето, че
административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни
задължения е независима и самостоятелна от административната принуда като вид
държавна принуда. Дори при издадено и отменено НП с влязло
в сила съдебно решение, не би било налице абсолютно основание за отмяна на ПАМ,
доколкото съществува хипотеза на процесуални нарушения при издаване на НП, без
да се отрича осъществяването на административно нарушение.
2.4. Оспорената
заповед се основава на редовно установени факти, които не са опровергани при
съдебното оспорване и обуславят извод, че при издаването й са били налице
материалноправните предпоставки от закона. ПАМ е своевременно издадена и по
отношение на конкретен обект, където е извършено административното нарушение.
Наложената мярка е средство, с което законните права и интереси на адресата не
се засягат в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се
издава, тъй като срокът произтича от обективни критерии и съответства на тежест
на нарушението – ориентиран към минимума спрямо предвиденият в ЗДДС.
Жалбата се приема
за неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение / чл.78 ал.8 ГПК
с препратка към Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ – съгл. чл. 186 ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за
налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК / в размер на
100 лв.
Мотивиран с
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата
на Чили 1 ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул. Авксентий Велешки № 38,
представлявано от И.Събева, против Заповед № ФК – 690 - 0077998/29.10.2020г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП.
Осъжда Чили 1 ЕООД,
ЕИК *********, гр.Пловдив, ул. Авксентий Велешки № 38, представлявано от И.С.,
да заплати на ЦУ на НАП - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен съдия :