Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 04.02.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 12236 по описа за
2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 26.06.2018г., гр.д.90033/17г., СРС, 35 с-в
отхвърля предявените от Т.П.С. срещу
Етажна собственост на адрес: гр.София, ул. „*******, вх.А искове с правно
основание чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 1, 2, 3 и 5,
обективирани в протокол от проведеното ОС на Етажната собственост от 23.11.2017г.
и осъжда ищеца да заплати на ответника сумата 400 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца Т.П.С..
Счита, че средствата за неотложен ремонт на сградата не трябва да се
разпределят от ОС на ЕС според идеалните части на етажните собственици, а да се
заплатят от събраните средства във фонд
„Ремонт и обновяване“ и фонд „Авариен и спешност“. Недопустимо като повторно е
взето решение за ползването на помещение в подстълбищното пространство, въпреки
разрешаване на този спор с решение по гр.д.21114/14г., СРС, 88 с-в. Липсва
произнасяне на съда относно реалното ползване на общо помещение по т.5 от
решението. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат
исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете Етажна
собственост оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
По силата на т.2 към решение от 23.11.2017г., ОС на
ЕС определя ищецът Т.С. да заплати сумата 459.50 лв. - припадаща се част от
извършения ремонт на фасадните прозорци, съобразно притежаваните ид.ч. о.ч.
сградата, в срок до 31.12.2017г.
Безспорно е извършването на неотложен ремонт за отстраняване на вреди,
нанесени на общите части от паднало дърво.
Свързаните с ремонта разноски за подобрение са
полезни за съсобствената вещ и водят до увеличаване на нейната стойност. Спрямо
тях намират приложение нормите на чл.48, ал.1 ЗУЕС - разходи за ремонт, основно обновяване, реконструкция,
преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване, на чл.49, ал.1 ЗУЕС - разходи за конкретен неотложен ремонт и на чл.50,
ал.1 ЗУЕС - вноски за фонд „Ремонт и обновяване”. В съответствие с тези повелителни
разпоредби, ищцовата Етажна собственост възприема принципа за разпределяне на
разходите пропорционално според притежаваните идеални части от общите части между
собствениците на индивидуални обекти в сградата, съобразно нотариалните им
актове.
С
оглед спешния характер на извършения ремонт, приложение намира специалният ред
на чл.49, ал.1 ЗУЕС,
според който в случаи, когато сградата или
отделният вход в режим на етажна собственост се нуждаят от неотложен ремонт, с
решение на управителния съвет (управителя) незабавно се отпускат финансови
средства от фонда по чл.50, какъвто е фонд „Ремонт и обновяване”. Следващата ал.2, обаче предвижда,
че когато във фонда по чл.50 липсват средства или средствата са
недостатъчни, председателят на управителния съвет (управителят) незабавно
свиква общото събрание по реда на чл.13, ал.1 да приеме решение за набиране на
средства за извършването на ремонта. В случая, жалбоподателят не провежда
успешно доказване за точния размер на средствата във фонд „Ремонт и обновяване“
и фонд „Авариен и спешност“ към релевантния момент на проведеното ОС на ЕС от 23.11.2017г.
Ищецът не доказва и доколко материалната наличност в двата фонда е достатъчна
да се изплати стойността на материали и труд за конкретния ремонт. Обстоятелството,
че по протокол от 25.06.2013г., ОС на ЕС определя месечен бюджет от по
1 000 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“ и фонд „Авариен и спешност“, не налага
различен извод. Касае се за времеви период, значително отдалечен от процесния и
по никакъв начин не се установява размерът на натрупания финансов актив към м.11.2017г.
Затова законосъобразно е атакуваното решение в частта за начина относно
разпределяне на разходите за неотложен ремонт съразмерно притежаваните от
етажните собственици идеални части от общите части.
С
т.3 към решението от 23.11.2017г., ОС на ЕС задължава ищеца в срок до
31.12.2017г. да предостави на съсобствениците достъп до о.ч. на сградата, а
именно помещение в под стълбите на партера. Решението не е недопустимо като
взето въпреки постановеното решение от 29.02.2016г.,
гр.д.21114/14г., СРС, 88 с-в. С последното се отменя
предходно решение на ОС на настоящата ЕС в частта за предоставено ползване на
същото помещение. Освен че предметът на приключеното дело е различен от
настоящия, мотивът на съда за отмяната се обосновава единствено с неспазена
процедура по чл.17, ал.1 ЗУЕС при проведеното гласуване, а не с
незаконосъобразност по същество на предоставеното ползване. Затова няма
законова пречка с настоящото решение, ОС на ЕС да задължи ищеца да предостави
на всички етажни собственици достъп до общото подстълбищно помещение.
Съгласно т.5 към решението от 23.11.2017г., ОС на ЕС задължава етажния собственик „П. 2007“ ООД да
заплаща на ищеца обезщетение за „завзетите“ о.ч. на сградата. Не е от
компетентността на съда по реда на чл.40, ал.1 ЗУЕС да извършва контрол върху
решението на ОС на ЕС в частта за възприетото ползване на обща част изключително
от един етажен собственик за сметка на останалите. Несъгласието на ищеца с
установеното фактическо положение свързано с начина на служене с общата вещ,
обосновава разрешаване на подобен спор в отделно исково производство.
Исковете
за отмяна на решението на ОС на ЕС следва да се отхвърлят като неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира
разноски за 600 лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат.
Основателно е възражението за прекомерност. Предвид ниската степен на
фактическа и правна сложност на делото по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК,
възнаграждението следва да се намали до минимума от 300 лв. по чл.7, ал.1, т.4
от Наредба № 1/2004г. МРАВ.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 26.06.2018г., гр.д.90033/17г., СРС, 35 с-в.
ОСЪЖДА Т.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Етажна собственост на адрес: гр.София, ул. „*******, вх.А сумата 300 лв. –
разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.