РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 13.04.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 53 по описа за 2022 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.145 от Административно-процесуалният кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във вр. с чл.40 ал.3 от същия кодекс. 

    Административното дело е образувано по жалба на Ц.Ю.Б., ЕГН ********** *** – психолог в ****– Ловеч, подадена чрез адв. Г.Г. от ЛАК, против Решение № 2153-10-4 от 17.01.2022 година на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП НОИ/– Ловеч, с което е отхвърлил като неоснователна жалбата й с вх. № 1012-10-195/23.12.2021 г. срещу разпореждане  № 0-10-999-00-********** / 09.12.2021 г. на Ръководител по изплащане на обезщетения и помощи при ТП на НОИ Ловеч и потвърдил същото като правилно и законосъобразно. С разпореждане  № 0-10-999-00-********** / 09.12.2021 г. е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20212688101 с период от 13.11.2021 г. до 13.11.2021 г. включително.

    По изложените доводи в жалбата за незаконосъобразност на оспореното решение се иска отмяната му като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.   Жалбоподателката твърди, че има действащо трудово правоотношение със своя работодател, както и че е осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и че има право на отказаното обезщетение. Сочи, че в дните след 27.09.2021г. не е била на работа, тъй като е ползвала отпуск по чл.169 от КТ. 

      В съдебно заседание оспорващата чрез упълномощения адвокат с молба вх. № вх.№707/11.02.2022 година на АдмСЛ поддържа съображенията, изложени в жалбата. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. 

               Ответника - Директорът на ТП на НОИ – гр.Ловеч, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като приема оспорения административен акт за законосъобразно издаден. Подробните си съображения за това излага в писмена защита.   

               По делото са събрани писмени доказателства. Приобщена цялата административна преписка по издаване на оспорения акт. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

              Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: 

              Жалбоподателката Ц.Ю.Б. е работила по трудов договор в осигурителя ЦСОП „Васил Левски“ гр. Ловеч на длъжност „психолог“ при 8-часов работен ден. Същата с писмена молба от 15.07.2021г., заведена в осигурителя с вх. № 125/16.07.2021г., е поискала да й бъде разрешен платен отпуск в размер на 30 дни на основание „чл.165“, считано от 17.09.2021г. до 05.11.2021г. /лист 49 от делото/.  В молбата не е посочено друго основание, освен „чл.165“. От твърденията на жалбоподателката в дадените пред работодателя обяснения с № 165/02.11.2021 г. /лист 52/ е видно, че намерението й е било да ползва платен годишен отпуск по чл. 169, ал. 3 от КТ.

                Исканият отпуск не е бил разрешен, според положената върху молбата резолюция „НЕ“ от страна на директора на ЦСОП „Васил Левски“ гр. Ловеч. Ц.Б. не се е явила на работа на 27.09.2021г., за което е съставен констативен протокол № 1/27.09.2021г., подписан от свидетели. Представени са съставени от служители на ЦСОП "Васил Левски" констативен протокол № 2/28.09.2021г., констативен протокол № 3/29.09.2021г. и констативен протокол № 4/30.09.2021г., с които е констатирано неявяването на жалбоподателката на работа в три последователни работни дни.

                По делото е представена заповед № 106/02.11.2021 г. на Директор на ЦСОП „Васил Левски“ гр. Ловеч, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на жалбоподателката и трудовото й правоотношение е прекратено.

                От страна на работодателя е било изготвено и изпратено писмо изх.№ 48/29.09.2021г. с искане за представяне на писмени обяснения в срок до 04.10.2021г. за извършено от Б. нарушение на трудовата дисциплина. На 02.11.2021г. в осигурителя е получен отговор /вх.№ 165/ от Б., в който същата е изтъкнала, че е студент задочна форма на обучение във ВТУ и до момента без възражение й е разрешаван отпуск по чл.169, ал.1 от КТ, както и че с молба вх. №125/16.07.2021г. Б. е заявила, съответно упражнила правото си на платен годишен отпуск по чл.169, ал.3 от КТ – 30 работни дни за подготовка на дипломната си работа.

               От работодателя било отправено искане до отдел „Административно обслужване на студенти“ към ВТУ за предоставяне на информация за Б., касаеща последното издадено уверение за лицето, издадена служебна бележка за насрочена дата на защита на дипломна работа/държавен изпит и т.н.

            В отговор от ВТУ е потвърдено с писмо техен изх. №120-УЦАОС/15.11.2021г., че последното издадено уверение в полза на Ц.Б. е с № 46844/11.06.2021г., съдържащо информация за записан от нейна страна летен семестър на учебната 2020/2021г. В отговора е посочено, че държавният изпит по специалността „Приложна психология“ към Философския факултет е бил на 04.10.2021г., на която дата студентката Б. не се е явила нито на защита на дипломната работа, нито на държавен изпит. Посочено е още, че поправителната държавна изпитна сесия ще се проведе през м. февруари 2022г.

               На 08.11.2021 г. е издаден първичен Болничен лист № 20212688056 за временна нетрудоспособност на жалбоподателката  за периода 08.11.2021 г. - 12.11.2021 г., продължен с болничен лист  №Е20212688101 с период 13.11.2021 година – 13.11.2021 година.

              Съгласно реда, разписан в чл.8 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), от осигурителя „ЦСОП „Васил Левски“ гр. Ловеч е било представено в ТП на НОИ Ловеч удостоверение-приложение № 9 към болничен лист № Е20212688101, издаден на Ц.Ю.Б. с посочена причина за временната неработоспособност „общо заболяване“ с период от 13.11.2021г. до 13.11.2021г. (вкл.). Подадените в Удостоверение - Приложение №9 към БЛ от осигурителят, пред когото е предявен БЛ данни са, че от 27.09.2021 г. лицето е с прекъснато осигуряване и към настъпване на неработоспособността не е осигурено за съответния риск.

              На 25.11.2021 г. в ТП на НОИ е регистриран Сигнал № 1043-10-1094, в който се посочва, че при извършена проверка на прехвърлената от НАП в НОИ информация е установено, че за м. 09. 2021 г. е подадена декларация Образец 1 за непълен месец и посочена в т. 15 от Образец 1 дата 27.09.2021 г., за м. 10. 2021 г. няма информация. За месец 11. 2021 г. са отразени дни в т. 16А, т. 16. 2 и дати, съвпадащи с началото на временната неработоспособност в т.14 и 15, със съответния осигурителен доход.

            Поради противоречивата информация е разпоредено да се извърши проверка при осигурителя и да се установи упражнявало ли е лицето трудова дейност преди настъпване на временната неработоспособност по болничния лист от 13.11.2021 г. и има ли прекъсване на осигуряването преди началото й /лист 34/.

             В изготвения Констативен протокол от 29.11.2021 г. /лист 40/ е констатирано, че при извършената проверка е установено, че за лицето реално не са внасяни осигурителни вноски /лист 42-44/.

              Видно от присъстваните форми на ЦСОП „Васил Левски“ за м.09, м.10 и м.11.2021г. от 27.09.2021г. Б. не е осигурена. В присъствените форми от 27.09.2021г. до 08.11.2021г. е водена в самоотлъчка и не е била осигурена за фонд общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.

              При  извършената преценка на осигурителните права на лицето и съответно на правото му на парично обезщетение за времена неработоспособност по болничен лист № Е20212688101, е било установено, че в Раздел I, т. 1 от представеното от работодателя удостоверение-приложение № 9 с вх. № Р14-10-000-00-**********/07.12.2021г. е посочено, че към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство. Посочено е, че към деня на настъпване на временната неработоспособност, трудоустрояването лицето има 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство (раздел I, т. 2, като считано от 27.09.2021 г. осигуряването на лицето е прекъснато (раздел I, т. 8). В раздел I, т. 26,  под други обстоятелства е посочено - неупражнява трудова дейност от 27.09.2021 г. има самоотлъчка. Като подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от осигурителя в Регистъра на осигурените лица, чрез нарочна декларация образец № 1, кореспондират с тези посочени в приложение № 9, а именно: прекъсване на осигуряването, считано от 27.09.2021 г.

              С Разпореждане №О-10-999-00-********** от 09.12.2021г. на За Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Ловеч (съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016г.), на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО, на жалбоподателката е било отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20212688101. Отказът е обоснован с обстоятелството, че видно от подадените в ТД на НАП данни за осигуряване, декларирани в удостоверение №9 към НОИ данни от ЦСОП „Васил Левски“, осигуряването на Б. е прекъснато считано от 27.09.2021г. и към началото на настъпване на временната неработоспособност – 08.11.2021г., за лицето не е възникнало осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО.

              С жалба вх. №1012-10-195 от 23.12.2021г. Б. е оспорила пред Директора на ТП на НОИ Ловеч Разпореждане №О-10-999-00-********** от 09.12.2021г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Ловеч, с искане разпореждането да бъде отменено.

               С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 2153-10-4 от 17.01.2022г., директора на Териториално поделение на НОИ гр.Ловеч, е разгледал жалбата срещу разпореждането с  №О-10-999-00-********** от 09.12.2021г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Ловеч  по реда на чл.117, ал.3 от КСО, отхвърлил същата и потвърдил разпореждането като правилно и законосъобразно.

               Според мотивите административният орган е приел, че при установените данни, след като Б. не се е явила на работа на 27.09.2021г. без уважителни причини, то същата е нарушила трудовата дисциплина, затова от осигурителя ЦСОП „Васил Левски“ за нея с образец №1 са подадени данни за прекъсване на осигуряването поради самоотлъчка. Приел е, че от гледна точка на спора, предмет на производството, се явяват неотносими обстоятелствата, свързани с причините, довели до отсъствието на Б. от работа, както и че по отношение на Б. не е осъществен нормативно регламентираният правопораждащ фактически състав по чл.40, ал.1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като към 13.11.2021г. – началото на временната неработоспособност по болничен лист с № Е20212688101, жалбоподателката не е имала качеството „осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, поради прекъсване на осигурителното правоотношение, съгласно чл.10, ал.2 от КСО.

              Решението е изпратено на оспорващата и според известието за доставяне е връчено на 19.01.2022г., а жалбата срещу решението е депозирана пред АО на 28.01.2022г.

    Приети са като доказателства по делото Справка от болничен лист и Справка за представените болнични листи в Електронния регистър на БЛ.

              Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

               Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подписана, подадена е от надлежна страна в срока по чл.118, ал.1 от от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт съгласно чл.118, ал.1 от КСО, пред родово и местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима.                   

                      Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

               По аргумент от чл.168, ал.1 от АПК, във вр. с чл.118, ал.3 от КСО при преценката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съдът следва да извърши цялостна проверка на всички основание по чл.146 от АПК, а именно - издаден ли е същия от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуално правните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. 

                Предмет на съдебен контрол е Решение № 2153-10-4 от 17.01.2022 година на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП НОИ/ - гр.Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Ц.Ю.Б. с вх. № 1012-10-195/23.12.2021 година срещу Разпореждане № 0-10-999-00-********** / 09.12.2021 г.   на Ръководител по изплащане на обезщетения и помощи при ТП на НОИ Ловеч и потвърдено разпореждането като законосъобразно.   

                Този индивидуален административен акт /ИАА/ е издаден от оправомощения орган, в кръга на неговата компетентност предвид разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО. Освен издаден от компетентен по степен и материя административен орган, контролният административен акт е изготвен в законоустановената писмена форма, предвидена в горепосочената разпоредба на КСО, съгласно чл.146, т.2, във  вр. с чл.59 от АПК. Видно е, че отговаря на всички изисквания съгласно чл.59, ал.2 от АПК - съдържа наименование на органа, който е издател, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, съдържа и дата на издаване и подпис на издателя с означение на длъжността му - чл.59, ал.2, т.8 от АПК.  Съдебната проверка в случая се разпростира и до издаденото разпореждане, което е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Разпореждането също е издадено от компетентен орган – длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Ловеч съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г., приложена в административната преписка.  Първоначалният административен акт също отговаря на изискуемата от закона форма /чл.117, ал.1, т.2 б.“а“ КСО/, което е видно от неговото съдържание. В този смисъл съдът установи по делото, че административните актове отговарят на всички изисквания за форма съгласно чл.146, т.2, във вр. с чл.59, ал.2 от АПК.  

                При извършване на проверка относно спазване на процесуалните правила в хода на проведеното административно производство, съдът не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения. Следва да се има предвид, че нарушението на административно производствените правила е съществено само в случаите, когато недопускането му е довело, или би могло да доведе административния орган до различен от постановения правен резултат, каквито съдът не констатира.

                Обжалваното решение и потвърденото разпореждане са издадени при спазване на административно производствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.    

                Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни последици.         

                Спорния въпрос по делото се свежда до това, дали към 13.11.2021г. – датата на настъпване на временната неработоспособност по болничен лист №Е20212688101 /продължение/ , жалбоподателката Б. е била осигурена за общо заболяване и майчинство и съответно дали по отношение на лицето са били изпълнени нормативно регламентираните условия по чл.40, ал.1 от КСО за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност.

             Съобразно легалната дефиниция на §1, ал.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10 от КСО, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5.

             Според чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й, като в чл. 10, ал. 2 от КСО е регламентирано, че осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, дори дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО да не е прекратена.

              Съгласно чл.40, ал.1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

            Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че едно от кумулативно изискуемите се задължителни условия за възникване на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност е при настъпване на неработоспособността лицето да е осигурено по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО за общо заболяване и майчинство.

            Съобразно чл.54к от КСО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване, се извършват въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и чл.33, ал.5, т.12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Този подзаконов нормативен акт е Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване / НПОПДОО/.               

             Съгласно чл.1, ал.2 от НПОПДОО преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал.1 от Наредбата се извършва въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър „Трудови договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови злополуки“, регистър „Професионални болести“, регистър „Парични помощи за профилактика и рехабилитация“ и от регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“, както и данните от удостоверенията по чл.8, чл.9 и чл.11, ал.1 и 2 от наредбата.

              Болничните листове, като първични медицински документи, удостоверяват състоянието на временна неработоспособност, неговата причина и продължителност. Те освобождават лицето от изпълнението на трудовите му задължения и служат пред осигурителния орган като основание за получаване на осигурителни плащания /парични обезщетения/. За всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ Удостоверение по образец, съгласно Приложение № 9, с данни относно правото на парично обезщетение. В раздел I от Удостоверението се посочва дали към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето е осигурено за съответния риск /в случая общо заболяване и майчинство/, дали за него е налице изискуемият осигурителен стаж. От осигурителя се посочват и дните през периода на неработоспособността, през които лицето е следвало да работи, т. е. дните, за които би следвало да се изплати парично обезщетение, поради факта, че лицето не е било работоспособно. Преценката на правото на парично обезщетение се извършва на база данните, съдържащи се в посочените по-горе източници на информация, включително въз основа на данните по Приложение № 9 към болничния лист, и данните, предоставени от НАП.

              Видно от доказателствата по делото между ЦСОП „Васил Левски“ гр. Ловеч в качеството на работодател и Ц.Ю.Б. в качеството на работник, е съществувало трудово правоотношение, като жалбоподателката е била назначена при осигурителя на длъжност „психолог“.

               В Раздел I, т.1 от представеното в ТП на НОИ Ловеч по реда на чл.8 от НПОПДОО, от работодателя ЦСОП „Васил Левски“, в качеството му на осигурител, удостоверение-приложение №9 към издадения на Б. болничен лист №Е20212688101, е посочено, че към датата на настъпване на времената неработоспособност лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство, като осигурителят е посочил, че считано от 27.09.2021г. осигуряването на лицето е прекъснато, тъй като от тази дата Б. не упражнява трудова дейност и е отразена „самоотлъчка“.

                По същността си „Самоотлъчката“ представлява наложено от практиката понятие за фактическо бездействие от страна на работника/служителя, съставляващо неявяване на работното място без уважителна причина. При „самоотлъчката“ липсва реално полагане на труд, извършване на трудова дейност и изпълнение на служебните задължения. За да се приеме, че е налице „самоотлъчка“, е достатъчно работникът/служителят да не се е явил на работа в рамките на установеното с трудовия договор работно време и неговото отсъствие да не е по уважителни причини, т. е отсъствието да не е документално обосновано чрез разрешен платен или неплатен отпуск или с болничен лист, удостоверяващ временна неработоспособност. „Самоотлъчката“ може да бъде както санкционирана /с налагане на дисциплинарно наказание/, както е в процесния случай, така и само констатирана.

                 От гледна точка на административно-правния спор, предмет на настоящото дело, се явяват ирелевантни обстоятелствата, свързани с причините, довели до отсъствието от работа, защото от една страна самата „самоотлъчка“ е санкционирана с дисциплинарно уволнение, декларирана е пред НАП от осигурителя като прекъсване на осигуряването, а от друга страна споровете по повод изпълнението на трудовото правоотношение между работника и работодателя се разглеждат по друг процесуален ред и не са подведомствени на административните съдилища. При преценката за наличието на условията за възникването и съществуването на осигурителните права, извън компетентността и правомощията на длъжностните лица и на органите на НОИ е да извършват проверка за изясняване на релевиран от една от страните по трудовото правоотношение трудово-правен спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ. Аргумент за това са и нормите на чл. 54к от КСО и чл.1, ал.2 от НПОПДОО, които очертават реда, по който се отпускат и изчисляват паричните обезщетения.

             Доколкото жалбоподателката не се е явила на работа при работодателя на 27.09.2021 г. и в периода след това - до 31.01.2022 г. (датата на прекратяване на трудовото правоотношение), за да упражнява трудова дейност по трудов договор, то за същата не възниква основание за осигуряване по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО и съответно за подаване на данни за осигуряване с декларация образец №1 и данни за дължими осигурителни вноски с декларация образец №6, съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 4 от КСО. След като лицето не се е явило на работа през сочения период, то същото е с прекъснати осигурителни права, макар трудовото правоотношение да не е прекратено. Датата, от която е прекъснато осигуряването, е календарният ден, непосредствено след последния календарен ден, през който лицето е било осигурено - в случая 26.09.2021 г. Осигуряването се прекъсва при самоотлъчка (неявяване на работа), ползване на неплатен отпуск за повече от 30 работни дни през една календарна година (за 2020 г. и 2021 г. - 60, респ. 90 работни дни), работа през определени дни в месеца, както и през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО не е прекратена. Данните от горните констатации са в пълно съответствие и с подадената от осигурителя информация в Регистъра на осигурените лица за цитирания период.

               С оглед на гореизложеното и въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че по отношение на Ц.Б. не е осъществен нормативно регламентирания правопораждащ фактически състав по чл.40, ал.1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност - към 13.11.2021 г. - началната дата на неработоспособността по болничен лист с № Е20212688101, издаден на 13.11.2021 г., жалбоподателката не е имала качеството „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради прекъсване и на осигуряването на още на 27.09.2021 г. и на осигурителното правоотношение на 02.10.2021 г., съгласно чл. 10, ал. 2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски на работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатени брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения. И тъй като в случаите на „самоотлъчка“ не се извършва трудова дейност, съответно не е престиран труд, и това бездействие не е на правно основание разрешен отпуск – неплатен до 30 дни, платен или по болест, или друго основание, то за този период не се изплаща трудово възнаграждение и съответно не се дължат и внасят осигурителни вноски. Ето защо правилен е изводът на административния орган, че Б. няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода, посочен в болничния лист, тъй като при настъпване на неработоспособността оспорващата не е била осигурена поради самоволно отсъствие от работа за периода, който предхожда временната неработоспособност, и работодателят не е внесъл осигурителни вноски, тъй като такива не са били дължими.                

               Осигуряването за всички осигурителни случаи се прекъсва през времето на отсъствие от работа, което не се свързва с ползването на законоустановен отпуск, както е в случая. Вярно е, че осигуряването продължава и през дните, през които лицето не работи поради временна неработоспособност и ползване на законоустановен платен отпуск, включително неплатен, който се зачита за осигурителен стаж. В случая не само, че няма доказателства за ползването на законоустановен отпуск, но и на 02.10.2021 г. трудовото правоотношение е било прекратено, поради дисциплинарно уволнение.

                 Безспорен е фактът на издаване на заповедта за уволнение. Законосъобразността ѝ не е предмет на настоящото производство и последиците от издаването ѝ и споровете по законосъобразността ѝ са предмет на друго производство по реда на КТ пред общите съдилища. ТД на НОИ, при оспорването по административен ред, и съдът - по настоящото дело - следва да се съобразяват с последиците ѝ в сферата на осигурителните отношения, докато не е налице влязъл в сила съдебен акт за отмяната ѝ.

                С оглед заявената от осигурителя липса на осигуряване на Б. считано от 27.09.2021 г. и към датата на настъпване на неработоспособността 13.11.2021 г., при прилагането на чл. 40, ал. 3, изр. второ от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО,  според които разпоредби, ако лицето няма право на парично обезщетение или на парична помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане за отказ, Ръководителят по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Ловеч е бил длъжен да издаде разпореждане за отказ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по БЛ.

              Следва да се отбележи, че при постановено разпореждане за отказ по реда на чл. 40, ал. 3, изр. второ от КСО във връзка с чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, това разпореждане може да бъде отменено, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 от КСО лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ – чл. 43, ал. 3, изр. трето от КСО. Следователно ако до изтичане на тригодишната давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината за която се отнася паричното обезщетение, бъдат представени нови доказателства, релевантни за съществуването на материалното право по чл. 40, ал. 1 от КСО, по предвидения в КСО ред може да се иска отмяна на разпореждането за отказ и съответно изплащане на дължимото се парично обезщетение.

               Временната неработоспособност, удостоверена и доказана чрез издаден болничен лист, се явява безспорна, но изплащането на парично обезщетение за периода на временната неработоспособност не следва единствено и само от издадения болничен лист, а е обусловено от кумулативното изпълнение на всички нормативно регламентирани предпоставки за възникване на материалното право на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО. В случая по отношение на жалбоподателката Б. не е налице една от тези предпоставки, а именно за лицето не е налице осигуряване към момента на настъпване на временната неработоспособност.  

              Неоснователни и правно необосновани са доводите в жалбата, че административният орган не е изяснил правилно фактическата обстановка, с което е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, доколкото нормите на чл.54к от КСО и чл.1, ал.2 от НПОПДОО очертават реда, по който се отпускат и изчисляват паричните обезщетения, както се посочи и по-горе. 

                Независимо от доказателствената стойност на удостоверените в приложение №9 обстоятелства, не следва презумпция за тяхната достоверност и винаги компетентният административен орган, в рамките на предоставените му правомощия, следва да извърши обективна и всестранна проверка на относимите факти и обстоятелства, съобразно принципите на съразмерност и истинност, регламентирани в чл.6 и чл.7 от АПК. В случая, предвид спецификата на производството по отпускане и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО административният орган е взел предвид представената в приложение №9 към болничния лист информация, изцяло в съответствие с определените му в чл.1, ал.2 от НПОПДОО правомощия.

             Следва да се съобрази, че без коректно подадени данни от страна на осигурителя, обективно не е възможно за органите на ТП на НОИ да извършат правилна преценка по отношение правото на парично обезщетение. С оглед заявеното от осигурителя липса на осигуряване на Б. към 13.11.2021г., при прилагането на чл.40, ал.3, изр. второ от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО, според които разпоредби, ако лицето няма право на парично обезщетение или на парична помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане за отказ в срок до 10 работни дни от постъпване в НОИ на данните от издадените болнични листове и представяне на удостоверенията по образец съгласно приложения № 9-11 или на заявленията-декларации по образец съгласно приложения № 15-18 от НПОПДОО, то ръководителят по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Ловеч е бил длъжен да издаде разпореждане за отказ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20212688101 на Б..

              Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновава извода, че по отношение на жалбоподателката не е осъществен нормативно регламентирания правопораждащ фактически състав по чл.40, ал.1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като към 13.11.2021г. – началната дата на неработоспособността по болничен лист с №Е20212688101 /продължение/, оспорващата не е имала качеството „осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, поради прекъсване на осигурителното правоотношение, съгласно чл.10, ал.2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.3 от КСО, осигурителните вноски на работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатени брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения. И тъй като в случаите на „самоотлъчка“ не се извършва трудова дейност, съответно не е престиран труд, то за този период не се изплаща трудово възнаграждение и съответно не се дължат и внасят осигурителни вноски. Поради изложеното съдът намира за правилна и съответна на приложимия материален закон преценката на административния орган, че Б. няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода, посочен в болничния лист, тъй като при настъпване на неработоспособността оспорващата не е била осигурена за риска „общо заболяване и майчинство“ поради самоволно отсъствие от работа за деня, който предхожда временната неработоспособност, а работодателят не е внесъл осигурителни вноски, тъй като такива не са били дължими.

             Временната неработоспособност, удостоверена и доказана чрез издаден болничен лист, е безспорна, но изплащането на парично обезщетение за периода на временната неработоспособност не следва единствено и само от издадения болничен лист, а е обусловено от кумулативното изпълнение на всички нормативно регламентирани предпоставки за възникване на материалното право на парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО. В случая по отношение на жалбоподателката не е налице една от тези предпоставки, а именно за лицето не е налице осигуряване към момента на настъпване на временната неработоспособност.

              С оглед на безспорно установеното, че Б. няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20212688101за периода от 13.11.2021г. до 13.11.2021г., обосновано от гледна точка на доказателствата и правилно с оглед приложимите материалноправни разпоредби на лицето е отказано изплащане на обезщетение за временна неработоспособност по посочения болничен лист с Разпореждане № 0-10-999-00-********** / 09.12.2021  г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Ловеч, и потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ Ловеч също се явява законосъобразно.

             Поради изложените съображения оспореното решение е законосъобразно, издадено от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, и следва да бъде оставено в сила, а подаденото срещу него оспорване следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

    Мотивиран така и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предложение последно от АПК, във вр. с чл.118, ал.2 КСО, Ловешки административен съд, четвърти състав 

             РЕШИ:

             ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Ц.Ю.Б. с ЕГН ********** и посочен постоянен адрес ***, подадена против Решение № 2153-10-4 от 17.01.2022 година на  Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП НОИ/ - гр.Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й с вх. № 1012-10-195/23.12.2021 г. срещу Разпореждане № 0-10-999-00-********** / 09.12.2021 година на Ръководител по изплащане на обезщетения и помощи при ТП на НОИ Ловеч за отказано изплащане на парично обезщетение/помощ за общо заболяване по болничен лист № Е20212688101 и е потвърдено разпореждането.  

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 119 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО. 

            Препис от решението да се връчи на страните по делото.       

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: