Решение по дело №131/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 221
Дата: 14 април 2021 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия: Светлин Михайлов
Дело: 20211001000131
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. София , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов

Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001000131 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 на ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от Община
Белоградчик, с която обжалва решение № 28 от 17.11.2020 г., постановено по т.д .№ 25/20 г.
по описа на Видиски окръжен съд, Търговско отделение, с което е осъдил Община
Белоградчик да заплати на „Еко-Проспеперити“ЕООД сумата 18 534.69 лв.- главница
дължима по фактура №9/02.11.18 г., ведно със законната лихва считано от 02.04.20 г. до
окончателното изплащане и сумата 2 188.12лв., обезщетение за забава за периода от 01.02.19
г. до 31.03.20 г.; да заплати на “Про Плантс“ЕООД сумата 13 901.02 лв.- главница дължима
по фактура №9/02.11.18 г., ведно със законната лихва считано от 02.04.20 г. до
окончателното изплащане и сумата 1 641.09 лв., обезщетение за забава за периода от
01.02.19 г. до 31.03.20 г.; да заплати на „Вива-JIec- 02“ООД сумата 13 901.02 лв.- главница
дължима по фактура №9/02.11.18 г., ведно със законната лихва считано от 02.04.20 г. до
окончателното изплащане и сумата 1 641.09лв., обезщетение за забава за периода от 01.02.19
г. до 31.03.20 г. и е осъдил Община-Белоградчик да заплати на „Еко-Проспеперити“ЕООД,
“Про Плантс“ ЕООД и „Вива-Лес- 02“ООД направените по делото разноски за държавна
такса 2 072.28 лв. и за възнаграждение на в.л.250 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и постановено в
нарушение на процесуалните правила. В тази връзка твърди, че е правила възражения по
отношение на редовността на исковата молба още с отговора на същата, в скоито е
обосновала, че същата не отговаря на исикванията на чл.127, т.3 и т.4 от ГПК. Твърди, че
съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза по нередовната искова молба, а върхът на
1
всичко е представянето в съдебно заседание от страна на ищците на искова молба, в която са
разбити вземанията на всеки един от ищците. Твърди, че въпреки направеното възражение
това е допуснато от съда, след което същият е постановил решение. Ето защо моли съда да
отмени атакуваното решение, като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила и претендира разноски.
Въззиваемите страни „Еко просперите“ ЕООД, “Про Плантс“ЕООД и „Вива-
Лес- 02“ООД оспорват жалбата. Твърдят, че атакуваното решение е съобразено със закона,
тэъй като в него са посочени вземанията на всеки един от ищците, както по отношение на
главницата, така и по отношение на претендираната лихва. Твърдят, че процесната фактура
е осчетоводена от ответника, както и че същият е направил частично плащане по нея, което
по същество представлява признание на извържшените дейности. Моли съда да останови
решение, с което да потвърди атакуваното, не претендира разноски и прави възражение по
отношение на размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от решение № 28 от 17.11.2020
г., постановено по т.д .№ 25/20 г. по описа на Видиски окръжен съд, Търговско отделение,
че съдът е осъдил Община Белоградчик да заплати на „Еко-Проспеперити“ЕООД сумата
18 534.69 лв.- главница дължима по фактура №9/02.11.18 г., ведно със законната лихва
считано от 02.04.20 г. до окончателното изплащане и сумата 2 188.12лв., обезщетение за
забава за периода от 01.02.19 г. до 31.03.20 г.; да заплати на “Про Плантс“ЕООД сумата
13 901.02 лв.- главница дължима по фактура №9/02.11.18 г., ведно със законната лихва
считано от 02.04.20 г. до окончателното изплащане и сумата 1 641.09 лв., обезщетение за
забава за периода от 01.02.19 г. до 31.03.20 г.; да заплати на „Вива-JIec- 02“ООД сумата
13 901.02 лв.- главница дължима по фактура №9/02.11.18 г., ведно със законната лихва
считано от 02.04.20 г. до окончателното изплащане и сумата 1 641.09лв., обезщетение за
забава за периода от 01.02.19 г. до 31.03.20 г. и е осъдил Община-Белоградчик да заплати на
„Еко-Проспеперити“ЕООД, “Про Плантс“ ЕООД и „Вива-Лес- 02“ООД направените по
делото разноски за държавна такса 2 072.28 лв. и за възнаграждение на в.л.250 лв.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
с договор за гражданско дружество от 26.02.15 г. ищцовите дружества са учредили
гражданско дружество Обединение „Белоградчишка гора“, което на 06.07.15 г. е сключило
договор №78 с ответника. Видно от договора, ответникът е възложил а ДЗЗД е приел да
изпълни проект „Залесяване на неземеделски земи в Община Белоградчик“, в изпълнеие на
проект 05/223/00291 от 29.10.14 г.
2
Не се спори, а се установява и от представеното споразумение от 29.11.18 г.,
сключено между ДЗЗД и ответника, че ответника е признал задължение в размер на
55 280.61 лв. без ДДС или 66 336.73 лв. с ДДС, представляващо възнаграждение за
извършени дейности по отглеждане и попълване на горски култури по проект 05/223/00291
от 29.10.14 г., която сума представлява окончателно плащане по обобщен приемо-
предавателен протокол от 13.10.16 г. Видно от разпоредбата на чл.3 от споразумението,
ответникът е поел задължението да заплати сумата от изравнителната субсидия на
общината, не по-късно от 31.01.2019 г. Не се спори, а се установява и от доказателствата по
делото, че на 02.11.18 г. ДЗЗД е издал фактура № 9 за сумата 66 336.73 лв. с ДДС, като в
същата е отразено, че сумата представлява окончателно плащане по договор
№78/23.07.15 г.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че процесната фактура №9/02.11.18 г. е осчетоводена в счетоводствата на
страните по делото, като ответникът е извършил и осчетоводил плащане по нея в размер на
20 000 лв. В заключението си вещото лице твърди, че остатъка от 46 336. 73 лв. не е
заплатен от ответника, както и че размера на обезщетението за забава за периода от 01.02.19
г. до 31.03.20 г. е сумата от 5 470.31 лв.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 28 от 17.11.2020 г., постановено по т.д .№ 25/20 г.
по описа на Видиски окръжен съд, Търговско отделение, съдът е осъдил Община
Белоградчик да заплати на „Еко-Проспеперити“ЕООД сумата 18 534.69 лв.- главница
дължима по фактура №9/02.11.18 г., ведно със законната лихва считано от 02.04.20 г. до
окончателното изплащане и сумата 2 188.12 лв., обезщетение за забава за периода от
01.02.19 г. до 31.03.20 г.; да заплати на “Про Плантс“ЕООД сумата 13 901.02 лв.- главница
дължима по фактура №9/02.11.18 г., ведно със законната лихва считано от 02.04.20 г. до
окончателното изплащане и сумата 1 641.09 лв., обезщетение за забава за периода от
01.02.19 г. до 31.03.20 г.; да заплати на „Вива-JIec- 02“ООД сумата 13 901.02 лв.- главница
дължима по фактура №9/02.11.18 г., ведно със законната лихва считано от 02.04.20 г. до
окончателното изплащане и сумата 1 641.09лв., обезщетение за забава за периода от 01.02.19
г. до 31.03.20 г. и е осъдил Община-Белоградчик да заплати на „Еко-Проспеперити“ЕООД,
“Про Плантс“ ЕООД и „Вива-Лес- 02“ООД направените по делото разноски за държавна
такса 2 072.28 лв. и за възнаграждение на в.л.250 лв.
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищците уточнения, същите са предявили субективно и обективно съединени, при
условията на кумулативното обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената жалба съдът намира, че същата
е процесуално допустима, като подадена от лица с представителна власт и в установените
от закона срокове. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
3
Релевираните от въззивника основания са свързани с твърдението, че
решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в произнасяне по нередовна искова молба. Така наведените доводи, съдът в
настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения:
Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез
основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл.
127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи
служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и
на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на
несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4
и т. 5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК, като
предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на исковата молба чрез ясно и точно
формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за
пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по
аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания в т. 4 от Тълкувателно
решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са загубили значение и при
действието на ГПК от 2008 г. В този см. е и константната практика на ВКС, обективирана в
решение № 208 от 28.11.2013 г. по т.д. № 787/12 г., Т.К., І Т.О. на ВКС, решение № 386 от
22.01.2016 г. по гр.д. № 7 429/14 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС, определение № 18 от 09.01.2020 г.
по гр.д. № 2 126/19 г., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС и др.
В конкретния случай, исковата молба е предявена от три търговски дружество,
участници в ДЗЗД. Видно от същата, в петитума същите са поискали сумата да бъде
заплатена на ДЗЗД, като са уточнили претенцията по размер за всеки един от исковете.
Първоинстанционния съд е констатиралнередовност на исковата молба само по отношение
на липсата на доказателства за внесена държавна такса, поради което е дал указания за
отстраняването. В отговора на исковата молба ответникът е направил изявление за
нередовност на молбата, като твърди, че в същата не са посочени размерите на
претендираните сумчи от всяко едно от дружествата.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че
първоинстанционния съд не е констатирал нередовност, твърдяна от ответника, насрочил е
делото в открито съдебно заседание и е допуснал събирането на доказателства. Видно от
доказцателствата с молба от 29.09.2020 г. ищците са отстранили нередовностите, като са
уточнили претенцията на всяко едно от дружеството – ищци, по всеки един от обективно
съединените искове, като съдът с протоколно определение от 29.09.2020 г. е допуснал
уточнения по отношение на периода на претендираните обезщетения за забава, както и по
отношение на конкретизация на претенциите на всяко едно от дружествата. С оглед на това,
настоящият състав намира, че не е налице твърдяното във въззивната жалба нередовност на
исковата молба. Видно от доказателствата такова несъответствие между съдържанието на
исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК е съществувало, но в съдебно
4
заседание ищците са го отстранили, поради което атакуваното решение не е постановено по
порочна искова молба, което да обуслови неговата недопустимост.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно на наведените във въззивната жалба основания и
като такова следва да се потвърди. С оглед изричното изявление на въззиваемата страна, че
не претендира разноски в настоящето производство, такива не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 28 от 17.11.2020 г., постановено по т.д .№ 25/20 г. по описа на
Видиски окръжен съд, Търговско отделение, като законосъобразно и правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните, пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5