№ 984
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500906 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на К. Б. П. срещу решение
№ 260162/ 23.01.2023г., постановено по гр.д. № 11945/20г. от СГС, ГО, 14
състав, с което е отхвърлен искът му по чл.42, б. „в“ от ЗН.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е
недопустимо, тъй като първоинстанционният съд не е изпълнил указанията,
дадени от САС, да изиска и съедини делбеното дело за съвместно
разглеждане с настоящия иск. Въззивният съд е задължил СГС да извърши
продължаване на следващите се съдопроизводствени действия, които
включват и служебно съединяване на двете производства. Решението е
неправилно и необосновано. Първоинстанционният съд не е приложил
правилото на чл.20 във вр. с чл.44 от ЗЗД за тълкуване волята на завещателя.
В обжалваното решение са застъпени две противоположни тези. Първо е
прието, че завещанието има един мотив, а впоследствие , че има два мотива-
благодарствен за полагани грижи в миналото от бенефициента и такъв за
полагане на грижи в бъдеще. Съдът е имал пасивно процесуално поведение
относно разпределяне на доказателствената тежест за това дали ищецът
следва да ангажира доказателства за тълкуване на завещанието. Въззивникът
1
в срок е поискал назначаване на граматико- лингвистична експертиза, но това
доказателствено искане е отхвърлено от съда. Това представлява съществено
процесуално нарушение на принципите на чл.8, ал.2, чл.10, чл.146 и чл.195 от
ГПК.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решения като уважи
предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Л. И. в депозиран в срок писмен отговор и в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Счита я за неоснователна. Оспореното завещание не е нищожно.
Ответникът по жалбата Р. И. в депозиран писмен отговор и в съдебно
заседание чрез своя особен представител оспорва жалбата като я счита за
неоснователна.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства
в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.42, б. „в“ от ЗН. Ищецът К. П. твърди, че с
нот. акт за дарение на недвижим имот № 197/2006г., нот. акт за продажба на
недвижим имот № 198/2006г. и договор за доброволна делба от 27.12.2007г.
е придобил правото на собственост върху ПИ с идентификатор
68134.4141.1363 с площ от 2617 кв.м., с административен адрес: гр. София,
кв. „Суходол“, при граници: ПИ с идентификатори: 68134.4141.2235,
68134.4141.1020 и 68134.4141.2234 . Праводателите му по горните сделки
основават правата си с решение № С-79/23.11.2000г. на ПК – Овча купел, с
което е възстановено правото на собственост на наследниците на М. П. Х. и
К. П. Х. и на основание наследяване по закон върху имот № 200003 с площ от
4, 032дка и имот № 200004 с площ от 1, 023дка. От първият от тях е образуван
имота с идентификатор 68134.4141.1363 с площ от 2617 кв.м. Праводателите
му са наследници на М. П. Х., починал на ********г. и К. П. Х., починал на
********г. По гр.д. № 65489/20г. на СРС, 179 състав се твърди, че ответниците
И. са наследници на М. П. Х.. Със саморъчно завещание от 20.03.1965г. той
го е завещал на цялото си наследство на съпругата си Р. И. М./Й./, чиито
наследници по закон са ответниците. Счита, че завещанието е нищожно на
основание чл.42, б. „в“ от ЗН, тъй като съдържа мотив, който вменява
задължения за полагане на грижи за завещателя за в бъдеще. Това изключва
2
преценяването им като обичаен мотив, поради който се извършва
завещателно разпореждане. Поради това завещанието е нищожно поради
противно на закона и/или добрите нрави, предвид възмездния му характер.
Затова моли съда да се прогласи за нищожно на основание чл.42, б. „в“ от ЗН
завещанието на М. П. Х. от 20.03.1965г. Претендира разноски.
Ответникът Л. И. е депозирал отговор в срока131 от ГПК. В него
прави правопогасяващо възражение за погасяване на иска по давност.
Поддържа, че е неоснователен, тъй като не са налице основанията за
нищожност на завещанието. То съдържа благодарствен мотив. Позовава се на
практика на ВКС.
В депозиран в срок писмен отговор Р. И. чрез назначения й особения
представител счита предявеният иск за допустим, но неоснователен.
Завещанието не е нищожно, тъй като не са налице предпоставките на чл.42, б.
„в“ от ЗН.
Не е спорно, че с нот. акт № 197/06.06.2006г. ищецът е придобил на
основание договор за дарение от баща си Б. П. 48/120 ид.ч. от имот № 200003,
м. „Горни смърдан“, кв. Суходол целият с площ от 4, 032дка.
Безспорно е, че с нот. акт № 198/06.06.2006г. на основание договор за
покупко- продажба ищецът е придобил още 30/120 ид.ч. от същия имот.
С договор за доброволна делба от 27.12.2007г. той е получил в дял имот
с пл. № 1357, кв. Суходол с площ от 2600кв.м.
Не е спорно, че пред СРС, 179 състав е образувано гр. д. № 65489/19г. за
делба , по което страна е К. П.. В това производство той е предявил
настоящият иск, като производството е разделено.
От удостоверение от 24.10.2004г. се установяват законните наследници
на К. П. Х..
От удостоверение от 02.02.2021г. се установят законните наследници на
М. П. Х.. Той е оставил саморъчно завещание, съставено на 20.03.1965г. ,
обявено с протокол от 25.03.1966г.
Към отговора на исковата молба, депозиран от Л. И. са представени
писмени доказателства: решения и протокол по гр.д. № 3543/66г., нот. акт №
128/05.05.1972г., удостоверение за наследници на П. Х. И., чиито законни
наследници на М. П. Х. и К. П. Х., извадка от емлячен регистър по партидата
3
на М. и К. П., нот. акт № 33/19.04.1990г., с който ответникът Л. И. се
легитимира като собственик на имот с пл. № 662. С нот. акт № 21/27.03.2000г.
Л. И. е дарил на дъщеря си Р. Л. И. 1/3 ид.ч. от този имот.
Представени са удостоверения за наследници на Р. И. Й. и Г. И. Й..
С влязло в сила решение от 13.05.2019г. по гр.д. № 55321/17г. на СРС, 78
състав са допуснати до делба два недвижими имота, единият от които този,
за който предявява права ищецът К. П..
От удостоверение от 31.05.2006г., издадено от СО се установява, че М.
П. Х. и Р. И. Й. са сключили граждански брак през 1957г. и той е продължил
до смъртта му. Първият му брак с Т. Х. е продължил до смъртта й на
********г.
С решение № С-79/23.11.2000г. на ПК- Овча купел е възстановено
правото на собственост на наследниците на М. и К. Х..
От удостоверение за наследници от 21.06.2021г. се установява, че Б. К.
П. е починал и след смъртта си е оставил като законни наследници съпруга и
К. Б. П..
При тези доказателства първоинсттнационният съд е отхвърлил
предявения иск.
Пред въззивния съд е допусната единична и тройна лингвистична
експертиза.
Единичната е изготвена от вещото лице Р. М., според която мотивът на
завещанието не е поставен под условие. В съдебно заседание експертът е
допълнил заключението си.
Поради оспорването на това заключение е допусната тройна
експертиза, според която в завещанието няма податки грижите да са
свързани с издръжка, която има материален израз. В текста на завещанието
не става въпрос за СИО, а се засягат въпроси, свързани с гледането на
завещателя. Приели са, че спрямо бенефициера не е налице вменяване на
задължения за гледане. Мотивът на завещанието за завещаване на
имуществото не е в зависимост от някакво условие. В съдебно заседание
вещите лица са допълнили заключението като са допълнили отговорите на
поставените им въпроси в писмената експертиза, така и в заседанието.
4
Съдът кредитира изцяло тройната лингвистична експертиза, като
компетентна, безпристрастна и основана на науката.
Не възприема заключението на единичната експертиза, тъй като в
съдебно заседание вещото лице е заявило, че се консултирал с лице, което
не е назначено по делото като експерт.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.42, б. „в“ от ЗН.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269,
ал.1 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма и без да е наведено в жалбата.
Обжалваното решение е валидно.
По допустимостта му.
В жалбата е наведен довод за недопустимост на първоинстанционното
решение, тъй като съдът не е изпълнил указанията на САС да присъедини
към своето дело, това за делбата. Съгласно чл.343 от ГПК в производството
по делбата се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на
завещания и други преюдициални въпроси. В този смисъл СРС не е
следвало да разделя производството по иска на К. П. за оспорване на
завещанието на М. Х. от 20.03.1965г. СГС, действащ като окръжен съд, не
може да присъедини делото за делба, доколкото родово компетентен да
разгледа иска за делба е районен съд по правилата на чл.103 от ГПК. Когато
оспорването на завещанието се развива в отделно производство то има
преюдициален характер и делбеното дело следва да бъде спряно./ Р
№244/04.01.2016 по гр.д. № 4363/15г., ВКС,I г.о., Опр. № 71/10.03.2014г. по
ч.гр.д. № 7287/13г., ВКС, II г.о./ Не са налице предпоставките на чл.213 от
ГПК, а тези на чл.229, ал.1 ,т.4 от ГПК по отношение на делото за съдебна
делба, което следва да бъде спряно до решаването на настоящия спор с влязъл
в сила съдебен акт. Не присъединяването на делото за делба не прави
недопустимо обжалваното съдебно решение. Не изпълнението на указанията
на по- горен съд също не е основание за недопустимост на съдебния акт.
Поради изложеното решението СГС е допустимо.
5
По правилността му.
По иска с правно основание чл.42, б. „в“ от ЗН.
Това е установителен иск. Абсолютна положителна процесуална
предпоставка за предявяваното и съществуването на правото на иск е
наличието на правен интерес. Той обосновава съществуването и
упражняването на правото на иск. Интересът се извежда от твърденията
изложени в исковата молба. От фактите, посочени от К. П. в исковата молба,
може да се направи извод за интерес от негова страна да предяви иска,
доколкото със саморъчното завещание от 20.03.1965г. се накърняват негови
права. Той предявява права върху завещаното имущество, които се отричат от
ответниците като наследници по закон и завещание. Това обуславя неговата
активна материална и процесуална легитимация.
Ответниците, като правоприемници на заветника Р. М., като
оспорващи правата на ищеца му противопоставят свои, произтичащи от
завещанието на М. П. Х.. Това ги прави надлежни страни в процеса и пасивно
легитимирани да отговарят по предявения иск.
Завещанието е едностранен акт, с който завещателят се разпорежда с
имуществото си към момента на съставянето му и който има действие за след
смъртта му. То е формален акт с определено от закона съдържание- датата, на
която е съставено, завещателни разпореждания и подпис на завещателя.
Саморъчното завещание е уредено с императивни материалноправни норми,
чието нарушаване води до неговата порочност- нищожност или
унищожаемост. Ищецът се позова на нищожност на саморъчното завещание,
оставено от Ч. Х.. По своя характер то универсално, защото завещателят се
разпорежда с цялото си имущество. Ищецът не е оспорил неговата
автентичност, а именно, че то е написано и подписано от лицето, посочено
като негов автор. Основанието за нищожност, въведено в процеса е по
отношение на мотива на завещателното разпореждане. Твърди се, че той
противоречи на закона и при условията на евентуалност на добрите нрави.
Това е тежък порок, обосноваващ нищожност на основание чл.42, б. „в“ от ЗН.
Нищожният акт не поражда правни последици, които законът свързва с него и
които целят да постигнат страните. Завещанието е и едностранна правна
сделка, която има транслативен ефект и цели след смъртта на завещателя
имуществото му да премине в собственост на заветника, наследник по
6
завещание.
Според оспорилия завещанието на К. П., то съдържа мотив, който
противоречи на закона, тъй като има възмезден характер. В процеса не е
релевирано като основание за нищожност, че завещателното разпореждане е
поставено под условие и то е невъзможно. Поради което такова основание за
нищожност не следва да бъде разглеждано в настоящия процес.
При завещателните разпореждания правното основание се покрива с
мотива. Той е причината за съставяне на завещанието. Като съществена част
от него законът е предвидил, че противоречието му на закона, обществения
ред и добрите нрави води до нищожност. Т.е. завещателното разпореждане
няма да поради целените от завещателя правни последици за след смъртта му.
Завещанието може да има един или повече мотиви. Ако само един е
противен на закона или добрите нрави, а другите са в съгласие с тях и са
решаващи за извършването на завещанието то не е недействително/нищожно.
Съгласно ТР № 2/21.01.2025г. на ОСГК на ВКС завещанието е нищожно,
когато единствен мотив на завещателя е да вмени задължение на бенефициера
да го гледа и издържа до края на живота му. Мотивите, изразени в
завещанието, разкриват моралния интерес на завещателя от съставяне на
завещанието, неговите цели и подбуди и могат да са различни - да се
отблагодари, да се възнагради, да се въздаде справедливост, да се поощри, да
се прояви щедрост, да се осигури нуждаещият се, да се накаже
безотговорният. Във всеки отделен случай мотивът на завещанието произтича
от конкретните условия на живот и отразява моралните и материални
потребности на личността на завещателя. Съдържанието на завещанието
като едностранна правна сделка подлежи на тълкуване. В случая в това от
20.03.1965г. завещателят М. Х. е посочил като мотив за съставянето му „
затова, че ме е гледала и ще продължава да ме гледа“. Този израз включва в
себе си два мотива- благодарствен – за положените грижи в минал момент и
комулативно мотив за бъдещи грижи. Поради наличие на благодарствен
мотив, дори да е изразено очакване за бъдещи грижи, завещанието е
действително, защото е обусловено от поне два мотива, които заедно
предопределят волята на завещателя. Разпоредбата на чл. 42, б. „в“ ЗН
предвижда нищожност на завещателното разпореждане, когато то или
единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона, на
7
обществения ред и на добрите нрави. Мотивът, поради който е съставено
завещанието, да е противен на закона и на обществения ред, означава да
противоречи на императивна правна норма. Очакването на завещателя лицето,
на което е завещал цялото си имущество да се грижи за него и/или да му
помага, не е в противоречие със закона. Това очакване не създава право на
завещателя да иска реално изпълнение. / Р № 50002/28.04.2025г. по гр.д. №
3267/22г., ВКС, II г.о./ С оглед на изложеното завещанието на М. Х.,
съставено на 20.03.1965г. е действително и е породило правни последици. То
няма възмезден характер и не съдържа в себе си условие.
Цитираното в писмената защита на адв. И. определение №
759/17.02.2025г. по гр.д. № 2764/24г., на ВКС, I г.о. не може да се отнесе към
настоящият случай, доколкото в него е посочено, че съставеното завещание
има единствен мотиви и той е за полагане за в бъдеще на грижи, помощ и
услуги до смъртта на завещателя. В този случай има възмездност на
разпореждането и поради факта, че това е единственият мотив за съставяне на
завещателното разпореждане и то е нищожно. Процесното завещание
съдържа два мотива, единият от които е благодарствен и за бъдещи грижи не
противоречи на закона.
Предявеният иск с правно основание чл.42, б. „в“ от ЗН е
неоснователен.
Поради изложеното решението на СГС следва да се потвърди.
По разноските.
При този изход на спора жалбоподателя няма основание да получи
разноски.
Ответникът по жалбата Л. И. е направил искане за присъждане на
разноски за въззивното производство. Процесуалният представител на К. П.
е направил възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК на
адвокатското възнаграждение, заплатено на пълномощника им. При
преценката за прекомерност съдът трябва да съобрази фактическата и правна
сложност на делото, наличието на трайно установена практика по
разглежданите в спора въпроси, усилията, вложени от процесуалния
представител за защита интересите на страната. Пред въззивния съд са
8
проведени четири съдебни заседание със събиране на доказателства-
единична и тройна лингвистнична експертиза, депозиран е писмен отговор от
процесуалния представител. Делото не представлява фактическа и правна
сложност от гледна точка на приетото тълкувателно решение № 2/21.01.2025г.
на ОСГК на ВКС, но това не поставя под съмнение вложените усилия на адв.
М., поради което възражението за прекомерност е неоснователно. На Л. И.
следва да се присъдят разноски от 1200лв. за въззивното производство.
Ответникът по жалбата Р. И. не е сторила разноски в настоящото
производство. Тя е представлявана от особен представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260162/ 23.01.2023г., постановено по гр.д.
№ 11945/20г. от СГС, ГО, 14 състав .
ОСЪЖДА К. Б. П., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, ет.*, ап.*
и със съдебен адрес: гр. София, бул. „П. Евтимий“ № 13, ап.2 чрез адв. Д. И. да
заплати на Л. Г. И., ЕГН № **********, гр. ***, кв. ***, ул. „ ***“ № 28 и
със съдебен адрес: гр. Смолян, бул. „България“ № 20А, офис Б31 чрез адв. Б.
М. сумата от 1200 лв./ хиляди и двеста лева / разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9