№ 834
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Темислав М. Димитров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506946 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника К. Р. Н. срещу решение от 17.02.2022
г., изменено в частта за разноските с определение от 18.04.2022 г., по гр.д. №55612/2021 г.
на Софийския районен съд, 177 състав, в частта, в която е признато за установено на
основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.318 ал.2 ТЗ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.110 ал.2 ЗС, че
жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 3055,02 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.09.2018 г. -
30.04.2020 г., за имот с адрес: гр. София, жк. ****, ведно със законната лихва, считано от
08.06.2021 г. до окончателното изплащане, и сумата от 34,17 лв. – главница, представляваща
стойност на такса „дялово разпределение“ за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., за имот с
адрес: гр. София, жк. ****, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2021 г. до
окончателното изплащане, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в
производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че
по делото не е доказано, че е собственик на процесния топлоснабден имот, както и че не е
установено ищецът да е носител на активната материална легитимация по отношение на
вземането за услугата „дялово разпределение“. Предвид изложеното жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
не взема становище по въззивната жалба.
1
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни
искове са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, и в частта, в която са
отхвърлени изцяло предявените установителни искове за мораторна лихва върху главниците
за топлинна енергия и дялово разпределение, поради което решението е влязло в законна
сила в тези му части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка,
поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва обстоятелството, че е собственик на
процесния недвижим имот, но това обстоятелства се установява от представените заповед
№А-0-08-2912 от 08.10.1977 г., списък на живущите от 14.02.1983 г. и протокол от ОС на ЕС
от 25.06.2022 г.
При тези данни следва да се приеме, че между страните е възникнало преди и към
процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при
условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.
Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер
топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на
дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна
уредба. Съгласно разпоредбата на чл.36 ал.1 от процесните ОУ Клиентите заплащат цена за
2
услугата “дялово разпределение”, извършвана от избран от Клиентите Търговец, а според
ал.2 на същата разпоредба редът и начинът на заплащане на услугата „дялово
разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
„дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В настоящия случай
услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена, поради което и ответникът дължи
заплащането и.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1192 от 17.02.2022 г., изменено в частта за разноските
с определение от 18.04.2022 г., постановено по гр.д. №55612/2021 г. по описа на СРС, ГО,
177 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА К. Р. Н. , ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3