№ 75
гр. Шумен, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
в присъствието на прокурора О. Д. К.
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Частно наказателно дело
№ 20233600200223 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Австрия, с
което се моли за признаване и изпълнение на Решение за плащане на финансова санкция
постановено от Bezirkshauptmannshaft Güssing, Австрия, с № BH-GS/03/216000072030/21 от
10.01.2022г., влязло в сила на 29.01.2022г. срещу българския гражданин К. А. А., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес – ***** и посочен от искащата държава адрес –
*****.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява
становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане
на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му.
Засегнатото лице има регистриран постоянен и настоящ адрес в РБ, който съвпада и с
адреса посочен в Удостоверението по чл.4 от искащата страна, като не е заявило пред
компетентните органи, друг адрес за местопребиваване – било то в България, било то в
чужбина. Видно от докладната записка на полицейски служител от РУ – Шумен за
1
върнатата в цялост призовка - тя не е връчена на засегнатото лице, тъй като не е намерено
на адреса и по сведения на съседи, засегнатото лице е извън страната – в Кралство
Нидерландия, като няма данни кога ще се прибере в България. Поради това се установява, че
лицето не може да бъде намерено в България, за да бъде призовано.
Затова ход на делото е даден в негово отсъствие, като е гарантирано правото му на
защита с участието на адвокат оказващ правна помощ. В съдебно заседание служебният
защитник излага, че не са налице основания за признаване на така наложената финансова
санкция и моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлено така направеното
искане, тъй като засегнатото лице няма местоживеене и местопребиваване в Република
България, не реализира доходи и няма имущество в Република България. Не ангажира
твърдение или доказателства за пълно или частично изпълнение на санкцията в която и да е
държава – членка на Европейския съюз.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Засегнатото лице К. А. А., е български гражданин и е с местоживеене и обичайно
пребиваване на територията на Република България, съгласно чл.30 ал.3 от
ЗПИИАКОРНФС – с постоянен и настоящ адрес – ***** и посочен в Удостоверението по
чл.4 от искащата държава именно този адрес. Лицето не е декларирало пред органите на
„БДС“ при МВР настоящ адрес или адрес на временно пребиваване в друго населено място в
или извън пределите на РБ. На постоянния и настоящ адрес на лицето са открити съседи,
които са дали достоверна информация за него, видно от докладната записка на полицейския
служител посетил адреса – че е извън страната, в Кралство Нидерландия и нямат връзка с
него. Т.е. налице са достатъчно данни, че на посочения адрес присъства трайна връзка на А.
от личен характер. Обстоятелството, че лицето към момента на призоваването е в чужбина,
не е от естество да изключи обичайното му пребиваване на територията на страната, респ.
на адреса в *****, посочен и в Удостоверението и заявен като постоянен и настоящ адрес.
Лицето не е заявило пред компетентните органи, друг адрес за местопребиваване – било то в
България, било то в чужбина. В този смисъл се разглежда местоживеенето и обичайното
пребиваване и в константната практика на ВКС. Лицето е в трудоспособна възраст и поради
това се приема, че засегнатото лице реализира доходи. Затова съдът приема, че са налице
условията на чл. 30 от ЗПИИАКОРНФС.
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се
установява, че с Решение за плащане на финансова санкция постановено от
Bezirkshauptmannshaft Güssing, Австрия, с № BH-GS/03/216000072030/21 от 10.01.2022г.,
влязло в сила на 29.01.2022г. на българския гражданин К. А. А., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес – *****, е наложена финансова санкция в размер на 110,00 € /сто
и десет евро/, за това, че на 26.10.2021г. в 11:01 часа в населено място Никелсдорф по път
А4 на км. 61,950, в посока на движение Унгария, при разрешена максимална скорост 130
км/ч., при управление на МПС с български регистрационен номер **** е превишил
2
скоростта на движение с 26 км/ч. /след изваждане на допустимата погрешност в
измерването/.
С тези си действия А. е извършил административно нарушение на австрийския
Правилник за движение по пътищата (StVO), което се санкционира съобразно § 20 Abs. 2
StVO ; § 99 Abs.3 lit.a StVO.
Решението е на несъдебен орган на Австрия и отговаря на изискванията на чл.3 ал.1
т.1 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено
административно нарушение във връзка с нарушение на правилата за движение по пътищата
по законите на Австрия - страна членка на ЕС.
Налице са и предпоставките на чл.30 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, с оглед на факта, че е
санкционирано поведение, представляващо административно нарушение и по българското
законодателство съобразно разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП на РБ, т.е. за това деяние е
налице и двойна наказуемост, въпреки, че в случая не е изискуема като условие за
признаване и изпълнение на решението съобразно чл.30 ал.2 т.1 от Закона.
Производството, в резултат на което е наложена паричната санкция е било писмено и
лицето е било уведомено на 14.01.2022г. според националния закон относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. На лицето е била изпратена с
обратна разписка покана за доброволно плащане, за която в Удостоверението е посочено, че
е получена лично от него. Решението е било постановено на 10.01.2022г. и е влязло в сила
на 29.01.2022г.
Наложената финансова санкция не е по-малка от 70,00 € или левовата равностойност
на тази сума. Според посоченото в Удостоверението, наложената финансова санкция е в
размер на 110,00 €. Съобразно посоченото в удостоверението, събирането на санкцията не е
погасено по давност – давността ще настъпи на 29.01.2025г.. В Удостоверението е посочено,
че не е налице пълно или частично плащане на сумата по финансовата санкция, т.е. не са
налице предпоставките на чл.33 вр. чл.17 от закона за приспадане равностойността на
изплатената част от общото задължение. От страна на лицето също не се твърди пълно или
частично плащане.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението ведно с приложенията към
него съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС и не са налице основанията,
при които може да се откаже изпълнението, поради което следва представения акт да бъде
признат и да бъде изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро
съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи
равностойността и в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на
Решението за финансова санкция. От приложената справка за официалния курс на БНБ за
деня на постановяване на Решението за налагане на финансова санкция – 10.01.2022 година
е видно, че на тази дата курса на БНБ евро/бълг.лев е 1.95583, поради което равностойността
на общата сума на финансовата санкция и разноските по административното производство
от 110,00 € /сто и десет евро/ с равностойност в български лева – 215,14 лв. /двеста и
3
петнадесет лева и четиринадесет стотинки/.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното Решение за финансова санкция за сумата от 110,00 € поради
което решението следва да бъде признато и изпратено за изпълнение. Съдът не установи
наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и
изпълнение на решението.
Твърдението на адв.К. оказваща правна помощ на засегнатото лице, че той няма
местоживеене и местопребиваване в Република България, не почива на доказателствата по
делото и становището й че искането следва да бъде оставено без уважение, не се споделя от
съда по изложените съображения. Засегнатото лице има регистриран постоянен и настоящ
адрес в РБ, който съвпада и с адреса посочен в Удостоверението по чл.4 от искащата страна,
а именно *****. Видно от докладната записка на полицейския служител посетил адреса, от
съседи на лицето е установил, че А. е извън страната – в Кралство Нидерландия и че не е
ясно кога ще се завърне в България. От направената справка е установил, че лицето е
напуснал България през Аерогара – Варна и не се е завръщал до момента на проверката.
Обстоятелството, че лицето към момента на призоваването е в чужбина, не е от естество да
изключи обичайното му пребиваване на територията на страната, респ. на адреса в *****,
община Шумен, посочен и в Удостоверението и заявен като постоянен и настоящ адрес от
А. от 2007г. Съобразно чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС са предвидени алтернативи при които
може да се признае решението и едната е именно тази - лицето да има местоживеене или
обичайно пребиваване в България. Лицето не е заявило пред компетентните органи, друг
адрес за местопребиваване – било то в България, било то в чужбина. В този смисъл се
разглежда местоживеенето и обичайното пребиваване и в константната практика на ВКС,
материализирана в Определение №1 от 06.01.2021г. по ч.н.д.№944/2020г. на ВКС, ІІ н.о.,
Определение № 132 от 16.12.2019 г. на ВКС по ч. н. д. № 1096/2019 г., III н. о., НК,
Определение № 92 от 13.08.2019 г. на ВКС по ч. н. д. № 689/2019 г., II н. о., НК, Определение
№ 53 от 9.07.2020 г. на ВКС по ч. н. д. № 427/2020 г., I н. о., НК, Определение № 101 от
20.08.2019 г. на ВКС по ч. н. д. № 862/2019 г., I н. о., НК, Определение № 95 от 15.09.2016 г.
на ВКС по ч. н. д. № 790/2016 г., II н. о., НК, Определение № 65 от 22.06.2015 г. на ВКС по ч.
н. д. № 927/2015 г., I н. о., НК, Определение № 157 от 28.11.2017 г. на ВКС по ч. н. д. №
1182/2017 г., I н. о., НК, Определение № 46 от 17.03.2014 г. на ВКС по ч. н. д. № 342/2014 г.,
II н. о., НК, Определение № 35 от 21.03.2017 г. на ВКС по ч. н. д. № 279/2017 г., II н. о., НК,
Определение № 12 от 29.01.2020 г. на ВКС по ч. н. д. № 29/2020 г., II н. о., НК. В този
смисъл са налице условията на чл. 30 от ЗПИИРКОРНФС. Следва да се отбележи също така,
че засегнатото лице е в трудоспособна възраст и поради това не може да се приеме и
становището на адвоката оказващ правна помощ, че е установено, че А. е безработен към
настоящия момент и няма доходи. По тези съображения съдът не споделя становището на
защитата, че следва да остави искането без уважение.
На основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо незабавно съдът да
уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Уведомление по
4
чл.38 ал.1 от закона следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
Водим от горното и на основание чл. 32 ал.1 вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИАКОРНФС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция постановено от
Bezirkshauptmannshaft Güssing, Австрия, с № BH-GS/03/216000072030/21 от 10.01.2022г.,
влязло в сила на 29.01.2022г. срещу българският гражданин К. А. А., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес – *****, *** и го привежда в изпълнение за сумата от 110,00 €
/сто и десет евро/ с равностойност в български лева – 215,14 лв. /двеста и петнадесет лева и
четиринадесет стотинки/, като на основание чл.36, вр. чл. 22 от ЗПИИАКОРНФС го
ИЗПРАЩА за изпълнение на Националната агенция за приходите по реда на ЗНАП и
ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се изпрати
уведомление - формуляр №2 на компетентния орган на издаващата държава на немски език.
На основание чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС препис от уведомлението – формуляр №
2 да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България за сведение.
Решението може да се обжалва от засегнатото лице в 7-дневен срок от узнаването
пред АС - Варна.
Обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5