№ 12206
гр. С., 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110136497 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на „...........“ ЕАД, ЕИК ........., срещу И. И. И., ЕГН
**********, и М. И. И., ЕГН **********, с която са предявени за разглеждане при условията
на пасивно субективно и обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ
и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че
ответниците дължат заплащане на ищеца при условията на разделност на следните суми
във връзка с топлоснабден имот с абонатен № .............: 1./ сумата 4 761,40 лева – главница,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.............., с
абонатен № ............., 2./ сумата 20,73 лева – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 24.11.2022 г. до окончателното плащане, 3./ сумата 816,72 лева
– мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 03.11.2022 г., и 4./
сумата 4,72 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 01.12.2019 г. –
03.11.2022 г., при следните квоти: за И. И. И. – ¼, и за М. И. И. – ¾, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64183/2022 г. на СРС, 29
състав.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответниците, като съсобственици на
процесния имот, са имали качеството на потребители на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за исковия период, поради което са били обвързани от
договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се,
че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима
месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този
период Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на
всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната
топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че
съсобствениците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и
на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане се
дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия
1
падеж.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците
И. И. И. и М. И. И., чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
адвокат С. Д., с изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените
искове. Оспорва се наличието на облигационна връзка между страните по делото с предмет
доставка на топлинна енергия до исковия имот, като се твърди, че по делото липсват
доказателства относно притежавани от ответниците вещни права върху сочения за
топлоснабден имот, вкл. за вещни права при сочените от ищеца квоти. Моли се за
отхвърляне на исковете.
С Определение № 16828/10.04.2025 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.
1 ГПК, „.........“ ООД /с предходно наименование „.......... ООД/, като трето лице – помагач на
страната на ищеца. Последното не изразява становище по допустимостта и основателността
на предявените искове.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 64183/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от което се установява, че на 24.11.2022 г. от страна на „...........“ ЕАД, ЕИК ........., е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. И. И.,
ЕГН **********, и М. И. И., ЕГН **********, за следните суми във връзка с топлоснабден
имот с абонатен № .............: 1./ сумата 4 761,40 лева – главница, представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.............., с абонатен № ............., 2./ сумата 20,73
лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово
разпределение за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка
една главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.11.2022 г.
до окончателното плащане, 3./ сумата 816,72 лева – мораторна лихва върху първата
главница за периода 15.09.2020 г. – 03.11.2022 г., и 4./ сумата 4,72 лева – мораторна лихва
върху втората главница за периода 01.12.2019 г. – 03.11.2022 г., които да бъдат заплатени от
длъжниците при условията на разделност, както следва: И. И. И. – ¼, и М. И. И. – ¾.
Претендират се и разноски в заповедното производство.
С разпореждане от 31.12.2022 г. по ч. гр. д. № 64183/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Препис от заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжниците при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане от 30.05.2024 г. заповедният съд
е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване съществуването на
вземанията, за които в негова полза е издадена заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и
вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен
идентитет.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот
за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство № 109, том IV, нот.
дело № 709/1980 г. /л. 20/, от който се установява, че на 02.03.1980 г. ....... е признат за
собственик на процесния жилище имот – ........ находящ се в гр. С., ж. к. „Мл.........“ I част,
.......... /подробно индивидуализиран/.
От приетия по делото като писмено доказателство Акт за граждански брак № 265
/л. 95/ се установява, че на 11.05.1980 г. ....... и М. И. Н., ЕГН **********, са сключили
граждански брак.
При така събрания писмен доказателствен материал следва категоричен извод, че
правото на собственост върху процесния апартамент № 78 е придобито еднолично от .......
преди сключването на граждански брак между него и ответницата в настоящото
производство М. И. И.. Това обстоятелство се потвърждава и от отбелязването, извършено в
2
Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 17, том I, рег. № 680, нот. дело №
79/1998 г. по описа на нотариус ........, с рег. № ........ на НК /л. 22/, видно от който етажните
собственици в процесната жилищна сграда, вх. В и Г, сред които собственикът на
апартамент № 78 – ......., са придобили, в резултат на преустройство, правото на собственост
върху магазин, находящ се в прохода между двата жилищни входа със застроена площ от
149,93 кв. м.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № ............. г., издадено от Столична
община – район „С.“ /л. 97/, ....... е починал на 25.10.2016 г. /преди началото на исковия
период/, като той е оставил за свои наследници по закон следните лица: М. И. И. –
преживяла съпруга, и И. И. И. – син.
С оглед на горните писмени доказателства и предвид липсата на други доказателства,
установяващи извършени приживе от ....... разпореждания с вещното му право на
собственост върху ........ съдът приема, че от откриването на неговото наследство и на
основание чл. 5 и чл. 9 ЗН притежаваните от него вещни права върху имота са придобити по
силата на наследственото правоприемство от неговите наследници по закон, при равни
квоти от по ½ за всеки от М. И. И. и И. И. И..
Видно от представения по делото протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. С., ж. к. „Мл......... 1“, ........... /л.
35-36/, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „.......... ООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на
етажна собственост. Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които
с подписите си са удостоверили горното решение. В списъка на етажните собственици за
имот с абонатен № ............. /л. 36/ е посочено лицето ......., срещу което е положен саморъчен
подпис, неоспорен в настоящия процес. Видно от отбелязванията за посочения имот,
неговата отопляема кубатура е 149 куб. м., брой радиатори – 3, брой лица – 3.
На 05.08.2002 г. е сключен договор между „.......... ООД и етажната собственост с
адрес: в гр. С., ж. к. „Мл......... 1“, ....... /л. 33/, по силата на който дружеството се е задължило
да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на
топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и
индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни
след предоставяне на информация от "..........." ЕАД за показанията на топломера за отчетния
период.
По делото е ангажиран Договор № Д-0-74/09.06.2020 г., сключен между „...........“
ЕАД – в качеството на възложител и „.......... ООД – в качеството на изпълнител /л. 25/, при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ –
024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
По делото са представени и приети Обща фактура № **********/31.07.2020 г. и
Обща фактура № **********/31.07.2021 г. /л. 15-18/ с посочен получател .........., гр. С., ж. к.
„Мл.........-1“, ........... ап. 78.
С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото
дружество за абонат ********** /л. 19/.
От третото лице – помагач „.........“ ООД /с предходно наименование „.......... ООД/, с
молба от 16.05.2025 г. /л. 67 и сл./, са представени и приети като доказателства по делото 2
броя индивидуални справки за отопление и топла вода, съставени от топлинния
счетоводител относно топлоснабден имот с абонатен № ............. за периодите 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. с посочен в тях клиент ......., както и 1 брой
протокол за неосигурен достъп до апартаменти в процесната етажна собственост, сред
които и апартамент № 78.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200,
ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно–
техническа експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на
3
приложените по делото, а и на допълнително представени от фирмата за топлинно
счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално
потребената в процесния имот топлинна енергия през исковия период в съответствие с
разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С.,
ж. к. „Мл......... 1“, ........... е измервано чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ
топломер, който е отчитан всеки месец, като технологичните разходи са били приспаднати
от общото количество ТЕ, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. Вещото лице е констатирало, че в процесното жилище са
налице 3 броя отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани 3 броя топлинни
разпределители и 3 броя термостатни вентили, като в имота има и 1 брой щранг-лира в
помещението баня, за което липсва техническа възможност за монтаж на измервателно
устройство и и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път, както и че в имота
липсва 1 брой водомер за отчитане на БГВ. В периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. в имота с
абонатен № ............. е извършвано дялово разпределение от 3 броя ИРРО, чиито показания
са занулени, като за втория отоплителен сезон ТЕ за отопление на имот е определяна на база
„служебен отчет“ поради „неосигурен достъп“, както и от отдадена ТЕ от щранг-лира в
помещението баня. През същия период ТЕ за имота са начислявани суми за ТЕ за битово
горещо водоснабдяване – на база „служебен отчет“, като за първия отоплителен сезон това е
поради липса на водомер за топла вода, а през втория – поради „неосигурен достъп“ – на
брой потребители – 3 лица, при нормативно определен разход за денонощие в размер на 140
л. на брой потребител. За целия процесен период за имота са начислявани и суми за ТЕ за
сградна инсталация – при съобразяване на съотношението между пълния отопляем обем на
имота и пълния отопляем обем на сградата ЕС, като вещото лице е посочило конкретно как
се формират те, възприемайки крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на
действащата нормативна уредба. При извършените изчисление експертът е установил, че за
процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 5 725,35 лева по прогнозно
потребление и 963,94 лева за доплащане от абоната, т. е. общо 4 761,41 лева, в която сума не
са включвани лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива. Установява
се, че дяловото разпределение за разглеждания период е извършвано от третото лице „.........“
ООД, като в заключение експертът е посочил, че разпределението е извършено в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Топломерът, монтиран в
абонатната станция на процесния адрес, е технически изправен и преминавал метрологични
проверки през всеки две години. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло експертното
заключение, като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област и
същевременно неоспорено от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на
пасивно субективно и обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ
и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че
ответниците дължат заплащане на ищеца при условията на разделност на следните суми във
връзка с топлоснабден имот с аб. № .............: 1./ сумата 4 761,40 лева – главница,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.............., с
абонатен № ............., 2./ сумата 20,73 лева – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 24.11.2022 г. до окончателното плащане, 3./ сумата 816,72 лева
– мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 03.11.2022 г., и 4./
сумата 4,72 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 01.12.2019 г. –
03.11.2022 г., при следните квоти: за И. И. И. – ¼, и за М. И. И. – ¾, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64183/2022 г. на СРС, 29 състав.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да
е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
4
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в
тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
От съвкупния анализ на събрания по делото писмен доказателствен материал –
Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство № 109,
том IV, нот. дело № 709/1980 г., Акт за граждански брак № 265/11.05.1980 г. и Удостоверение
за наследници изх. № ............. г., издадено от Столична община – район „С.“, се установи, че
правото на собственост върху процесния апартамент № 78 е придобито еднолично от .......
преди сключването на граждански брак между него и ответницата в настоящото
производство М. И. И.. На ....... е починал на 25.10.2016 г., като той е оставил за свои
наследници по закон следните лица: М. И. И. – преживяла съпруга, и И. И. И. – син. При
5
липсата доказателства, установяващи извършени приживе от ....... разпореждания с вещното
му право на собственост върху ........ съдът приема, че от откриването на неговото
наследство и на основание чл. 5 и чл. 9 ЗН притежаваните от него вещни права върху имота
са придобити по силата на наследственото правоприемство от неговите наследници по
закон, при равни квоти от по ½ за всеки от М. И. И. и И. И. И.. По делото не се твърди и не
се установява след придобиване на собствеността върху имота при посочените квоти и до
края на исковия период ответниците М. И. И. и И. И. И. да са се разпоредили с правото на
собственост върху същия за исковия период. С оглед на така приетото настоящият състав
счита, че последните двама, в качеството си на собственици на топлоснабдения имот, са
имали качеството на потребители на ТЕ за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ,
респ. същите са имали в процесния период качеството на „битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора
за процесния период е сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с
решение № 0У-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Дн...т 14.01.2008 г.,
Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник "." – броя от 10.02.2014 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни
след влизането им в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В конкретния случай ответниците не твърдят, а и не се установява да са
упражнили това право срещу ОУ на „...........“ ЕАД, поради което настоящият състав намира,
че същите са ги приели.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона –
чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между главните
страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставка на ТЕ за битови нужди относно процесния топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
По делото не се спори, че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесният имот/ е присъединена към топлопреносната мрежа, като видно от протокол от
общо събрание на етажната собственост от 2002 г., списък към него и договор от 05.08.2002
е, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. С., ж. к. „Мл......... 1“,
........... са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач с
предходно наименование „.......... ООД. Последното обстоятелство се установява и от
неоспорените констатации на СТЕ и от приложените от третото лице индивидуални справки.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
6
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки един потребител дължи заплащане на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, и в изпълнение на така възложената му с доклада по делото
доказателствена тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на СТЕ,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и на допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение, че за процесния период
ищецът е изпълнил задължението си за доставя топлоенергия до абонатната станция, като
въз основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и
количеството доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на
помещенията, до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се
състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода.
Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването, съответно § 1,
т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е
така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояния. По делото са представени
доказателства, а и вещото лице по СТЕ констатира, че има свидетелства за метрологични
проверки на елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция.
При съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства – в т. ч.
индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период, констативен протокол за
неосигурен достъп и неоспореното заключение на СТЕ, се установява, че в исковия период в
апартамент с абонатен № ............. е извършвано дялово разпределение от 3 броя ИРРО,
чиито показания са занулени, като за втория отоплителен сезон ТЕ за отопление на имот е
определяна на база „служебен отчет“ поради „неосигурен достъп“, както и от отдадена ТЕ
от щранг-лира в помещението баня. През същия период ТЕ за имота са начислявани суми за
ТЕ за БГВ – на база „служебен отчет“, като за първия отоплителен сезон това е поради липса
на водомер за топла вода, а през втория – поради „неосигурен достъп“ – на брой
потребители – 3 лица, при нормативно определен разход за денонощие в размер на 140 л. на
брой потребител. За целия процесен период за имота са начислявани и суми за ТЕ за сградна
инсталация – при съобразяване на съотношението между пълния отопляем обем на имота и
пълния отопляем обем на сградата ЕС, като вещото лице е посочило конкретно как се
формират те, възприемайки крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на
действащата нормативна уредба. При извършените изчисление експертът е установил, че за
процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 5 725,35 лева по прогнозно
потребление и 963,94 лева за получаване от абоната, т. е. общо 4 761,41 лева, в която сума не
са включвани лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива.
Предвид гореизложеното и при липса на конкретни доводи в отговора на исковата
молба досежно количеството доставена топлинна енергия до процесния имот в разглеждания
период, съдът намира за доказана по делото потребената такава в определеното от СТЕ
количество и стойност. Отговорността на ответниците за нейното заплащане следва да бъде
ангажирана до обема на притежаваните от всеки един тях права в съсобствеността – до ½. В
случая, ищецът претендира вземането за цена на доставена топлинна енергия при квоти,
несъответни на действително притежаваните от ответниците – ¼ за И. И. И. и ¾ за М. И. И..
Поради което и с оглед на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
претенцията му срещу И. И. И. се явява основателна в пълния й предявен размер от 1 190,35
лева, а тази срещу М. И. И. – до ½, или също до сумата в размер на 1 190,35 лева, а за
горницата до пълния предявен размер от 3 571,05 лева подлежи на отхвърляне.
При тези изводи на съда следва да бъде разгледано своевременно релевираното в
писмения отговор на ответниците възражение за погасяване на давност на
претендираните спрямо тях вземания.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
подадена в съда на 24.11.2022 г. /по аргумент от нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК/.
Следователно, в процесната хипотеза извън погасителната давност са всички вземания,
7
чиято изискуемост е настъпила след и на 24.11.2019 г. В разглеждания случай предмет на
разглеждане са вземания за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г. Поради което съдът намира за изтекла погасителната давност досежно
претендираните суми, начислени за периода м.05.2019 г. – м.09.2019 г. Това е така, тъй като
съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период ОУ на ищеца – тези от
27.06.2016 г., публикувани на 10.07.2016 г. и влезли в сила от 11.08.2016 г., месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ са платими в 45-дневен срок
от изтичане на месеца, за който се отнасят, а това означава, че най-късното вземане – това за
м. септември 2019 г. е станало изискуемо на 15.11.2019 г., т. е. преди 24.11.2019 г. /съответно
това за м. октомври 2019 г. би станало изискуемо едва на 15.12.2019 г. – т. е. след 24.11.2019
г./, поради което вземането за м.09.2019 г., както и предхождащите го месечни задължения –
тези за м.05.2019 г., м.06.2019 г., м.07.2019 г., м.08.2019 г., включени в исковия период, са
обхванати от изтекла тригодишна погасителна давност. Осъщественото от ищеца
фактуриране на консумираното количество ТЕ въз основа на действителното потребление
по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ не променя момента на изискуемостта на месечните вноски
/равни или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесните
общи фактури, от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение
на ответника – арг. от чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. При това положение и като съобрази неоспорените
констатации на СТЕ, касаещи начислената стойност на ТЕ за периода м.05.2019 г. –
м.09.2019 г., СРС приема за установено, че общата стойност на вземането за цена на
доставена ТЕ за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. възлиза на 4 761,40 лева, от която сума
обаче следва да се извади сумата от 922,84 лева, представляваща задължения за м.05.2019 г. -
м.09.2019 г., за които съдът приема, че са обхванати от изтекла погасителна давност. При
това положение, задължението на ответниците за цена на ТЕ за периода 01.10.2019 г. –
30.04.2021 г. възлиза в размер на 3 838,56 лева. Съобразно обема на правата на ответниците
в съсобствеността и с оглед на принципа на диспозитивното начало в процеса и конкретно
заявените от заявителя – ищец претенции, исковете за цена на доставена топлинна енергия
следва да се уважат, както следва: 959,64 лева за И. И. И. и 1 919,28 лева за М. И. И.. За
разликата до пълните предявени размери и за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г.
претенциите следва да се отхвърлят.
Относно претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът
намира следното:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на ТЕ се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ
и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за
дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Във връзка с това по силата на закона възниква система от
две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от
закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на
услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е реално извършена.
8
Между страните не се спори, че услугата дялово разпределение е била реално
извършена, което обстоятелство се потвърждава и от представените от третото лице –
помагач индивидуални справки за отопление и топла вода, съставени от топлинния
счетоводител относно топлоснабден имот с абонатен № ............. за периодите 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., и от неоспорените констатации на СТЕ.
По делото е ангажиран Договор № Д-0-74/09.06.2020 г., сключен между „...........“ ЕАД
– възложител и „.......... ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на този
договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
С оглед на горното съдът приема, че ищецът се легитимира като носител на правото
да получи стойността на извършваната услуга за дялово разпределение и предявения иск за
установяване на нейната дължимост е установен по своето основание и в предявения от
ищеца размер.
По възражението за давност:
От страна на ищеца се претендират вземания за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г.
По отношение на услугата за дялово разпределение, в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо,
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. При това положение частично погасена се явява претенцията за дялово
разпределение за м.10.2019 г., чиято изискуемост е настъпила на 01.11.2019 г., и чиято
стойност, определена по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 1,42 лева. За периода от 01.11.2019
г. до 30.04.2021 г. непогасената цена за предоставената услуга възлиза на сума в размер на
19,31 лева. Съобразно обема на правата на ответниците в съсобствеността и с оглед на
принципа на диспозитивното начало в процеса и конкретно заявените от заявителя – ищец
претенции, исковете за цена на услугата за дялово разпределение следва да се уважат, както
следва: 4,83 лева за И. И. И. и 9,65 лева за М. И. И.. За разликата до пълните предявени
размери и за периода от 01.10.2019 г. до 30.10.2019 г. претенциите следва да се отхвърлят.
Всяка от уважените главници следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.11.2022 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от „...........“
ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и
публикувани във в-к "М. на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33,
ал. 1 от Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от 12.08.2016
г., месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
9
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).
За да може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца
тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
Общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането му, в случай че
същата е издадена след изтичането на периода. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД
тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите условия не би могъл да тече
преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.
е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително
потребеното количество ТЕ с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага
изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Предвид изложеното, задължението за плащане на
дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след
изтичане на съответния 45 – дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15
септември на съответната година. За изпадане в забава не е необходимо обявяването на
фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до
длъжника за плащане (в този смисъл решение № 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение № 995/03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение № 261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. №
11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав и др.).
При така формираните правни изводи съдът приема, че за вземанията за цена на
топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., за който съдът намери, че не са
обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Поради това, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвения калкулатор на
НАП, размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 03.11.2022 г. възлиза на 831,75 лева. Съобразно обема на правата
на ответниците в съсобствеността и с оглед на принципа на диспозитивното начало в
процеса и конкретно заявените от заявителя – ищец претенции, исковете за цена на услугата
за дялово разпределение следва да се уважат, както следва: 204,18 лева за И. И. И. и 408,36
лева за М. И. И.. За разликата до пълните предявени размери претенциите следва да се
отхвърлят.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
24.11.2022 г. и касаеща процесния период, поради което предявените искове за обезщетение
за забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищцовото дружество претендира разноски за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, като съобразно уважената
част от исковете И. И. И. следва да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 33,80 лева
– разноски в заповедното производство, а М. И. И. – сумата в размер на 67,60 лева –
10
разноски в заповедното производство.
Ищцовото дружество претендира разноски за платена държавна такса, депозит за
особен представител, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, като съобразно уважената част от исковете И. И. И. следва да бъде осъден да
му заплати сумата в размер на 345,80 лева – разноски в исковото производство, а М. И. И. –
сумата в размер на 234,44 лева – разноски в исковото производство.
Ответниците не претендират разноски и такива не следва да им се присъждат
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...........“ ЕАД, ЕИК ........., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. .......... срещу И. И. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С.............., положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че И. И. И., ЕГН **********, дължи на „...........“ ЕАД, ЕИК ........., сумата 959,64 лева
– главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди през периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С.............., с абонатен № .............; сумата 4,83 лева – главница, представляваща неплатена
цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 24.11.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата в
размер на 204,18 лева – мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода 15.09.2020 г. – 03.11.2022 г. – вземания, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64183/2022 г. на СРС, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване дължимостта на главницата за цена на доставена топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 959,64 лева до пълния предявен размер от 1 190,35 лева,
или за размера от 230,71 лева, и за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г.; ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване дължимостта на главницата за цена за предоставена услуга за дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 4,83 лева до пълния предявен размер от
5,18 лева, или за размера от 0,35 лева, и за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г.;
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на обезщетение за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 1,18 лева за
периода 01.12.2019 г. – 03.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 64183/2022 г. на СРС, 29 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...........“ ЕАД, ЕИК ........., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. .......... срещу М. И. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С.............., положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че М. И. И., ЕГН **********, дължи на „...........“ ЕАД, ЕИК ........., сумата 1 919,28
лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди през периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С.............., с абонатен № .............; сумата 9,65 лева – главница, представляваща неплатена
цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 24.11.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата в
размер на 408,36 лева – мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода 15.09.2020 г. – 03.11.2022 г. – вземания, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64183/2022 г. на СРС, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване дължимостта на главницата за цена на доставена топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 1 919,28 лева до пълния предявен размер от 3 571,05 лева,
или за размера от 1 651,77 лева, и за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г.; ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване дължимостта на главницата за цена за предоставена услуга за дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 9,65 лева до пълния предявен размер от
15,55 лева, или за размера от 5,90 лева, и за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г.;
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на обезщетение за забава върху
задължението за цена на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от
408,36 лева до пълния предявен размер от 612,54 лева; ОТХВЪРЛЯ иска за установяване
11
дължимостта на обезщетение за забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово
разпределение в размер на 3,54 лева за периода 01.12.2019 г. – 03.11.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64183/2022 г. на СРС, 29
състав.
ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.............., ДА
ЗАПЛАТИ на „...........“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
.......... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 33,80 лева – разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 64183/2022 г. на СРС, 29 състав, и сумата в размер
на 345,80 лева – разноски в исковото производство по гр. д. № 36497/2024 г. на СРС, 29
състав
ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.............., ДА
ЗАПЛАТИ на „...........“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
.......... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 67,60 лева – разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 64183/2022 г. на СРС, 29 състав, и сумата в размер
на 456,90 лева – разноски в исковото производство по гр. д. № 36497/2024 г. на СРС, 29
състав
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „...........” ЕАД – „.........“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12