Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово,
21.02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на двадесет и
втори януари две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1369 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 240, ал.1 вр. с чл. 79, ал.1, чл. 86, ал.1 и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес управление:***, п.к.1606, р-н К.С., ул. Ш.П.№ ***, законен представител Р.Х.В. чрез
процесуалния си представител твърди, че на 28.08.2015г. между „4.“ ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „В.“ и П.Т.Л.
бил сключен Договор за кредит № ***, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия
тескт, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки
договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора, страните
използвали изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр.
с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била
подробно описана в Общите условия на „4.“ ЕООД, в съответствие с ЗПФУР и
приложимото законодателство. След регистрация в системата на „В.“ на Интернет
страницата на кредитодателя - ***., кредитополучателят
подавал заявка за отпускане на кредит. На посочената страница „В.“ предоставяли
Общите си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме, както и
Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която
трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След
подаване на заявката, проект на договора за кредит се предоставял на
кредитополучателя на Интернет страницата на „В.“. Кредитополучателят трябвало
да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на
бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се
считало, че се подписвала всяка страница от договора и приложимите Общи
условия, доколкото те били предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С
подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е
прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния
европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се
съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за
заявка банкова сметка***. Съгласно т. 3.1 от Общите условия на „В.“, договорът
за кредит се считал за сключен и влизал в сила на датата на потвърждаването му
по електронна поща от кредитодателя и извършването на паричния превод. В
процесния случай, на 28.08.2015 г. страните сключили договор за кредит,
фигуриращ в системата на „В.“ под № *** и явяващ се първи между страните. В
заявката си П.Т.Л. заявил желание да му бъде отпусната сума е размер на 350.00 (триста и
петдесет) лева, като заявил и ползването на допълнителната, незадължителна
услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от
30 дни, с падежна дата - 27.09.2015 г. Съгласно заявката на ответника и
условията по договора, сумата била отпусната в клон на „И.“ на името на
кредитополучателя на същия ден - 28.08.2015 г. Съгласно условията по кредита,
към главницата не били начислени лихви и такси. С настъпване на падежа по
договора - 27.09.2015 г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и
изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия,
от 28.09.2015 г. (денят, следваш падежната дата), „4.“ ЕООД (В.) започнал да
начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на наказателен лихвен
процент - 10,01% към договорния лихвен процент - в конкретния случай - 0,00 %,
върху неизплатената главница за периода на просрочието. От „4.“ ЕООД (В.)
изпратили три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в
Договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит
- актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва.
Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № *** се
таксували по 10.00 (десет) лева за всяко и били за сметка на изпадналия в
просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани, ответникът не погасявал
гореописаните вземания. На 01.02.2018 г. „4.“ ЕООД в качеството му на цедент,
сключил с „К.Б.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., по силата на който цедентът прехвърлил
на цесионера вземанията по Договор № ***, в общ размер на 800.42 лв. (осемстотин
лева и четиридесет и две стотинки), от които главница – 350.00 лева;
наказателна лихва – 420.42 лева за периода от 28.09.2015 г. до 31.01.2018 г.;
отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) – 30.00 лева. Посочените
вземания били подробно описани в Приложение № 1, което било неразделна част от
Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в
чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява
длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно
предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
„К.Б.“ ЕООД изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка
посредством „****“ ЕАД, която била върната с отметка „Непотърсена“.
Във връзка с този факт, към настоящата искова молба прилага уведомление за
извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.
99, ал. 4 от ЗЗД, „4.“ ЕООД предоставило на „К.Б.“ ЕООД потвърждение за
прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От сключването на договора за цесия до
настоящия момент забавата на ответника продължавала.
Банкова сметка, ***ираните суми: IBAN: ***, BIC: *** „Банка Д.“ ЕАД.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата в размер на 433.36 лева (четиристотин
тридесет и три лева и тридесет и шест стотинки), от които главница в размер на
350.00 лева (триста и петдесет) лева и 83.36 лева (осемдесет и три лева и
тридесет и шест стотинки) лихва, както и законна лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира за разноските по
делото.
Ответникът П.Т.Л., ЕГН **********
с адрес: *** не е депозирал отговор на исковата молба. В насроченото
съдебно заседание признава, че е задължен по договора, заявява, че е претърпял
катастрофа, обадил се на кредитора и уговорили три месеца срок за разсрочване
на задължението, а после получил призовка по делото. Признавал задължението си
според доказателствата по делото.
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 28.08.2015 г. ответникът и праводателят
на ищеца „4.“ ЕООД сключили договор за кредит № ***, по силата на който „4.“
ЕООД предоставило на ответника в заем сумата от 350 лева със срок на погасяване
30 дни и дата на падежа на плащане – 27.09.2015 г. Заемът бил безлихвен. В
договора е посочено, че сумата ще бъде предоставена чрез плащане на каза на И. и за плащането е представена разписка от
същата дата с номер 2000000088491517, като ответникът не оспорва, че е получил
договорената сума. Не се спори, че същият, като заемател, не е изпълнил
задължението си да погаси задължението в уговорения срок – до 27.09.2015 г.
включително. На 01.02.2018 г. между „4.“ ЕООД в качеството на цедент и ищеца
като цесионер е сключен договор за цесия, като вземането на „4.“ ЕООД спрямо
ответника е прехвърлено, описано в приложение 1 към договора, както следва:
главница – 350.00 лева; наказателна лихва – 420.42 лева за периода от
28.09.2015 г. до 31.01.2018 г.; отписани такси за събиране – 30.00 лева, общо
прехвърлено задължение в размер на 800.42 лева. По делото са представени
потвърждение за извършена цесия, пълномощно от цесионера, с което на цедента са
делегирани права да уведоми длъжниците от негово име за сключения договор за
цесия, както и уведомление за цесия, изходящо от цедента. По делото е
представено известие за доставяне (обратна разписка), в което е посочено, че
ищецът изпраща на ответника уведомление за сключения договор за цесия. Пратката
е върната в цялост с отбелязване, че е непотърсена. Други доказателства по
делото не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Фактическият
състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се
състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по
иска за връщане на предоставената на заем сума. Следва между страните по
договора да е налице съгласие за предаване от заемодателя в собственост на
заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване
на падежа и следва да е налице реално предаване на сумата, предмет на договора.
Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и
настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при
условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от
ищеца - заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с
ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.
Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или
правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни
последици. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който
заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима
вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за
сделката, независимо от формата на волеизявленията. Това следва от същността на
договора за заем, който е реален. Безспорно, следва да е налице съгласие -
съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно -
фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена. В конкретния
случай заемът се счита сключен с получаването на уговорената в договора сума
чрез И., за което ищецът е предоставил разписка – фактът на получаване на
сумата е безспорен в процеса. Размерът на договорената и получена сума се
установен от разписка. При нейна доказателствена тежест, ответникът не ангажира
доказателства за плащане, а признава задължението си. Ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия, налице е
уведомление, изходящо от цедента, действащ чрез пълномощника си, същото е
приложено към исковата молба на цесионера и е достигнало до длъжника със
същата. Горното съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3
пр. І-во ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника,
на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235 ал.3 ГПК и в този смисъл е константната съдебна практика (Решение № 123/
24.06.2009 г. по т.д. № 12 от 2009 г. по описа на ВКС, ІІ т.о). Уведомлението е
достигнало до адресата, няма забрана цесионера да действа чрез упълномощен
представител поради което отговорността на ответника следва да бъде ангажирана,
а искът за претедираната главница като основателен да се уважи.
Не са ангажирани доказателства за претендираното обезщетение за забавено
плащане, въпреки указанията на съда в тази насока, дадени в първото по делото
заседание с доклада по делото по реда та чл. 146 от ГПК. В обстоятелствената
част на исковата молба ищецът сочи, че размерът на задължението на ответника за
начислена наказателна лихва възлиза на 420.42 лева, но същият претендира лихва
в размер на 83.36 лева, като не е доказал размерът й по период. Поради това
искът за обезщетение за забавено плащане следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изходът от процеса, на ищеца се следват разноски, както следва:
държавна такса за уважения иск в размер на 50 лева и възнаграждение за
юрисконсулт съразмерно с уважената част от иска в размер на 80.76 лева.
Ответникът не претендира и не е доказал разноски, поради които такива не
му се присъждат.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
П.Т.Л. с ЕГН
********** с адрес: *** да заплати на
„К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес управление:***, п.к.***, р-н К.С., ул.
Ш.П.№ ***, законен представител
Р.Х.В. сумата от 350.00 лева (триста и петдесет) лева, представляваща дължима
главница по договор за кредит № *** от 28.08.2015 г., сключен между „4.“ ЕООД и П.Т.Л., като вземането е прехвърлено по
силата на договор за цесия от 01.02.2018 г., сключен между „4.“ ЕООД и „К.Б.“ ЕООД, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска – 26.09.2018 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за осъждането на П.Т.Л. да заплати на „К.Б.“ ЕООД сумата от и
83.36 лева (осемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки), представляваща наказателна лихва за периода
от 28.09.2015 г. до 31.01.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
П.Т.Л. с ЕГН
********** с адрес: *** да заплати на
„К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес управление:***, п.к.***, р-н К.С., ул.
Ш.П.№ ****, законен
представител Р.Х.В. направените по делото разноски в размер на 130.76 лева (сто
и тридесет лева седемдесет и шест стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.