Решение по КНАХД №334/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на И.В.Д. ***, чрез пълномощник – * Г.С.Х.*** , против Решение № 125 от 19.05.2025 г., постановено по АНД № 341 по описа за 2025 г. на  Районен съд /РС/ – Враца, с което е потвърдено издаденото против същия Наказателно Постановление /НП/ № 25-0967-000125/11.02.2025г. на Началник Група в Сектор в „Пътна полиция“ при ОДМВР-Враца, с наложени административни наказания  - „глоба“ в размер на 50 лв. /петдесет лева/ за нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ и на осн. чл. 183 ал. 4 т.7 пр. 1 от ЗДвП, и „глоба“ в размер на 50 лв. /петдесет лева/ за нарушение по чл. 147 ал. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 181 т.1 от ЗДвП.

В касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушение на съдопроизвоодствените правила и материалния закон, което е довело до ограничаване на правото на защита. Твърди се, че  неоснователно е отхвърлена молба за отлагане на делото, тъй като неявяването се дължало по обективни причини - здравословен проблем, удостоверен с болничен лист. Сочи се, че решението е необосновано в частта за нарушението по чл. 137а ал.1 от ЗДвП, тъй като се е позовал на чл.137а ал.2 т.3 от ЗДвП, който изключва изключение от задължението за използване на обезопасителен колан по здравословни причини. Твърди се и липса на индивидуализация на наказанието и прене-брегване на смекчаващи обстоятелства, свързани със здравословното му състояние. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Враца.

Пред съда в  с.з.  касатора  И.Д., редовно уведомен,  не се явява  и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – Началник Група в Сектор „Пътна Полиция“ при ОДМВР-Враца, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Участващият в касационното производство прокурор от ОП – Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Сочи че, по време на извършване на проверката, водачът е бил запитан дали страда от заболяване, което не му позволява носенето на колан и той е отрекъл.  Моли решението да бъде оставено в сила, като правилно.

По делото не са представени нови писмени доказателства за устано-вяване на касационните основания. Представените такива с касационната жалба, са приложени и към първоинстационното дело.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в касационната жалба и пред съда от пълномощника на жалбоподателят доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК , приема  за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е Решение № 125 от 19.05.2025  г., постановено  по АНД № 341  по описа на Районен съд – Враца за 2025 г., с което е потвърдено НП № 25-0967-000125/11.02.2025 г. на Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца, с което на касатора И.В.Д. *** са наложени административни наказания  - „глоба“ в размер на 50 лв.  за нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП, и „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 147 ал. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 181 т.1 от ЗДвП.

От фактическа страна административно-наказателното обвинение с НП се основава на това, че на 01.02.2025 г. около 09:53 часа в гр. *** , на ул. ***  до № ** , касатора И.Д. е управлявал собствения си товарен автомобил „Мерцедес Вито 180 Д“ с рег. № ** , без да използва  обезопасителен колан и МПС не е представено на ГТП в срок.

За да потвърди НП районният съд е приел, че АУАН е съставен и НП издадено от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия, при спазване на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушенията са надлежно индивидуализирани, като текстовото и цифровото му описание в АУАН кореспондира изцяло с посоченото в НП, точно е описана правната им квалификация, както и правилно е приложена съответната санкционна норма. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано описаните в НП две нарушение по ЗДвП, а именно – по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП и по чл.147 ал. 1 от ЗДвП, и извършването им от санкционираното лице, като наказанията са съобразени със закона и са  определени в законово регламентирания размер.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка.

Установено е от РС-Враца, че НП е правилно и законосъобразно, поради което го е  потвърдил, като е изложил подробни съображения затова. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя и са изложени мотиви затова. Изложени са доводи защо е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за „маловажен случай“ на административно нарушение.

Тези изводи се основават на доказателствата по делото и са в съответствие с повелята на закона, поради което в пълнота се споделят от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК не следва да бъдат преповтаряни.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Неоснователни се явяват възраженията в касационната жалба. Правилно е отхвърлена молбата за отлагане на делото /на л.23 от АНД № 341/2025т. на ВРС/, тъй като към нея не е бил приложен болничен лист, което е констатирано от съда, който болничен лист е приложен с последваща молба едва след обявяване на делото за решаване /на л. 34 и л. 35 от делото/. Освен това от болничния лист не се установява обективна невъзможност за явяване пред съд, съгласно изискването на чл. 18 ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, а именно, изрично да е отбелязано, че състоянието на лицето не позволява явяването му пред орган на съдебната власт. Съгласно чл.18 ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /приета с ПМС № 120/23.06.2017г., обн. ДВ бр.51/27.06.2017г., в сила от 27.06.2017г./: „При определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващи органи и пред  органите на съдебната власт през периода на разрешен отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи „Медицинско удостоверение“ по образец, утвърден от министъра на здравеопазването  и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт“.

Не е доказано с писмени доказателства, че за касатора Д. е налице основание по чл.137а ал. 2 т. 3 от ЗДвП, като такова не се представя и пред настоящата инстанция. Както правилно сочи прокурора по делото - по време на извършване на проверката, водачът е бил запитан дали страда от заболяване, което не му позволява носенето на колан и той е отрекъл. Относно индивидуализацията на наказания, правилно се е обосновал първоинстан-ционния съд. Твърдяното здравословно състояние в жалбата до РС-Враца не е доказано с писмени доказателства.

Решението на РС-Враца е правилно и законосъобразно.

Оспореното решение е валидно – постановено от законен състав, допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежни страни, същото е и правилно – няма нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във  вр. чл.218 от АПК, Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 125 от 19.05.2025   г., постановено по АНД  № 341/2025 г. по описа на Районен съд – Враца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.