Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.01.2020 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 14760 по описа за
2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 04.09.2018 год., постановено по
гр.дело № 17441/2017 г. на СРС, І Г.О., 36 състав, е признато за
установено по предявения от А.А.А., с ЕГН ********** и адрес *** срещу „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.124 ГПК, че А.А.А., с
ЕГН **********, не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, сумата в размер на 1218,61 лв.,
представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електрическа енергия за периода от 27.10.2013 г. до 24.01.2014 г., начислена за
клиентски номер ****** за имот в гр.София, ул.“ ********отразена във фактура
**********/26.08.2014 г. С решението на
съда е осъден „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, с адрес: ***, да заплати на А.А.А., с
ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 510, 00
лв., представляваща разноски в производството пред настоящата инстанция.
Срещу решението на СРС, 36 с-в е постъпила въззивна жалба от „Ч.Е.Б.“***, подадена чрез
юрк. М.Д., с искане същото да бъде
отменено, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен
предявения установителен иск. Твърди се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на
процесуалните правила и на материалноправните
разпоредби на закона, по съображения
подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна- ищец А.А.А., чрез пълномощника
си адв.И.К., оспорва жалбата, като неоснователна,
по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по
чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата
като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни
процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато
нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява
неправилно,
като в тази връзка настоящата въззивна инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно основателност на предявения от А.А.А.
срещу „Ч.Е.Б.“***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че А.А.А. не дължи на „Ч.Е.Б.“*** сумата от 1218,61 лв. за електрическа
енергия, начислена служебно от ответника по констативен протокол № 1009722/ 24.01.2014
год. за периода от 27.10.2013 г. до 24.01.2014 год. за клиентски номер ******,
за обект- апартамент с адрес: гр.София, ул.“ ******, апартамент № 7. Доводите в
жалбата са изцяло основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се добави и следното:
Предмет на разглеждане в настоящето
производство е предявения от А.А.А. срещу „Ч.Е.Б.“***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
за признаване за установено, че А.А.А. не дължи на „Ч.Е.Б.“***, сумата от
1218,61 лв. за електрическа енергия, начислена служебно от ответника по
констативен протокол № 1009722/ 24.01.2014 год. за периода от 27.10.2013 г. до
24.01.2014 год. за клиентски номер ******, за обект- апартамент с адрес: гр.София,
ул.“ ******, апартамент № 7.
В случая не се спори,
видно и от депозирания от ответника отговор на исковата молба, че оспорената от
ищеца сума от 1218,61 лв., е в резултат на едностранно извършена служебна корекция
на сметката на ищеца от страна на ответника за консумирана електрическа енергия
за минал период от 27.10.2013 г. до 24.01.2014 г., въз основа на съставен констативен протокол № 1009722/ 24.01.2014 год., издаден на основание Правила за
измерване на количеството електрическа енергия/ обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013
г./.
В настоящия случай
безспорно установено е обстоятелството, че корекционната процедура е извършена
по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /
ПИКЕЕ/, в
сила от 16.11.2013 г. Същите са издадени от председателя на ДКЕВР /приети с
Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г./ в съответствие с предвиденото
в разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6, вр.
ал.2 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, а именно - че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ,
приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на
неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно
правомощията на ДКЕВР, установени в
чл.21, ал.1, т.3 от ЗЕ вр. чл.2,
ал.1 от ЗНА. Цитираните правила имат характеристиката на подзаконов нормативен акт,
който е задължителен за страните. В настоящия случай са приложими новите ПИККЕ,
в сила от 16.11.2013 г. / чл. 47- чл. 51/, приети от ДКЕВР. В изпълнение на
новата разпоредба на чл.83, ал.1, т.6 във
вр. с ал.2, изр.2 от ЗЕ/ в редакцията след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, с които
вече са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи/ т.нар.
"корекции на сметки на потребители"/, когато се касае за неизмерена,
неправилно и/ или неточно измерена електрическа енергия. Тези нови правила са в
сила от 16.11.2013 г. и са приложими в процесния случай. Съгласно разпоредбата на чл.43 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа извършва проверки на измервателните
системи за съответствието им с изискванията на правилата, като при проверките
съставя констативен протокол – чл.47 от
ПИКЕЕ, който
се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или
негов представител. Съгласно разпоредбата на
чл.47, ал.3 от ПИКЕЕ, при отсъствие на клиента при съставяването на констативния протокол,
както и при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се
подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на
съответната мрежа. В настоящия случай проверката е извършена от двама служители
на оператора, които са подписали протокола. От друга страна безспорно
установено е обстоятелството, че свидетелите подписали протокола, не са
служители на оператора на съответната мрежа.
На следващо място с оглед
заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза, прието,
като неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като обективно изготвено
се установява, че в процесния случай при
извършена на 24.01.2014 г. проверка на средство за търговско измерване/СТИ/ с
абонатен № **********, с фабричен № 02209452, с титуляр по сметката А.А.А.,
отчитащо ползваната ел.енергия на процесния обект е установено, че е поставен
допълнителен проводник между входящата и изходящата фазова клеми на клемния
блок на електромера. Установява се също така, че поставянето на допълнителен
проводник/шунт/ между входящата и изходящата фазова клеми на електромера е
промяна в схемата на свързване на измервателната система и представлява
осъществяване на нерегламентиран достъп, респективно неправомерно въздействие
до СТИ, чрез промяна в схемата му на свързване.
Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, когато при проверка на измервателната система се
установи промяна на схемата на свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само
въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната
система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието
на органите на полицията, и е подписан от тях. В
настоящия случай при безспорно установена промяна на схемата на свързване, са
налице данни, че процесния констативен протокол е съставен в присъствието на
органите на полицията и е подписан от тях. Безспорно установено е
обстоятелството, че органи на полицията са присъствали при извършената проверка
и са подписали процесния протокол, съобразно изискванията на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ. С оглед на което съдът приема,
че съставения констативен протокол № 1009722/ 24.01.2014 год., отговаря на изискванията на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ. В тази връзка, въз основа на
същия следва да бъде направен извод, че по валиден начин е установена от
оператора, промяна в схемата на свързване и намеса в измервателната система,
поради което са налице предпоставките за извършване на едностранна корекция по
реда на, ал. 1 на чл.48 от ПИКЕЕ. С оглед правомерно
извършена корекционна процедура, съдът приема, че ищецът дължи на ответника начислените му, чрез тази допустима процедура суми за консумирана
електрическа енергия за минал период.
С оглед на изложеното,
настоящият съдебен състав, счита че предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК се
явява неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При така изложените съображения и поради несъвпадане
на приетите от двете инстанции изводи по съществото на спора,
първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено изцяло, включително и в частта относно разноските, като постановено в
нарушение на материалния закон и вместо това да бъде постановено решение, с
което предявения
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че А.А.А.
не дължи на „Ч.Е.Б.“*** сумата от 1218,61 лв. за електрическа енергия,
начислена служебно от ответника по констативен протокол № 1009722/ 24.01.2014
год. за периода от 27.10.2013 г. до 24.01.2014 год. за клиентски номер ******,
за обект- апартамент с адрес: гр.София, ул.“ ******, апартамент № 7, се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
При
този изход на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК на въззивника- ответник следва да се присъдят своевременно поисканите и
дължими разноски за двете инстанции. Искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на
въззивника- ответник съдът намира за основателно. Досежно размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение на въззивника – ответник, съдът намира, че към
момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на
разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция
на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на делото,
следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди,
когато юридическо лице е било защитавано
от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от
въззиваемата страна-ищец в полза на въззивника- ответник юрисконсултско
възнагражение следва да се определи от
съда в размер на 200 лв. за двете инстанции/ 100 лв. за първата инстанция и 100 лв. за въззивната инстанция/.
Въззиваемата страна- ищец следва да бъде осъдена да заплати на въззивника-
ответник и сумата от 25,00 лв., заплатена държавна такса за въззивно обжалване,
както и сумата от 200 лв. – депозит за вещо лице по допусната съдебно-
техническа експертиза по делото/ или общо дължими разноски за двете инстанции в
размер на сумата от 425 лв. На въззиваемата страна- ищец, разноски за въззивното производство не се дължат.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение от 04.09.2018 год., постановено
по гр.дело № 17441/2017 г. на СРС, І Г.О., 36 състав и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.А.А.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че А.А.А., с ЕГН **********, не дължи на „Ч.Е.Б.“-АД, ЕИК ********, сумата от 1218,61 лв., за електрическа енергия, начислена
служебно от ответника по констативен протокол № 1009722/ 24.01.2014 год. за
периода от 27.10.2013 г. до 24.01.2014 год. за клиентски номер ******, за
обект- апартамент с адрес: гр.София, ул.“ ******, апартамент № 7, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.А.А.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на „Ч.Е.Б.“-АД, ЕИК-********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК във
вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 425,00 лв. / четиристотин, двадесет и пет лева/,
представляваща направените пред двете инстанции разноски /юрисконсултско
възнаграждение, депозит за вещо лице и заплатена държавна такса/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.